Розалина Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Молитвен наряд за начало: Духът Божи Господнята молитва Лука 24:17 Беседа: 197. Защо сте тъжни ( Беседа от Учителя, държана на 8 април 1923 г. София. ) Молитвен наряд за край: Бог е любов - песен Молитва на Духа Свят Всяко нещо си има основа. Къщата има основа. Кой е поставил основата й, и кой има право да живее в нея? Основа на човешкото тяло е костната система. Какво представя тя без човешкия дух? Кой ще се грижи за нея? В този смисъл, и религията е израз на човешкия дух. Религията е човешко дело. Тя не е създадена от Бога. Религията е сбор от правила и норми, които хората създавали с векове. Има нещо Божествено в религията. Това са трите велики принципа, на които тя се крепи: Любовта, Мъдростта и Истината. Религия без любов, без мъдрост и без истина е суха кост. Тя е останка, която учените изучават, за да разберат, как е била създадена на своето време. Под "религия" разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на земята. Адът е място на безлюбие. Дето няма любов, мъдрост и истина, там е адът. И обратно: Дето е любовта, мъдростта и истината, там е раят. "Какви са тези думи, които си приказвате, и защо сте тъжни?" Христос минава и заминава покрай хората и чува техните оплаквания. Той ги пита: "Защо сте тъжни?" – Липсва ни нещо. – Наистина, на всички хора липсва нещо. Всеки изгубил нещо и го търси. Един го търси в парите, друг – в къщата, трети – в политиката и като не го намерят, питат: Не може ли да бъде по друг начин? Казвам: Едно липсва на всички хора – любов. Не говоря за любовта между мъже и жени; не говоря и за любовта между приятелите, нито за любовта на свещениците, на държавниците. Аз говоря за Божествената Любов, която изисква жертва. Който приеме новото учение, той е готов за всякаква жертва. Самата еволюция изисква жертви. Съществува еволюция на въплътените души, които живеят в най-гъстата материя на земята, при най-голямо съпротивление. При тази еволюция се развива най-голяма енергия. Този е най-трудният път – на мъдростта. Съвременното човечество върви по този път. Макар че се проповядва на хората учението за любовта, те вървят по най-мъчния път. Съществува още една еволюция – на девите, т.е. на ангелите. Те вървят по най-лесния път, с най-малко съпротивление. Значи, ангелите ходят по пътя на любовта, а хората – по пътя на мъдростта. Тези две еволюции ще се срещнат скоро. Има един възел, дето ще стане кръстосване на човешката култура с ангелската. Там хората и ангелите ще се поздравят. Църквата нарича този процес възкресение. Любовта е качество на ангелите. Хората, които от 8,000 г. минават през областта на мъдростта, т.е. през изпитания, ще се срещнат с ангелите и ще се опознаят. Всички хора, целият свят, от каквато религия и да са, каквито възгледи и да имат, нека се запитат: Можем ли ние, като мислещи същества, да си подадем ръка? – Можете. Няма сила, която може да се противопостави на това човешко желание. Това не подразбира, че всички хора ще имат еднакви стремежи и разбирания. – Не, красотата на живота е в разнообразието. Смисълът на живота е във великото разнообразие на природата. Казано е: "Давайте, за да ви се даде." – Как да даваме? – Отвътре, с разположение, с любов, съзнателно. Не е достатъчно само да даваш, но ще даваш разумно. Някой дава външно, а сърцето му не дава. Цял се изпотява, докато му се откъсне нещо от сърцето. Той си мисли: Лесно се казва да дадеш, но как да стане това? Щом дойде до съзнание да дава вътрешно, с любов, човек изпитва особено повдигане на духа и просветление на ума. Христос пита учениците си: "Какви са тези думи, които си приказвате?" Учениците Му се разговаряли върху положението си. Те очаквали да се освободят от римското иго, да им се даде царство, но останали излъгани. Не само че очакванията им не се сбъднали, но разпънали Христа. В отговор на тяхното разочарование, Христос им каза: Много народи, много църкви не са постигнали желанията си, но има нещо по-велико от това – да познаят Бога, да приложат любовта и да вървят в пътя на ангелската еволюция. Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос, като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин, как да живеят на земята. Много отшелници са живели в горите по 50 – 60 години и на старини се върнали между хората. Когато любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е любовта. Как майката може да отгледа детето си, ако няма любов? Как учителят възпитава учениците си, ако няма любов и търпение? Любов е нужна навсякъде. Аз говоря за разумната любов. Всеки иска да го обичат, но това още не е любов. Божията Любов всякога дава и не мисли за взимане. Тя е извор, който постоянно тече. От любовта на разумните същества се ползват всички хора. Те не критикуват никого и казват: Добри са нашите братя, трябва да им помагаме. Някой се оплаква: Много воюват хората на земята. Лоши са станали. Те отговарят: Нищо, и това ще се оправи. Хората не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте. Разумните същества наблюдават хората със своите телескопи и виждат тяхното бъдеще. Те знаят, че има начини, по които хората могат да изправят живота си. Едно е нужно за вас и за всички българи: Да се свържете с Божественото начало. Който е направил тази връзка, добре; който не я направил, да не отлага. Тази връзка ще внесе едно ценно качество у всички – точност. Обещаеш да направиш нещо – ще го изпълниш точно навреме. Нито минута по-рано или по-късно – точно навреме! В своите действия, природата се отличава с абсолютна, математическа точност. Изгряването и залязването на слънцето става с математическа точност. Ако и нашите сърца са отворени за любовта, всяко нещо в живота ни ще става точно навреме и на място. По отношение на точността, българинът има още много да работи върху себе си. "Защо сте тъжни?" – Аз ще отговоря вместо вас. Тъжни сме, Господи, защото Ти не си между нас. Тъжни сме, защото те разпнахме. Христос ще проговори: "Жив съм!" Учениците, които Го видяха, изпитаха голяма радост. До вечерта още те се върнаха в Йерусалим. Какво представя Йерусалим? – Материалния свят. Трябва да влезем в този свят, при страдащите, и да им кажем: Животът има смисъл. Има надежда и за вас, да излезете от тежкото си положение. Ето, Христос хлопа отвън. Отворете Му! Той ще влезе при всеки човек и ще му каже: Стани! Любов се иска от всички. Защо да не отправите любовта си към всички хора? Защо да не дадете от благата си и на другите? Сега е време доброволно да дадете всичко за Христа. Ако не го дадете доброволно, след 20 – 30 години ще го дадете. Тогава насила ще ви вземат всичко. Има още време да дадете доброволно, по закона на любовта. Ние ще срещнем Христа, ще приказваме с Него и ще Му кажем: Господи, остани с нас! Открий истината си пред нас, да ни зарадваш. Той ще ви проговори и ще влезе вътре във вас. После ще отидете в Йерусалим, и Той ще ви придружава и ще ви каже: "Мир вам! Жив съм! Ето ръцете ми, да се уверите. Елате с мене!" Като Го видите, ще се зарадвате. Поздравявам ви с Христа, Когото ще срещнете по пътя за Йерусалим! "Какви са тези думи? Защо сте тъжни?” 10. Беседа от Учителя, държана на Великден, 8 април, 1923 г. София. Редактирано Май 7, 2012 от Розалина Слънчева, mecholari, Донка и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 В бъдеще човек ще влезе в по-интимна връзка с Напредналите Съвършени същества. Животът се направлява от интелигентни Същества също от човешката раса, завършили своето развитие. Връзката си с тях човек трябва да поддържа винаги. Тогава той е в училището на Природата. Само така може да има достъп до нейното Знание. Човекът на Шестата раса ще бъде във връзка с тези Напреднали същества и те ще му предават вечното знание в училището на Живата Природа. Знанието човек трябва да придобие сам. Условията са му дадени даром, но Знанието трябва да придобие сам –с работа. Колкото и да те обича един човек, той не може да се храни заради теб. Ти сам ще се храниш. Той не може да диша заради теб. Ти сам трябва да дишаш. Той не може да мисли заради теб, нито да учи заради теб. Ти сам трябва да учиш. Само онзи може да се повдигне и да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения –в гениален. Възстановяването на тази връзка става доброволно, по Любов. Кога може да стане това? Когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с Възвишения Разумен свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи да се запали светът от всички страни. Всички лъжливи теории и учения ще паднат. Всички съмнения и заблуждения ще изчезнат и хората ще се освободят от черния дим и сажди –от влиянието на Черната ложа. Те ще почнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свежия пресен въздух, ще пият чиста кристална вода, ще възприемат Божествената светлина, ще се радват на новия Живот, на новата наука, на