Трите разбирания за същността на живота

[B__]

Има поне три разбирания за същността на живота.

Накратко разбиранията мога да ги кажа така:

Конфуции - Животът е гаден, не такъв, какъвто е предписано да бъде и се искат много усилия и дисциплина от страна на човека, за да се подобри живота

Буда - Животът е тъжен, пълен с илюзии и страдание, има само един път за избавление и това е Нирвана и цял живот трябва да се разботи за него

Лао Дзъ - Животът е прекрасен стига човек да не го насилва да се опитва да го направи да съответства на заблудите му. Достатъчно е да се види, че всичко в живота е прекрасно и че всяко противоречие има свой смисъл и урок, за да бъде човек постоянно щастлив.

Методи за работа

Конфуции - В света трябва от избрани да се построи идеалната държава, да има йерархия между хората и всеки да прави това, на което е способен. Така чрез дисциплина и отдасденост се постига общото щастие

Буда - В търсене на средния път човек ще се избави от всички мисли, емоции, жекания, за да намери спасение извън този свят. Той цял живот трябва да се отдаде на специални усилия,

Лао Дзъ - Всичко е тук и сега. Дао е тук и сега и само трябва да го допуснем в себе си и да осъзнаваме всичко като радост и щастие.

Какво мислите за тези мирогледи? Кой най ви подхожда? И най-важния въпрос - кое ви кара да изберете съответния мироглед?

Редактирано Април 20, 2012 от БожидарЗим

[query]

И трите разбирания са крайни по своята същност. Трябва да има поне още едно.

[Станимир]

Лично моето мнение е, че най-близко до учението на П. Дънов е това на Конфуций. Това с уговорката, че „най-близко“ всъщност не означава задължително наличието на чак толкова голяма близост. Просто според мен е по-близко в сравнение с останалите две. Без да претендирам за изчерпателно познаване на въпросните учения, а и всъщност водейки се повече от личното ми чувство за същността им, отколкото от общоприетите схващания, мога да кажа няколко думи за всяко:

При Конфуций в основата стоят добродетелите. Тук акцентът е върху индивидуалната дисциплина и култивирането на едни високо-благородни качества от страна на човека.

При Буда основният момент е в средния път, т.е. отхвърлянето на крайностите. Прекомерните желания, прекомерната мъка, прекомерната радост – всичко това е нетрайно и илюзорно. Основен момент тук е осъзнаване на илюзорността на явленията от живота, съзиране на неизменната същност зад тях, непривързаността към преходното.

При Лао Дзъ акцентът е върху някои основни принципи ръководещи битието. Говори се за безкрайността и непознаваемостта на Дао (което е нещо абсолютно безличностно и в никакъв случай не е Бог, защото е лишено от собствено съзнание и воля, въпреки че е източника на човешкото съзнание и воля). Изследва се връзката на Дао с проявения свят, влиянието му върху живота на хората...

Въобще учението на Лао Дзъ е най-дълбокото и абстрактното от всички, като в същото време не му липсва и известна практичност, защото принципите, които са описани са приложими в ежедневието. Будизмът е насочен срещу заблудите и невежеството, към свободата от привързаности. Конфуцианството – към изграждането на една положителна индивидуалност, към морала и благородството, като се предполага, че когато хората и най-вече управляващите притежават определени качества, то и държавата ще бъде силна. Ако трябва да определим всяко учение с по няколко думи то конфуцианството е добродетелност, ред и дисциплина; будизмът – непривързаност, проницателност; даосизмът – естествен ред на нещата, отново проницателност, практичност.

Що се отнася до живота, не знам дали някой от тримата го е определял като тъжен, гаден или прекрасен. И тримата имат ясно определена цел спрямо живота. Подходът при Конфуций е положителен, градивен; при Буда е подход на отхвърляне на преходното като илюзорно и несъществено; при Лао Дзъ по-скоро отношението е неутрално, приемане на нещата такива, каквито са, като стремежът е просто към опознаването им.

П.П. Написаното е твърде кратко, повърхностно, а и вероятно неотговарящо на представите на мнозина за въпросните учения. Написаното изразява личното ми отношение и поглед върху нещата и не ангажирам никого с него.

[Guest Христо]

Може ли човек да си направи микс от тия трите.

[B__]

От "ДАО-то на ПУХ" (благодаря Ирина) - явно много добра книга:

"...

Виждаме трима души да стоят край бъчва с оцет. Всеки си е потопил пръста и го е опитал. Изражението на лицето на всеки един от тях показва собствената му реакция. Тъй като картината е алегорична, следва да ни стане ясно, че това не са обикновени дегустатори на оцет, а представители на Трите Учения в Китай, и оцетът, който опитват, представлява Същността на Живота. Тримата учители са Кун Фу-дзъ (Конфуций), Буда и Лао-дзъ - автор на най-старата достигнала до нас книга за даоизма. Първият има кисел израз, вторият -наскърбен, а третият се усмихва.

За Кун Фу-дзъ (Конфуций) Животът изглежда доста кисел. Той е вярвал, че настоящето се разминава с миналото и че властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на Вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и към древ­ните ритуали и церемонии, в които императорът като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безг­раничното небе и ограничената земя. Според Конфуциан­ството използването на точно отмерена дворцова музика, строго установени стъпки, действия и фрази до­пълва една изключително сложна система от ритуали, всеки от които се прилага за определена цел и в определен момент. За Конфуций е останала поговорката: „Ако чергата не е добре застлана, Учителят не ще седне." Това би трябвало да даде представа за степента на прецизност, до която са довеждали нещата привържениците на Конфуцианството.

