Диана Илиева Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Е, Дани, с този пост ти се изявяваш като говорител на Съдбата едва ли не Кой познава добре Съдбата, че да знае кое й било интересно и кое безинтересно ...? Няма хора без Съдба. И какво носят астрологичните конфигурации според теб? Опс, излизаме твърде от темата, по-добре да публикувам размислите си в блог. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат 7:7). Защо ли? Уточнено ли е какво да искаме. mecholari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат 7:7). Защо ли? Уточнено ли е какво да искаме. Добър въпрос. Ето един цитат от беседа на учителя, чието мото е точно Мат 7:7, от "Искайте, търсете, хлопайте!": "...За да се породи такова желание на искане, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни...." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Ако човек отстоява правото си на промяна, това пак ли е отстояване на егото? А отстояването на личната свобода - и тя ли е отстояване на егото? Амиииии, ако отстояваш, то се опитваш да защитиш правото си на промяна, вместо наистина да се променяш Ако отстояваш личната си свобода, то се съмняваш, че имаш право на нея. Свободните няма какво да отстояват - те просто са свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 ... Страхувам се, че не виждам много казано по дискусиония въпрос. Добре, ще кажа по друг начин. Човек се ражда в определена астрологична позиция, която отговара ня неговата същност. След това, ако развива, каквото трябва да развива, се развиват няколко нива на самоусъвършенстване. ... Нищо от написаното не беше написано без причина. Пишеш: „ако се развива, както трябва да се развива“. Добре, да предположим, че наистина преди да се въплъти, човешкия дух предопределя посоката в която човек трябва да се развива. Но човекът се въплъщава и не помни нищо от предопределеното от духа му. Кой тогава взема решенията какво и как да осъществим в живота си, каква посока да предприемем? Всичко решаваме тук и сега. Затова ни е тази воля тук и сега. Да, има някакви рамки, но те са очертани от моментните ни възможности. Ябълката няма как да стане круша, поне в този си живот. Тези граници могат да бъдат преодолени в по-дългосрочен период. Но и това, което е във възможностите ни в краткосрочен план е достатъчно. Темата за астрологията е интересна. Ние се раждаме с определени склонности, предразположения и др. неща източния термин за които е самскари, които от своя страна са една от петте/седемте скандхи. Заедно последните образуват личността на човека. И да, това е отразено в разположението на звездите по време на раждането. Няма как в една личност да се проявят всички качества, навици, склонности, предразположения, зависимости (положителни и отрицателни) натрупани от човека във всичките му минали въплъщения. А и съзнанието му не би му позволило да се справи с всичко това наведнъж. Затова човек се ражда с една част от тях. Те ще определят това, което ще го влече в живота, ще представлява интерес за него. И няма никаква пречка човек да работи успешно и върху това, което не го влече, но това вероятно се случва рядко, просто защото липсва интерес. Понякога хората желаят неща, които са леснодостижими, друг път – за труднодостижими. Нещо може да ти се отдава, ако имаш съответните натрупвания от миналото и да те влече, но може и да ти се отдава и същевременно да не те влече. Тогава пак имаш нужните натрупвания от миналото, но нямаш съответното предразположение към даденото нещо. И това е добре за развитието на човека, защото да вземем за пример един гениален пианист и композитор. Ако предразположението му към музиката присъства във всяко негово въплъщение, той ще се занимава едностранно само с музика и няма да развие в достатъчна степен останалите качества на духа си. Затова в следващото прераждане комбинацията от скандхи съставяща личността му ще е различна. Той пак ще има усещане за музиката, съответните творчески способности и др. качества, които е изградил като музикант, но няма да го има това силно влечение, което да предопредели посоката в живота му да бъде отново свързана с музиката. Понякога човек изпитва влечение към неща, които не му се отдават. Това не са редки случаи. Просто все някога трябва да бъде направена първата крачка по отношение на някои неща. Постиженията в тези случаи може да изглеждат малки, но те са добро начало. Никой не е казал, че това, което желаем ще бъде постигнато в желаната от нас степен още в този живот. Но ние трябва да поставим началото и да повярваме, че един ден това ще даде своя резултат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Е, Дани, с този