новата Любов, на новата Мъдрост и Истина. Един ден, когато сърцата на хората се разширят, умовете им се просветят и Духът им се укрепи, те ще бъдат във велико общение с всички Съвършени същества, както и с всички Същества, които са завършили своето развитие на Земята. Учителя ги нарича Синове на Светлината. Той казва: Синовете на Светлината слизат между хората да внесат в умовете им Светлина и Знание, а в сърцата им –Топлина и Любов. Ако не им предадат тези неща, те не могат да се повдигнат и да бъдат човеци на Новата култура. Следователно Синовете на Светлината идат да обновят цялото човечество. Небето е високо организиран свят на Напреднали същества, които живеят във вечността и които постоянно творят. Те са създали целия материален свят. Всички светове и слънца са училища, университети на Природата, където се учат съществата от целокупната Човешка раса, от която хората на Земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на Земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит. Да се свърже човек с едно Разумно същество, това значи да го посети една светла възвишена мисъл. Всички напреднали хора разговарят със Синовете на Светлината. Учителя казва: Ние вече влизаме в положението на Шестата раса –да имаме съзнателно общение с Ангелите и светиите. Ангелите и светиите са между хората. Достатъчно е да се вглъби човек в себе си, да почне да размишлява, за да се свърже с тях. Когато се натъкнете на някое страдание или изпитание, обърнете се към Синовете на Светлината. Достатъчно е поне един от тях да ви посети, за да имате една реална опитност. Нямате ли връзка с Разумните същества, колкото и да се молите, молитвата ви няма резултат. Висшите Напреднали същества, Светиите и Ангелите, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Слънчева, Рассвет и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Според мене, най-силното доказателство за истинността на един факт се заключава в това, че той може да се отрече. Само любовта, мъдростта и истината могат да се отричат. Отричането е най-силното доказателство на това, което съществува, а твърдението е най-слабото доказателство. Ето защо, който отрича истината, е по-силен от онзи, който я поддържа. Следователно, ако някой отрича мъдростта, любовта и истината (с думи или дела), би следвало не да спорим с него, а обратно, да сме му благодарни за силното доказателство, че те съществуват. Излиза, че няма смисъл да ги защитаваме и да ги утвърждаваме, достатъчно е просто да ги осъзнаваме и прилагаме. Христос минава и заминава покрай хората и чува техните оплаквания. Той ги пита: "Защо сте тъжни?" – Липсва ни нещо. – Наистина, на всички хора липсва нещо. Всеки изгубил нещо и го търси. Един го търси в парите, друг – в къщата, трети – в политиката и като не го намерят, питат: Не може ли да бъде по друг начин? Казвам: Едно липсва на всички хора – любов. Не говоря за любовта между мъже и жени; не говоря и за любовта между приятелите, нито за любовта на свещениците, на държавниците. Аз говоря за Божествената Любов, която изисква жертва. Който приеме новото учение, той е готов за всякаква жертва. Самата еволюция изисква жертви. Съществува еволюция на въплътените души, които живеят в най-гъстата материя на земята, при най-голямо съпротивление. При тази еволюция се развива най-голяма енергия. Този е най-трудният път – на мъдростта. Съвременното човечество върви по този път. Макар че се проповядва на хората учението за любовта, те вървят по най-мъчния път. Как разбирате разликата между пътя на мъдростта (мъчния) и пътя на Любовта (лесния) Докато е на земята, човек трябва да бъде здрав. Щом влезе в духовния свят, от него се иска чистота. Ако паднеш в кладенец, кое въже ще предпочетеш: здраво, макар и нечисто, или слабо, тънко, но чисто? Значи, на физическия свят се иска здраве, В духовния свят, дето материята е особена, там се иска чистота, а не здраве. Водата, например, трябва да бъде чиста, а не здрава. Телата ни трябва да бъдат здрави, а сърцата – чисти. Да живееш на земята и да бъдеш абсолютно чист, това е невъзможно. Аз говоря за външната чистота, а не за вътрешната. Ето защо, колкото пъти на ден да се миеш, пак ще се оцапаш. Колкото пъти на ден да метеш стаята си, тя пак ще бъде нечиста. Обаче, като живееш в нея, трябва да поддържаш вътрешна, психическа чистота. Редактирано Май 6, 2012 от Донка Рассвет, Розалина и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Май 7, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Как разбирате разликата между пътя на мъдростта (мъчния) и пътя на Любовта (лесния) Човечеството върви в своето развитие по пътя на мъдростта.