Много ми е трудно да се отпусна, тези мисли не ме напускат...

[hard_to_be_myself]

Здравейте,

Имам огромен проблем с общуването. И най-лошото е че сам си изградих този навик.

ще започна от начало: преди 4 години се преместих в ново училище понеже , нашето в село беше до 8ми клас…

пътувах всеки ден , връщах се обратно в моето село…и се затварях в себе си. Бях аутсайдер (и в училище и в село) и нямах никакви приятели…всякакви критики и подигравки чувах по мой адрес, по – гадно е отколкото да ти го кажат в лицето, защото нямаш възможност да се защитиш…това ме убиваше , станах прекалено критичен към себе си , и когато/ако кажех нещо ,автоматично търсех неудобряващи реакций, такива винаги имаше…

Сега след 4 години …имам почти същите проблеми в общуването…

Проблема е , че съм изчел толкова много материал на тема: "силата на мисълта" , че преди да кажа нещо, в главата ми се появяват онези спомени , и се получават наистина много нескупосани ситуации.

А най-лошото е че преди 6-7 месеца започнах да мисля за този "проблем" наистина интензивно. Буквално се промених . Сънувам кошмари много често. Хората около мен също забелязват промяна в поведението ми .

Преместих се в град и започнах работа . Прекалено много се страхувам , съмнявам се в себе си . Анализирам , всяка дребна ситуация. Откакто прочетох "Тайната" , започнах да се страхувам от лошите мисли в главата ми ... Четох и доста неща за общуването , и знам че когато говориш с някого зависи как се чувстваш т.е. той те вижда че си неуверен , усеща на подсъзнателно ниво страха ти .Понякога успявам да общувам нормално , но когато забравя за това . Ибягвам контакти , и хората започват да ме мислят за безчувствен и неадекватен , защото точно така се държа... Пробвал съм естествено и да се отпусна , но винаги се случва нещо тъпо. Винаги мисля за този проблем и незнам как да спра. Това ме поддържа в супер депресиращо настроение и е ужасно. Просто не мога да спра ... За 6 месеца толкова свикнах с това чувство и тези мисли че, започвам да се страхувам да не подлудея. Страхувам се от самотата , от това че се превръщам в това което най-силно не искам да бъда. Когато съм в добро настроение , което е рядко , пак мисля за това , но мисля как един ден ще съм далеч от този проблем...как няма да го има , как ще общувам нормално ... и само за това постоянно. Приел съм , че друго не ми е интересно ... и не виждам как ще изляза от тази ситуация. Знам че ми е нужна помощта на специалист , даже от доста отдавна...

Живея във Велико Търново в момента и ще се радвам , ако ми препоръчате някой , който да е от тук.

[Guest Христо]

"Розовият позитивизъм : Вреден !"

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=497153

"Позитивното мислене може да вреди понякога"

http://www.sibir.bg/blog/momchev/index.php?blogPage=blogPreviewArticle&artID=430547

"За комплексите и силата на мисълта"

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=430417

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Аз не познавам терапевт от Търново. Мой колега обаче познава Екатерина Павурджиева и от думите му мисля,че тя ще ти помогне.

Не знам как да се вържеш с нея, но в нета има доста информация и предполагам няма да е трудно да го направиш сам.

[Дончо Донев]

Здравей и от мен!

Прекрасно е, че имаш смелостта да се изправиш срещу себе си.

Това е профилът във Фейсбук на доц. д-р Даниела Тасевска

http://www.facebook.com/profile.php?id=1335748201

До колкото знам, в момента не е в страната, но ще се прибере след около десеттина дена.

Смятам, че ще ти е полезна.

[hard_to_be_myself]

Благодаря Ви за съветите и линковете

[pavli82]

Благодаря Ви за съветите и линковете

Чел ли си книгата "Силата на Настоящето" на Екхарт Толе?

Твоето състояние ми напомня на това, което автора е изживял на около 20тина години и нещо.

Намери си книжката и ще разбереш как да спираш ума си и да го контролираш, така че повече да не ти създава цялото това страдание.

[oma]

+1 за кoментара над мен.

Също силно препоръчвам Bashar и Abraham Hicks (търси в YouTube)

Успех

[Галио]

"Розовият позитивизъм : Вреден !"

http://www.sibir.bg/...le&artID=497153

:

,,Доста важна статия за розово - бонбоненият позитивизъм , който е вреден за практикуващите го!!!

