Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да тълкуваме сънищата си? Част 6


Guest Христо

Recommended Posts

0850986b4dec.jpg

И аз като Христос (да, ама не). Циганското Едгар Кейси. Скинхед и тикваря.

Сънувах завчера, че съм в моя град. Поредна  вечер преди заспиване бях чел "Сънищата" (книга на Хармън Харцел Бро, написана на база на прозренията на Едгар Кейси). Това може да е допринесло за този ми по - интересен сън. Намирах се при един магазин, от който си купувам закуски. Около мен имаше цигани. Водата от реката беше преляла и беше наводнила пространството пред магазина. Казах на циганите, че и аз като Христа мога да вървя по вода. Полетях над водата. Тръгнах да се приземявам (приводнявам в случая). Както стъпих на H2O-то и почнах да потъвам. Веднага полетях нагоре. Направих някакво циркаджийско движение с краката. Нещо се извъртях странично (демонстрирах паранормалната ми левитационна способност). По вода обаче не можах да тръгна като по - големия брат на човечеството.
Приземих се при циганите (вече нямаше вода извън коритото на реката). Един от мургавите ме потупа дружески по гърбината. 
Друг от тях се оказа ясновидец. Циганското Едгар Кейси. Поисках да ми гледа. Гледането струваше 45 стотинки. Дадох му 0,50 лв. и му оставих рестото от 5 стотинки.
Започна да ми гледа дланта. Казах му да гледа и носа за по - сигурно. :D Гледа ми и носа. За още по - сигурно, щеше да ми гледа и в очите. Казах му, че на латински, гадаенето по очите се наричало еди как си. Забравих думата. Иначе можеше да проверя дали реално съществува. Мисля, че имаше буквата "l". Мисля, че имаше наставка "atum". Може би беше "oculatum"?! Ромът ми каза, че това нямало значение (тоест, това как е на латински).
Взря се в очите ми и започна да сканира в дълбочина (deep scanning :D). Аз също се взрях (в дясното му око). В центъра видях светеща точка. След малко той ми каза, че чрез моите очи виждал нещо, което не било както трябвало да бъде. Рече: "Виждам древен и силен демон!" Исках да бъде по - конкретен, настоявах. Не щеше да каже повече. След това се отдалечи. Аз залевитирах отново, може би се вдигнах на метър и нещо от земята. Взех да се чудя какъв ще е този демон. Преносно или буквално е говорил. Помислих си, че може наистина да съм обладан от някоя демонична същност. Сякаш изпитах лека гордост, че същността е стара и силна.
Циганинът ясновидец беше легнал на една маса наблизо. Около него - другите цигани. Свил се като болен направо. Ще кажеш, че ще мре. :D 
След това сънувах, че летя над някаква невразна уличка и наблюдавам. От двете страни на пътя бяха се наредили цигани търговци (може би търгуващи нелегално). Появява се черно куче (улична превъзходна). За всеки случай полетях по - нависоко. След малко виждам един гологлав скинар. За всеки случай полетях още по - нависоко. :D 
Скинхедът върви към циганите. Големият въпрос е: "Ще стане ли бой?" Не, не стана. Тръгна между двете редици цигани. Помислих си нещо от рода на: "Той мрази циганите, но бизнесът си е бизнес!" Спря се при един циганин продаващ тикви. Онзи му (про)даде продълговата тиква с дължина в пъти по - голяма от нормалната (от онези тикви, от които се правят тиквички, а не от онези, от които се правят тиквеници). Не видях разплащане...

Като пуснах търсене за "oculatum" ми излезе резултат с книга наречена "The Oculatum: A Book of Great Insight for Those Who Wish to See". В превод "Окулатумът: Книга на велика проницателност за тези, които искат да видят." (https://www.amazon.com/Oculatum-Book-Great-Insight-Those/dp/0525947175).
Нямам спомен тази латинска дума да съм я срещал някъде преди да я сънувам. "Оculātum" е среден род на латинското "oculātus", което е със значение на "имащ очи", "с поглед", "виждащ", "око-образен", "видим", "очевиден", "лесно виждан". (https://en.wiktionary.org/wiki/oculatus).
 