Една друга духовна йерархия ,тази на девите ,т.е ангелите върви по по-лекия път .Пътя на любовта.Това ни казва в тази беседа Учителя.Разбирам тези думи по следния начин.В пътя на мъдростта има множество изпитания ,даваме жертви преминавайки през тези изпитания ,за да продължим пътя си напред и нагоре.Когато не успяваме в изпитанието да намерим верния път ,а това е пътя към Бога ,тогава се връщаме обратно и пак и пак ,до тогава, докато преминем през тесния улей и излезем на светло.Т.е. това е път на опит-грешка,трасиран с много страдания.Но именно благодарение на страданието ,ние получаваме възможност да се събудим от съня и да се повдигнем. В пътя на любовта няма принудителни ,наложени ни ,от вън, страдания..Има жертви ,но те са доброволни,сиреч осъзнати. Ако трябва да си послужа с пример ,то първото ,което ми идва на ум е примерът за любовта на малката русалка от приказката на Андерсен. В беседата има много силни мисли ,които илюстрират разликата в двата пътя: Този е най-трудният път – на мъдростта. Съвременното човечество върви по този път. Макар че се проповядва на хората учението за любовта, те вървят по най-мъчния път. Казано е: "Давайте, за да ви се даде." – Как да даваме? – Отвътре, с разположение, с любов, съзнателно. Не е достатъчно само да даваш, но ще даваш разумно. Някой дава външно, а сърцето му не дава. Цял се изпотява, докато му се откъсне нещо от сърцето. Той си мисли: Лесно се казва да дадеш, но как да стане това? Щом дойде до съзнание да дава вътрешно, с любов, човек изпитва особено повдигане на духа и просветление на ума. Любов се иска от всички. Защо да не отправите любовта си към всички хора? Защо да не дадете от благата си и на другите? Сега е време доброволно да дадете всичко за Христа. Ако не го дадете доброволно, след 20 – 30 години ще го дадете. Тогава насила ще ви вземат всичко. Има още време да дадете доброволно, по закона на любовта. Редактирано Май 7, 2012 от Розалина Рассвет, Слънчева и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 Благодаря! В едно индуско предание се разказва следното: Един от главните индуски богове се възгордял и казал на Брама: Аз съм равен на тебе, не те признавам за абсолютен Бог. За да го накаже и смири, Брама го турил на голям огън, дето прекарал хиляда години. Като излязъл от огъня, горделивият бог казал: Равен съм на Брама, пак не го признавам. Брама си казал: Има и друг начин, по който мога да те заставя да ме признаеш. Подложил го на глад цели хиляда години. Като минал и през това изпитание, той се смирил и казал на Брама: Признавам те за мой господар. Затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето." В този смисъл, Бог е най-силен. Той е живият хляб, който слиза от Слънцето, т.е. от Небето и, чрез своята енергия, храни всички живи същества. Светлината и топлината са соковете на Божествения живот, който ние възприемаме. След всичко това, хората ще се хвалят със своето геройство. Бих желал да бъдете герои, не само на физическия свят, но и в духовния. "Какви са тези думи, които си приказвате, и защо сте тъжни?" Ако Христос зададе същия въпрос на съвременните свещеници, какво ще отговорят те? Един ще каже, че се уплашил от владиката. – Защо се уплашил? – Сбъркал един канон, или изказал неправилно една мисъл. Някой проповедник се смутил. – Какво ти се е случило? – попитал го Христос. – Обърках се и пропуснах един важен пасаж от проповедта си. Не можах да произведа нужния ефект. Няма да ме оценят като добър проповедник. Домакинята се тревожи. – Защо? – Козунаците й не излезли, както трябва. Богатият се безпокои, че работите му се объркали, та изгубил много пари. Бедният се оплаква от безпаричие. Христос минава и заминава покрай хората и чува техните оплаквания. Той ги пита: "Защо сте тъжни?" – Липсва ни нещо. – Наистина, на всички хора липсва нещо. Всеки изгубил нещо и го търси. Един го търси в парите, друг – в къщата, трети – в политиката и като не го намерят, питат: Не може ли да бъде по друг начин? Казвам: Едно липсва на всички хора – любов. Не говоря за любовта между мъже и жени; не говоря и за любовта между приятелите, нито за любовта на свещениците, на държавниците. Аз говоря за Божествената Любов, която изисква жертва. Който приеме новото учение, той е готов за всякаква жертва. Самата еволюция изисква жертви. Съществува еволюция на въплътените души, които живеят в най-гъстата материя на земята, при най-голямо съпротивление. При тази еволюция се развива най-голяма енергия. Този е най-трудният път – на мъдростта. Съвременното човечество върви по този път. Макар че се проповядва на хората учението за любовта, те вървят по най-мъчния път. Съществува още една еволюция – на девите, т.