Неин автор е психотерапевтът г-н Орлин Баев. Можете да я прочетете ето тук (за удобство уголемете шрифта) :

"Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей” "

http://forum.nbu.bg/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=22&showentry=319

В тази статия, г-н Орлин Баев обяснява защо криворазбраното и кривоприлаганото позитивно мислене, може да е опасно за личността.Положителният ефект от него е само краткотраен и лъжовен. Човешката психика е сложно и многоизмерно пространство.

Орлин е привърженик на здравият, реалистичен оптимизъм. Човек трябва да приеме с любов и спокойствие абсолютно всичките си позитивни и негативни черти, да се обикне и хареса такъв какъвто е. Това не означава, че човек трябва вечно да си бъде един и същи. Това не значи, че човек не може да прави стъпки за промяна на някакви неща в себе си , в живота си. Човек има право да гради и коригира.

Има се предвид да се създаде стабилна база/стабилна основа, здрава повърхност за евентуален по - нататъшни градеж, качествена основа за промени. Човек да се обича, не означава че одобрява недостатъците на своя характер и иска вечно да си ги задържи. Има се превид : приемане на Реалността Такава Каквато е Тя Към Момента, отказ от бунтуване , отказ от самоосъждане и себеомраза, което НЕ значи отказ от разумни и спокойни действия за себепромяна.

Г-н Баев разяснява следното : не бива негативните мисли да бъдат насилствено подтискани и игнорирани. Те трябва да се приемат спокойно и с любов, да се анализира произхода им. Освен позитивно мислене се изисква и разкопаване на собствената ни душевна градина, изкореняване от "бурени"(пуснали корени в нас негативни чувства : чувство на вина, чувство за малоценност и тем подобни).

Освен позитивните мисли се изискват и самоанализи (кое, защо, как, от къде...), търсене на корените на проблемите и тяхното решаване. Също така : пълно изкореняване или силно отслабване на комплексите ни,освобождаване от дълбочинните ни и погрешни мисловни модели, които са залегнали в нас. Понеже ако бъдат завоалирани/прикриване,те ще израстат още повече в душите ни и ефектът от себеналаганото оптимистично мислене ще е обратен...Агресивното отношение към тях, ще ги направи по - силни.Трябва да мирно да бъдат "угасени", "отпъдени","изчистени" от нас."Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!" (Орлин Баев). Злото се побеждава с Любов.

С тях трябва да се действа упорито, но и спокойно, с любов, разумно. Трябва да бъдат извадени на повърхността, анализирани, осветлени, трансформирани.Себеусъвършенстването е дълъг процес, даже вечен.

Нужно е ПРЕпрограмиране : това не става само с повърхностно визуализиране и повтаряне на самовнушения, но и със стремеж за по - дълбоко себепознание и вътрешна трансформация. Плевелите трябва да се изкореняват из основи, а не само да се подрязват. Ако човек, чувства вътрешна съпротива при самовнушаването или визуализирането на някакви неща, то той трябва да се опита да разбере коренът на съпротивата, да се опита си си отговори защо е тази съпротива, от къде идва, защо той мисли за себе си и за живота по еди какъв си начин, как да промени своите базисни вярвания, дали да ги променя : и тогава или да се откаже от съответното самовнушаване,или пък да отстрани "човечето" , което сякаш му казва "не е истина това, което си внушаваш; или "ти не заслужаваш еди какво си"; или "ти не си еди какъв си"; или "това което мислиш е лошо", или "това са пълни глупости, вземи се в ръце". Голяма част от поведението на човека се дължи на психо програми, които са попаднали в подсъзнанието му, докато е бил още малък и не е бил способен да филтрира информацията. Човешкият мозък е био компютър, който подлежи на препрограмиране : като казвам психо програми имам предвид нещата, които са ни казвали родители, учители,роднини, нещата които сме чували по телевизията, които сме чели. Стремежът към позитивно мислене, трябва да бъде съчетан с работа по почистване на авгиевите ни душевни обори, работа по почистване на душевната ни кочинка. Боклукът не бива да бъде замитан под килима, а да се чисти, да се преобразува в нещо чисто. Ако човек е решил да се развива духовно, да разширява съзнанието си посредством медитация, то той трябва да е наясно, че от неговото подсъзнание могат да изплуват всякакви запечатили се там негативни чувства и мисли, дори такива за които е забравил, понеже подсъзнанието е склад. И той трябва да е готов да ги приеме спокойно, безпристрастно, да погледне на тях като на учен изследовател. Да е готов да изпитва любов към себе си, въпреки съответните изплували от подсъзнанието му нечистотии, да е готов да се приеме. Те не бива да бъдат подтискани насилствено, не бива да се отнася с тях агресивно. Трябва да бъдат спокойно приети, да се осъзнае че е нормално през нас да има негативни мисли и чувства. Отричането им, само ще ги подхрани и те ще станат по - силни. Ние не сме само бели или само черни. В нас има и тъмнилка, има и по - светло. Шарени сме.