Послепис:  Да ме прощава мексиканския магьосник Антонио Васкес Алба, но когато пуснах търсене за "циганин ясновидец" ми излезе неговата снимка, та си позволих да я ползвам. :D 
Редактирано от Кон Сивобелев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Сутринта сънувах, че съм в бившия земен дом на баба ми. Събрали сме се в стаята на долния етаж роднините. По едно време влиза духа на баба ми. Усмихната е. Всички почти я виждаме. Само малкия ми първи братовчед - не. Застава пред мен и казва жизнерадостно: "Аз съм котката на Космическата Жена".

??

Линк към коментар
Share on other sites

С какви намерения са дошли? :)

Сънувах, че наблюдавам планетата ни синя от Космоса. Бях някъде в космическото пространство. Виждах жълти лъчове светлина идващи от Земята и движещи се към необятната Вселена. Лъчове излизащи от мощни фенерчета. Сигнали отправени от земни хора към извънземните цивилизации. Любопителски опити за свързване с други цивилизации, много по - напреднали от нашата, много по - древни.

По едно време се озовах в някаква планина с много зеленина. Извънземни бяха доловили един от сигналите. Материализираха насред горската пустош голяма бяла луксозна къща, поне на 2 етажа. Доловеният сигнал беше на две дечица. Едното окол 6-7-годишно русоляво момиченце, а другото - нейното по - малко братче (може би 4-5-годишно макс). Те бяха влезли в тази чудодейно появила се къща (видях материализацията - сякаш от нищото се появи). Първо се появи като очертания от жълта светлина, после придоби плътен вид. Малките експериментатори бяха влезли в нея и се бяха облекли добре. Чудеха се къде е майка им. Трябваше да е с тях, но я нямаше. Аз също бях в къщата и ги наблюдавах, но те не ме виждаха. След малко кацна НЛО в близост до къщата (не видях събитието, но знаех, че се случва). Аз и децата знаехме, че след малко ще дойдат призованите с лъча извънземни. Чудех се...С какви намерения са дошли?

Лош родител в бъдещето? :(

След това сънувах, че съм в някакъв град и гледам някаква русолява жена на средна възраст. Не знам какво правеше, но не беше в движение. Мина ми мисъл от сорта на: "В следващия ми живот може да ми бъде даден лош родител." Тоест, можеше лошият родител в бъдещото ми съществуване да е именно русата. Стана ми неприятно поради тази перспектива, а също и малко тъжно, че ще трябва по някое време в настоящия ми живот (ако живея достатъчно дълго) да се разделя със сегашния ми земен баща.

Линк към коментар
Share on other sites

Много впечатляващи съновидения споделяш, чак понякога мога да ги объркам с художествен текст. Много ще ми бъде интересно да споделиш анализите им, ако успяваш да направиш такива.

Линк към коментар
Share on other sites

Ноември 1989 г.

Есента на 1989 г. Родният ми град. Тодор Живков е научил (може би преди броени дни), че вече не е на власт. Оставяме социализма, ще строим светло капиталистическо бъдеще. На прага сме на катастрофалния преход, който вместо да ни отведе към по - добро (както очаквахме) ни доведе до поредната национална катастрофа. Не усещам еуфория, но не съм и тъжен, че ще има демокрация. На центъра съм. Наоколо се движат разни хора (не много на брой като че ли), които един вид правят манифестация във връзка със зачатието на демократизацията. Аз също вървя и съм част от мини митинга. Пред мен се движи някакъв младеж (може би 20-тина годишен) с много малко коса на главата си и черни дрехи. Носи жълто знаме с лика на Христо Ботев. Мисля си: "БКП би го определила за фашист, макар че може и да не е такъв." След малко тръгвам наляво. Обръщам се просто наляво и продължавам да вървя направо (новото направо), следвайки знаменосеца. С периферното ми зрение, вляво от мен виждам червено комунистическо знаме. Гледам пред мен: един от мостовете в града. Не е на обичайното си място (до преди да се обърна наляво, той се падаше или би трябвало да се пада от дясната ми страна, а сега се падаше или би трябвало да се пада зад гърба ми, но аз имах усещането, че това е въпросният мост и че е преместен). Беше осезаемо по - малък, отколкото е. Под него имаше вода, но тя не се виждаше. Мисля, че младежът с ботевското жълто знаме беше отишъл на този мост. След малко и аз застанах върху моста.

Линк към коментар
Share on other sites

Скоро може да се пренеса на (надявам се) по - добро място. За всеки случай ви казвам "сбогом".

