Проблем с работата

[ASS]

Здравейте. От известно време имам следния проблем. Работех много натоварена работа и бях започнала да не мога да спя. Като ми приключеше работния ден не можех да спра да мисля за работата. Не можех да изключа. Реших да сменя работата. Сега съм на ново място ама проблема си остава. Оказа се, че и тук не е по-спокойно. Затрупаха ме с работа за 3 години напред. Да я свърша сама. Изплаших се. Не вярвам, че ще се справя. Идвам с нежелание. Като малко дете се чувствам което не иска да ходи на детска. Отчаяна. Работя, но нямам търпение да свърши работния ден. А като свърши не мога да забравя за работата. Мисля че и утре пак трябва да ходя. А в работата съм сама и не мога и да се разсия с колеги и си въртя проблема в главата. И няма изход. Отслабнах с 4 кг. Нямам никакъв апетит. Искам да не работя ама няма как. Надявам се да свикна ама не успявам. Пак не спя а ако заспя сънувам как работя. Непрекъснато мисля как да свърша работата по- бързо а не за тези три години време. Осъзнавам че проблема си е в мен. Но ако продължавам така ще се разболея. И през почивните дни не мога да се отпусна. Само за проблемите в работата си мисля. Дайте ми съвет. Мъжът ми вече казва, че никъде не мога да работя и само се оплаквам.

[Орлин Баев]

Когато човек е на нова работа, е нормално за около месец да изпитва по-високо напрежение. Нови колеги и екип, различни задачи и усвояването им. Дори едното пространствено разположение на нещата е различно и докато се свикне, носи стрес. Нормално е, поне за повечето хора. Когато обаче стресът продължава прекалено дълго време, е показател за вътрешни процеси, към които човекът е насочван от алармата на тревожността си. Когато се осъзнаят тези вътрешни процеси и променят, виждате ситуацията си различно. Отпускате се, приемате задачите като приятен фокус за ума, който обаче можете във всеки момент да промените или изключите. Ум слуга, но не господар. Защото той е добър слуга, но лош господар.

Ако работата е наистина много, какво би станало, ако потърсите разпределянето и между други хора - ако поговорите с ръководителя си за това?! Какво се случва във вас, когато си помислите за това? Ако пък работата е наистина за три години напред, какъв е смисълът от бързане? То е като ходенето по планината. Ако човек все гледа към върха, ще се спъва и наранява. Ако се радва на малките цветенца и хубавия въздух, ако оценява всяка стъпка от пътя си като най-важна в дадения миг и и се наслаждава, то след време като поспре и се обърне назад, пътникът вижда колко голямо разстояние е изминал - с тези същите мънички стъпчици, спокойно, релаксирано и с приятно темпо. Както се казва, ако ходиш на пръсти, скоро ще се умориш - ако работиш свръх силите си, скоро тревожното напрежение ще започне да те мъчи, а с това няма да си полезна нито на себе си, нито на работата си. Има една метафора - скокът на костенурката. Тя не скача въобще, за разлика от заека, но е спокойна, целеустремена, отпусната и хармонична, знае добре посоката си, прави малки стъпки, водещи я към целта и. И стига преди заека. Цяла приказка има за това.

Какво ви кара да придавате толкова голяма важност на работата си? Пред кого се доказвате - пред кого в себе си? Може би някой в детството ви или по-късно, който сега живее във вас като психичен образ или кой знае? Какво би се случило, ако си позволите да забавите темпото, да вършите само толкова, колкото ви е наистина по силите, да се радвате на действията си?! То е като бягането на някаква дистанция - ако се юрнете да тичате прекалено бързо, скоро ще се задъхате и резултатът ще е силна умора и стрес. Ако обаче стратегически разпределите силите си за цялата дистанция, отначало ще бъдете по-бавна, но с напредването повечето ще останат зад гърба ви, а вие спокойно познавайки възможностите си, ще постигате целта си решително, но и с удоволствие.

Какво би станало, ако си позволите да бъдете неперфектна в действията си, ако си позволите малки грешки, които са неизбежни и всъщност полезни, тъй като чрез тях получавате обратна връзка и се учите? Как бихте се почувствала, ако поставите себе си на първо място на стълбицата на важността в живота си? Но, вие като цялостна личност, която се познава, цени щастието си и съзнателно си го взема и отстоява! А ако си разрешите да погледнете в себе си, да опознаете добре характера си и да започнете с малки стъпки да предизвиквате промяната му към центриран и спокоен? Как бихте се почувствала ако се научите да спирате вътрешния си диалог в медитация и осъзнаете, че всъщност напрегнатият ум може да се успокои, а Вие сте нещо много повече от него?!

Редактирано Април 23, 2012 от Орлин Баев

[ASS]

Благодаря Ви за мнението г-н Баев. Определено имах нужда да чуя гледната точка на професионалист. Аз също се надявам да е просто напрежение от новото и непознатото в работата. Определено ще запазя вашето мнение и когато имам нужда ще го препрочитам отново. Замислих се за въпроса с доказването, на кого искам да се докажа наистина. Не се бях замисляла до сега. Мисля, че е някаква неосъзната моя вътрешна потребност, за да се чувствам успяла. Ще взема поука от написаното, защото човек винаги се учи на нещо. Лек и приятен ден Ви желая.