пост ти се изявяваш като говорител на Съдбата едва ли не Кой познава добре Съдбата, че да знае кое й било интересно и кое безинтересно ...? Няма хора без Съдба. И какво носят астрологичните конфигурации според теб? Опс, излизаме твърде от темата, по-добре да публикувам размислите си в блог. Да, Диана говорител съм, защото с една среща бих отределил твоята с лека ръка. Има хора без съдба, защото никой не си е позволил да действа според природата си, да поеме отговорност за делата си. Всеки иска решения спуснати отгоре и начертана посока. Липсва дълбочина в отношенията, познанието, дори в усещането на живота. Какво да отстояваме тогава? Не, няма какво да отстояваме, просто защото сме нефелни спрямо живота си. Не можем да работим, защото не можем да станем в седем часа, да работим осем часа и да се приберем. Не можем сами да плащаме сметките си, а разчитаме на по-оправните ни мъже и издъхващи родители. Не можем да поемем отговорност за чувствата си, да приемем болка, да споделим радост. Никога не сме имали какво да отстоим, защото никога не сме имали позиция. Никога не сме имали отговорност за действията си, за които да отговаряме. Оставили сме се на течението, защото никой не може да обвини водата за нейния ход. Така и ние сме избягали от отговорност, защото е по-лесно да търсиш оправдание в конфигурация, или пък в нея да търсиш знак за помазаност, и пак да нямаш смелост да застанеш зад действията си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 15, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2012 .... Темата за астрологията е интересна. Ние се раждаме с определени склонности, предразположения и др. неща източния термин за които е самскари, които от своя страна са една от петте/седемте скандхи. Заедно последните образуват личността на човека. И да, това е отразено в разположението на звездите по време на раждането. Няма как в една личност да се проявят всички качества, навици, склонности, предразположения, зависимости (положителни и отрицателни) натрупани от човека във всичките му минали въплъщения. А и съзнанието му не би му позволило да се справи с всичко това наведнъж. Затова човек се ражда с една част от тях. Те ще определят това, което ще го влече в живота, ще представлява интерес за него. И няма никаква пречка човек да работи успешно и върху това, което не го влече, но това вероятно се случва рядко, просто защото липсва интерес. Понякога хората желаят неща, които са леснодостижими, друг път – за труднодостижими. Нещо може да ти се отдава, ако имаш съответните натрупвания от миналото и да те влече, но може и да ти се отдава и същевременно да не те влече. Тогава пак имаш нужните натрупвания от миналото, но нямаш съответното предразположение към даденото нещо. И това е добре за развитието на човека, защото да вземем за пример един гениален пианист и композитор. Ако предразположението му към музиката присъства във всяко негово въплъщение, той ще се занимава едностранно само с музика и няма да развие в достатъчна степен останалите качества на духа си. Затова в следващото прераждане комбинацията от скандхи съставяща личността му ще е различна. Той пак ще има усещане за музиката, съответните творчески способности и др. качества, които е изградил като музикант, но няма да го има това силно влечение, което да предопредели посоката в живота му да бъде отново свързана с музиката. Понякога човек изпитва влечение към неща, които не му се отдават. Това не са редки случаи. Просто все някога трябва да бъде направена първата крачка по отношение на някои неща. Постиженията в тези случаи може да изглеждат малки, но те са добро начало. Никой не е казал, че това, което желаем ще бъде постигнато в желаната от нас степен още в този живот. Но ние трябва да поставим началото и да повярваме, че един ден това ще даде своя резултат. Ами ти тука каза същото, което аз споделих като мисъл - че човек си има предписание за живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Комбинацията от скандхи, с която човек се ражда, не е точно предписание за живота. Той е свободен да действа както намери за добре с наличните му физически характеристики, предразположения, интереси, слаби и силни страни на характера. Трябва да се научим да разграничаваме духовните натрупвания от личностните. Например ако имаме трудности в общуването в резултат от поредица минали събития (от предишни или от този живот), то това при всички случаи е нещо с което следва да работим и да се опитаме да променим. Ние се раждаме с тази предразположеност към стеснителност и нервност в общуването, дори и страх, не защото е предопределено да сме такива, а напротив, за да се изправим