LLL Добавено Април 28, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 28, 2012 Ще помисля...Много ми е мъчно, че изгубих толкова години от живота си и така съм вбесена на себе си, че не успявам да взема решение. Все отлагам и сама се обезкуражавам и си втълпявам, че човешко същество не може да ми помогне. С разума съзнавам, че е наложително и вероятно би било добре да потърся помощ, а със сърцето...то просто е хвърлено някъде разкъсано и не вярва, че може да е цяло и здраво. Определено съм в конфликт със себе си! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 30, 2012 Доклад Share Добавено Април 30, 2012 И гневът към себе си е част от поддържането на ставащото. Не е нужно твоят живот да бъде като живота на другите или задължително да отговаря на някаква твоя его представа. Всичко преживяно е като натрупано богатство от дълбок преживелищен опит, който ще бъде тор на растежа ти! Понякога е трудно, тежко, гневно, мъчно, болезнено. Когато свържем опита си с мъдростта на сърцето си, всичко идва на мястото си! ISTORIK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LLL Добавено Май 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2012 Бих искала да свържа опита с мъдростта на сърцето си, но незнам как да пусна мост между двете. И другото е, че съм прекалено ядосана на себе си, че допуснах някакви нещастници да ме нараняват. Ядосана съм на глупостта си, затова че се доверявах на хората. А и просто не успявам да се примиря, да приема случилото се и да извлека поука от това...Сякаш съм в постоянно вцепенение и ми се въртят или негативни мисли в главата или празнота-пустош, няма ме. Омръзна ми да воювам с тялото си и така силно да го мразя, не ми е комфортно в него, тясно ми е, чувствам го тежко, тягостно и виновно...Знам, че като пиша тук не се постига терапевтичен ефект и може би е най-добре да спра. Проблемът е че може би има хора, които биха искали с нещо да ми помогнат, за да се изправя, но аз явно не искам да помогна на себе си. Как да осъзная, че животът ми има смисъл и да взема решение, че си струва да открия сърцето си? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 3, 2012 Доклад Share Добавено Май 3, 2012 (edited) Като започнеш от себе си. Стани утре, усмихни се, ей така, защото можеш, не заради друго. Погледни се в огледалото, ти си там нали? Изброй нещата които харесваш в себе си. Ясно е, че много неща не харесваш, но се опитай да откриеш това, което харесваш, след това, ако искаш го сподели с нас, ако искаш просто си ги запиши или ги запомни и си ги повтори някалко пъти в този ден. Мога да ти подскажа първото : "Аз съм жива" , ако това не ти харесва, опитай се да намериш причина (и да я посочиш), заради която да ти хареса. А такава винаги има, най- малкото това, че единственото нещо, което притежаваш на 100% това е твоя живот. Ти си автор на твоя живот и ако това не е най- големия смисъл...... Редактирано Май 3, 2012 от didi_ts Ines Raycheva 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 3, 2012 Доклад Share Добавено Май 3, 2012 Единственото най-важно решение, което всеки от нас ще вземе някога е, дали да вярва или не, че Вселената е дружелюбна (или приятелски настроена ако щете/ Айнщайн Просто заяви следното. Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш една формула, един процес, чрез който би могъл да напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното. 1. Нищо в моя свят не е реално, истинско. 2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам. 3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е. Нийл Д.Уолш Пътят към вътрешната хармония е през мисълта. Какъв тип мисъл? Мисъл за целостта и единството. Мисъл, че всички ние сме свързани. Макар че връзките може да са невидими за невъоръженото око, те все пак съществуват точно така, както съществуват във всяка отделна клетка в нашето тяло. Винаги когато не успеете да видите себе си като част от цялото, свързани с всички нас в това същество, наречено Човешко Същество, ви липсва вътрешната хармония и ставате болни. Тази болест ще прояви себе си в агресивно, нелюбещо и несътрудничещо си поведение към съседните ви клетки. Проблемите на липсата на цялост в света могат по този начин да се проследят до отделните клетки, които съставят тялото, наречено от нас човечество. Когато работим за елиминирането на рака от телата си, като се учим на чувство за цялост, хармония и положителна представка дейност, можем да помогнем също за елиминирането на канцерогените в обществото. Всеки един от нас като отделна клетка има възможността да влияе върху цялото същество или по хармоничен и любещ, или по разстроен и болен начин. Уейн Дайер