196. Пробуждане на човешката душа - Неделна беседа, 25 март 1923 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

Химн на Великата Душа

Няма Любов като Божията Любов

Псалм 91

Беседа - Пробуждане на човешката душа - 25 март, 1923 г.

Молитвена програма за край:

Добрата молитва

Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти)

Господнята молитва

Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш.

Във въображението нещата стават лесно, обаче, дойде ли до реализирането им, работата върви мъчно. Докато постигнеш нещо, ръцете ти ще се покрият с мазоли. Но каквото придобиеш, ще бъде по-здраво и сигурно от това, за което само си мечтал. И досега още хората живеят с илюзиите си. Човек трябва да се освободи от илюзиите на своя ум и сърце, да реализира своите желания. Физическият свят е поле за реализиране на Божествения свят. Макрокосмосът е Божественият свят, който трябва да се реализира в микрокосмоса, т.е. на физическия свят. Както фотографията отпечатва образа в намален вид, така и физическият свят не е нищо друго, освен отпечатване на Божествения свят в намален вид.

[Слънчева]

Донче, благодаря за беседата!

В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска. За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.

В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш. Искате да бъдете щастливи.

Често ние се водим от предразсъдъци, съдим външно /не че и физиогномиката няма значение/, но ако усетим човека отсреща като душа с душа ще е по-лесно и по-чисто...

....Човек трябва да се освободи от илюзиите на своя ум и сърце, да реализира своите желания. Физическият свят е поле за реализиране на Божествения свят. Макрокосмосът е Божественият свят, който трябва да се реализира в микрокосмоса, т.е. на физическия свят. Както фотографията отпечатва образа в намален вид, така и физическият свят не е нищо друго, освен отпечатване на Божествения свят в намален вид. Някога илюзиите са толкова необходими, колкото и реалните неща. Какво ще придобиеш, ако знаеш всичко, което ще стане? Обичаш приятеля си, вярваш в него и го идеализираш. Един ден се усъмниш в него и се разочароваш в приятелството. Казваш : Разочаровах се, но поне влязох в реалността. В кой случай беше по-щастлив: когато вярваше в приятеля си, или когато се разочарова? Имаш син или дъщеря, на която възлагаш голяма надежда. Един ден се усъмниш в нея. Съмнението в твоя ближен е съмнение в Бога. И обратно: съмнението в Бога е съмнение в самите нас. Човешкият живот още не е поставен на здрава основа. Причината на разочарованието не е външна. Искаш да живееш по-добре от своя ближен. Искаш да живееш по-чист, по-свят живот от мене. Право ли е това? Като живееш добре, ще желаеш същото и на другите. Иначе, ще се разочароваш, ще страдаш и ще се мъчиш. Ако съм взискателен към себе си, ще бъда такъв и към другите. Да бъда към себе си снизходителен, а към другите взискателен, това не е право. В такъв случай, ти си служиш с две мерки. Ще си служиш с една мярка и от нея ще разбереш, кое е право, и кое – не е; кое е грешка, и кое – добродетел. Нашите погрешки и нашите добродетели пред Бога не са такива, както ние ги определяме. Как ще докажем това? Забелязано е, че когато материалните работи на човека се оправят, духовните работи му се объркват. И наистина, на повечето търговци материалните работи вървят добре, но вижте ги, какво представят в духовния свят. Бедният човек няма пари, няма къща, но се разговаря с Бога и с ангелите. Той е беден, но сърцето му е пълно с благородни чувства и със светли мисли. И тъй, вие трябва да имате правилни разбирания за нещата. Докато не дойдете до новото разбиране за живота, всякога ще живеете в заблуждения. Не е лесно да се освободите от заблужденията. Трябва да се знаят изходните пътища. Ако не ги знаете, все едно, че сте в лабиринт, от който никой не може да ви извади. Човек трябва да знае изходния път в живота. Колко пъти той се е обърквал! За нищо и никакво, две сестри се скарват, не могат да се търпят, не могат да се споразумеят. После те търсят път, как да възстановят отношенията си, как да възвърнат любовта, която са имали помежду си. Коя е причината за това? – Човек не се е познал. Той живее едновременно в трите свята, поради което се натъква на различни мисли, чувства и действия и не може да ги съчетае, т.е. хармонизира. Ако работи само с физическия си ум, той не може да разбере духовните и Божествените работи; ако работи само с физическото си сърце, също не може да разбере умствените и Божествените работи. Ако с ума си не можеш да схванеш Божествените работи, защо ти е този ум? Значи, към физическия си ум трябва да присъединиш и Христовия ум, за да разбереш Божествения свят. Сложна работа е това! – Как ще се справим с трите си ума? Ние с един ум не можем да се справим, че ще се справим с три! Физическият ум е у нас, а Божественият – над нас. Ние трябва да се държим за него. Започнете с Божествения ум. Останалите са негови помощни средства. Същото се отнася и до сърцето. За него се говори в Писанието. Казва се, че човешкото сърце е каменно. Казано е в Писанието: "Ще му отнема каменното сърце и ще му дам плътско." С други думи казано: Ще му отнема човешкото сърце и ще му дам Божествено. Няма защо да се сърдите на някого – каменно е сърцето му. Как ще разбереш света с такова сърце?...

...Днес, колкото и да се говори на хората за духовния свят, те мъчно могат да го разберат. Под "духовен свят" разбирам света на ангелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Достатъчно е ангелът само да повдигне пръчицата си, за да постигне желанието си. Щом дойдат гости, той веднага вдига пръчицата си и пред тях се нарежда богата трапеза с хубави, вкусни плодове. Гостите се нахранят и се разотиват. Ангелът отново вдига пръчицата си, и трапезата изчезва. Какво ще бъде вашето положение, ако, само с едно вдигане на пръчицата, трапезата се слага и вдига? Реален ли е този свят? Има нещо реално и нещо нереално. Така е според вашето разбиране. Единственото реално нещо са ангелите, с които можете да се разговаряте.

