194. Отвори очите ни! (НБ, 25.02.1923 г.)

[Лъчезарна]

Молитва Изворът на Доброто

Изгрява Слънцето, Сила жива,изворна - песни

Беседа: Отвори очите ни!

Молитва

„Казвах Му: „Господи, да се отворят очите ни!““ (

Матея, 20:33)

"Да се отворят очите ни!" Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница. Всички кълба в пространството, всички слънчеви системи са направени от Бога за забава на Неговите деца. Друга философия няма. Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години, да има с какво да се занимават децата през разните времена и епохи. Когато учените се занимават с въпроса, как е направено слънцето, какъв е неговият състав, това не е нищо друго, освен играчките на децата. И те чоплят играчките и куклите си, искат да знаят, как са направени. Всяка играчка е съставена от няколко части. Часовникът, например, се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също, са забава за децата, да намерят частите, от които са съставени. Както звездите, така и химията са играчки за детето. Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите "видимо и невидимо" в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят.

~

"Господи, да се отворят очите ни!" Има три вида виждане: Физическо, духовно и умствено. Физическото виждане подразбира външно виждане. Духовното виждане подразбира да познаеш, обича ли те някой, или не те обича. Умственото виждане значи, да носиш някого в ума си. Да виждаш човека физически, това значи, да го гледаш външно, като статуя. Щом го виждаш духовно, ти го възприемеш като светлина, като малка, запалена свещица. Според някои, да казваш, че виждаш нещо особено в човека, това значи, да си въобразяваш нещата. – Що е въображението? То не почива на илюзии, но на действителни неща. Да си въобразяваш нещо, и за това има причини. Значи, някакво усещане произвежда нещо в ума ти, и той създава една или друга форма. Илюзорните и въображаеми неща са съществени, но кратковременни, както човешкия живот на земята. Казват, че човешкият живот е илюзия. Така е, като го сравниш с живота на земята, но не и в абсолютен смисъл. Напротив, човешкият живот, колкото и кратковременен, е красив. И в него има нещо реално и съществено.

И тъй, първото, физическото виждане е по форма; второто виждане – духовното е по съдържание; третото – умственото виждане е по смисъл. Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума, като принцип, т. е. гениалният ум. Той е комбинация на сили; той включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. Значи, чрез разума ти възприемаш всичко и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията. Той разбира нещата по същина. Когато не схващаш нещата правилно, това значи, че недовиждаш. И слепите хора не виждат, затова на всяка стъпка срещат препятствия. И най-малкото камъче може да ги спъне. Много хора се спъват. – Защо? – Недовиждат. В случая, аз употребявам думата хора, а не човеци.

~

Каква е нашата задача на земята, общо и частно? Ако за нас животът на земята е само забавачница, и тя си има свои закони и правила. И в забавачницата ще получим известни познания, които ще бъдат основа на бъдещето знание. Лошото е там, че сега хората се занимават повече с отрицателната страна на живота. Цял век те се убеждават, има ли Бог, или не; коя религия е по-права. Що са религиите? Те са форми, с които се забавляват децата. Дошъл един учен, създал една форма; дошъл друг, създал друга форма. Така се събират няколко религиозни форми, с които децата се забавляват. На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Обаче, ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие.

~

"Господи, отвори очите ни!" Значи, ние трябва да влезем във връзка с Господа, със същината на живота, отдето идат благата за всички. Питате : Нужно ли е да има дежурни в забавачницата? Макар и малки, децата в забавачницата се редуват в дежурство. Ако учителят закъснее, дежурният се грижи за дисциплината. И съвременните църкви налагат наказания на своите членове, както учителите наказват непослушните ученици. Те се наказват с пост и молитва. И държавата налага наказания на провинилите се граждани. Какво се постига с поста и молитвата? Какво се постига с наказанията, изобщо? Такъв е животът в забавачницата. Едно е важно: всеки да знае причината на страданията си.

~

Изгубиш смисъла на живота; не искаш да работиш; не ти се живее. В този случай, природата иде на помощ. Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието. ...Страданията на хората се оправдават, ако могат да осмислят техния живот. Някога човек изгубва окото си, крака си; дробовете му заболяват; стомахът му се разстройва. Всичко това има за цел, да ни застави да осмислим живота си.