poli trifonova и Ines Raycheva 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LLL Добавено Май 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2012 Много благодаря на всички, които пишете мъдри и добри неща, но хора! Аз се чувствам зле постоянно, като атомна бомба съм пред избухване. Не мога да се усмихна и да кажа всичко е наред, когато виждам че нищо не е наред?! Не вярвам, че аз мога да се чувствам добре на тази Земя, никога не съм се чувствала и просто е наивно да повярвам. В какво да вярвам? - В някаква сила и енергия, която чрез страдание ми помага да израствам И така необходимата промяна. Да, но не се получава. Човек има нужда от любов, аз такава от никого не получавам. Защо да вярвам, че любовта е в мен, когато нямам достъп до нея. Задушавам се от самата себе си, не мога да се понасям и когато намеря нещо добро и хубаво в мен то е за миг и след което го забравям и отново умирам. Уморих се да се боря, а не мога да спра. Простете ми, но се мразя и не ми се живее. Това е, което чувствам постоянно! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2012 Доклад Share Добавено Май 4, 2012 (edited) Има и хора, които могат да те обичат ВЪПРЕКИ. Дано да попаднеш на такъв! А Този, който те обича постоянно и независимо от всичко, е потенциалът ти, божественото в теб. Но сега нямаш достъп до него, така е - перденцата на болката, насочена към теб и света, пречат на светлината на обичта да прониква! Ето тези мазохистични и болно садистични към другите емоционални перденца можеш да се научиш да дърпаш! Каквото си преживяла, преживяла - пекли са те на шиш, яли са те, смачквали са те, каквото и да е, в теб има нива на осъзнаване и потенциал, които и това могат да асимилират, смелят и превърнат в неутрален и мъдър опит! За обичта на хората -правилото е, че не е наша работа дали те ни обичат. Важното е ние да обичаме с любов, идваща отвътре навън, от извора. Тогава те ни заобичват, защото ставаме като малки слънца - топлят се на нас. Но ние не зависим от тях! Знам, че това сега ти е прекалено висока гледна точка - но е постижима! Редактирано Май 5, 2012 от Орлин Баев Илен 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 4, 2012 Доклад Share Добавено Май 4, 2012 (edited) Пробвай да се занимаваш с някакви дейности, които ще те отвлекат от мрачните ти мисли. Самосъжалението не води към добро. Чети книги, гледай филми, започни да практикуваш някой спорт (някое бойно изкуство или шахмат, например), започни да изучаваш някакъв чужд език, започни да учиш висше образование, решавай кръстословици, судоку и др. подобни неща. Започни да играеш на компютърни игри... В крайна сметка, не всички хора са лоши и зли. Запознай се с нови хора в интернет форумите, комуникирай си с тях... Отстрани съвети лесно се дават. Чувал съм, че най-добрите съвети за това, как да се отглеждат децата, дават хора, които... нямат деца. А ти самата какво би посъветвала друго момиче (или - друга жена), ако попадне в подобна ситуация? Замисляла ли си се над този въпрос? Редактирано Май 5, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LLL Добавено Май 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2012 Бих и казала, че тя е най-прекрасното същество на Земята, независимо как изглежда или какво е преживяла, или какво работи. Самият факт, че диша, дори когато не й достига въздух от обида и болка е чудо, заради което си струва да е благодарна и колкото и да и е трудно да се усмихне вътрешно на самата себе си. Да отвори широко очите си и да погледне ясно истината, със сърцето си да познае себе си! Да бъде смела и да рискува да изразява чувствата си с любов, без страх. Задължително да търси начини да си помогне, бих я убедила с всички сили, че нейният живот е жизнено важен за самият живот, както и животът на всеки един човек, независимо какво е извършил. Да се стреми към добро и да прости, защото всичко което се случва в живота е справедливо, независимо, че не го разбираме. И това, което и се е случило е трябвало да се случи, за да стигне до тук! А от тук нататък би могла да избере, защото това и е право по рождение, по-добър начин да продължи живота си - като осъзнае ясно с помощта на хора, които могат да й помогнат да разбере, че има нов път, който я зове! Ines Raycheva и Орлин Баев 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LLL Добавено Май 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2012 Искам да се науча да дърпам тези перденца, но се уча трудно. Понякога съм като развалена плоча, която не чува. Повтаря си едно и също и незнам какво да направя, за да чуя. Сякаш някакъв паразит се е настанил в мен и ме кара на всичко да отказвам. Изключително важно е за мен да се науча да не завися от мнението на хората, но затова трябва да имам здраво ядро, което да е устоичиво на бури. И точна оценка за себе си, не понижена, не превишена, а такава каквато реално е в момента. Да се себеосъзная! Но как? Кой ли е правилния начин за мен? И как да спра да контролирам, защото това много ме уморява т.