Полезност на житото и хляба

[B__]

Несвързано с други теми, но благодарение на тях нарастна любопотството ми по този въпрос, който ме занимава дълго време.

Някои източни традиции (вкл.Тай Дзи - неявно) казват, че по някое време човек трябва да се откаже от зърнените храни.

Също така, например, в школата на Питагор (някои може да си мислят още, че е бил математик) е било забранено да се консумира пшеница. Когато развалили школата му и гонели учениците му, няколко от тях били хванати, защото стигнали до нива с пшеница и не можели да си позволят дори да преминат през нея.

Знаете ли нещо повече за това? Или пък за обратното?

[Слънчева]

Ще дам малко цитати от беседи за хляба и житото, като символи, но и за буквалното, физическо значение:

Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.

И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това, да може да подбира, да различава желателните неща от нежелателните. За човека е важно да знае какво желае душата му и какво не желае. За човека е важно това, без което не може. Онова, без което може, е губене на време. Желателно е човек да се облече в нови, здрави дрехи. Нежелателно е да ходи гол; ако той не желае да се облече, голотата сама по себе си ще дойде. Желателно е човек да бъде здрав; ако не желае да бъде здрав, болестта сама по себе си ще дойде. Хората сами трябва да търсят здравето. Болестта пък сама намира хората. Здравето е естествено последствие от спазване на първия член от „Веруюто на човечеството“. Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята. Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето. Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него. Това е символът, който включва в себе си всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.

Казвате: „Без хляб не може ли?“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член.

Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.

Бъдещото верую на човечеството

Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.

Казва: „Оставете ги да растат!“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.

„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат. Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент. Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ. Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева.

Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони.

Плевелите и пшеницата

Каква е разликата между свойство и качество? Качество значи качване нагоре. Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо. Като върви сприхава е. Ако я бутнеш веднага ще те охапе.

Махар Бену Аба

Най-важната страна е топлината и светлината. Светлината е първокласна необходимост за живота. Ако съвременните хора биха изучили този велик закон, те трябваше да избират известни ниви и да посяват с пшеница. Пшеницата трябва да се жъне на специфично време. Не трябва да чакат съвършено да узрее, че да презрее. Онези, които искат да обработват нивите, трябва да ги обработват навреме. Те трябва да имат най-доброто разположение. Като я изорат една нива, и да не каже една лоша дума, и да е весел, и да е пял, тогава тия житени зрънца ще дадат най-хубавата енергия. И туй жито да го турим в хамбари, не да го продаваме, и от него да вземем да мелим. Когато направите една погача от него, веднага ще оздравеете. Има хляб, който цери. Казвате: „Това е заблуждение.“ Това може да се постави на опит.

Добро и човещина

Някъде из беседите съм срещала, че е добре да ядем пшеница, защото тя има влияние от Венера, а Венера е Любовта... Ако намеря ще пусна беседата.

Редактирано Май 1, 2012 от Слънчева

[Диана Илиева]

Илиянче, това, което си написала е така, но в едни от пасажите се разбира не буквално пшеничения хляб, а в други се говори за това кои храни, как влияят и променят човека ...

Има много беседи, в които Учителят споменава "плодоядци, (или поне) вегетарианци". Т.е според мен и Учителят дава това предписание - в нашите тела най-висшия и последен вариант на хранене ще бъде плодоядството. Житото си има своето място и е добра храна, много важна и необходима, но до определен момент.

[Слънчева]

Напълно съм съгласна, житото и житния режим /според мен/ са ни дадени, докато преминем през четвърто ниво на съзнание, да излезем от Египет и влезем в Новата земя... Житното семенце са добродетелите, които израстват... След това берем плодове от Дървото на Живота и съответно се храним с плодове...

Но на мен тестените изделия са ми много любими и не се отказвам от тях, въпреки, че мога да съм на плодове и вода доста време...