е. на ангелите. Те вървят по най-лесния път, с най-малко съпротивление. Значи, ангелите ходят по пътя на любовта, а хората – по пътя на мъдростта. Тези две еволюции ще се срещнат скоро. Има един възел, дето ще стане кръстосване на човешката култура с ангелската. Там хората и ангелите ще се поздравят. Църквата нарича този процес възкресение. Любовта е качество на ангелите. Хората, които от 8,000 г. минават през областта на мъдростта, т.е. през изпитания, ще се срещнат с ангелите и ще се опознаят. Нагоре да полетим към небесният простор. С мир, любов и светлина всичко расте в красота и ни носи мъдростта. За онези, които казват, че има Бог, за тях е важно, че Той е Бог на любовта. Затова Христос иска от учениците си да раздадат богатството си на бедните, в името на любовта. Само тогава те могат да го последват. – За нас е важно да запазим църквата. – Ето как ще я запазите: Раздайте имането си на бедните; живейте с честен труд, с това, което сте изработили. – Нужна ни е култура и наука. – За коя наука говорите? Ако науката е изопачила умовете ви, истинска ли е тя? Друг е въпросът, ако науката облагородява ума на хората. Ако културата не може да повдигне човешкото сърце, истинска ли е тя? Потърси друга наука, друга култура, които да задоволят нуждите на ума и сърцето. Това е закон в природата. Даваш на детето си една храна, то боледува; даваш му друга, пак боледува. Най-после, ще му дадеш такава храна, която ще му достави нужните елементи. Дишаш един въздух – не си доволен; дишаш друг – задушаваш се. Най-после ще намериш такъв въздух, който съдържа необходимите елементи. На същото основание, вие трябва да се домогнете до онези мисли и желания, които внасят живот във вас. Какво лошо има в това, че болните хора, както и здравите, искат чист въздух и здрава храна? Всички хора, целият свят, от каквато религия и да са, каквито възгледи и да имат, нека се запитат: Можем ли ние, като мислещи същества, да си подадем ръка? – Можете. Няма сила, която може да се противопостави на това човешко желание. Това не подразбира, че всички хора ще имат еднакви стремежи и разбирания. – Не, красотата на живота е в разнообразието. Смисълът на живота е във великото разнообразие на природата... "Защо сте тъжни?" Днес вие се поздравявате с думите: Христос Възкресе! Радостни ли сте, че Христос възкресе? Тръгнете из града да питате, колко софиянци са видели Христа. Чудно е, ако в 2000 години нито един християнин не е видял Христа! Ще ми възразите, че в новото учение всичко е добро, само да не се говори за прераждането. Значи, злото е в прераждането... ...Може ли дух да се преражда? Духът не се преражда, но се вселява, минава от една форма в друга. Духът се явява в разни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че Вселената е велико, обективно училище. Всички души – малки и големи, минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на слънчевата система. Това може да ви се говори, може и да не се говори. Обаче, има напреднали хора, които трябва да знаят, какъв е смисълът на живота. Колкото и да разбирате живота, това е външната му страна. Животът има и своя вътрешна, субективна страна. Един ден, когато хората развият духовните си очи, ще видят, каква висока култура съществува около тях. Съществата на тази култура живеят много по-добре от нас. Те възпитават децата си по особен начин. Достатъчно е да надникнете в тази висока култура, за да кажете: Ето истинската култура! Ето истинският живот! Христос казва: "В дома на Отца моего много жилища има." Това са жилищата на разумните същества от възвишената култура. Който живее в едно от тия жилища, ще научи много неща. Като се върне отново на земята, той ще поучава и своите близки. Казвате: "Христос възкръсна!" – Как възкръсна? – Чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ето защо, който иска да види Христа, трябва да има любов в сърцето си... Защо сте тъжни? Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.