е да допусна доброто и любовта у себе си? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 5, 2012 Доклад Share Добавено Май 5, 2012 (edited) Довери се на Себе си дотам, че да проектираш това доверие в добър психотерапевт, който да ти помогне. Позволи на терапевта да помогне на себепомощта ти! Да, ходила си вече... Но, не спирай да опитваш - понякога е важен точният човек, на когото да попаднеш, както и собствените ти осъзнаване и усилия. Какво правихте с предните терапевти освен разговор? Как да спреш да контролираш? Има пълносъзнателно присъствие в момента, съзерцание - то се учи. Има психотеатър, има поведенчески експерименти. Когато стопиш свръхконтрола като израз на доверието в себе си, осъзнаваш, че няма пропадане и ужас, а политане! Редактирано Май 5, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LLL Добавено Май 6, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Само и единствано разговори почти монолози от моя страна, описвах чувствата си в дневник и рисувах понякога. Правиха семейна картина на рода миi. И след 8 мес. терапия ме изнасилиха, а те казаха че това е заради семейната ми история. Не съм вярвала в психотерапията и как да вярвам вече? Кой психотерапевт е добър? Аз мисля, че преди отново да ми се случи това им вярвах, зарязах всичко и само ходех на сесиите. Но те провокираха само омраза и много силен гняв! Сега вече признаха, че съжаляват заради неспособността си да ми помогнат и ме посъветваха да потърся други хора, които биха били успешни в лечението ми. Според тях съм изпадала в депресивни състояние и ми препоръчаха да потърся психиатър, за да ми изписва антидепресанти, а преди да отида при тях ги бях взимала?! Истината е, че съм напълно отчаяна и не вярвам, че бих могла да се чувствам добре на тази Земя. Мина поредната нещастна година от живота ми. Точно 1год. от изнасилването. Ако срещна някога св.Георги бих го попитала защо не ме спря, защо не ми вдъхна здрав разум да не се доверям на непознати. Но както и да е. Нищо ново и разбира се не за пръв път! Нещастно минало! Проблемът е, че не вярвам че една изнасилена жена има стойност като жена. Чувствам се като боклук, както ме нарече първият ми приятел. Самочувствието ми е под нулата! Редактирано Май 6, 2012 от Орлин Баев Сливане на мнения Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Дали вярваш или не, решаваш ти! И тонове опити за помощ да предоставим, ако ти самата не ги желаеш, няма да се получи. Можеш да се въртиш от оплаквания и самосъжаления до омраза и отричане и от тъга и мъка до гняв и агресия и така задоволявайки навика на подсъзнанието си, да експлоадираш отвътре и гневейки се и самосмачквайки се, да получаваш мънички капчици удоволствие от защитното отделяне на ендорфини, което тялото ти предоставя. Ако така желаеш да продължаваш - твой избор си е! Казваш - терапевтите са безсилни? А помагаше ли им с интелигентно осъзнаване и целенасочен стремеж към промяна? Да, методите им са били действително слаби - подходящи за детска терапия или за дребни лични проблеми... Но все пак - терапевтът единствено помага на собственото ти желание да си помогнеш. Понякога са нужни по-разтърсващи методи, а и самата личност на терапевта да бъде по-плутонова (трансформираща по драстичен начин)! Аз не те съжалявам! Съчувствам ти, разбирам те, пращам ти обичта си, но не те съжалявам! Със съжаление само мога да усиля твоето собствено излишно самосъжаление! Виждам просто объркан човек в капан, който упорито е решил, че в тъмния капан е най-сигурно, забравяйки, че бягайки от риска от срещане на болка бяга и от щастието. Защото светлината без сянка не ходи, поне в този свят! Ако искаш светлина в живота си, допусни наличието на тъмнина! Бъди интелигентна! Само силният интелект и неговите още по-високи прояви - интуицията и недуалната когниция (съзерцание) могат истински да ти помогнат! С интелекта можеш здраво да се заловиш за нещо твърдо и стабилно, различно от хлъзгавите стени на капана ти, да изкопаеш малки стъпчици по стените му и изпълзиш на светло - ако наистина го искаш, разбира се! Защото, ако състоянието ти задоволява нещо в живота ти - ако помага на несъзнаваното ти да бяга от някои отговорности или привлича малко внимание или просто си свикнала така и т.