На 17 септември сутринта сънувах, че скоро ще умра и го казвам на майка ми (тя лежеше на леглото си, беше спала - не гледаше към мен, беше легнала странично). Не чувствах нито радост, нито скръб. Нито желание да отложа, нито нетърпение.

На 19 септември аз Сивобелев сънувах, че си говоря с покойния Павел Чернев. С Чернев бяхме седнали на една несъществуваща пейка в града. Той от дясната ми страна - баща ми от лявата ми. След това с баща ми (вече се беше стъмнило), успешно пресякохме жп линия. Тя се намираше на метри вляво от пейката. Първоначално изчакахме. Аз виждах леко замъглено и разчитах на баща ми да каже кога да пресечем. Като каза, че може, веднага притичах през линиите.

Линк към коментар
Share on other sites

Преди години имах по - интересни (като цяло) сънища. Но като станах по - ангажиран, по - отговорен и по - стар, започнаха да губят от интересността си. Преди в седмицата летях поне веднъж, сега има периоди от по няколко седмици, в които въобще не летя.

Благодаря ти за пожеланието, Алексео. Каквото и да е от двете в по - горните ни постове (близка смърт или дълъг живот) дай Боже да се окаже най - добрият вариант.

Линк към коментар
Share on other sites

Велика Румъния?! Наводнение. Летене. Забравен кашон с разни детски неща. Бесен нацист и Боян Расате.

Сънувах, че съм пред вратата на двора ни. До мен някъде е баща ми. След малко от нашия двор излиза едно момченце (бегло познат), за което казах: "Той е гей." Изрекох това без да влагам някакъв негативизъм. Тоест, нито с цел да го обидя, нито с цел да правя смях. Просто равнодушно съобщаване на мое допускане от реалността. Юношата не реагира по никакъв начин (или поне аз не видях реакцията му, ако е имало такава). Изчезна от полезрението ми.
Най - интересното от сънуваните неща. Погледнах си лявата ръка. На нея имах не един, ами цели два пръстена. Единият беше на безименния пръст и ми приличаше на брачна халка. Другият пръстен беше на средния ми пръст и на него на румънски пишеше "Велика Румъния". Беше изобразена карта на европейския югоизток. В първия момент ми се стори, че на тази карта България е част от Велика Румъния. Преди години бях сънувал знаме на което пишеше "Мала България". Да уточня: нямам нищо влашко в произхода си и никога не съм мечтал за "Велика Румъния". Нито пък за "Мала България". Гледах пръстена, кьорих се и видях, че има граница между Румъния и България за мое щастие не са една държава под споменатото име.
След това погледнах на юг. Тук е малко объркано. Стори ми се, че Република Македония има по - голям източен дял (да не дава Господ...). Но не съм сигурен, че видях това. Гледах и дали Косово и Сърбия са едно цяло, за да се ориентирам от кога е пръстена (дали преди или след появата на новата албанска държава). Мисля, че Косово го нямаше.
След това бях в двора на фирмата, в която работя. Беше станало наводнение. Водата беше мътна. Полетях. Свих в ляво и продължих да летя. По едно време се заплетох в едни дървета и тръгнах да падам, мислейки си, че ако се приземя на едно определено място почти сигурно е, че ще загина. Не паднах там.
След това бях в кабинета, в който работя. Намерих кашон зарязан там преди 20 години поне. Вътре имаше оранжева опаковка (мисля с вафлички). Исках да изям съдържанието и. Опипвах я, душих я, чудих се какво има, но не я отворих (не можах струва ми се, но не се отказах да опитам по - късно пак). Бях се телепортирал у дома (там гледах съдържанието на кашона). Извадих от него един малък гумен скакалец - почти двойник на една такава играчка моя (която имам от детските ми години). Имаше и черни пионки. Струва ми се и конструктор (но не съм сигурен, не видях). Помислих си, че може да ме обвинят в кражба, но от друга страна, че едва ли някой ще търси този кашон. Май си помислих, че утре ще го върна от където съм го взел (от шкафа ми).
След това сънувах някаква улица, на която имаше няколко на брой неонацисти. Леко мургави, голи до кръста (като футболни ултраси ми се сториха). Един от тях им беше тарторът. Беше с черни панталони (3/4). Сякаш не беше съвсем чист телесно. Малко коса имаше по главата. Беше бесен. С голям яд даваше интервю за някаква телевизия. Беше много надъхан. Имаше излъчване на тъпак. Не съм напълно сигурен, но сега като се опитвам да възстановя спомените за сънуваното ми се струва, че през част от времето имаше необичайно дебели джуки (и май си кривеше джуките, без обаче да се стреми да изглежда смешен - сякаш това му беше обичайна жестикулация).
Помислих си, че душевни страдания са го подтикнали към това да е толкова ядосан.
След малко при полуголия нацист отиде добре облечения и привидно спокоен нацист Боян Расате. Двамата започнаха да правят хитлеристкия поздрав, като по - енергичен беше хулиганоподобния, който нямаше добър зрителен контакт с Расате (почти не го гледаше в очите, не му беше авторитет явно). Расате викна: "Смърт за всички цигани!" Хулиганът без да гледа към него (Расате беше леко зад гърба му, от дясната му страна) ревна: "Като дойда на власт няма да убия никой, който не е срещу мен!" Обаче Расате настоя: "Смърт за всички цигани!" Не можах да чуя какво отговори хулиганът, който екзалтирано вдигаше десница към невидими за мен негови съидейници.

П.П.: Ако не ме лъже паметта, по едно време Расате викаше: "Всички цигани на сапун." Което идеално се връзва с факта, че събеседникът му се нуждаеше от миене.

Редактирано от Кон Круз
Линк към коментар
Share on other sites

Дебело да подчертая: не обичам да се бия, камо ли пък да бия по - слаби от мен хора.

Обядвам с баща ми и Кристина Патрашкова. Сблъсък със сестра ми. Майка ми ме навива да вечерям отново. Нападение от психично болен. Охлювите.

Сънувах, че с баща ми обядваме у дома. Някъде около нас е Кристина Патрашкова (известната късокоса журналистка, която говори за златките). Тя каза, че след сегашното правителство ще дойдат на власт по - добри управляващи. Сетих се за едни стари формации, като сещането ми беше придружено със скептицизъм.

След това си бях в стаята. Сестра ми ми каза, че ме е страх от духове. Отговорих и че като дете съм се страхувал, но вече не. Тя обаче настоя, че ме е страх. Заформи се спор, в който нито я обидих, нито пък предизвиках с нещо. Нахвърли ми се и ми хвана едната ръка, мисля лявата. Обърна ме с гръб към себе си, изви ми ръката и ме наклони напред към леглото. Успях да се отскубна и...Почна се размяна на юмруци. :D След има няма половин минута тя капитулира. Не е паднала на земята, но беше победена. Тя ми каза нещо в смисъла на: "Наби ме, защото съм жена. Защо не набиеш някой мъж?" Все едно аз я бях нападнал и бил по собствена инициатива, за кеф. Отговорих: "Бих се бил с всеки, който ме нападне. Без значение мъж или жена."

След това имаше смесване на обстановки. Ресторантска и домашна. Имах усещането да е 22:00 часа вечерта, макар че беше светло. Майка ми беше поканила гости, които бяха насядали на маси наоколо. Не повече от десетина човека. Сякаш бяхме в ресторант. Покани ме да седна да ям, но аз първоначално отказах, защото бях ял. Тя обаче настоя. Била готвила, гости поканила. Съгласих се да ям.

У нас сме. При нашата маса. Майка ми седнала на моето място, а аз седя на пода. Някакъв психично болен я напада в гръб. Виждам го, но не се намесвам веднага. Искам тя да го усети и да се обърне. Струва ми се по - забавно така. Тя се обръща и го вижда. Веднага се изправям на крака и започвам да го налагам с юмруци. Вкарах му повече, отколкото беше нужно и го изгоних.

След това пак седнах на земята. По масата и по пода лазеха охлюви.

Линк към коментар
Share on other sites

В 24.09.2018 г. at 18:47, Кон Круз каза:

Велика Румъния?!

