74. Синовно отношение

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Пътят на Живота

В начало бе Словото -песен

Синовно отношение -беседа

Молитвен наряд за край:

Само светлият път на Мъдростта води към Истината...

Ще се развеселя -песен

Ще прочета 11 глава от Лука.

Намирането на Истината – това е един от най-великите моменти в човешкия живот. Аз мога да го уподобя на един цвят, който се разцъфтява. Така може да се определи Истината. В това, което цъфти, има надежда; в това, което не цъфти, няма надежда. В това, което е напъпило, има надежда; в това, което не е напъпило, няма надежда. Всеки един човек има много желания, но има нещо съществено, на което човек трябва да обръща внимание. Всяка една душа не трябва да влиза в противоречие със себе си и с окръжаващата я среда. Всички трябва да избягвате вътрешните противоречия. Противоречието може да дойде, то е друг въпрос. Но не създавайте излишно противоречие във вас. Мъчнотии отвън могат да дойдат, но вие не създавайте мъчнотии в себе си. Това трябва да се има предвид. Защо идат външни мъчнотии? Вие ги изучавайте, но не питайте защо идат. Каквото и да ви се каже, все ще остане нещо необяснимо. Ако постъпите в едно училище, кое е най-важното? В училище може да прекараш по два начина. Целият курс на възпитанието може да го прекараш в страх и трепет. Сутринта като отидеш на училище, трепериш от учителя, че може да ти се случи нещо. Ти си мислиш, че учителят е стражар, разбойник и ти трепери сърцето, да не би да попадне погледът на учителя върху тебе и да ти се случи нещо. А пък другото положение е да си радостен и весел. Онзи, който се радва, показва, че е способен ученик. А пък другият усеща своята слабост и вследствие на това у него владее известен страх. Сега вие имате тези две състояния. Писанието казва, че със страх човек не може да върши Волята Божия. Човек със страх никога не може да свърши едно училище, нито пък може да стане някакъв герой.

Ще ви приведа един митичен разказ за пътищата на заека и на вълка. Заекът посещавал денем едно училище, а пък вълкът посещавал едно вечерно училище. Тогава заекът мислел, че ушите му са израстнали от много знание. Той отишъл да слуша първата лекция при един виден професор, който, след като развил темата как трябва да се живее, казал: Всякога човек сполучва, когато отива пръв. Този ден заекът бил закъснял. Но като отишъл пръв, станало въпрос за стола, где да седне и трябвало да води борба за стола. И той като видял, че ще го набият, офейкал. Върнал се с едно противоречие. Казал си: Как така, нали който отиде пръв, ще му тръгне напред, а пък аз отидох пръв и скандал се вдигна. Той не знаел, че онова, което му препятства е вътре в него. Дето отишъл пръв, това е на място, но препятствието е вътре в него. Следващия път казал, че няма да отиде пръв, но ще отиде по средата – нито пръв, нито последен. Било вече трета лекция. От лекцията разбрал, че човек, за да сполучи в живота си, трябва да бъде последен. И той си казал: Аз съм сбъркал. На четвъртия път отишъл последен, но вратата била затворена. Той чакал отвън. Излезли някои вън и му се скарали. И той пак си отишъл и си казал: Чудна работа, пръв отидох – лошо, последен отидох – пак лошо. Той не можел да разбере, че страхът е, който го спъва. Той си казал: Още не разбирам тази философия. Професорът казал: Всеки, който иска да сполучи малко в живота, да остави страха настрана. Заекът казал: Виж, това мъчно мога да направя.

Почти всички хора днес се намират в положението на заека. Страхът е, който спъва хората. Страхът трябва да се тури на своето място. Когато човек търси истината, не трябва да има никакъв страх в душата му. Страхът си има своето място. Турете страхът на неговото място. Нека той да не е господар, защото, ако го направите господар на живота, нищо няма да постигнете. Казано е в Писанието: "Страхът е начало на Мъдростта". Този страх, за който се говори в този стих, той не е онзи страх, който имат обикновено хората. Има един свещен страх, който произтича от Любовта. Неговото естество е съвсем друго. Някои хора смесват обикновения страх със свещения страх на Любовта. Разликата между свещения страх на Любовта и обикновения страх е колкото между небето и земята. Свещеният страх е друго нещо. По нямане на думи се употребява този израз. Имайте свещения страх, но се избавете от обикновения страх! Обикновеният страх е терзание, смаляване, смут, несполуки и най-после, човек се обезсърчава и се отчайва и от себе си. А пък в свещения страх човек се повдига. Там човек отива към зазоряване. Помнете тази разлика. Не туряйте на мястото на обикновения страх свещения страх! Това значи, да турите на мястото на професора – невежия. И на мястото на силния – слабия, на мястото на разумния – глупавия и на мястото на здравия – болния. Това трябва да бъде едно вътрешно различие, за да разбирате живота. Иначе ще имате много противоречия. Питате, защо Христос е дошъл на земята. Христос имаше да прекара страдания, имаше една трудна мисия, която не се изпълнява така лесно. Христос мина през огън, мина през едно кръщение. Всички искат живота на Христа, но не и огъня, през който той мина. Те обичат един Христос с венец, с патерица и с корона, да заповядва навсякъде. Такъв Христос обичат. А пък един Христос без корона, без патерица, с обикновени сандали, и то бос, без дом, такъв Христос не искат. Вие все се окайвате, като се видите облечени скромно, със сандали и казвате: Не си струва толкова. Аз мислех, че ще бъда с корона. Кога коронясват човека? Докато не плюят 24 часа отгоре ти, докато не те окачат на кръста, докато не те бият, докато не те хулят, обиждат и не ти кажат: "Нали си цар, помогни си", не могат да те коронясат. Тогава вие се намирате на тясно и вие плюете и разпъвате Христа...

Синовно отношение

[Донка]

Благодаря!

Да имаме едно верую, но едно верую, което е общо за всички, едно верую, което включва веруюто на всички същества в себе си. А пък ако имате едно специфично верую, дръжте го за себе си, то е полезно само за вас.

Има неща, които назаем не се дават. Кои неща назаем не се дават? Ще ви кажа. Сърцето назаем не се дава. А сега се проповядва: Дай ми сърцето си. Очите назаем не се дават. Човешкият език назаем не се дава, нито човешката душа. Христос казва на едно място: "Полагам душата си, за да я взема". Полага я някъде. Но не залагайте това, което Бог е вложил във вас. Всеки човек трябва да пази своите сили и нека всяко сърце да бъде проводник на онази велика Любов. Очите трябва да бъдат проводник на светлината, умът на знанието, човешкият дух нека да бъде проводник на Божествената сила. Сега това са области, които трябва да проучвате.

"Полагане", "залагане" и "даване назаем" - замислям се дали винаги успяваме да осъзнаем разликата? И забелязах, че между тях не е назовано "даряването". Може би това, с което Бог вече ни е дарил, повече не може да се дарява на друг човек?

Христос каза: "Такава е Волята Божия, трябва да минем последното страдание". А пък последното страдание е, човек да се откаже от това, което не му е потребно. Знаете ли кое е онова, което не е потребно на човека?

Та, всичките противоречия в живота, всичките страдания в живота произтичат от едни неща, които не ни трябват. И страданията продължават, докато се освободим от това ненужното, което не ни трябва.

Тука има едно изкушение, на което хората не могат да издържат. Вие знаете ли кое е най-силното изкушение? Малко хора има, които могат да издържат на това изкушение. Аз ще ви го кажа. Представете си, че имате един скъпоценен камък, много голям, много голямо богатство. Ако вие го поверите на някого да го пази, той няма да ви го донесе. Защо трябва да го давате на друг, за да го изкушавате? Не само това, но и вие сами можете да се изкусите от този камък. Ти го дадеш на някого този камък и той, като го вземе, мисли как да го обсеби. И тогава ще се родят най-големите противоречия. ....В които и ръце да влезе скъпоценният камък, човек не може да устои, иска да го задържи за себе си.

Може ли да ми направите един превод, кой е скъпоценният камък у човека? Това е личният живот. Да бъда аз щастлив. Да ми вземат камъка! Не го давам. И колко е, като дадеш този камък, после да го вземеш назад. Колко е мъчно човек да се откаже от себе си! Дай го този камък! Ти казваш: Какво ще остане от мене, като ми вземат моя живот? – Този камък, който изкушава хората, е голям колкото яйцето на камилската птица. А пък има по-големи скъпоценни камъни, големи като дини. Щом се отречеш от камъка, голям, колкото яйцето на камилската птица, ще дойде онзи камък, голям колкото динята. Със закон тази работа не може да стане.

Какво голямо проникване трябва, какво голямо съзнание, за да направи човек това?! Но със закон тази работа не може да стане. Сега единствения съвет, който мога да ви дам, приятелски съвет, е следният. Нито правило мога да ви дам, нито пък какво трябва да правите, а само един съвет. Той е следният: Този скъпоценен камък, който са ни дали, трябва да го върнем назад. Като го потърсят, да го върнем. Като го поискат, да го дадем. Не хвърляй око на този камък, понеже той е камъкът, който носи истината в себе си. Той е камъкът на истината. Като дадеш камъка, ще познаеш истината. Като го обсебиш, ти не познаваш истината. Трябва да ви обясня това. Зърното, което остава в земята вътре, ако това семе не порастне, какъв смисъл има? Какво означава порастването? Семето, което е посято в земята и не порастне, то земята го е обсебила като скъпоценен камък и житото умира. Ако пък житното зърно порастне, то земята го дава навън. Земята ще ти го даде стократно. И казва: Вземете си го назад. Та когато това, което е посято в нас и минава като добродетел, знание, Любов, Мъдрост, когато това, Божественото в нас порастне, то ще даде плод. Даде ли веднъж плод, това показва, че ние сме готови да изпълним Волята Божия от Любов. Това, което Бог ни е дал, да го върнем. Както е казано в притчата за петтях таланта: "И онзи казал: Аз спечелих още пет таланта. Казва му господарят: Много хубаво, вземи тези таланти, нека са за тебе. Дошъл онзи, който имал един талант и го скрил. Господарят го попитал: Какво направи с таланта, който ти дадох? Онзи казал: Скрих го в земята. Господарят казал: Вземете от него този талант и го дайте на онзи, който има повече. И всеки един, който има, ще му се даде."

Та, тази е истината, която трябва да остане у вас. Нека скъпоценният камък във вас да расте! Като ви дадат този скъпоценен камък, посейте го, та като дойде Господ, да намери, че е израстнал, завързал и узрял и ти да кажеш: Господи, това, което ти ми даде, аз работих с него и спечелих. – За да се осмисли животът на земята, ще работиш. Не може да се освободим от всички тези страдания на земята, докато този камък не израстне, не цъфне и не завърже плод.