н. - нужно е да видиш ясно ставащото и решиш как искаш да продължиш! Когато прокопаеш тези малки стъпалца с помощта на здравтаа логика, можеш да стигнеш и до по-директни и мощни начини за достъп до Любовта в живота си! Ако искаш обаче! намираш ли си извинения, продължаваш ли да с евъртиш в мънкането, самобичуването и болната агресия, винейки терапевтите си или хората или света или Господ или себе си, си в затвора си! Изход има, но ако е желан истински от теб! Питаш кой е добър терапевт? Ти си такава! Другите терапевти могат само да се включат в собственото ти силно желание да си помогнеш! Все пак, ако решиш да работиш истински по справянето си, пиши ми на л.с., за да ти дам имената на неколцината истински успешни терапевти в тази малка държава - броят се на пръстите на едната ръка! Докато решаваш дали искаш да се справиш фокусирано, решително и смело с помощта на терапевт, би могла да направиш и други неща. Горе ти писахме за "Анимус" - била ли си там? Можеш да намериш компания от светли приятели, защото с какъвто се събереш, такава ставаш! Можеш да спортуваш - това е мощен телесен начин да заздравиш и психиката си! Можеш да ходиш на йога на смеха - безплатна е! Можеш да прочетеш много от темите за любовта, за щастието и т.н. тук, в този форум. Както и добри книги, даващи ти по-широк и висок мироглед! Тогава можеш да видиш и себе си от по-висока позиция и осъзнаеш, че може би мъката ти е малко по-малка, отколкото ти се струва, взирайки се в нея от упор, невиждайки нищо наоколо, както сега правиш... Много хора с охота биха ти помогнали - например много от хората, пишещи в този форум ( beinsadouno.com - от целия сайт, не само от тази рубрика). Ние сме зад теб и желаем щастието ти! Редактирано Май 6, 2012 от Орлин Баев Ines Raycheva, Розалина и Лъчезарна 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LLL Добавено Май 7, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2012 Kазват, че съм реагирала с отрицание и битка за контрол. Може би е прекалено тъмно вече в мен. Страхувам се от промяната, от това че тотално ще изгубя фалшивата си самоличност. Аз няма накъде да поема повече болка и ако си позволя да я почувствам се страхувам, че напълно ще изгубя контрол върху себе си и незнам какво бих сторила. Състоянието ми в момента не задоволява абсолютно нищо, накратко съм жив мъртвец. Не мога да продължа така, трябва да избера, или да умра изцяло или да живея истински. Не съм била в Анимус, но реших да отида, имам записан час. Просто незнам на кого да се доверя - през тази 1г и пол.терапия беше много тежко и се надявах, че след като съм намерила едно сигурно място и светът навън би могъл да бъде такъв. Но се разочаровах за пореден път и освен да се свия в себе си не знаех друг начин да съществувам. А относно книгите цял живот се крия в тях! Обичам ги много, но се уморих да съм в изолация. Разбира се, и сега чета, защото много обичам, но имам нужда и да живея, да се изразявам, да общувам, да се себереализирам. От както се помня съм инкогнито. И единствения, с който общувам е врагът в мен, измисления образ, който иска да ме убие. А аз искам да бъда просто себе си. Благодаря за подкрепата! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Четейки темата, образно я свързах със следната приказка: Подай му ръката си В блато в Северна Персия затънал един човек. Само главата му още се подавала от мочурището. С цяло гърло той викал за помощ. Скоро на мястото на произшествието се събрали хора и един от тях събрал смелост да помогне на нещастника. "Подай ми ръката си - извикал му той, - ще те извадя от блатото" Но потъващият продължавал да моли за помощ и не правел нищо, за да може другият да го измъкне. "Подай ми ръката си " - настоявал той многократно Отговорът бил само жалък вик за помощ. Тогаво друг човек се приближил и казал: "Виждаш, че той никога няма да ти подаде ръката си. Подай му ти твоята ръка, тогава ще можеш да го спасиш" Та, LLL колкото и да ни се иска тук да ти подадем ръка, няма как да стане, ако ти не направиш усилие да извадиш поне едната си ръка от блатото и не направиш връзката. Казваш, че искаш да промениш всичко в положението си, това е чудесно, но какво си готова да напарвиш за тази промяна? Да ходиш на психотерапия и да чакаш готови отговори е безсмислено. Да казваш "не мога" , а да очакваш с теб да се случи промяна, означава, че очакваш чудото някой друг да може вместо теб, няма как да стане това. Уплашена си, огорчена, обидена, нормално е. Решена ли си да се бориш с това обаче? Как? Какво си готова да промеш в живота си? Нещо не ти харесва, с какво си готова да го замениш? ТИ, а не някой друг вместо теб. Редактирано Май 7, 2012 от didi_ts д-р Тодор