Евангелие от Лука - глава 11

[Донка]

1 И когато бе той на едно место та се молеше, като престана, рече му некой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си.

2 А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята;

3 Хлеба наш насъщния давай ни го всеки ден:

4 И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.

5 И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хлеба;

6 понеже един приятел ми дойде от път, и немам що да сложа пред него;

7 а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам.

8 Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му требва.

9 И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.

10 Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори.

11 И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хлеб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, наместо риба змия ли ще му даде?

12 Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде?

13 И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него.

14 И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът.

15 А некои от тех рекоха: чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете.

16 А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето.

17 Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустева, и дом разделен против себе си пада.

18 Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула.

19 И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници.

20 Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие.

21 Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност.

22 Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир.

23 Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява.

24 Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излезох.

25 И като дойде намерва го пометен и украсен.

26 Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.

27 И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал.

28 А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят.

29 А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение нема да му се даде освен знамението на пророка Иона.

30 Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син человечески на този род знамение да бъде.

31 Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона.

32 Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона.

33 И никой не запаля свещ да я тури на скришно место, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влезват.

34 Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно.

35 За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина.

36 Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си.

37 И като говореше това, некой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата.

38 А Фарисеят, като го виде че не се оми преди яденето, почуди се.

39 И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство.

40 Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто.

42 Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всеко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това требваше да правите, и онова да не оставяте.

43 Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите.

44 Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят.

45 И отговори некой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш.

46 А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

47 Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха.

48 И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате.

49 За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тех ще убият и изгонят;

50 за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал,

51 от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род.

52 Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влезохте, а че и на тези които щеха да влезат забранихте.

53 И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща,

54 като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят.

Цариградски превод

съвременен вариант

Това сигурно е най-известната глава от цялото Евангелие - в нея е изречена Господнята молитва.

За мен лично винаги е била трудна - не една, а няколко глави, събрани в едно, и все пак има дълбоко вътрешно единство.

В същото време освен Господнята молитва в нея има няколко изречения, които са се запечатали в ума ми и в подходящ момент ми "проблясват".

Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори

Някак винаги съм знаела, че това означава "не стойте със скръстени ръце и не чакайте да ви падне от Небето, работете за това, което искате да постигнете".

Обаче към средата на житейския си път открих и още един пласт. "Искайте и ще ви се даде", но никъде не е казано, че ще ви се даде точно това, което искате, и съвсем не се знае в кава форма ще е облечено. така че внимавай какво искаш и внимавай да не ти го дадат, а ти да не си го познаеш.

"Търсете и ще намерите", но като търсите, не си слагайте образ на това, което търсите, защото този образ е капаци на очите и може да се спънете и да не видите точно това, което наистина търсите.

"Хлопайте и ще ви се отвори" - но е напълно възможно да хлопаме на неправилната за нас врата , а да се отвори другата, добрата за нас, а вторачени в тази, която сме си заплюли, да не забележим своята....

Ще се радвам да споделите вашите преживявания и размисли, приятели.