~

...трябва да дойдем до това развитие, да можем разумно да използуваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно. За това е нужно пробуждане на съзнанието, което се постига не чрез отричане на живота и разумността. Няма защо да отричаме нито материалния, нито духовния живот. Няма защо да отричаме известна философска система или религия. Ще им дадем право на съществуване. Например, егоизмът, користолюбието, завистта някога са представяли методи за работа. Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо.

Други сили действуват сега в природата. Нещо по-високо се събужда сега в човека. Духът му се пробужда, и той се съзнава като мислещо същество. Чрез него човек влиза във връзка с разумните сили на природата, т.е. с разумния свят. Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си. Каквото търсиш, ще го намериш в себе си.

~

Не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите. Богатството е бюджет на природата. Тя разполага с него, тя има право да кредитира нуждаещите. Богатите са касиери на тази велика банка – природата. Те са длъжни да дават отчет на тази банка. Отиваш в банката на природата, искаш заем. Колкото щедра, толкова и точна е тя. Ще ти даде пари на заем, но ще иска да представиш двама поръчители, да дадеш полица с точно определен ден на изплащане на сумата. Ако си честен човек, природата веднага ще ти услужи.

~

"Господи, отвори очите ни!" Това значи: Господи, отвори нашите дарби и способности. Господи, отвори сърцата ни. За да се отворят очите, т. е. умовете и сърцата на хората, мнозина трябва да вземат участие в това. ...Очите на всички ни трябва да бъдат отворени, да имаме сила да помагаме на своите по-малки и слаби братя, да задоволим техните нужди.

~

Дайте път на Божественото в себе си. Щом се е пробудило, не го заглушавайте. Божественото е новият господар в човека, който казва: Няма да лъжеш вече! Ако продължаваш още да живееш в стария живот, ще дойдат болести и страдания. Днес у всички хора се събуждат благородни чувства, които водят към нов живот. Трябва ли още да ги приспиват? Ако лъжеш и страданията те преследват, още ли трябва да служиш на лъжата?

~

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата. Божественото чувство е извор, който постоянно дава. То дава щедро от изобилието си. Човешкото чувство е щерна, която се пълни отвън. Всеки момент тя може да пресъхне. Човешките чувства са преходни, в Божествените – вечни. Да служиш на Божественото в себе си, това значи, да се вслушаш в Неговия глас. Той ти нашепва: Спри, тук има една страдаща душа. Каквато работа и да имаш, ще се спреш да помогнеш. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист – нищо от това. Жена ти или дъщеря ти била с тебе, добре облечена, нищо от това. Щом помагаш, от нищо няма да се срамуваш. – Как ще погледнат домашните ми на него? Както и да погледнат, ти ще слушаш Онзи, Който ти говори отвътре. Ще бъдеш готов на всичко. Ще се опиташ да убедиш домашните си, че между тях и този човек няма никаква разлика. И той чувствува и мисли като тях. Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде. Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден. Той е ученик в живота и трябва да се учи. Утрешният ден не е твой. Нито себе си ще осигуряваш, нито близките си. Кажи на страдащия: Иди си с Бога и, когато се намериш в затруднение, ела при мене. Всякога ще бъдеш добре дошъл. Знаеш ли, какво значи, да имаш поне един приятел в света? Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена. Ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри 50%. Щом Бог ти проговори, ще отвориш сърцето си. Така ще научиш един велик закон. Това значи, да имаш отворени очи.

~

"Господи, отвори очите ни!" Като сетиво, зрението се появило най-късно, а осезанието – най-рано. Интересно е да се проследи човешкото развитие, да се види, какъв е бил човекът, когато имал само две сетива. След осезанието се явил вкусът, после обонянието, слухът, най-после – зрението. Пет сетива – пет култури. Това е историята на човешкия дух досега. Има още сетива, които човек трябва да развива. Като се развиват те, и човекът се развива. Ухото, окото му ще се изменят, ще получат по-съвършена форма от сегашната. Като дойдете на земята, след три хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещия човек, сегашният ще изглежда като дивак. Шестото сетиво вече започва да се развива. У много хора, по целия свят, това сетиво започва да се развива. И между вас се развива това сетиво. Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал. Те са онези деца, които вече излизат от забавачницата.