Първанов и ISTORIK 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 8, 2012 Доклад Share Добавено Май 8, 2012 (edited) Поздравявам те за започването консултации в "Анимус"! Ако искаш да бъдеш Себе си и избереш да живееш истински, е нужно да разтвориш все по-голям процеп в старата си личност. Да проникне през него светлината на потенциала ти, а когато постепенно го разшириш, да се научиш да излизаш извън пашкула, който ти се струва, че те защитава, а всъщност те задушава. Понякога ще се връщаш обратно - свикнала си. Но когато все по-често излизаш навън и разтваряш крилете на вдъхновението си, в даден миг ще осъзнаеш, че цялата Вселена е един пашкул - по-голям, свободен и щастлив, създаден за полет на творческия ти плам. Плам, идващ от душата ти! Нужно е да го искаш обаче! И най-добрият терапевт трудно би преодолял съпротивите и защитите ти, ако силно вярваш, че поддържането им е начинът да продължиш... Затова пожелай промяната си и бъди готова да предизвикаш себе си, за да родиш Себе си! Спомням си онази приказка за човека, който наблюдавал разтварянето на пашкула на пеперуда. Решил да и помогне и бързичко го разрязал с джобното си ножче. Пеперудата излязла, но била толкова слаба и неуверена, че въобще не могла да разтвори крилете си... Та, ние терапевтите само помагаме на твоята вече съществуваща готовност! Всичко, което преживяваш и си преживяла, е опит - ценен и добър. Когато заобградиш песъчинката на този болезнен опит с еликсира на Любовта си, той се превръща в бисера на дълбоката ти вътрешна стабилност и сила! Искам да ти кажа, че чувствам в теб много висок потенциал за справяне, много енергия и живец - когато обърнеш посоката им навън, извън пашкула на невротизма, всичко ще дойде на мястото си! п.п.: Диди, благодаря за хубавата приказка. Редактирано Май 14, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Marusya Добавено Май 8, 2012 Доклад Share Добавено Май 8, 2012 Прочети този случай ,когато имаш време от лекцията на Питър http://www.samuelhahnemann.bg/2012/05/08/aconit-acon/ Мария-София 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sensual Добавено Май 8, 2012 Доклад Share Добавено Май 8, 2012 (edited) Здравей пак LLL Аз бих ти препоръчала две книжки: "Силата на настоящето" и "Нова земя" на Екхарт Толе. Можеш да си ги свалиш безплатно от интернет. Тези книги са ценни с това, че могат да ти дадат една различна гледна точка и да ти покажат начини за постигането на смирение /не примирение!/ и приемане на момента такъв, какъвто е. Орлин в няколко свои поста говори за егото и неговата склонност да се защитава и бори със зъби и нокти, да се съпротивлява с всички сили, като по този начин задушава истинския "Аз" и изсмуква цялата радост от живота. Според мен това е много вярно и се случва при голяма част от хората, които имат психологически трудности. Екхарт Толе казва, че човек страда докато стигне до момента, в който осъзнае, че няма нужда да страда повече /да си причинява сам повече страдание/. Сигурна съм, че този момент идва за теб! Редактирано Май 9, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LLL Добавено Май 10, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 10, 2012 A дали пък не съм искала промяната си, а някой е бил неспособен да ме насочи? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Всичко е възможно ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) ,,Човек има нужда от любов, аз такава от никого не получавам. ,, Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме. Д-р Бърни Сийгъл онко- хирург един от основоположниците на психотерапията при онкологично болните Редактирано Май 10, 2012 от д-р Тодор Първанов Ines Raycheva 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Още малко по темата. Преди около година говорих с жена от форума.От година беше без работа и се беше отчаяла,че някога ще работи отново.Попитах я, много ли иска работа.Отговор ми, че е въпрос на живот и смърт, имайки предвид,че има две деца които следват и всички разчитат само на заплатата на съпруга и.Казах и че щом толкова силно иска работа няма как да я получи.Жената учудено ме попита, защо мисля така.Знаех, е е чела същите книги които и аз, но не беше изпуснала на една подробност-когато много силно искаш нещо, ти излъчваш неговата липса. А, Вселената ти връща това което си излъчил, в случа липсата на работа.Жената се съгласи с мен и ме попита какво все пак да прави.