пред проблема и да го решим. Разбира се, пак ще спомена от необходимостта това да стане с правилните методи и правилно насочени усилия от наша страна. Това да си кажеш: щом съм се родил такъв, значи така е предопределено да бъде, не е решение. То в действителност е отстояване на един навик, който не е част от истинската ни същност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 В кутията на Пандора, наред с всички нещастия се е намирала и надеждата. Това показва, че докато човек вярва, всичко е преодолимо. Съмнението и неверието са гасители на надеждата. Отричащият заключва вратите пред себе си. Каже ли си човек: „Не мога“, наистина вече няма никакво значение дали може или не може; дали казва истината или се заблуждава. Много по-добре е човек да се заблуждава, че може нещо, отколкото да отрича възможността пред себе си. „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат 7:7). Защо ли? Този библейски пасаж е свързан с желанието да потърсиш и изпълниш Волята Божия. Защото е казано "невъзможното за човека е възможно за Бога" и "има ли нещо трудно за Мене?". Ти знаеш ли Бог какво иска от тебе? Диана Илиева и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Ако човек отстоява правото си на промяна, това пак ли е отстояване на егото? А отстояването на личната свобода - и тя ли е отстояване на егото? Амиииии, ако отстояваш, то се опитваш да защитиш правото си на промяна, вместо наистина да се променяш Ако отстояваш личната си свобода, то се съмняваш, че имаш право на нея. Свободните няма какво да отстояват - те просто са свободни. Всъщност от личен опит мога да съм сигурна, че отстояването на правото на промяна е етап, следващ самата промяна - иначе няма да има какво да се отстоява. Отстояването изобщо на нещо, дали добро или лошо (има ли изобщо такова делене), според мен, е свързано с човешките взаимоотношения. Ние сме научени да запазваме някакво статукво в тях, но тепърва има да се учим да се променяме като запазваме любовта си един към друг въпреки промените в статуквото. Аз самата след като започнах промяната по свой вътрешен импулс, минах през периода, в който ми се наложи да отстоя това решение и самата промяна. Най-близките ми хора бяха от изненадани до шокирани и изплашени за мен и моето здравомислие и благосъстояние. Когато използваме думата отстоявам, това съвсем няма връзка с каквато и да е борба. По-скоро това е изпитанието да съхраним любовта си към най-близките си, дори и те да настояват да се върнем в старата си черупка, и в същото време да продължим своя личен път и развитие заедно с тях. Отстояването на свободата също следва осъзнаването и проявяването на тази свобода. Съпротивата на манипулативния кръг, в който сме пребивавали пред да направим решаващата стъпка, е най-естественото следствие от нея. Да отнесем хората, с които сме били заедно в него към "не-добрите" и да търсим нови, не е решение на ситуацията. Усамотяването също не е признак на свобода. Истинската свобода - за нея е казано в Светото писание - "да сме в света и да не сме от него". Отстоява се и правото да обичаме ближните си така, както обичаме себе си (а не както те си представят, че трябва да ги обичаме). Отстоява се и правото ни да обичам Бог с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, вместо да участваме в търговия с жестове на обич между себеподобните ни, за да запазим тяхното одобрение и усмивка и да избегнем негативните ефекти и претенции. Пример? Ами един много ясен и широкоразпространен пример е отстояването на промяната към вегетариански режим на хранене ( с любов към тези от които се налага да го отстояваме). Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Отстояването на свободата също следва осъзнаването и проявяването на тази свобода. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото. Учителя Диана Илиева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Благодаря mecholari! Отстояването е съставна част от прилагането? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Свободен е само този, който живее в Бога. Чува и изпълнява Волята Му. Отстояването е в изпълнението. Като ученици трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. За една работа се говори само, когато се свърши. Учителят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 15, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Донка, мисля, че е огромна грешка да си мислим, че някой ни пречи да сме свободни. Затова няма нужда пред някого да отстояваме свободата. Всичко друго са само оправдания. Оправдания може би не за сегашното състояние, а за това, че сме стояли несвободни дълго време. Само истината ще поправи грешките (заблудите) на съзнанието ни. Ако я приемем. Свободата не се отстоява. Приема се. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Божидаре, къде съм писала, че някой ни пречи да сме свободни? Отстояването е в неотклонното изпълнение, прилагане, тихо, но неотклонно, неотложимо.... След приемането следва прилагането, а то е дълго пътуване с малки крачки всеки ден, всякоя минута... Благoдаря, mecholari! mecholari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Благодари на Бога! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Всеки има право на изббор. Няма нужда да доказваме нищо на себе и на другите. Каквото избираме, това и ще получим в живота Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално качество. А всяка теория е просто един аспект от проявата на тази реалност. Така че какъвто и светоглед да изберем, изборът ни ще се реализира. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Всеки може да си направи един прост опит: да си направи градинка в която да отглежда някакви цветя или зеленчуци. Да я поддържа две-три години и после да я остави на природните сили. Какво ще се случи с градинката ако човекът спре да я поддържа? Толкова за отстояването. Всяко постижение има нужда от период в който това постижение да бъде затвърдено. Човек следва не само да достигне, но и да се задържи на по-високото ниво. А това е далеч по-трудното. В природата процесите се развиват циклично, на приливи и отливи. И ако възходът е равен на последващото падение, то реалния резултат е нулев. Значи използвайки възходящата дъга на даден цикъл, ние трябва да се стремим да задържим достигнатото равнище при низходящата. Това е отстояване. Например, всеки може да е учтив и добронамерен, когато е в добро настроение. Но да се задържи това състояние и когато човек е в тежка ситуация, вече далеч не е по-силите на всеки. Тогава наистина учтивостта и добронамереността трябва да са проникнали дълбоко в човека. Това също е отстояване. Когато външните условия са неблагоприятни за желаната от нас линия на поведение, но ние въпреки трудностите следваме вътрешния си подтик, това е отстояване. mecholari и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 (edited) Комбинацията от скандхи, с която човек се ражда, не е точно предписание за живота. Той е свободен да действа както намери за добре с наличните му физически характеристики, предразположения, интереси, слаби и силни страни на характера. Трябва да се научим да разграничаваме духовните натрупвания от личностните. Например ако имаме трудности в общуването в резултат от поредица минали събития (от предишни или от този живот), то това при всички случаи е нещо с което следва да работим и да се опитаме да променим. Ние се раждаме с тази предразположеност към стеснителност и нервност в общуването, дори и страх, не защото е предопределено да сме такива, а напротив, за да се изправим пред проблема и да го решим. Разбира се, пак ще спомена от необходимостта това да стане с правилните методи и правилно насочени усилия от наша страна. Това да си кажеш: щом съм се родил такъв, значи така е предопределено да бъде, не е решение. То в действителност е отстояване на един навик, който не е част от истинската ни същност. Не, не е свободен. Всички ние имаме за задача да изпълняваме Божията воля. "Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате неговия живот, а следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадеш комуто трябва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и - хайде в затвора. Ти ще внесеш в банката всичките пари. Някой казва: "Аз съм свободен да живея, както искам." - Не си свободен да живееш, както искаш. "Аз съм свободен да любя." Кого да любиш? Хората все от любов умират, все от любов се избиват." Из "Обектът на съзнанието", ООК Също така предразположеността да бъдем притеснителни в общуването някак не мога да го нарека навик, второ, щом е предразположеност, значи именно то е част от истинската ни същност и трето - никой не казва, че не трябва да се опитаме да се променим спрямо това предразположение. Но да бъде промяна вътрешна, а не външна, само в проявлението. И тази вътрешна промяна става, не като действаме против, срещу, а като засилим други свои дадености, също като развием чистота, приемане и др. под. качества. ... Всъщност от личен опит мога да съм сигурна, че отстояването на правото на промяна е етап, следващ самата промяна - иначе няма да има какво да се отстоява. Отстояването изобщо на нещо, дали добро или лошо (има ли изобщо такова делене), според мен, е свързано с човешките взаимоотношения. Ние сме научени да запазваме някакво статукво в тях, но тепърва има