Изневярата

[nina_74]

Здравейте на всички които посещават пози портал. Искам да разкажа и моята история, като се надявам повече хора да споделят мнения. От осем години съм с едни мъж, които много обичам. Имам дете от предишен брак, а от този мъж с които живея нямаме общо дете.Преди няколко месеца отиде командировка в провинцията при което си намери девойка, която да му запълва дните по време на командировката. След като се прибра в къщи видях промяната в поведението му, както и високата сметка за телефон, което ме наведе на мисълта че нещо се случва.Започнах да нареждам пъзела и в един момент когато го наредих картината блесна. Освен многобройните телефонни разговори, чатове в скайпа и съобщенията които и е писал всекидневно когато е сам в къщи гледа порно. Нещо което с мен не желае да прави. Винаги когато пусна да гледаме той ме кара да намеря друг канал или ми обръща гръб. Тъй като го много обичам ме е страх да говоря с него за да не го загубя. Информацията която съм събрала за неговата изневяра е вследствие на влизането му в личното пространство, нещо което до този момент не съм правила, но този път го направих, защото съм отчаяна. Но въпреки изневярата си се старае да не показва промяна, като продължаваме да правим секс . Притеснително ли е това, че всекидневно гледа порно? Моля дайте ми съвет какво да правя.

Редактирано Април 25, 2012 от nina_74

[Орлин Баев]

Всяка ситуация е уникална и шаблонни поведения и решения няма. Какво би станало, ако дълбоко в себе си приемете, че вече сте го изгубила, намерите сила в себе си да приемете този въображаем факт и оттам да бъдете в общуването си с него повечко себе си! Защото когато се вкопчим в някого и се стараем да му се харесваме прекалено много, губим себе си. А така губим и харесването му към нас -защото той иска да е с нас, а не с някакво приспособено към него прекомерно и смачкало себе си същество. Това, което ви предлагам, е просто ментална работа - когато приемете загубата, сте готова на смело себезаявяване, здрав диалог и разговор върху преживяванията ви! Когато приемете провала, сте готова и за успеха! Когато приемете изоставянето, сте готова и за реално и адекватно, с уважение към собствената личност съжителство!Иначе страхът от загубата и напускането карат човек да трупа напрежение в себе си, това променя и поведението му, губи се чара му и съответно страховете стават реалност. Друга неприятна реакция тук би била болната преувеличена ревност - тя е защитна агресия, зад която стоят същите страхове. И в двата случая обаче подлежащите страхове биват задоволявани. Решението в подобна ситуация според мен стои в спокойното приемане на загубата и от тази смела позиция здраво вглеждане във връзката ви. Вглеждане в откровени и спокойни, интелигентни разговори и осъзнаване на реалното положение на нещата. Осъзнаване, но не с цел на всяка цена задържане на връзката, а със спокойно допускане и на раздяла. Само тогава, когато и двамата можете да бъдете зрели и честни към самите себе си и един към друг, можете да заявите посоките, целите си, емоционалните си припокривания и различия, битовите радости и сблъсъци, да видите в стратегически план искате ли да бъдете дългосрочно заедно и какво можете да направите, за да се случи това. Има компромиси, но ако са прекомерни и изискват загуба на идентитета на цялостната ви личност, биха били прекалени. Но известни нормални компромиси, разбира се, са начин за съвместно житие битие. Според мен добра посока е и двамата да намерите зрелостта да поговорите откровено за случващото се, с трезв разум, спокойно и относително свободно и невкопчено в другия сърце. Защото любовта не е вкопчване, а стабилност и вътрешна сигурност, които и другият може да споделя, но ако не го прави, не е фатално за обичащия. Поне зрялата любов, не и страстите на обсебената вкопченост, компенсираща дефицитите на страховете ни! В подобни откровени и честни разговори бихте могли да заявите ясно как виждате параметрите на връзката си! И вие и той! Параметри като граници на общуване, какво разбирате под вярност и до каква степен е важна за вас, какво искат нагоните ви и доброто им познаване и какво иска морала ви и дали са в хармония или както обикновено, в противоречие. Да осъзнаете характерите си, взаимодействията им, евентуалната нужда от лична работа и промяна - ако е реално желана, с обич и радост. Защото насила хубост не става! Ако ви е трудно сами да осъществите този процес, съществува семейна терапия!

Редактирано Април 25, 2012 от Орлин Баев