Казах и просто да си пожелае работа и нещата ще станат. Тя каза,че ще го направи и приключихме разговора. Същият следобед и се обадили за да и предложат работа по специалността, която тя прие и малко по-късно започна работа.. Предполагам, че на някой историята ще му прозвучи като приказка, но всичките ми клиенти знаят ,че аз съм пълен с такива истории, те самите ми ги споделят. И още няколко реда от по-умен от мен човек- ,,,Очакваното никога не идва; желанието никога не е удовлетворено. Колкото повече го желаеш, толкова повече го губиш. Няма значение какво е измерението: законът остава същия. Колкото повече се стремиш към нещо, толкова повече го изпускаш. Това е дълбоката диалектика на съществуването. Ако някой търси любов, няма да получи любов, защото самото търсене го прави непривлекателен, грозен. Самият факт на търсенето се превръща в бариера. Никой не може да те обича, ако търсиш любов. Никой не може да те обича! Можеш да бъдеш обичан, само когато няма да търсене. Самият факт на „не търсенето" те прави красив, прави те релаксиран. Това е същото, както когато свиеш ръката си в юмрук и изгонваш въздуха, който се намираше в отворената ти ръка. В отворената ръка всичкият въздух е налице, но в момента, в който свиеш ръката си в юмрук, самото свиване изгонва въздуха. Можеш да си мислиш, че когато си свил юмрук, ще притежаваш въздуха, но в момента, в който се опиташ да го притежаваш, го губиш. При отворената ръка всичкият въздух е налице и ти си господарят. При свитата в юмрук ръка, си губещият: загубил си всичко; нямаш никакъв въздух в ръката си. И колкото повече е свита в юмрук ръката, толкова по-малка е възможността там да има въздух. Но това е начинът, по който работи умът, това е абсурдността на ума. Ако усещаш, че въздухът го няма, даже свиваш още повече юмрука. Логиката казва: „Свий го по-добре; изгубил си всичкия въздух. Изпуснал си го, защото не си свил достатъчно добре юмрука. Не си свил юмрука както трябва; някъде си допуснал грешка. Не си свил правилно юмрука. Затова въздухът е изчезнал. Затова го свий по-добре, свий го по-добре. Но става точно това –ти губиш.,,, M.Nickolov, Диляна Колева, Дъгата и 2 others 5 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 "Ние някой път лекуваме хората. Не се опитвай да лекуваш хората, докато не си с любовта. Само като дойде любовта в тебе, тогава лекувай. Без любов настрани стой. Гледам, вие току водите този, онзи, казвате: „Ела при Учителя да те излекува.“ Не лекувайте хората, които не приемат любовта. Нека да си носят товара. Всеки, който е готов да служи на любовта, може да го лекуваме, но който не служи на любовта, няма какво да се лекува. Да го лекуват в света лекарите, да му вземат парите, да плаща. Нека плаща, нека си намери лекар. Правете разлика кого да лекувате. Искате да лекувате, питайте: „Готов ли си да служиш на любовта?“ „Не съм.“ Препоръчайте му лекар." Беинса Дуно Значи, за да лекуваш, е нужно да провеждаш Любовта! А за да бъдеш лекуван, е нужно да се разтвориш за приемането на Любовта! Ако нямаме любов и лекуваме, ставаме лекари бизнесмени или вместо лечители на души - когнитивни механици... Този факт съзнавам в терапията ежедневно! Ако имам Любов и сила този ден, ако тя тече през мен - и най-простичките методи се насищат с особено въздействие и сила на проникване и промяна. Ако нямам - и най-доказано работещите похвати остават празни, скучни и недействени. Защото лекарят или терапевтът лекува преди всичко през качествата на характера си. Колкото Любов може да проведе, толкова лекува. Колкото пациентът е готов да възприеме тази Любов, толкова и се променя и лекува! "Силата на човешкия живот е в топлината на неговата Любов. Ако твоята топлина е силна, твоите отрицателни мисли, които те мъчат, ще изгорят!" Беинса Дуно Това важи при всички тревожни състояния - натрапчивости, тревожна депресия, хипохондрия, п.а., G.A.D.... Чувстваш това, което мислиш и интуираш! Ако залееш кривите си мислички с правилно разбиране и интуитивна блага и фина обич, те стават маловажни, губят се на фона на безкрая ти, стапят се. Тогава и тежките емоции, които причиняват тегобата ти, се преобразуват и въздигат до спокойната интуитивна мъдрост! "Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих". Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и всички го обичат." Беинса Дуно Да обичаш другите с Любов, която идва от вътре ти и не зависи от тях, а от извора си! Този извор е безкраен! В същия дух е и мисълта на юдейския мъдрец: "Възлюби Бога! А после и ближния си, както обичаш Себе си!" Всъщност обикването на Бога е еднакво с обикването на Себе си, говорейки отвъд теологическите анализи, но преживелищно. Защото този Self, центърът на личността ти, е неделима част от Бога. Мисълта може да се перифразира: Обикни ближния си, както обичаш Бога в себе си! Или още по-точно: Обикни Божественото в ближния си, както го обичаш в себе си! Ние не изискваме ближният да ни обича. Ние обичаме! Тогава вече имаме Любовта! Характерът, паметта ни, възприятието и вниманието ни, малката ни личност става само русло за реката на Любовта, през което тя протича! "Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен. Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече." Беинса Дуно Искаш да се освободиш от старото? Обичай, казва мъдрецът! Искаш да те обичат? Обичай! Обичай, без да очакваш да те обичат! Тогава светиш! "Закон е: Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби. Инициативата трябва да бъде у всеки едного и тогава, като залюби пръв ближния си, после и ближният му ще го залюби. Какви са резултатите днес? Точно обратни. Защо? Защото всеки иска първо другите да го обичат, а после той тях да обича. Никога майките и бащите не могат да имат добри синове и добри дъщери, ако като основа на своя дом не са положили любовта." Беинса Дуно Самостойност на любовта. Самостойност на чувството за щастие и смисъл, идващи от Любовта! Самостойност на решенията, посоката, призванието, осъзнавани от мъдростта, светеща от любовта! Самостойност на онази вътрешна пълнота, която насища с благост и радост! Да бъдеш извор! Да бъдеш слънчице! Тогава и другите ще искат да се погреят на теб, да отпият от теб, да попекат психичните си гърбове на лъчите ти, ще те обичат с човешката си любов. Но ти не зависиш от нея! "Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: Болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят...!" Беинса Дуно Хубаво е да имаш хладен разсъдък, здрав разум, свързан с консенсуса за реалност наоколо. Но и с правата мисъл, идваща от безкрая отвътре, от онова недуално единство, пълно с мъдра и мощна обич! Какво е животът без Любовта? Празна черупка! Хладен разум - да, но като инструмент на безкрая в теб! Иначе магарето язди господаря си! Дъгата 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 (edited) A дали пък не съм искала промяната си, а някой е бил неспособен да ме насочи? Ето за това става въпрос. Разбира се, че си искала промяната си и си я търсила. Затова водиш и този разговор тук, защото силно искаш промяна. Въпросът е не дали искаш промяна, а КАК я искаш. Затова ти пуснах приказката за удавника в мочурището. И той иска някой да го извади, но как!? Някой да влезе вътре при него в мочурището и да го издърпа, без той дори да подаде ръка. Обърни внимание на последното изречение то приказката - ..." той НИКОГА няма да ти подаде ръката си...." Много вероятно е психотерапията ти да е приключила с препращане към психиатър, точно защото терапевтите за чули точно това послание. Ти си в блато от черна емоция, душата ти плаче, но за да стане промяната същата тази душа, трябва да спре да плаче, да реши, че е готова да се пребори за излизането си от блатото. А тази промяна става с действия, не може ти там от вътре да викаш за помощ, а друг някой от вън чувайки те да те измъкне, ако ти не му дадеш условие за това. Как ще поникне красивото цвете, ако почвата не е гостоприемна? Затова ти зададох въпроси, които започват с въпроса КАК?, защото мисля, че точно това ти се губи. Вариантите за търсене на промяна са многобройни, виждаш, че този който си пробвала до момента не е бил правилен. Държиш една топка от неудовлетвореност, не я подавай на психотерапевтите, на роднините или на всички онези които са край теб. При тази игра топката винаги ще се връща при теб, никой не желае да преме такъв подарък. Вземи я разпори я, унищожи я, изпрати я някъде от където никога няма да се върне. Но това го направи ти, не го подавай друг да го свърши вместо теб. Факта че искаш да направиш тази промяна, вече е голяма стъпка напред, сега трябва да откриеш правилния вариант. Редактирано Май 11, 2012 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
t.todorov Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 " Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира твоето самоуважение и уважението ти към другите. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки - своята и на другите хора като отделни индивиди. ДА СИ АСЕРТИВЕН ОЗНАЧАВА: 1. Да осъзнаеш че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш. 2. Да придобиеш ясна картина за това как се чувстваш и да разглеждаш чувствата като нещо значимо. 3. Да се изразяваш ясно, просто, директно и по свой начин. 4. Да не доминираш над другите и да не се разпореждаш с тях. 5. Да разглеждаш като предизвикателство ситуациите, в които ти (или други хора) не участваш равностойно. 6. Да си отворен и честен към себе си и към другите. 7. Да изслушваш гледната точка на другите и да проявяваш разбиране. 