Nikola1994 Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) Здравейте, искам преди всичко да ви благодаря за времето, което ще ми отделите! Казвам се Никола и съм на 17 години (това лято ще правя 18), знам че ми е рано да се оплаквам, но имам чувството, че остарявам по дух...Ето малко предистория - живея в малък град, мога да се похваля с любящо семейство и истински приятели, които много обичам. Тренирам футбол откакто се помня. И откакто влязох в пубертета почти не ме е напускало невероятното чувство, че съм ЖИВ, че кръвта ми кипи, че съм способен на всичко. Просто чувствах се по невероятен начин - правех това, което обичам (футболът), имах и все още имам готина компания, купонясваме, нямал съм проблем с жените - винаги си ме е бивало и никога преди ама никога не съм се замислял преди да направя някоя лудория. Често приятели са ми казвали, че съм най-лудия (в добрия смисъл естествено) човек, когото познават. Преди 4-5 години ми откриха тежка травма в кръста - дискова херния, бях спрял да играя за известно време, но се намери лекар, намести ме някак си и продължих да си играя. Преди половин година обаче ме ритнаха, след това се разболях и се наложи да лежа в болница, а след това започна леко да ме боли кръста. Спрях да играя. Целия ми начин на живот се беше променил, не бях правил нещата, които обичам. След като оздравях и излязох от болницата вече нищо не беше същото. Постоянно мисля за кръста ми, дори когато не изпитвам болка. Напусна ме чувството на жизненост, няма го вече усещането, че кръвта ми кипи. От половин година започна в мен чувството, че живота е битка. Мечтата ми е да играя футбол, всички лекари ми казват различни неща - можеш да играеш, не можеш да играеш - лошото е, че тези, които ми казват, че не мога да играя ме сриват. Имаше период (януари-февуари месец), когато приемах всичко като борба, битка. Живота се беше превърнал в тежест. Сега не го чувствам точно така, сега чувствам, че вече съм остарял и нямам сили (не знам дали се изразявам правилно). Чувствам, че най-хубавите моменти от живота ми са минали, че никога няма да се чувствам толкова добре, нямам желание почти за нищо. Бях страшен купонджия, а сега, когато излизам не изпитвам същото удоволствие, имах желание за всичко, а сега то ме е напуснало. В края на лятото си намерих "приятелка", пиша го в кавички, защото тя не е от моя град и не сме се виждали от лятото. Звучи като лудост, преди не ми се беше случвало, но явно я обичам, понякога и заради нея се чувствам доста тежко. Не съм бил с момиче от почти година, започвам да се плаша - няма я онази тръпка, която преди ме изпълваше, когато виждах някое красиво момиче, няма го желанието за секс (за което много се притеснявам). Мастурбирам всеки ден, понякога през ден, понякога през 2-3 - различно, но не е както преди. Ерекцията ми започна да намалява. Обяснявам си всичко с това, че спрях с футбола за момента. Дори и да спра с футбола няма да спра с живота. Иска ми се да намеря нови страсти и мечти, които да следвам, да бъда щастлив и да имам отново ЖЕЛАНИЕ за всичко. Отново да чувствам, че кръвта ми ври! Искам да върна стария си начин на живот, да зная, че най-доброто ме очаква и с всеки изминал ден всичко да става по-добро и по-хубаво. Можете ли да ми върнете желанието за живот? Защото този спад, в който се намирам вече продължава много дълго време, животът си тече, а аз ставам все по-зле! Поздрави! Редактирано Април 13, 2012 от Анжелина Ненова Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Анжелина Ненова Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 (edited) Здравей Никола! Вчера четох писмото ти. Днес пак. Какво точно искаш!! Какво искаш от нас. Можеш ли да назовеш желанието си. "Можете ли да ми върнете желанието за живот" звучи твърде неопределено. Искаш Живота ти да се върне назад? Но това са невъзможни неща. Искаш да започнеш наново, но то да е всъщност старото. Живота не работи така. Искаш да си Жив и щастлив, а го искаш от нас. Живота не работи така. Щастието е състояние на Душата. Това е лично състояние. Искаш всеки ден да знаеш, че те очаква най-доброто, а не знаеш какво искаш да те очаква. Каквото и да значи най-доброто ЗА ТЕБ , то не може да бъде предложено от външен човек. Чудя се каква е отговорността ти за собственото ти добруване, защото ми се струва, че искаш някой отвън да ти го предложи. Как да ти предложим цели, стремежи и страст, за да ги достигнеш. Те твои цели ли ще бъдат. Как мислиш. Нека на първо време си определиш какво обичаш да правиш, какво искаш да постигнеш, защо пък точно това. И всичко това отвъд футбола. Явно навлизаш в