Единствената "Румъния", с която бих се обединил можете да я видите в музикалния клип със заглавие "Mr Juve - Hai sa facem." :D

Линк към коментар
Share on other sites

Пробвал съм го това с опитите за получаване на отговор, но несистемно. Не повече от една вечер. Мисля, че не съм получавал отговор, а и да съм - не съм успявал да го разчета.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес сънувах, че съм на някакъв курорт (горски да го кажем). Мисля, че бях в двора на един хотел (в двора на хотела - басейн; макар че имам много смътното усещане, че съм бил и на поляна). Преди това с първи братовчед бяхме при вътрешния басейн на хотела и си говорехме нещо, та затова смятам, че мястото отвън е било именно двора на хотел, в който бях и реално през лятото (и съновно сабалем). В двора на хотела, край басейна лежеше супер изваяна мадама. С лек тен. Исках да масажирам това тяло и евентуално нещо повече да сторя с него. :D Започнах да се преструвам на италианец. Плямпах с приповдигнат мазен тон някакви думички от сорта на "бамбина", "белиссима", "бонжорно". Бях пресилено позитивен. Наоколо имаше други момичета, които струва ми се знаеха, че съм българин, но не ме издаваха. Не се срамувам от произхода си, но исках да съм и по - интересен и да е по - голяма вероятността да стигна поне до масаж. Може да е била топ модел или плеймейтка. По едно време се издъних. Започнах да говоря на български, имитирайки чуждестранен акцент - тя се усмихна широко и продължително... Беше ме разкрила. (Тук отварям скоба. Гледал съм социален експеримент, в който български жени от столицата реагират по - добре на заговаряне от чужденец със слънчеви очила, отколкото от български мъж с очила с диоптри. Един и същи актьор играеше двете роли.)

След това сънувах, че съм пред дома ми и съм седнал на един... Как точно да го кажа... Да кажем циментов парапет, отделящ две успоредни улици (едната от които по - висока. Краката ми - във въздуха. Няма го отпускарското настроение. С очила съм (не слънчеви, а с диоптри). Седя опрял ръце в парапета и поглед вперен в земята. Наоколо щъкат в приповдигнато настроение ученици от горните класове (10-12-клас). Аз съм в минорно настроение. Седя си на мястото - с тежка раница на гърба. Много голяма и много пълна. С камъни може би. Нарочно не я свалих - исках да си уякча мускулите. С раница се върви по - трудно. По едно време трудно успях да стъпя на крака, направих няколко крачки с мъка.

После сънувах, че наблюдавам моя бивша съученичка, която има постоянен проблем с дясното око (а аз в момента съм с временен проблем на същото око, поради което имам и времевата възможност в този час на делничния ден да разкажа сънищата си, гледайки само с лявото ми око). Съученичката ми (съименничка на средновековен български владетел) беше написала писмо в стихотворна форма до бат` Б.Б. (да се свети името му ;) ). Стихотворението беше с леко заплашителен характер, а съученичката ми се подписа с името на владетеля.

После бях  част от детския сериал "Васко да Гама от село Рупча". Намирах се на брега на Черно море. Бях във времето, когато е заснет сериала. Беше слънчев ден, не много топъл. Надвечер. Слънчевите лъчи приятно галеха участниците в снимките (не виждах хората от екипа на сериала). На брега на морето живееше дългобрад и белобрад английски морски вълк, чиито име и фамилия не помня (не живееше реално, а като част от кино историята). Имената му бяха по - скоро немски. Малкото му име съдържаше буквата "х" като първа. На няколко десетки метра в посока на морската шир, на фона на красивия залез, мярнах за секунди фигурата на поета-революционер, националния герой и борец за социална правда - Христо Ботьов Петков, по - познат като Христо Ботев. Той също беше част от сериала. Тоест, видях актьор, изпълняващ ролята на Ботьова.

Междувременно се здрачаваше лека полека. Погледнах към оранжевото небе, обсипано с тъмни облаци. Видях прелитащ хеликоптер. Помислих си нещо от сорта на: "Брей, по времето на социализма са заснели български филм с хеликоптер."

Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен. Стъмни се. С баща ми бяхме в някакъв селски двор, близо до брега и до мястото на което бях докато беше по - светло. Обърнах се наляво и видях Васко да Гама (Иван Ласкин) да плува в мрака... Плуваше из двора, порейки земята с ръцете си.

"Асен Кисимов - Тече, всичко тече"

"Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк."
 

https://www.youtube.com/watch?v=bKEQxuM_id4

Линк към коментар
Share on other sites

Днешните ми сънища са ми някак смътни.

Двете най - интересни неща, които сънувах са че виждам как към небето (отдолу е планина) се издигат 2 души, току що приключили земния си път. Едната е на жена, облечена в розова старинна рокля (някаква графиня), а другата е на малко момченце, което тя държи за ръка. Жена ми и детето ми (каквито нямам).

После сънувах, че съм в някаква малка, мрачна хотелска стая. На леглото пред мен лежи някакъв 50-60-годишен гологлавец, който в случая се явява нещо като "господар на кармата"... Предстои ми ново прераждане и трябва да избера между няколко варианта. Казвам му: "Искам да се родя като мъж."

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

.След това сънувах, че съм пред дома ми и съм седнал на един... Как точно да го кажа... Да кажем циментов парапет, отделящ две успоредни улици (едната от които по - висока. Краката ми - във въздуха. Няма го отпускарското настроение. С очила съм (не слънчеви, а с диоптри). Седя опрял ръце в парапета и поглед вперен в земята. Наоколо щъкат в приповдигнато настроение ученици от горните класове (10-12-клас). Аз съм в минорно настроение. Седя си на мястото - с тежка раница на гърба. Много голяма и много пълна. С камъни може би. Нарочно не я свалих - исках да си уякча мускулите. С раница се върви по - трудно. По едно време трудно успях да стъпя на крака, направих няколко крачки с мъка...

преди 3 часа, Alexeo каза:

Този сън като цяло представлява "бърборене" на подсъзнанието ти на неговия си език.  Не виждам информация в него, но такава има рядко по принцип.

Цитираният параграф касае работата ти.  Описва неудовлетвореността ти, но не показва изход.

А може и  друго :) . Какво ще кажеш за пребиваването си тук .Тренираш мускули които имаш . Може с тежка , а може ли с лека раница ? Изхода е зад ъгъла :) , може и да почака

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Днес сънувах "братя" избеГалеви. Бяхме седнали на нещо като циментов парапет. Лицата ни бяха в посока планина. Несъществуващ парапет, пресичащ реална улица. Вляво от мен беше Ангел Христов (Галев), а вляво от него - брат му. Ангел "Галев" взе нещо да ми говори за банда, за някаква група от 4-ма престъпници, за шефове. Викам му: "Не разбирам от групи и шефове."

В следващ момент сънувам, че Пламен Галев ме е грабнал и ме е помъкнал по една улица спускаща се надолу. За какво им бях - не разбрах. Може да са видели в мен заплаха и да са решили да ме ликвидират. :P Мъкне ме човекът надолу (носейки ме на ръце), а аз се мъча да се отскубна. Взех да го снимам с личния ми телефон - викам "снимам те, пусни ме". Не пуска. Извадих си отнякъде служебния телефон и взех да го бия с него по главата, както и да му вкарвам удари с десен лакът в тила. И това не помогна, макар че сякаш бандитът взе да поддава...и ако бях продължил щях да го трупясам. Събудих се.

Месеци наред не се бях бил нито веднъж, в последно време взеха да ме спохождат такива сънища.

Преди съня с тези двамата сънувах, че някой ме пита дали знам руски език. Мисля, че бях пред дъска в класна стая. Питащият беше мъж, но не знам кой... Имам супер смътното усещане, че може да е бил някой от споменатите по - горе. Казах, че не знам, защото съм учил малко, в училище.

Редактирано от Кон Круз
Линк към коментар
Share on other sites

То братя Галеви са бившите дупнишки гангстери. Планината срещу Дупница е Рила. За четири животни в Библията има в Езекил 1 глава и Откровение 4 глава. Те не са точно престъпници, даже изричат: Свет, свет, свет Господ Бог Вседържител, който бе, и който е, и който ще бъде!

Пробвай да се събудиш в съня и да се избавиш от насилието. Може да те понесат към планината, а не обратно. Енергията на съществата е плашеща и предизвиква дискомфорт, защото са силни, но ако привикнеш, сънищата ще се видоизменят.

Това със езика и дъската, поканват те да учиш, но техния език е малко различен. Пробвай да изпаднеш в безмълвие и тишина. За да направиш плавен преход, необходимо е да се упражняваш и  "наяве".

Линк към коментар
Share on other sites

Този сайт е посветен на Учителя, и според мен какво би трябвало да направи един човек, който в собствената му психика, например тук, конкретно в съновидение ,попадне на символа на числото четири. Би трябвало да потърси всичко казано от Учителя за това число. Аз например имам "Книга за Числата" I и II том, и там попрочетох за символизма на числото. Но например, в ето този сайт:

http://petardanov.com/search.php?q=четири&submit=ТЪРСИ+В+БЕСЕДИ&s_type=all

може да се търси по ключова дума във всички беседи на Учителя. Така проверявайки символизма се декларира едно сериозно отношение, воля за разбиране и не на последно място доверие към Учителя, което в последствие би трансформирало погледа, виждането, защото всички би трябвало да търсят как Бог вижда нещата. Това е разширяване на съзнанието, а самият Бог е мярката. Човек трябва да признае своето невежество, за да може да върви напред...

Редактирано от mecholari
Линк към коментар
Share on other sites

Улицата водеща нагоре е с име свързано с православната религия, а тази водеща надолу е свързана с личност, която сънувах наскоро и която е критикувала свещениците.

Линк към коментар
Share on other sites

Критиката в учението на Учителя, по принцип е деструктивна. Той казва, че трябва да държим за хората в съзнанието си по една добра черта, защото за това , което се мисли расте и зрее. Мъчна задача е да изнасяш погрешките на хората, и според Учителя, мислейки за тях и по този начин свързвайки се с тях, неизбежно има  един процес на "заразяване и окалване". Придобиваш същите недостатъци. А може би те са си вътре в теб, и трябва да изчистиш тяхната проява в собственото си поведение, за да не те "докосват" и от вън. Така знаеш кой си и какъв си , и за какво се бориш. Тогава негативното отношение отвън не би те засегнало.

  Преди години си говорих с един свещеник, който беше направил ревизия на по-високостоящи от него. И като открил злоупотреби, за награда го понижили в сан. Така че , добродетелни и съвестни хора има навсякъде, и добрата новина е , че Бог проповядва абсолютно на всички. Обаче, Той е скрит, крие се зад всичко, което ни докосва. Не винаги разкрива методите за нашето възпитание. Зад всички същества, които контактуват с нас е скрита Неговата Воля. В Библията например е описан момента на "грабване". Например, Откровение 12 глава 5 стих

и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

Така, че не се притеснявай, ако някой някъде те носи. Може да нямаш силата да отидеш там сам. Иначе като легнеш да спиш, ако искаш се ограждай. Има формули от Учителя "Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния."

Линк към коментар
Share on other sites

В 6.10.2018 г. at 15:26, Alexeo каза:
Цитат

Така проверявайки символизма се декларира едно сериозно отношение, воля за разбиране и не на последно място

Не, така се декларира липса на въображение.

Това не е разширяване, а ограничаване на съзнанието.

Точно обратното .Сверяваш собственото си въображение . Като го правиш в будност( значи разбираш),  се разширява съзнанието . Покрива твоето и чуждото разбиране

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Не съм много сигурен, но мисля, че 2 пъти сънувах Алексео. Не за пръв път ми се случва да сънувам човек от нета (и не за пръв път такъв, който не съм виждал).

Първо бях в някаква театрална зала. Щях да гледам постановка. Местата за зрителите бяха неосветени. Сякаш представлението щеше да започне всеки момент. Не можах веднага да си намеря мястото... Имам предвид, че имаше свободни места, но докато се спра на едно от местата (това на което щях да остана до края на спектакъл), се махнах от 1-2 други места. Имам много смътното усещане, че седалката на която бях седнал не беше съвсем нормално разположена, а сякаш беше встрани от другите и беше обърната наляво, но не чак толкова, че да не мога да гледам нормално (тоест не беше в стандартното успоредно положение на сцената). На сцената се бяха качили разни хора (свързани с пиесата). Но самото представление не беше започнало. Повечето бяха актьори, нещо се суетяха. Сред тях имаше висок млад мъж с черна коса (не къса, нито дълга; като цяло права, средна по обем да го кажем). Имам смътния спомен, че смятах този режисьор за Алексео.

После вече съм сигурен, че го сънувах (за мен не е трудно да сънувам някого). Бях си у нас. Алексео беше поне 60-годишен, висок, слаб, белокос мъж, леко мургав, с леко криви зъби. Вършеше нещо при един шкаф с дрехи в стаята ми и говореше, а аз бях до него и просто го наблюдавах. Не знам какво точно правеше и говореше. Може да е ремонтирал шкафа.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...