да се учим да се променяме като запазваме любовта си един към друг въпреки промените в статуквото. Аз самата след като започнах промяната по свой вътрешен импулс, минах през периода, в който ми се наложи да отстоя това решение и самата промяна. Най-близките ми хора бяха от изненадани до шокирани и изплашени за мен и моето здравомислие и благосъстояние. Когато използваме думата отстоявам, това съвсем няма връзка с каквато и да е борба. По-скоро това е изпитанието да съхраним любовта си към най-близките си, дори и те да настояват да се върнем в старата си черупка, и в същото време да продължим своя личен път и развитие заедно с тях. Отстояването на свободата също следва осъзнаването и проявяването на тази свобода. Съпротивата на манипулативния кръг, в който сме пребивавали пред да направим решаващата стъпка, е най-естественото следствие от нея. Да отнесем хората, с които сме били заедно в него към "не-добрите" и да търсим нови, не е решение на ситуацията. Усамотяването също не е признак на свобода. Истинската свобода - за нея е казано в Светото писание - "да сме в света и да не сме от него". Отстоява се и правото да обичаме ближните си така, както обичаме себе си (а не както те си представят, че трябва да ги обичаме). Отстоява се и правото ни да обичам Бог с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, вместо да участваме в търговия с жестове на обич между себеподобните ни, за да запазим тяхното одобрение и усмивка и да избегнем негативните ефекти и претенции. Пример? Ами един много ясен и широкоразпространен пример е отстояването на промяната към вегетариански режим на хранене ( с любов към тези от които се налага да го отстояваме). Донче, моят личен опит говори друго. Моето преминаване към вегетариански режим преди няколко години мина БЕЗ никакво отстояване. За безкрайно мое учудване всички около мен го приеха много лесно, като нещо съвсем в реда на нещата. Нещо повече, от първите дни започна едно още по-невероятно за мен съобразяване с моите нови хранителни навици - в смисъл отиваме на гости при родителите ми, или свекърите ми, или ... и всички се съобразяват, има сготвена и постна храна. Излишно е да казвам, колко консервативни са особено по-възрастните ми роднини в това отношение, не се трогваха особено нито от молбите на малката, че не иска да яде от месните гозби, нито дори от обривите, които виждаха, когато успяваха да я принудят да хапне малко; казваха, че не са убедени, че са се получили от малкото късче месо, което е хапнала. А при мен всичко мина по мед и масло, едва ли не ми съдействаха , нямаше дори въпроси, защо съм решила така. Ти поне ме познаваш - правя впечатление на леко слабичка дори, мислех, че ще има супер загрижени тиради от страна на всички роднини. А, и да кажа още нещо - като малка също не исках месо, но не ми се получи, после по едно време, на 26-27 години също имах желание за вегетариански режим и тогава пак срещнах отпор от страна на близките, дори когато спазвахме разделното хранене, пак имаше чудене и реакции, макар че при него не се елиминира тотално никоя храна. Моят извод - не ми е било дошло времето, не съм била достигнала нужната вътрешна промяна. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат 7:7). Защо ли? Уточнено ли е какво да искаме. Да, добър въпрос, Христо! Да, уточнено е, но не е очевидно. Отговор дава и цитата от Учителя, и това, което написах на Донка. В живота си трябва да искаме това, което е определила за нас Божията воля. Ако поискаш нещо, което не е за теб или не му е дошло времето - ще имаш ред трудности и спънки. Това е знака. Редактирано Април 15, 2012 от Диана Илиева B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Не, не е свободен. Всички ние имаме за задача да изпълняваме Божията воля. "Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Не помня да съм го молил да ми го дава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Дианче, неведоми са начините, по които идва изкушението и нуждата от отстояване - т.