8. Да приемаш това, което чувстваш, мислиш и правиш. Да уважаваш чувствата на другите и нещата, които правят. ДРУГИ НАЧИНИ НА ПОВЕДЕНИЕ АГРЕСИВЕН -преследване на своите цели -принуждаване на другите да вършат неща, които не искат -незачитане гледната точка и правото на другите -търсене на печалба за себе си на всяка цена -доминиране, обиждане и унижаване на другите -проява на насилие над другите ТУК ПРИНЦИПЪТ Е: АЗ ПЕЧЕЛЯ ТИ ГУБИШ МАНИПУЛАТИВЕН -привидно възпитано и външно нападателно поведение -пренебрегване на другите -мълчание -прикритост в отношенията с другите -оставяне на чувство за вина у другите, ако не направят това, което се иска от тях ПРИНЦИПЪТ Е: АЗ ПЕЧЕЛЯ ТИ ГУБИШ ПАСИВЕН -избягване на конфликти -казване "да" когато желанието е да се каже "не" -поставяне потребностите на останалите винаги на първо място -неизразяване на чувства -превене на неща, които не са желани или за които няма вътрешно съгласие -неяснота относно желанията и чувствата -възприемане на себе си като жертва на несправедливости -нерешителност, мекушавост, черногледство -самоподценяване и самоунижаване ТУК - АЗ ГУБЯ ТИ ПЕЧЕЛИШ Асертивността се основава на принципа: АЗ ПЕЧЛЯ - ТИ ПЕЧЕЛИШ АСЕРТИВНИ ПРАВА АЗ ИМАМ ПРАВОТО: -да се отнасят към мен с еднакво уважение независимо от възрастта ми, расата, социалното положение, пола, спосбностите или икономическото ми състояние. -да изразявам своите чувства и мнения -да изисквам отговор -да бъда изслушван и да не се съгласявам -да имам различни потребности и нужди от тези на другите хора -да казвам "НЕ" -да бъда критичен към другите по един конструктивен начин -да знам, когато ме критикуват и да имам възможността да отговоря на критиката към мен -да имам време да помисля когато взимам решения -да казвам това, което искам -да казвм, когато не разбирам и да искам повече информация -да бъда отговорен за собствените си действия -да не завися от одобрението на другите -да имам собствени лични сфери, независимо от ролите, в които другите ме виждат, например: майка, дъщеря, баща, студент и др. -да се съпротивлявам на нагласите и поведенията, които дискриминират хората -да се радвам -.................................................................................................... -...................................................................................................... -................................................................................................... МОИТЕ ОТГОВОРНОСТИ -да се отнасям към другите с уважение и да се противопоставям на ситуациите, в които някой е дискриминиран -да изслушвам гледната точка на другите, предложенията им, мненията, които изразяват и да им давам отговор -да не пренебрегвам гледните точки и мненията на другите, когато са различни от моите -да приема факта, че някои от молбите, които отправям, могат да не бъдат изпълнени -да приема, че другите имат право да критикуват моите действия, ако го правят по конструктивен начин -да проявя разбиране когато другите правят грешки -да уважавам правата на другите хора и желанието им да говорят за себе си -................................................................................................. -................................................................................................. -.................................................................................................. НАЧИНИ ДА БЪДЕМ АСЕРТИВНИ Говори за себе си: "Аз мисля..." вместо "хората смятат, че...” или "Не мисли че това решение е добро." Кажи как се чувстваш: "Чувствам, че не мога да се справя” или "Чувствам се зле с това" Поеми отговорност за чувствата си: "Яд ме е като се държиш така” вместо "Ти се държиш зле и това ме ядосва" Кажи ясно какво искаш: "Искам да дойда с теб!" Отдели фактите от мненията: "Аз смятам че това е добър начин”, а не "Факт е че това е най-добрият начин." Знай че нещата могат да са различни за различните хора: "Този начин е добър за мен" вместо "Този начин е добър" Бъди директен: "Катя, не ми е приятно да ме прекъсваш”, а не "Забелязвал ли си как Катя прекъсва другите докато говорят" Бъди готов да преговаряш: "Не мога да свърша това сега, както искаш, но ще го направя утре след обяд" Използвай "искам" вместо "трябва": "Искам да свърша тази работа днес, затова няма да дойда с теб" вместо "Трябва да свърша работата, затова не мога да дойда с теб." (не прехвърляй отговорността вън от себе си, ти искаш и исканията ти трябва да бъдат уважени, не да се съобразят с дейността ти а с теб) Стимулирай и другите да бъдат асертивни: "Какво искаш да направя?" Автор: Неизвестен Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts