Guest Ивета Добавено Април 22, 2012 Доклад Share Добавено Април 22, 2012 Не съм запозната изобщо с китайската музика и нейната специфична идиосинкразия. Затова и правя тази тема, искам да науча повече - музиката е трептение, в което всички енергии - тонове, знаци и цветове, се преплитат. Всъщност, музиката е и философия на всеки един народ, тя е негова визитка. Какво знаете вие? Нека в тази тема научим малко повече за нея. Светът не се изчерпва с нас. Ето и един клип: http://www.youtube.com/watch?v=DuHMCFYIC9E&feature=relmfu Eлф, Орлин Баев и Ани 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Ето още малко китайска музика: http://www.youtube.com/watch?v=3cvGo6H1VSo&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=vSAmQ1mBsa8&feature=related Редактирано Май 6, 2012 от ISTORIK Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Четвъртия клип отгоре надолу от втория постинг - този с китайския бокс, ми хареса като ритъм, такт и вибрация. Резонира с мен. Като цяло съм фен на китайската култура - древна е, има много мъдрост в нея. Има и много насилие, но нека го прескочим в тази тема! Редактирано Май 6, 2012 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Това е песента от филма (трилогия) "Имало едно време в Китай", както - и филма "Майсторът на тай чи", посветени на майстор Уонг Фей Хонг - създателят на тай чи чуан. Музиката е много бойна и често звучи в главата ми. http://www.youtube.com/watch?v=I6F98Vpb-00&feature=related Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 За шестото клипче от # 2: И когато е изпълнена от красиви китайки," El condor pasa" си остава перуанска песен, добила популярност благодарение на Саймън и Гарфънкъл и медийния шум около дела за авторски права през 60- те. Eлф и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Симон и Гарфункел комай струват колкото 1.5 милиарда китайци с всичките им песни... Е, добри са! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Симон и Гарфункел комай струват колкото 1.5 милиарда китайци с всичките им песни... Е, добри са! Комай, изказването ти е расистко. Темата не е да си пускаме клипчета, а да се говори за китайската музика като такава. И ако някой има познаия, да пише. Иначе има достатъчно места в сайта, където да си пускаме парчета. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 Не, просто е искрено, г-жо генерал! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Съжалявам, ако моите постинги в тази тема са били причина да се скарате. Осъзнавам, че темата е по-скоро за КОМЕНТАР относно китайската музика. Но не мислите ли, че трябва да дадем няколко примера за китайска музика? И, да, известно ми е, че El condor passa не е китайска песен. Аранжиментът с леко китаизиране на тази мелодия и изсвирването й с китайски музикални инструменти ми се сториха прелюбопитни. Затова включих и нея. Редактирано Май 7, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Госпожата Генерал отговаря Хайде сега сериозно по темата, попаднах на интересна информация, съкратих я, защото на места е прекалено музиковедска и има характерните затова специфични термини. Характерно за китайската музика е преобладаването на пентатоничният звукоред (звукоред без полутонове), който е типичен за музиката и на Източна Азия изобщо, както и на американските индианци, но се среща и в Индия, сред славяните, ирландците и др. В древен Китай се смятало, че музиката може да служи за камертон на природните явления, включително на календарните промени на първичната енергия (ци хоу). При това китайците изхождали от убеждението, че ци, издигаща се от Земята, и ци, спускаща се от Небето, при съединяването си образували различни типове атмосферни явления, намиращи се в зависимост от годишните сезони. Предполагало се също, че ци, намираща се във въздуха, звучи подобно на нотите на дванадесетте бамбукови флейти люй. Това давало основание да се съотнесат флейтите с дванадесетте месеца в годината. Всяка флейта трябвало да резонира с ци на въздуха в съответстващия й месец и тогава правилността на порядъка на звученето на люй би свидетелствала за хармоничното развитие на годишния цикъл. В акустичен аспект спрямо музиката си китайците са били толкова последователно космични, както и във философски аспект. Тази космичност заедно с характерната "магия на числата" сближава древните китайци с питагорейците. Основен звуков ред за древнокитайската музика е петстепенният лад, възникнал още в епохата Чжоу. И макар че към III век преди новата ера към петте основни тона са прибавени два допълнителни, образувайки гама от седем тона, пентатониката си остава характерна за китайския музикален стил. Петте тона са включвани от китайците в универсалната петчленна класификационна схема на света, съотнасяйки се с петте първостихии, петте планети, петте цвята, петте етични норми (отношенията между владетел и поданици, баща и синове, по-голям и по-малък брат, мъж и жена, между приятели) и други подобни. Достигналото до нас съотнасяне на степените от пентатониката с първостихиите изглежда отчасти обусловено от числените значения на първостихиите, които са приблизително равни на значенията на степените. Числата 6, 7, 8, 9, 10 са смятани за "породени" от числата 1, 2, 3, 4, 5 и заедно с тях корелират с "космогоничния" порядък на първостихиите - вода, огън, дърво, метал, почва. Тази корелация на пентатониката с първоелементите доста често се използва в различни отдели на традиционната китайска наука. Например в медицината на нейна основа се съставят диагнози на заболявания; пентатониката се взема предвид в астрологията, психологията, политиката и така нататък. Източници: http://www.protobulg...r_times-new.htm "Принципите на древнокитайската музика са залегнали и в българската тоналност" Ваня Иванова П.С. Разбирам, че тази информация е фрагментарна, но малко по малко, общият образ ще придобие плътност. Редактирано Май 7, 2012 от Ивета Донка и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Добър ден, скъпи приятели! На руски език: Музыкальная теория Музыкальные инструменты Значение музыки в китайской культуре Редактирано Май 7, 2012 от Рассвет Inseparabile и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Най-разпространените китайски народни музикални инструменти I. Духови музикални инструменти 1. Suona – тръстикова свирка, завършваща с метален край във формата на камбана или – на фуния 2. Dizi – бамбукова флейта с различна дължина и с различен основен тон. Използва се в народната китайска музика, в китайската оперната музика и в съвремената китайска музика. Изработва се от бял, виолетов или лилав бамбук. Този тип флейти могат да се направят и от дърво, даже – и от камък. 3. Xun – глинен инструмент, китайска вариация на окарината 4. Paixiao – флейта, съставена от множество тръбички, подредени по дължина (от най-дългата до най-късата), слепени една за друга (на на с е известна като флейтата на древногръцкия бог Пан). Има две разновидности – класическата се държи вертикално, а по-новата й модификация – вертикално. 5. Guan – нещо като кавал или кларинет с по-къса и по-дебела тръба от традиционния (какъвто ние си го знаем). Може да има различна дължина. 6. Sheng – нещо средно между флейта и гайда, с множество хоризонтални тръбички, разположени една до друга, но не - в редица, а – в кръг. II. Ударни музикални инструменти 1. Paigu – система от 3 до7 барабана от дърво и животинска кожа, на които се свири двустранно с палки. 2. Камбани – с език (клепало), с топче, затворено в камбаната, удрят се с палка или – с талпа, в зависимост от големината на камбаната 3. Цимбали и чинели 4. Гонгове – имат плоска или камбановидна форма и са окачени, висят вертикално III. Струнни музикални инструменти A. Инструменти, чиито струни се удрят с бамбукови пръчици (палки, чукчета) 1. Yangqin (Yang qin) – инструмент, наречен „пеперудена цитра”, нещо като легнала арфа. Сруните се удрят с няколко комплекта бамбукови пручици, за да се извади различен звук. Историците все още спорят дали този инструмент е китайско изобретение или е бил пренесен в Китай по море или пък - по пътя на коприната. Споровете идват от начина на записване с различни йероглифи, които означават „чужд” и „прочут” и (провинция „Янгжу”). Инструментът напомня на иранския Santur. Но двата инструмента са твърде различни. Напомня и на древния инструмент Zhu. 2. Zhu – древен инструмент с малка правоъгълна форма. Бил много популярен в Епохата на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.). На него можело да се свири и като на цитра, и - като на китара, и - като на цигулка. B. Инструменти, чиито струни се опъват и дърпат B1. Семейство Арфи 1. Konghu (Konh hu, Konghou) – арфа с разнообразни форми, може да бъде хоризонтална или вертикална. Струните й са разположени в две редици и на нея се свири задължително и с двете ръце. B2. Семейство Цитри 1. Guzheng – китайска цитра с 16 до 25 струни и с подвижни прагчета. Тя напомня японския инструмент Koto, корейския инструмент Kayagum (или Gayageum) и др. подобни. 2. Gukin – това е 7-струнна цитра без прагчета. Този инструмент е регистриран (от 2003 г.) в Юнеско като елемент от наследството на човешката духовна култура. Овладяването на този музикален инструмент е било част от овладяването на 4-те изкуства - наред с калиграфията, живописта и играта на Weiqi (китайска разновидност на японската игра Go; играе се с черни и бели камъчета). Конфуций (Кун Фу Цзъ) бил ненадминат майстор на Gukin. Само представители на аристокрацията свирят на него. Той никога не навлиза в средите на простолюдието. И днес малцина са тези, които могат да свирят на Gukin. Този инструмент е наричан „баща на китайската музика” и „музикален инструмент на мъдреците”. Понякога неправилно го обозначават като лютня, арфа или хоризонтална арфа. B3. Семейство Лютни 1. Pipa – лютня с крушовидно тяло, с 4 струни и с 12 до 30 прагчета. По време на свирене инструментът стои изправен, а музикантът свири на него с прикрепени към пръстите на дясната си ръка малки метални „перца” (plectrums). Японският й еквивалент е Biwa. 2. Liuqin – мандолина, по-малка версия на Pipa с 4 струни. Инструментът вади звук като на мандолина. На него се свири с малко по-голямо „перце”. До неотдавна използван само за акомпанимент, днес инструментът все повече се налага в соловото изпълнение. 3. Sanxian – лютня с по-продълговата форма, 3 струни и без прагчета. Среща се и с 4 струни, но това е по-нова модификация. Звукът напомня на този на банджото. Плектрумът, с който се свири („перото”) е с формата на острието на мотика. Напомня на японския инструмент Shamisen. Змийската кожа се използва за резонатор. 4. Ruan – китайски вариант на банджо – с кръгла форма на тялото, 4 струни и с различен брой на прагчетата, като съвременните инструменти имат по 24 прагчета. Има две дупки за резонанс – от двете страни на струните. На него се свири или с прикрепени към пръстите нокти („перца”), или – с плектрум във формата на острие на мотика. Инструментът има модификации – Daruan, Zhongruan, Xiaoruan. 5. Yueqin – подобно на Ruan, но – с много къс гриф. Струните му варират от 1 до 4. Липсват дупки за резонанс. В превод името на инструмента означава „Лунна китара” или „Лунна цитра”. Звученето му е нещо средно между Ruan и Pipa. Може да се свири както с нокти или с плектрум, така – и с перце – като на европейската Китара. C. Инструменти, чиито струни се търкат с лък C1. Семейство Цигулки 1. Erhu (Hukin) – китайска цигулка с 2 струни. Тялото на този инструмент е покрито със змийска кожа. Свири се с доста дълъг лък. 2. Zhong hu – китайска виола. Част от тялото й е покрито със змийска кожа. 3. Jing hu – този инструмент има най-малката форма и вади най-високите тонове в семейството на цигулките. Струните й се изработват от коприна, стомана или найлон. 4. Ban hu – за разлика от Erhu, тази цигулка не е покрита със змийска кожа. А лъкът минава между двете й струни. 5. Gao hu – разновидност на цигулките 6. Yehu – Тялото на този инструмент се прави от кокосов орех. 7. Sihu – 4-струнна цигулка 8. Zhui hu, Zhuihu (Zhuiqin) – струните на тази цигулка са от животински сухожилия или черва. 9. Leiqin – модификация на Zhuihu – има метално тяло, покрито със змийска кожа. Струните се притискат с лъка силно към грифа. 10. Morin Khur (Matouqin, Ma Tou Qin) – тялото е трапецовидно, струните са от конски косми, а звукът е като от виолончело. 11. Dahu (cizhonghu) – голям 2-струнен инструмент, покрит с кожа на питон. Използва се в ролята на виолончело или контрабас. 12. Gehu – виолончело. Използва се в Тайван и в Хонг Конг. 13. Laruan – с форма и акустика като на Ruan. 14. Lapa – виолончело, контрабас 15. Diyingehu (Digehu) – контрабас По материали от: http://en.wikipedia..../Music_of_China http://www.philmulti...me/instruments/ http://www.sinohits....music/index.htm http://en.wikipedia....cal_instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Paixiao http://en.wikipedia....an_(instrument) http://en.wikipedia....ng_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Paigu http://en.wikipedia....ll_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Cymbal http://en.wikipedia.org/wiki/Gong http://en.wikipedia.org/wiki/Erhu http://en.wikipedia.org/wiki/Zhonghu http://en.wikipedia.org/wiki/Banhu http://en.wikipedia.org/wiki/Leiqin http://en.wikipedia....hu_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Gaohu http://en.wikipedia.org/wiki/Yehu http://en.wikipedia....hu_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Gehu http://en.wikipedia.org/wiki/Diyingehu http://en.wikipedia.org/wiki/Guqin http://en.wikipedia.org/wiki/Guzheng http://en.wikipedia.org/wiki/Sanxian http://en.wikipedia.org/wiki/Pipa http://en.wikipedia.org/wiki/Liuqin http://en.wikipedia.org/wiki/Ruan http://en.wikipedia.org/wiki/Yueqin http://en.wikipedia.org/wiki/Yangqin http://en.wikipedia....ing_instrument) http://www.newyorkqi...lume1no4p3.html http://en.wikipedia.org/wiki/Konghou Редактирано Май 7, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 http://www.youtube.com/watch?v=fAPbxHfpB2k&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=158&feature=plpp_video Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 Орлине, намерих това, което исках да ти покажа - как (поне - във филма) е изобретен стилът тай чи чуан: http://www.youtube.com/watch?v=RKG_wZkzZgo&feature=related Преслава Петрова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Май 8, 2012 Доклад Share Добавено Май 8, 2012 Поздрав с познатите ни класики от китайското кино Вярно, че не са точно традиционните, но пак носят тази дълбочина и нежност, присъща на китайската музика http://youtu.be/4wOS-SO5ghg val68z 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.