Едно нещо искам да направя за вас: да вложа в умовете ви живата вяра. Чрез нея всеки може да опита, има ли Бог, или няма. Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. Ако се спреш пред тази граница и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече. Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях. Пред тебе се открива нов, красив свят.

Без съмнение и колебание! Вие пристъпвате бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква среща със светли, ангелски души, които не обичат никакво колебание и съмнение. Казано е в Писанието: "Двоеумният е непостоянен в своите пътища." Така постъпват много хора. Дойде някой да слуша беседа, но, като не му се хареса нещо, отива при теософите...

Днес повечето хора минават по пътя на първата група ученици – ликвидират със своята карма. Те трябва да бъдат готови, да разрешат кармата си по закона на любовта. За да се справите лесно с кармата си, ето какво ще ви моля: Не говорете лошо едни за други. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне те да бъдат внимателни, да не се обиждат. На първите казвам: Въздържайте се да говорите лошо за близките си. На ония, за които се говори лошо, казвам : Не се обиждайте. Който обижда и който се обижда и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще разреши вашите задачи. Тя е строга и неумолима. Като дойде, ще ви научи, как се решават задачи. Ако очаквате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Кой е пътят за създаване на бъдещата култура? – Пътят на любовта.

Сега свещениците се опълчили против нас и мислят, че ще им отговорим със същата мярка. Не, ние отговаряме на свещениците: Не искаме вашите икони, не искаме да влизаме във вашите църкви. Не искаме вашите кандила и обреди: кръщение, венчаване. Всичко хилаво, слабо, което вие изхвърляте вън от църквите си, ние ще го приберем и ще направим нещо хубаво от него. Ние не се интересуваме от набожните. Те нека си стоят в църквите. Ние ще приемем в новото учение хромите, сакатите, слепите, т.е. онези, които никой не ги иска. Младите са вън от църквата, тях ще приемем ние. – Те са млади – зелени, нищо не могат да направят. – Те не са зелени. Това, което расте и се развива правилно, не е зелено. Такъв е законът на развитието. Под "зелен" разбирам онзи, който се развива. Зеленият цвят е символ на растене.

Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да го галите, да го целувате, да го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Това е възкресение. Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка, като братя.

По какво се познава идването на шестата раса на земята? – По особеното лазурно сияние, което се забелязва на небето по целия Балкански полуостров. Това сияние е резултат на особени психически влияния, които действуват в пространството и променят даже атмосферата. Това показва, че целият разумен свят, всички разумни същества усилено работят и пречистват, както физическата, така и духовната атмосфера на земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и за работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхнали и гнили листа, от паразити, така и невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога. Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте, още малко, и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път.

Сега питате: Новата култура има ли отношение към старата? – Има, разбира се. Новата култура ще се ползува от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята. Старото ще мине, новото ще дойде. Нова светлина иде! Тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят. Тя ще ни покаже, че има и други начини за изучаване на природата. Който иска да влезе в новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се готви за новите условия. Питате: Вярно ли е това, което говоря? – Вярно е. Обаче, според вас, не всичко е вярно. Не е така. За да познаете, кои неща са верни, и кои не са верни, трябва да правите опити, да проверите тяхната истинност.

Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света!

Амин!

Пробуждане на човешката душа

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш.

Съвременните хора постепенно навлизат в нова фаза на живота и започват да разбират проявите на Божията Любов. Какво изисква любовта? Тя изисква от всеки човек да обича, без да очаква да го обичат. Да любиш Бога, без да очакваш нещо от Него. Искай от Бога да живее в тебе и да проявява Любовта си чрез тебе. Ако нищо не искаш от Бога, нищо няма да ти даде. Сам пожелай да се обърнеш към Бога. Единственият, Който преобразява хората, е Бог. Какъвто преврат и да стане в тебе, не казвай, че Бог е направил това. То не се доказва. По този въпрос може само да мълчиш. Че Бог живее в мене, и по това не говоря. Нека всеки сам се убеди в истината. Щом Бог живее в мене, и окръжаващите ще възприемат моята любов. Тя е в такова изобилие, че всякога остава излишък. Пий от водата на моя извор, колкото искаш. Яж от плодовете на моята градина до насита. От каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене. Не се осигурявай за утрешния ден. Аз имам всичко. Ела при мене, да задоволиш нуждите си.

Пробуждане на човешката душа

[Слънчева]

Беседата, от която е днешната мисъл за деня допълва темата за душите:

Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа.

Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса.

Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново.

Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.

При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята.

В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни. В добродетелите се учим да познаваме Бога, понеже постъпваме като Него. В нашите погрешки пак се учим, понеже се проявява Божието милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва „Не прави така“ и не ни казва „Защо направи това?“

Всички хора са проводници на Божието съзнание. Някой казва: „Как го слушаш този невежа?“ Не, Бог говори чрез него. Той говори нещо, а пък аз превеждам това, което казва. Това, което казва, за мен е една шифрована телеграма. Той не разбира защо ми казва това, а пък аз дешифрирам и съм му благодарен.

На другия ден сутринта, 9 октомври, няколко братя и сестри посетиха Учителя в Неговата стая във вилата. Започна се разговор.

Когато си отхвърлен от всички и те считат за измет, има Един, който те обича. Тогава един Ангел върви с теб и ти казва: „Не бой се, Господ те обича, тази работа ще се оправи.“

Личният морал е по-напреднал от обществения. Във всички народи общественият морал е останал много назад. Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ.

Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало...

Езикът на Разумното начало Редактирано Април 30, 2012 от Слънчева