Днес хората се запитват: Къде сме ние? Докъде сме дошли? Коя религия е по-права? Едно време, когато евреите минаваха през пустинята, всяко племе носеше нещо от скинията. Значи, дванадесет племена, дванадесет части от скинията. Всяко племе казваше: Ние носим част от скинията. Щом спираха някъде, те веднага събираха частите на скинията, построяваха я и започваха да се молят. И днес срещаме много пътници, които спорят помежду си. Едни казват: Ние сме католици, други – ние сме евангелисти, трети – ние сме православни, четвърти – мохамедани. Когато дойде Бог, великият Учител на света, Той ще каже: Спрете тук! Донесете скинията при мене. Елате при мене, всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни, и др. Ето, моят дом ще бъде дом на всички религии. То е мястото, дето всички ще се молят. Моят дом е Великият храм. Там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим. Това е новото учение, което трябва да се насажда в умовете и сърцата на новото, на младото поколение. То носи светлото бъдеще.

"Господи, отвори очите ни!" Който произнесе тези думи съзнателно, ще опита силата, която се крие в тях. Те носят ново благословение за света. "Господи, отвори очите ни!"

[Донка]

Други казват, че Бог не е само външна форма, но и друго нещо, което се чувствува, което се долавя с духовните очи. И техните схващания за Бога не са точно определени. Бих запитал религиозния, който проповядва за Бога, който има ум и сърце, каква лична опитност притежава той за Бога. Той ще отговори, какво казват философите.

Аз не се интересувам от мнението на философите. От тяхно гледище, те са прави, но каква лична опитност имаш ти? Смешно е да работиш с чужди мнения. Такава е военната дисциплина. Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред! Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме. Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава планината. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал.

Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности. Чуждите опитности и постижения не са твои. Чуждото мнение всякога остава чуждо. Високите места не се минават така лесно, както равните, ниските места. В живота си човек не пътува всякога по равни места. Някога се качва по високи места, някога слиза. Лесно се издава заповед, в няколко часа да изкачиш една голяма височина. Колкото и да искаш да го направиш, невъзможно е. Нужни са няколко дни. Като се качваш на планината, задъхваш се, клякаш, ставаш. Но заповедта гласи: Няма да се задъхваш, няма да клякаш. И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това. Важно е да се мине височината.

Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията. Той разбира нещата по същина.

Това, което винаги ми е давало усещането за свобода в Учението - мога да клякам и да се задъхвам и да изкачвам планината без да ме дърпат или тикат или да ме укоряват, че изоставам. Но пък и не ме връзват да чакам някого или някакъв "звънец", за да тръгна нагоре отново - следвам само своя вътрешен усет за готовност и оставям ближните си да следват своя - и въпреки това (а може би точно затова) сме заедно винаги...

[Рассвет]

Благодаря за беседата и за споделените мисли!

Честито Воскресение Христово!

"Господи, отвори очите ни!" Защо? За да дойде истинското съзнание, истинското разбиране на реалния живот. Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Съзнавате ли този живот? Каква полза, че живеете, без да съзнавате и използувате реалността. Каква полза, че имате цигулка и хубав лък, а не можете да свирите! Хубавото и красивото трябва да се използуват разумно. Каква полза, ако имате в изобилие ябълки и круши, а стомахът ви е разстроен и не можете да ядете. Това е измъчване. Следователно, трябва да дойдем до това развитие, да можем разумно да използуваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно. За това е нужно пробуждане на съзнанието, което се постига не чрез отричане на живота и разумността. Няма защо да отричаме нито материалния, нито духовния живот. Няма защо да отричаме известна философска система или религия. Ще им дадем право на съществуване. Например, егоизмът, користолюбието, завистта някога са представяли методи за работа. Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо. Други сили действуват сега в природата. Нещо по-високо се събужда сега в човека. Духът му се пробужда, и той се съзнава като мислещо същество. Чрез него човек влиза във връзка с разумните сили на природата, т.е. с разумния свят. Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си. Каквото търсиш, ще го намериш в себе си.

Отвори очите ни!

[Слънчева]

Благодаря, беседата е много силна и важна. Всяка дума разтърсва и възкресява... Не пиша, защото преди мен сте извадили всичко, момичета.

Светъл ден!