За Буда, втората фигура в картината, Животът на земята бил горчив, изпълнен с обвързаности и желания, причиняващи страдание. Той разглеждал света като сис­тема от капани, източник на илюзии и мъки за всички същества. За да намери покой, смятал за необходимо да премине през „света на тленното" и да стигне до Нирва­на или буквално до състояние на „безветрие". Въпреки че оптимистичната по същността си нагласа на китайци­те променила значително будизма след внасянето му от родната Индия, прилежният будист често бил свидетел как пътят към Нирвана бил прекъсван по един или друг начин от горчивия вятър на ежедневието.

Според Лао-дзъ естествено съществуващата понача­ло хармония между небето и земята можела да бъде открита от всекиго и винаги, но не чрез спазване на правилата на Конфуцианците. Както той твърдял в своята ,Дао Дъ-дзин" - „Книга за даоистките доброде­тели", земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хора­та. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибата в морето. Според Лао-дзъ колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управ­лявано от вселенските закони, толкова повече хармони­ята отстъпва на заден план. Колкото повече е насилие­то, толкова повече са бедите. Дали е тежко или леко, мокро или сухо, бързо или бавно - всичко си има своя собствена, залегнала дълбоко в него природа, която не може да бъде насилвана, без да причини нови затруднения. Когато бъдат наложени отвън абстрактни и произвол­ни правила, борбата е неизбежна. И тогава животът става кисел.

За Лао-дзъ светът не е система от капани, а препода­вател на ценни уроци. Те трябва да се изучават точно така, както трябва да се следват и законите му - тогава всичко ще върви добре. Вместо да се отвръщат от „света на тленното", Лао-дзъ съветва другите „да се слеят с тленното в света". Това, което според него действа зад всичко на небето и земята, той нарича „Дао", „Пътят". Основен принцип в учението на Лао-дзъ е, че този вселенски Път не би могъл да се опише адекватно с думи и че би било обидно както за безграничната му сила, така и за просветения човешки разум дори да опита да постигне описанието. И все пак смисълът му може да бъде разбран и тези, които най-много милеят за него и за живота, от който той е неделим, го схващат най-добре.

.....

.....

Защо на картината Лао-дзъ се смее? В крайна сметка оня оцет, който представлява Животът, сигурно има неприятен вкус, както показват израженията на други­те двама мъже. Но като действа в хармония с житейските обстоятелства, даоистът схваща като положително това, кето други разглеждат като отрицател­но. От неговата гледна точка киселият вкус и горчиви­ната произлизат от конфликтния и недооценяващ ум."

Редактирано Април 20, 2012 от БожидарЗим

[Guest Христо]

1.Животът е гаден в нашите представи, защото 2. душите ни са пълни с илюзии, но ако се отървем от тях ще видим, че 3. животът всъщност е прекрасен, дори когато изглежда ужасен, а отървем ли се от илюзиите ще изчезнат и огромен брой от гадните ситуации, а за тези дето ще останат (а ще има и такива, защото сме в двуполюсен свят), та за тези дето ще останат ще виждаме, че в същността си също са прекрасни, а гадността е само повърхностна.

[Диан Георгиев]

Какво мислите за тези мирогледи? Кой най ви подхожда? И най-важния въпрос - кое ви кара да изберете съответния мироглед?

Смятам че те не изразяват вижданията на цитираните мислители, а как автора е разбрал техните виждания и как е изразил това в няколко изречения. Само че това не е възможно в духовността където понятията са дефинират според светогледа на всяко духовно учение, не е възможно дори и във философията макар там да има по-широк консенсус относно значението на използваните понятия. Възможно е в точните науки и най-вече в математиката.

Например опитайте се да изразите духовно учение което познавате в няколко изречения, като учението на Петър Дънов и преценете дали сте доволни от резултата и дали някой би разбрал това учение правилно от тези изречения. Централното понятие "любов" например как бихте дефинира ясно в няколко изречения така че да бъде разбрано както е искал Учителят? Най-добре е да се прочетат поне избрани беседи и лекции на Учителят за да се осмислят използваните понятия. Това важи за всички духовни учения и философски системи. За да се постигне поне известна дълбочина пък трябва да се приложат, иначе си остават теории на този и онзи, но не светоглед който да ни привлече.

[no_self]

Категорично съм за Лао Дзъ от начина, по който са представени трите възможности за избор тук от Зим. Най-близо до светоусещането ми е.

Редактирано Април 20, 2012 от no_self

[Диана Илиева]

Може ли човек да си направи микс от тия трите.

Мда, не само може, ами и може би е най-добре така.

Тези трима учители говорят едно и също според мен, просто погледнато от различна страна и наблягайки най-много на това, което на всеки от тях му е най-присъщо.

[B__]

Може ли човек да си направи микс от тия трите.

Мда, не само може, ами и може би е най-добре така.

Тези трима учители говорят едно и също според мен, просто погледнато от различна страна и наблягайки най-много на това, което на всеки от тях му е най-присъщо.

Ами да ха ха ха

Те са и различен тип аватари. Буда си е религиозен, Конфуций на общественото развитие и културата, а Лао Дзъ на науката (и мисля на личното развитие) - затова така се подиграва на съвременната псевдонаука

Редактирано Април 21, 2012 от БожидарЗим

[Guest Христо]

Други три пътя :

1.Да се харесаш - път на мазняра.

2. Да манипулираш - път на подляра.

3. Хич да не ти пука - пък на гъзаря.