е. съзнателно поддържане на градинката (Станимир!). Дали това ще е отпор от страна на близките, към каквото и да е по-различно от техните представи за доброто за нас; дали ще се изрази в някакво изкушение, на което ще се поддадем - вкус, забавление и такива подобни - няма значение. Ако нямаме достатъчно сили да отстояваме промяната, градинката обраства с тръни. Така че с две ръце съм за вътрешната промяна, за която говориш. Не знам в какъв ред са протекли събитията при вас, но ако дъщеричката ти първа е отстояла вегетарианския си режим (с твоя подкрепа, разбира се), то тя е проправила пътя за теб и лекото ти приемане. При нас се случи така - само че аз бях първа, а дъщеря ми втора. Съвсем не се оплаквам да са ме тормозили, но бяха загрижени. Наблюдавах ги с любов - това ми беше изпитанието дали съм се променила, дали съм се научила да не свързвам любовта си към тях с тяхното отношение и изисквания към мен. Това ми беше изпита дали съм узряла и променила старото си аз. Спомням си как в критичната вечер, майка ми се обърна нацупена към мен с думите "ако не ми опиташ кюфтетата, които с толкова любов и старание приготвих за твоя рожден ден, ще ме обидиш и нараниш много дълбоко". Сега и двете се смеем на това изречение. Тогава, обаче то ми прозвуча като камбана! Тя изрече точно това, което ми беше зависимост 45 години - зависимостта от човешката любов и добрите взаимоотношения. Като филм ми се превъртяха всички неща, които бях правила и допускала, за да ги "заслужа", всичките ни страдания заради тях. Дошъл беше решаващия момент да отстоя промяната си, новото си разбиране за любовта и свободата. И кюфтетата бяха само поводът - можеше да е друг, имаше и други подобни след него, и по тежки дори. Гледах с любов майка ми в очите на трапезата, която беше приготвяла с любов за мен, и бавно и казах "Мамо, моята любов към теб не се измерва с кюфтета или трапеза или каквото и да е друго, тя е далеч над тях и нищо не може да я наруши, дори твоето настояване да ги изям. Аз знам, че и ти ме обичаш така и грижата ти за мен съвсем не са тези кюфтета, а това, което носиш в сърцето си. Няма да ги опитам и ще продължавам да те обичам и знам, че и ти няма да размениш 3 кюфтета за това, което носиш в душата си." Тя ме гледа объркана няколко секунди, после се обърна, помълча и махна с ръка - добре, яж си каквото искаш. Благодарих и, прегърнах я... И в днешния ден ми се иска да благодаря на Христос за това, че е дал на нас, хората Учението за Любовта. От нас се иска само да го изпълним, да поливаме и прекопаваме с любов градинките си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 (edited) Не, Донче, не е така. Просто много дълго щеше да стане като обяснения. Дъщеря ми така и не успя да си наложи вегетарианския режим в очите на бабите и дядовците. Те продължаваха да смятат, че това е нещо измислено и невярно - от мен, от нея, от лекарите дори (т.нар. от тях белтъчна непоносимист), мислеха включително, че "ще го израсте" този "проблем" и неуморно се опитваха да я изкушат (или принудят) с различно по вид и различно приготвено месо. Дори не спряха с нея тогава, когато станах вегетарианка аз. Доводите - сега расте и са нужни белтъчини. Едва напоследък забелязвам, че не закачат и нея. Вече казах, че аз бях безкрайно изумена от реакцията на близките ми. Очаквах остри възражения. Не можех да си представя, че е възможно толкова гладко да протекат нещата (най-малкото, защото до съвсем скоро преди да обявя моето вегетарианство търпях критики, че не вземам нужните мерки, за да накарам малката да прояде месо). Така че напълно вярвам, че и вие сега не можете да си представите, че е възможна такава "гладка и безболезнена" промяна, без никакво отстояване, от ничия страна. В смисъл и на мен ми беше суперлесно. Чела съм тук и съм чувала мои приятели да споделят, че известно време след като съзнателно са станали вегетарианци, миризмата на сготвено месо им е била вкусна, или им се е прияждало след това понякога ... при мен не беше така. Просто си ми беше дошло времето и всичко и всички съдействаха за това. Звучи вълшебно и невероятно, дори на мен самата ми беше неудобно да го споделя примерно във форумите за вегетарианство, само съм споменавала кратко и семпло, че нямам проблеми с неприемането на тази идея от страна на околните. Включително приятели, включително на ресторант или почивка, в момента, в който кажа, че съм вегетарианка, аз дори имам резерви, как ще се реагира, а хората все тръгват да ми съдействат, без въпроси, много охотно. Вътрешната промяна - също не е това, което хората обикновено си мислят. Няма нищо общо с волята примерно. Но за това ще пиша в друга тема и друг път. Тук само кратко ще кажа, че става въпрос най-вече за развитието на сетивата. То май ние само това можем да правим реално към сегашния момент. Редактирано Април 15, 2012 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 В живота си трябва да искаме това, което е определила за нас Божията воля. Ако поискаш нещо, което не е за теб или не му е дошло времето - ще имаш ред трудности и спънки. Това е знака. Трябва ? Според някои, въобще не трябва да искаме, каквото и да е било. И как ще знаем със сигурност какво е определила за нас божията воля - на нас може да ни се стори, че е определила едно, пък то да е друго (ако въобще нещо