нов етап от Живота си. Нали не вярваш, че Живота може да се "свие" само до едно нещо. Ето, че започваш да се "разширяваш", да се "запознаваш" със Себе си. Загубил си деството и този, който си познавал че СИ в него. Винаги живеем в режим на загуба. И Слава Богу. Иначе никога нямаше да бъдем Нови и Живи - като листата на дърветата, като природата. Защото Живота работи така. Всяко нещо, което е изпълнило смисъла си отстъпва, за да дойде новото, свежото и непознатото. Не му се бой. Това означава да си ЖИВ. Такъв е Закона. Ставаш голям. Поемаш Живота си. Това е което се случва. Накъдето го упътиш, такива резултати ще преживяваш, така че добре си помисли какви резултати искаш да имаш след време, за да не се окаже, че си се подмятал напосоки и накрая да не си харесваш Живота и непрестанно търсиш някой, който да го оправя. Защото никой не може по-добре от теб да знае кое всъщност те прави да се чувстваш добре в "кожата си". С теб съм, макар и да отказвам да поема отговорност за ТВОЯ ЖИВОТ, ще остана до теб и ако имаш нужда да получиш отговори на своите лични въпроси съм готова да те съпътствам. Стига просто да имаш ИСТИНСКО ЗАПИТВАНЕ. Анжелина Ненова, психотерапевт Редактирано Април 14, 2012 от Анжелина Ненова Chaos 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 (edited) .........и съм на 17 години (това лято ще правя 18), знам че ми е рано да се оплаквам, но имам чувството, че остарявам по дух...Тренирам футбол откакто се помня. ....... Просто чувствах се по невероятен начин - правех това, което обичам (футболът), имах и все още имам готина компания, ..... Спрях да играя. Целия ми начин на живот се беше променил, не бях правил нещата, които обичам. След като оздравях и излязох от болницата вече нищо не беше същото........Напусна ме чувството на жизненост, няма го вече усещането, че кръвта ми кипи. От половин година започна в мен чувството, че живота е битка. Мечтата ми е да играя футбол, ........Имаше период (януари-февуари месец), когато приемах всичко като борба, битка. Живота се беше превърнал в тежест. Сега не го чувствам точно така, сега чувствам, че вече съм остарял и нямам сили ........ Чувствам, че най-хубавите моменти от живота ми са минали, че никога няма да се чувствам толкова добре, нямам желание почти за нищо. ...... Иска ми се да намеря нови страсти и мечти, които да следвам, да бъда щастлив и да имам отново ЖЕЛАНИЕ за всичко. Отново да чувствам, че кръвта ми ври! Искам да върна стария си начин на живот, да зная, че най-доброто ме очаква и с всеки изминал ден всичко да става по-добро и по-хубаво. Можете ли да ми върнете желанието за живот? Защото този спад, в който се намирам вече продължава много дълго време, животът си тече, а аз ставам все по-зле! Поздрави! Здравей, пиша ти защото съм преживяла подобно нещо , дори.... доста по- тежко... да речем. И мога да продължа с думи всичко това което си написал и да го почувствам , чувстваш се сринат, най - хубавите ти години преминават в безразличие и в борба, тъпо ти е, и няма кой да те разбере, всички останали щастливци си правят каквото си искат, а ти трябва да се съобразяваш ..... със себе си. И момичетата минават, заминава и приятелите са щастливи. А ти си на 17 ....... и чувстваш, че тези няколко тийнейджърски години ще си отидат и ти ще изтървеш най- безценните моменти, самосъжалявайки се. Недей. Ако проследиш текста, който съм удебелила в черно, и се опиташ да го визуализираш, ще начертаеш перфектния кръг. Едно начало от което тръгва линия, която обаче ти изкривяваш и затваряш в непробиваем кръг. И вместо да насочиш тази линия в посока и да и дадеш нова траектория ти я капсулираш. Как да влезе някой вътре? Не може, отвори я, дай и нов хоризонт. Да ти казвам, че животът не свършва на 17 , в момента няма смисъл, защото знам, че за теб това е неповторимата възраст, която ти изтърваш. Бих ти казала, не я изтървай, хвания и я насочи в нова посока. Казваш мечтата ти е да играеш футбол. Знаеш ли мечтите са красиви, защото са трудно достижими. Казват, че човек без мечти е мъртъв. Нима искаш това? Запази мечтата си, работи за нея, преработи я, трансформирай я и вероятно след година, две пет , десет, ще разбереш, че тази мечта те е отвела в нещо ново и много по- добро начинание. Сега вероятно футбола е целия ти свят и както казваш, винаги е бил. Как мислиш, други светове съществуват ли? Когато бях на твоята възраст играехме на една игра - "Асоциации" Ако аз ти задам думата "футбол", каква асоциация би ми подал? Поздрави! Редактирано Април 15, 2012 от didi_ts VischkoShteSeOpravi и Иво 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts