Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Очакванията


Guest Христо

Recommended Posts

Нужно ли е да имаме очаквания ? Очакванията - нужни ли са по принцип (да, не, защо) ? Темата ми е инспирирана от темата за пророчествата и очакванията за края на 2012г. Може ли да се живее без всякакви очаквания ? Имате ли опит в тази насока ?

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Необходимо е да притежаваме известна проницателност и далновидност. Необходимо е да можем да видим логичните следствия от вече отминалите събития или да можем да предвидим насоката, която ще поемат тези събития, които още не са отминали. Необходима е вяра в космическите принципи, там където разбирането ни е недостатъчно, а очевидността ярко противоречи на нашите стремежи. Например, трудно е да видиш светлото бъдеще в света в който живеем. Но тази повърхностна очевидност съществува само защото хората не могат да прогледнат на събитията в дълбочина.

Очакванията... А надеждата?! Тя какво е? Разбира се има разлика между пасивното очакване нещо да се случи и активния стремеж подкрепен с практически действия по постигане на желаните резултати. Но и във втория случай имаме някакви очаквания, че това, което правим ще доведе до желаните резултати. И в този смисъл очакванията и надеждата се припокриват.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest Христо

Хората дето много пишат за 2012г., преход, нова щастливо време,друго измерение, дето много очакват светлото бъдеще, може ли да се каже за тях, че са зависими от определени идеи/очаквания и че ако очакванията им не се сбъднат те поне донякъде ще се почувстват разочаровани и ще се покаже, че те всъщност не са били способни да изпитват истинско щастие.Нали истинското щастие е тук и сега, независещо от епоха/обстоятелства. Ако някой много се вкопчва в идеала за едно било то и светло бъдеще, ако много пише/мисли/вярва по темата, той не се ли отдалечава от истинското щастие - независещо от обстоятелствата, не се ли отдалечава от свободата на духа ?

Линк към коментар
Share on other sites

Истинското щастие е „тук и сега“ само ако има осъзнаване, че това „тук и сега“ е само една кратка част от вечността, като стремежът е в тази вечност да бъде постигнато едно по-светло бъдеще за всички.

Линк към коментар
Share on other sites

Очакванията се събират в "раница", която навсякъде носим на гърба си - дори когато заспиваме е с нас. Колкото повече очаквания складираме в раницата и колкото по-големи и настойчиви са те, толкова по тромави ставаме, забавяме се, трудно се обръщаме настрани, трудно завиваме и все по-малък става ъгъла от света, който виждаме. Накрая раницата ни дотежава толкова много, че се налага да спрем, да я пуснем на земята и да кукнем да я пазим.

Има изход - да има няколко дупки на дъното на раницата....

Линк към коментар
Share on other sites

Не, няма да бъдат разочаровани :).

Ако Исус не беше дошъл, ако го нямаше Петър Дънов, ако Левски и Ботев не вярваха, че могат да направят нещо в невъзможната ситуация.....къде щяхме да сме ние към днешна дата в тука и сега-то? На какво ли щяха да приличат "реалността" и "обществото"... :(

Тези хора движат света, на тях се крепи развитието.

Те няма да бъдат излъгани и разочаровани като видят, че нищо не става...защото са се вкопчили за идеала си, а пък той, видиш ли, не става. По-скоро другите, от другия вид, които се вкопчват за стария живот и се стремят да го задържат на всяка цена, накрая се разочароват. Защото всеки, който иска да запази живота си, ще го изгуби, а всеки, който загуби живота си заради Мене, ще го намери.

Заради Мене - това е идеята.

Някъде бях чела от Учителя, че успехът на земята е провал за небето, и провалът на земята е успех за небето.

Ако мислиш, че ще се разочароваш като видиш, че нищо не става, точно това ще се случи.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо

На какво ли щяха да приличат "реалността" и "обществото"... :(

Тези хора движат света, на тях се крепи развитието.

Има ли вариант да бяхме се освободили от кръга на преражданията и да сме се възнесли във висшите сфери на Битието ? :D

а пък той, видиш ли, не става.
Не съм казвал дали става или не става.

По-скоро другите, от другия вид, които се вкопчват за стария живот и се стремят да го задържат на всяка цена, накрая се разочароват.
И за тях не съм говорил. Това за очакванията може да се отнася и за тях.

Защото всеки, който иска да запази живота си, ще го изгуби, а всеки, който загуби живота си заради Мене, ще го намери.
Обаче дали това Мене е Исус или това мене е някой, който очаква новия по - добър свят, дали този очакващ го очаква новия свят заради Исус или заради себе си (своя кеф) ?

всеки, който иска да запази живота си, ще го изгуби, а всеки, който загуби живота си заради Мене, ще го намери.
А дали е възможно нито да иска да го запази живота си, нито да не иска - тоест да има неутрално отношение ?

че успехът на земята е провал за небето, и провалът на земята е успех за небето.
е...едва ли винаги е така...

Пък и невъзможно е да запазиш завинаги стария си живот, защото нещата се менят.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Да, всичко се движи, нищо не стои на едно място. Всичко е възможно и си теглиш последиците от каквото си избереш да бъдеш, да следваш и да провеждаш в света.

Дали това "мене" е Исус, дали човека го прави за собствен кеф.....ами има ли разлика? Като го правиш за собствен кеф, пак е за общото добро - като ти си щастлив и живееш добре, ще влияеш добре и на тези около теб: майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти...ще влияеш добре на всеки, който мине покрай тебе. А като си нещастен и неудовлетворен? С парите си, службата си, жена си или мъжа си /примерно/. Тогава как ще влияеш?! само ще допринасяш да се увеличава злото в света.

Линк към коментар
Share on other sites

Залагайки на очакванията, човек намаля будността си в пъти.

Както секундарника на часовника сменя позицията си на всяка секунда, така и житейските ситуации са подвижни непрекъснато. Да заложим на нещо и да си мислим, че можем да предвидим неговото развитие е наивна самоизмама.

Хората с гъвкава мисъл и будно съзнание по- рядко попадат в плен на очакванията, защото знаят, че всяка една ситуация подлежи на промяна, че има хиляди варианти за развитието на нещата и те са готови да ги посрещнат.

Очакванията са вредни, защото не позволяват на човек да разшири мирогледа си. Вкарват го в една , единствена композиция , на композирания от него влак и всяко излизане от тези релси се преживява като катастрофа.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо

Залагайки на очакванията, човек намаля будността си в пъти.

Както секундарника на часовника сменя позицията си на всяка секунда, така и житейските ситуации са подвижни непрекъснато.

Това ми напомня за нещата, които чета от Кришнамурти. Животът постоянно се променя, не е статичен и гъвкавото и будно съзнание спомага за по - адекватно реагиране спрямо ситуациите.

............................................................................................

Дали това "мене" е Исус, дали човека го прави за собствен кеф.....ами има ли разлика? Като го правиш за собствен кеф, пак е за общото добро - като ти си щастлив и живееш добре, ще влияеш добре и на тези около теб: майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти...ще влияеш добре на всеки, който мине покрай тебе.
Ами то правенето на собствен кеф може да става по различни начини, начини които биха могли да бъдат посочени и като способи на стария живот (а не на новото, за което се пише). Ако един човек живее по стария начин (каквото и да значи това), но си е щастлив и му е кеф...има ли разлика, за общото добро помага ли ?:)
Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, стига да можеш :). Ако си щастлив и се чувстваш добре там, където си, няма значение по кой начин, всичко е наред.

Но както неведнъж е ставало дума, всеки е свързан с всичко останало, и всичко на всичко влияе. Ако тези около теб са нещастни и имат проблеми :), това неминуемо ще влияе и на теб, ще ти е трудно да си щастлив.

Има и друго: не може някой да е щастлив за чужда сметка и на гърба на другите, да използва другите хора, труда им, за свои цели и за лично облагодетелстване. Никой няма да е щастлив при това положение, това виждаме на практика.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

През седмицата се игра един мач, който исках да гледам. Очаквах да го гледам - по принцип по времето, докато изтича първата половина от мача, аз съм ангажиран. Но по принцип. В този случай (сряда) така стана, че по - рано се освободих и с приповдигнато настроение Очаквах да гледам мача, който желаех да гледам, очаквах добро представяне на отбора, за който бях в случая. Минах през магазина и си купих печена царевичка ( в хладилника имах студена водица) и радостен се заприбирах, очаквайки да го гледамммм...Да, ама не. Оказа се, че нямам не особено разпространения канал, по който са излъчвали мача (дори и у дома го нямам, което е ставало причина да не гледам мачове или да ги гледам през интернет).

Очакването ми се разби на пух и прах...:( Не ми беше приятно. Половин час след началото на срещата, започнах да я следя по радиото (някаква утеха). Отборът за който бях изоставаше в резултата (а очаквах да победи и затова ми бе не много приятно, че изостава), после изравни и победи и очакването ми се сбъдна - изкефих се. Каква е поуката - че поне в тази ситуация съм проявил зависимост от очакванията си, от което би могло да се каже, че очакванията малко или много отнемат от свободата на духа ни. Така ли е ? Но пък без очаквания ми се струва по - скучно и по - трудно.

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги изниква по нещо :). Въпроса не е в самото нещо, а как го приемаш. :) Як мисловен контрол, наблюдаваш ума и това е за мене. :) Тогава си определяш и си относително свободен. Няма такъв момент да си почиваме на лаврите и да става каквото и както го очакваме - това не е в наши ръце, зависи от други, не от нас. От нас зависи как ще се отнесем към ситуацията...

И на мен днес ми се наложи да свърша една работа и да, - изникна и нещо неочаквано, като допълнителна работа, която трябва да свърша пак аз :), няма кой друг...и която не ми е от най-приятните...но и да се тръшкам и да не се тръшкам трябва да го свърша, тъй че по-добре е и за мен и за всички участващи да е с положителна нагласа. Напоследък в такива ситуации си припомням 2 от 4-те толтекски споразумения, не приемай нищо лично и намали важността.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...