По време на медитация, всичките скрити в нас негативи, може да изплуват и да бъдат отработени. Става дума за мълчалива медитация самонаблюдение,медитативно себеСъзерцание : спокойно наблюдаване, безпристрастно наблюдаване на преминаващите през нас мисли и чувства, гледане на тях като на нещо чуждо. Да се усетиш като нещо отделно и независещо от тези мисли и чувства, като един спокоен зрител и страничен наблюдател на самия себе си. След това евентуално анализиране на усещанията по време на медитацията. В статията на Орлин Баев, ще срещнете по - подробна информация по темата.''

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

,,По време на медитация, всичките скрити в нас негативи, може да изплуват и да бъдат отработени. Става дума за мълчалива медитация самонаблюдение,медитативно себеСъзерцание : спокойно наблюдаване, безпристрастно наблюдаване на преминаващите през нас мисли и чувства, гледане на тях като на нещо чуждо. Да се усетиш като нещо отделно и независещо от тези мисли и чувства, като един спокоен зрител и страничен наблюдател на самия себе си. След това евентуално анализиране на усещанията по време на медитацията.''

Съществуват само три възможни мисловни реакции от наша страна към ,,преминаващите през нас мисли и чувства'' (разбираме мъчителни мисли и чувства):

1. ,,Понеже ако бъдат завоалирани/прикриване,те ще израстат още повече в душите ни и ефектът от себеналаганото оптимистично мислене ще е обратен...Агресивното отношение към тях, ще ги направи по - силни.''

Това ще рече амбивалентно отношение - едновременно гледане на тези мъчителни мисли и чувства, като на нещо полезно, предпазващо ни от някаква беда в бъдеще време, толериране на генерирания от тях страх и в същото време борба и агресия от страна на нашето Аз срещу нуждата от подобно себезатваряне, срещу нуждата от избягване на тези опасности нужда, която ни прави затворници в самите себе си (амбивалентното мислене винаги води до изтлскаване на конфликта в несъзнаваното => поява на психосоматичните симптоми дошли от ,,нищото'')

2. гледане на тези мъчителни мисли и чувства, като на нещо полезно, интегриране на страха в себе си, приемане на тези мисли, като логична и естествена част от нашето мислене (в резултат, на което ще се появи една социална дисфункция - избягване на определени опасни места, опасни действия и дори опасни мисли, което неминуемо ще доведе до една депресия и нерадост в живота, като така проблема само ще се задълбочи)

3. гледане на тях, като на нещо чуждо и вредно за нашето щастие и свобода по ясно дефинирани причини открити в процеса на спокоен! самоанализ, който е несъзнван, естествен и непринуден, резултат от ,,спокойно наблюдаване, безпристрастно наблюдаване на преминаващите през нас мисли и чувства'' (но преди да постгнем това спокойно наблюдение се изисква известна смелост и воля да се абстрахираме - да не се вживяваме в появилите се чувства на страх/бягство от ,,проблема'', гняв/борба срещу ,,проблема'' тоест ,,самоналагащ розов позитивизъм'', вина и др. производни чувства от основните чувства на страх/бягство и гняв/борба)

Смелоста и опита в спокойното наблюдение се явават градивния материал в бъдеще за една бързата ориентация в коя от тези три системи на възприятие на ,,проблема'' се намираме..

Мисля, че това е основното, което трябва да знаем

[hard_to_be_myself]

Благодаря на всички за положителните коментари и съвети.

Вече съм на ясно, че и аз съм се хванал в клопката на "Розовия позитивизъм" , проблема е че се страхувам дали ще успея сам да се уравновеся . Доста често (или винаги) когато съм сред хора получавам паник атаки или не/съзнателно избягвам контакти , дори и с най-близките ми хора. Знам, че ми е нужна помощта на психотерапевт и то в най-скоро време.