DANOVA_98 Добавено Април 28, 2012 Доклад Share Добавено Април 28, 2012 Здравейте, аз съм в този форум по съвет на г-н Орлин Баев, при когото бях на консултация през януари тази година. Страдам от генерализирана тревожност и социална фобия. Тъй като живея в чужбина, той ме посъветва да пиша в този форум. Аз намерих една психотерапевтка в страната където живея и я посещавам всяка седмица, но ми се струва че ще трябва да разредя посещенията си, тъй като те не са никак ефтини /ще се наложи да ходя два пъти в месеца/, а освен това езиковата бариера пак си я има въпреки че говоря този език. Затова реших да пиша тук. Преди три години имах панически атаки и чувство за нереалност, които успях да преодолея четейки подобни истории в интернет и също така благодарение на писмата си с г-н Орлин Баев, за което много му благодаря! Сега много се интересувам от себепознание и самоусъвършенстване,чета много литература по темата и мисля че всичките ми проблеми идват от моята неувереност, несигурност, страх и липсата на вяра в себе си. Не мога да кажа че нямам самочувствие, но просто в някои ситуации този комплекс за малоценност сам си излиза сякаш е някъде много дълбоко вкоренен вътре в мене. И колкото повече си мисля и се връщам назад във времето ми се струва че той е част от мен и аз никога не съм била по-различна, сякаш от както се помня съм срамежлива, пасивна и неконтактна. Искам да попитам как това сега може да се промени - възможно ли е изобщо, след като като че ли ми е заложено още от раждането /сега съм на 32 години/. Навсякъде се пише как трябва да вярваме в себе си, колко важно е това, но никъде не намерих практически насоки какво точно да направя, за да стане така. Как ИСТИНСКИ да повярвам в себе си? Така че каквито и провокации и думи да чувам за себе си, аз да не обръщам внимание или ако някой ме погледне по-особено това да не е жизненоважно за мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 30, 2012 Доклад Share Добавено Април 30, 2012 (edited) Възможно е! Но промяната тук става не само с анализ и дори не само с работа с мисленето, сугестия и т.н. Те са нужни спомагателни методи. Случва се, когато преживяваш досега до този дълбоко вкоренен комплекс все по-често. Преживявайки го, сякаш ти се струва, че умираш, че се губиш, че хорският поглед те смачква и анихилира... Така е, нали?! При общуване на подсъзнанието му се струва, че преживява реално излагане, отхвърляне, зачеркване на живота и смърт. И оттам идва тази комбинация от страх, ужас, тъга, усещане сякаш пропадаш и изчезваш в някаква вътрешна бездна, слабост и беззащитност. Само когато сама съзнателно намериш начини да общуваш все по-активно, умишлено ще бъдеш в досег с тези дълбоко пропити с тежки емоции комплекси. И колкото повече ги преживяваш, практикувайки спокойно осъзнаване, те започват да се стапят. Осъзнаването те изкарва от убеждението, че тези комплекси са реалност. Не са - силни са, субективно реални са, но обективно нереални. Затова когато ги наблюдаваш от позицията на зрителя в себе си и ги предизвикваш, те започват да се стапят. Стапят се, защото вече не са засмукали Аза ти като част от себе си и той все повече ги асимилира. Помощни техники тук са работата с вътрешния диалог, при което се поддържа стабилна връзка с твърдата реалност. Тя е нещо, за което съзнанието ти се хваща като за нещо стабилно, докато въпросното асимилиране/ неутрализиране се случва. Други помощни техники са сугестивните визуализации за самоувереност - те също са подходяща патеричка. Себеразбирането, осъзнаването на динамиката на характера пък е добра основа на каквато и да е вътрешна промяна. Това са добри помощни методи. Но, да се върна на основния - все по-честото предизвикване на този ужасяващ страх и усещане за беззащитно пропадане и смърт чрез активно общуване! Все повече общуване, което предизвиква въпросните преживявания. Ти си знаеш какво да бъде това общуване. Защото има и комфортно общуване, което в случая няма да те промени. Никак не е лесно, но е напълно възможно. Говоря ти от опита си. Ти ходиш на психотерапия - предполагам, че терапевтката ти има свои си методи. Ако сега започна да ти давам тези, през които аз работя, това би било намеса в нейната работа. Затова, просто продължи с терапията - ако до няколко месеца усетиш реален резултат, при положение, че си активна в справянето, чудесно. Ако не, пиши пак тук за насоки! Поздрави, Орлин Редактирано Април 30, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DANOVA_98 Добавено Април 30, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 30, 2012 Много благодаря за отговора. Значи доколкото разбирам да общувам повече и то с хора "неудобни" за пасивната ми натура, тоест не само с такива, които напълно ме одобряват и харесват, така ли? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 1, 2012 Доклад Share Добавено Май 1, 2012 Да! Но при вече придобита известна стабилност - когато Азът ти вече е съумял да се отдръпне от комплексите и осъзнава задействането им, без да е напълно въвлечен в тях! Тогава с помощта на пълносъзнателност (mindfulness) и методите на терапевтката ти, успяваш да пребиваваш в събудения ужас, тъга и напрежение и да ги асимилираш! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Май 1, 2012 Доклад Share Добавено Май 1, 2012 Здравейте И аз се включвам в темата питате "Как ИСТИНСКИ да повярвам в себе си?" отговорът на този въпрос изисква задълбочена и продължителна психотерапевтична работа. По време на терапията е много важно да можете свободно да се изразявате, дори по възможност на родния си език, без да се замисляте или да търсите думи. Също така е добре терапевта да има представа за социалната, културна, историческа среда където е израснал пациента, защото изследването на детството е важна част от терапията (все пак зависи по какъв метод работи терапевта). Ходенето на терапия веднъж на две седмици сигурно ще Ви бъде патерица, но се чудя дали ще може да изследвате в дълбочина проблемите си. Пробвали ли сте да работите с български терапевт, преди да решите да започнете терапия при чужденец (за Вас) терапевт? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DANOVA_98 Добавено Май 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 1, 2012 Тук няма български терапевти, има други лекари, но психотерапевти не - страната е малка. А доколкото знам по скайп не е добра идея да се прави психотерапия. Вие как мислите? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 1, 2012 Доклад Share Добавено Май 1, 2012 Интересно от къде е тази идея, че по скайп не е добре да се прави психотерапия? Напротив, голяма част от българите в чужбина нямат друга алтернатива. Причините за това са поне две. Първата е езика. За да могат да отидат на психотерапевт, те трябва да знаят перфектно езика, нещо, което е по-скоро рядкост, отколкото правило.(тук не броя студентите, визирам онази група български работници, които на работното си място комуникират с ограничен речник, а в дома си говорят на български и никога няма да научат езика на държавата, в която живеят за да се разберат достатъчно добре с психотерапевт от съответната държава). Другата причина е цената. Средната цена в държавите, в които тя е платена, е 80-100 евро. Разбира се в Испания и в някои други страни определен брой часове са безплатни, но поне от контактите си, които имам с хора, ходили на безплатна терапия, то и резултатите и не са много добри. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DANOVA_98 Добавено Май 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 1, 2012 Аз също сама виждам колко ми е трудно да изразявам някои емоции и неща, свързани с проблема ми , когато контактувам с психтерапевтката ми. Още повече, че все пак и двете говорим на език, който не е майчин и за двете ни. Цената също усложнява доста нещата. Бих искала ако мога да се свържа с някой психотерапевт и да комуникираме по скайп - ще изпращам предварително таксите. Тъй като не знам още колко ще издържа на тези цени - проблема е и финансов в момента - наистина ми е трудно да ги плащам тези пари. А ще трябва да ходя доста време. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 1, 2012 Доклад Share Добавено Май 1, 2012 (edited) Ако има езикова бариера, наистина скайп консултациите са добра идея! Аз засега работя само лично. Но има други терапевти, които биха ти помогнали по този начин. Тодор Първанов примерно! За проблемите, които преживяваш,според мен са подходящи фокусирана в решение терапия, нлп/хипнотерапия и когнитивно - поведенческа терапия! Има много хора, предлагащи нет консулт. Аз бих се доверил на този, когото посочих по-горе! Редактирано Май 1, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Май 2, 2012 Доклад Share Добавено Май 2, 2012 Здравейте отново Подкрепям мнението на д-р Първанов и на Орлин за терапията по скайп. Аз имам опит с такъв вид терапия и смятам, че тя дава добри резултати, като са възможни срещи на живо когато пациента си идва в България. Аз работя в психодинамичната парадигма (която включва и изследване на детството и ранните взаимоотношения с родителите). Ако решите можете да ми пишете на лични (e-mail). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts