Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дереализации и ПР


Recommended Posts

Здравейте, момиче съм на 21 години. От години страдам от паническо разстройство,което не се проявяваше особено често. На 18 години пих антидепресанти,които ми влияеха много лошо и ги спрях. Започнах лечение с хомеопатия.След 3 месеца се бях пооправила и до скоро много рядко се случваше да имам паническа атака. Но от 3 месеца насам положението се влоши,атаките започнаха всеки ден и то по няколко пъти. Реших отново да потърся специалист хомеопат за да ми изпише хапченцата,които навремето помогнаха,та записах си час и той е някъде след 5 дни. Има друго нещо,което ме притеснява.Последните 2 дни по цял ден съм в нещо като дереализация-кошмарно е. За минута не ми е минало.През целия ден всичко около мен ми се струва нереално и като насън и това поражда един страх,че съм затворена в капан и изход няма. Не знам дали ще успея да издържа това състояние още няколко дни,докато се консултирам с хомеопата и честно казано никога не съм била толкова зле и не вярвам много,че хомепяатията ще премахне това ми състояние-паник атаките може би да,но тази дереализация е много страшна,дори в момента,когато го пиша това мис е струва нереално и плашещо,имам чувството,че ще остана завинаги заклещена като между две измерения. Не знам какво да правя, има ли някакво успокоително коеот да взема поне за час-два да се почувствам отново човек? Нямам желание за нищо,не ми се яде,а като ям не усещам вкус,като във сън съм.Отделно постоянно мисля за това ми състояние и се паникьосвам още повече,нямам контрол над нищо,вече 2 пълни дни като в постоянна паник атака-която не спира.Попринцип знам, че продължават няколко минути,а не с дни. Какво бихте ме посъветвали да направя,не се издържа. Предварително благодаря.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Дереализацията е състояние, към което здравите хора имат двуяко отношение. Една част от тях я търсят медитирайки или използвайки психоактивни в-ва, като за тях тя е състояние на върховна наслада. За хората, които са по-страхливи и хипохондрично настроени, същата тази дереализация е състояние, от което те гледат всячески да избягат.

Феноменът се дължи на леко нарушение в оросяването на част от моз. кора, която отговаря за пространствената ориентация на тялото и както сама виждате, то настъпва при две коренно различни състояния на психиката: с-ие на пълен релакс и спокойствие и състояние на прекалена психична възбуда. Докато чакате, едно от нещата, които практически можете да направите, е да разградите част от адреналина, който прави напрежението с каквито и да е физически упражнения. От опита ми знам, че в такива състояния хората ги е страх да тичат, за да не паднат, въпреки че това е невъзможно. Затова подчертавам каквито и да е, но да стигнете до изразена умора. С 5-6 клякания или коремни преси няма да го постигнете.

Искам да обърна внимание, че хомеопатията е временно решение, както сама разбирате. Тя ще успокои тялото, оттам и мисленето, но при нова стресова реакция вие отново ще пуснете същия модел на мислене и ще се вкарте в паниката. Затова моят съвет е освен хомеопатията да започнете и психотерапия, която да ви помогне повече да не се връщате в това състояние.

Линк към коментар
Share on other sites

Само внушението е универсален метод.Ако нямате възможност да се изтощите физически...Докато чакате доктора може да отстраните страха ,поне.От начало наблюдавайте дишането си.Ако не сте се занимавали с йога,дишайте бавно и спокойно.Постарайте се времетраенето на вдишването и издишването да са еднакви.Като свикнете с ритъма забавете дишането постепенно.При бавно забавяне на ритъма,когато се появи лек недостиг на въздух,задръжте.Ритъма е добър ,ако можете да дишате поне 15 мин.без големи усилия...Самото дишане успокоява мозъчната възбуда.А самовнушението е добро при положение че се познавате до някъде.От това зависи подхода,формулирането чрез образ и думи,на идеята.На която трябва да се задържи вниманието.По дълго ,по добре.Но без насилване.Само думи също вършат работа.Напр.:Аз съм добре и с всяка една минута ставам все по-добре.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...