е определила). Нямаш право да живееш непорядъчен живот!... Не си свободен да живееш, както искаш. Уж свободна воля, не знам си к`во. Абе и Учителя в дадени моменти има един такъв авторитарен стил. И трябва ли да сме благодарни, че живеем ? Ако да - защо ? Според някои, целта (уж) е да се освободим от земния живот, не виждам как това се връзва с благодарността към Бог, че сме се родили в този свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 Всеки може да си направи един прост опит: да си направи градинка в която да отглежда някакви цветя или зеленчуци. Да я поддържа две-три години и после да я остави на природните сили. Какво ще се случи с градинката ако човекът спре да я поддържа? Толкова за отстояването. Да, много добър пример - точно това е да поддържаме изкуствено нещо, нещо, което не е такова по своята същност, но да има вид/външно проявление такова, каквото ние сме решили. И как се поддържа градинката? Най-често като унищожаваме живот. Също така, като внасяме съзнателно отвън разни неща - торове (било изкуствени или естествени), препарати и др. в нея. И въпреки съзнателното/изкуствено внасяне на торове, хумус дори и т.н., има научни изследвания, че ако се вземе почвена проба от една оставена на природните сили градинка (поне за няколко години) и една поддържана такава, винаги резултатите са по-добри (най-често в пъти) при първата. За да не реагира някой, че апелирам да не правим градинки и да стоим гладни, искам да кажа, че именно на тези изследвания се базира методът на поликултурно земеделие, който вече няколко пъти споменавам. ... Всяко постижение има нужда от период в който това постижение да бъде затвърдено. Човек следва не само да достигне, но и да се задържи на по-високото ниво. А това е далеч по-трудното. В природата процесите се развиват циклично, на приливи и отливи. И ако възходът е равен на последващото падение, то реалния резултат е нулев. Значи използвайки възходящата дъга на даден цикъл, ние трябва да се стремим да задържим достигнатото равнище при низходящата. Това е отстояване. Например, всеки може да е учтив и добронамерен, когато е в добро настроение. Но да се задържи това състояние и когато човек е в тежка ситуация, вече далеч не е по-силите на всеки. Тогава наистина учтивостта и добронамереността трябва да са проникнали дълбоко в човека. Това също е отстояване. Когато външните условия са неблагоприятни за желаната от нас линия на поведение, но ние въпреки трудностите следваме вътрешния си подтик, това е отстояване. Ето, точно това говорех, че влагаме много ресурс да поддържаме едно неестествено състояние. Колко по-добре би било така да ни идва отвътре. И когато така ни идва отвътре, ние няма да сме зависими от външните условия, така че няма отстояване в този случай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 (edited) Ами за последен път ще се опитам да обясня, че в моя случай аз не отстоявах вегетарианството си - то също си беше дошло съвсем естествено. Наложи ми се да отстоявам вътрешната си промяна от зависимост заради любовта към любов без зависимости и условности. Още когато започвах промяната, знаех, че ще ми се наложи един ден - не защото близките ми ще искат да остана в стария живот - не! Изпитанията са необходими, за да сме сигурни, че вече сме готови за промяната, че имаме достатъчно сили и правилна мотивация. Ти сама спомена,че и с теб се е случвало така. И с мен също - и аз съм се опитвала да променя живота си преди, но все не успявах да отстоя промяната. Сега разбирам, че съм щяла да го променя по начин, който щеше да ме отнесе в грешната посока и да задълбочи зависимостите ми, не да ги изчисти с любов. И отново искам да повторя - отстояването е вътрешен процес на съхранение на любовта без условия, не е борба с някого или с нещо. Воля, обаче е нужна, мисля. Само нека не разбираме волята като самонасилие. Обратно - тя е това, което ни спасява от него. ПП: Поликултурното земеделие означава ли да зарежем своята градинка без грижи или да го водим съзнателно, с необходимите съзнание и грижа? Аз знам, че за тревата, която пази почвата и влагата под сливата ни, е нужно животно, което периодично да я "коси", но при липсата на такова се опитвам с труда си да възстановя равновесието.И? какво лошо има в това? Има "отстояване", което реже клона, на който седим - то ни е внушено от социума ни и обикновено ни заставя да отстояваме образа, който отговаря на неговите стандарти. За него говори Божидар в началния пост. То е борба, противопоставяне, налагане. Има отстояване, което изключва борбата и противопоставянето. Редактирано Април 15, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.