Чувствам се мъртва

[LLL]

Здравейте, незнам как да започна. Просто за мен всичко загуби смисъл... С никой не искам да говоря за това и дори сега се съпротивлявам, но знам че трябва да го направя, преди напълно да загубя всичко. Чувствам се мъртва, самотна и на моменти изключително гневна, често агресивна. Не смея да изразявам отрицателните си емоции, защото ме е страх да не загубя самоконтрола върху себе си. Ако има значение моят сексуален живот свърши преди една година. Той започна и свърши с изнасилване. Убедена съм, че всеки човек иска да ме нарани, а аз просто няма накъде повече да приемам болка и затова съм се затворила в себе си - на сигурно, където е тъмно и самотно... Имам чувството, че душата ми гние. Дните ми минават монотомно и нищо не се случва. Сякаш не съм си в тялото. А като казах тяло, мразя го. Защото то не е съвършено, а знам, че другите виждат него, не мен. Нямам близки, разбрала съм, че ако умра никой няма да забележи. Не съществува човек, който го е грижа за мен. Никой не ме търси. Знам, че е безсмислено да се самосъжалявам, но така се чувствам. За няколко месеца взимах антидепресанти, година и половина ходих на психотерапия и вече незнам какво да предприема, за да бъда здрава. Не успявам да се социализирам, трудно общувам, защото вече не искам да допускам никого до себе си. Докато в същото време имам нужда от приятелства. Искам да обичам и да бъда обичана. А само мразя и незнам как да се освободя от това. Не мога да приема, че не съм обичана от семейството си и от хора, ноито са твърдяли това. Как да мисля правилно и как да се родя отново и да имам смелостта да бъда себе си? Голям грях ли е, че баба ми се е омъжила за първия си братовчед и до какво води това? Мога ли да направя нещо, за да се изчисти миналото и то да не оказва влияние върху мен и бъдещото поколение? Когато разбрах и това исках всички да ги убия, за да се изчисти миналото. Но знам, че това не е решение. Възможно ли е някога да бъда щастлива?

[Mel]

Здравейте, незнам как да започна. Просто за мен всичко загуби смисъл... С никой не искам да говоря за това и дори сега се съпротивлявам, но знам че трябва да го направя, преди напълно да загубя всичко. Чувствам се мъртва, самотна и на моменти изключително гневна, често агресивна. Не смея да изразявам отрицателните си емоции, защото ме е страх да не загубя самоконтрола върху себе си. Ако има значение моят сексуален живот свърши преди една година. Той започна и свърши с изнасилване. Убедена съм, че всеки човек иска да ме нарани, а аз просто няма накъде повече да приемам болка и затова съм се затворила в себе си - на сигурно, където е тъмно и самотно... Имам чувството, че душата ми гние. Дните ми минават монотомно и нищо не се случва. Сякаш не съм си в тялото. А като казах тяло, мразя го. Защото то не е съвършено, а знам, че другите виждат него, не мен. Нямам близки, разбрала съм, че ако умра никой няма да забележи. Не съществува човек, който го е грижа за мен. Никой не ме търси. Знам, че е безсмислено да се самосъжалявам, но така се чувствам. За няколко месеца взимах антидепресанти, година и половина ходих на психотерапия и вече незнам какво да предприема, за да бъда здрава. Не успявам да се социализирам, трудно общувам, защото вече не искам да допускам никого до себе си. Докато в същото време имам нужда от приятелства. Искам да обичам и да бъда обичана. А само мразя и незнам как да се освободя от това. Не мога да приема, че не съм обичана от семейството си и от хора, ноито са твърдяли това. Как да мисля правилно и как да се родя отново и да имам смелостта да бъда себе си? Голям грях ли е, че баба ми се е омъжила за първия си братовчед и до какво води това? Мога ли да направя нещо, за да се изчисти миналото и то да не оказва влияние върху мен и бъдещото поколение? Когато разбрах и това исках всички да ги убия, за да се изчисти миналото. Но знам, че това не е решение. Възможно ли е някога да бъда щастлива?

Здравей,Лили.Ще те нареча така,с твое разрешение.

Всеки от нас има трудни периоди от живота си.Периоди в които не знае дали живее,или просто съществува.Не знае защо трябва да живее...

Всичко ,което ти се е случило е вече в миналото.Опитай се да затвориш тази врата на миналото и от днес например да приемеш,че живееш нов живот.

Животът е пред теб.Той е само твой.Не го свързвай нито с прегрешенията на баба ти,нито търси някаква вина у себе си.

Всичко,което ни се случва в живота са изпити и уроци,от които трябва да вземем поуки.

Взимай поуките и изхвърляй всичко старо от живота си и от мислите си.

Бъди уверена,че от днес нататък твоят живот ще се промени.Знай,че винаги след дъжда изгрява слънце.Че след злото ,винаги идва добро.

Бъди уверена в това.

От личен опит,а от наблюдения знам,че много често всяко зло е за добро.

След време може да разбереш и установиш това.

Може би това е поводът да навлезеш в света на духовното и да направиш първата крачка в твоя духовен Пътя....Само духовното развитие ще ти помоне да намериш щастието,което не е някъде вън,а се крие вътре в теб.

Излез навън,радвай се на пролетта,на цъфналите дръвчета и цветя,на чуруликането на птичките.

Нека както Природата се обновява за Нов Живот,така и ти почнеш своя Нов живот,изпълнен с щастие и любов.

Пожелавам ти го от все сърце.Успех.

[lullaby]

Знам, че мислиш и най-вече чувстваш всичко, което си написала. Тъмно е, празно е, има само болка. Струва ти се, че няма бъдеще или то е още по-черно. Повярвай ми, може да стане по-добре. Един ден години след този, ще станеш забързано, защото те чака нещо хубаво, ще излезеш на балкона и слънцето ще погали очите ти, ще примижиш и ще си кажеш "колко е хубаво, че съм жива, днес е моят ден". Телефонът ще звънне - ще знаеш кой е. Ще се затичаш да вдигнеш.

Има път назад към живота. Има и път напред през ада към чистилището.... Има надежда.

Не ти е потръгнала терапията? Смени терапевта!

Знам, че светът сега е много грозен. Не случайно сме Разпети Петък. Но някъде там има и за теб, както за Христос е имало - един Велик.....ден. Винаги идва този ден, просто ако го дочакаме. А понякога чакаме много. Единственият съвет е - направи чакането по-поносимо. Лошото се е случило, едва ли нещо по-лошо те чака, то е в миналото ти вече. Направи настоящето по-поносимо, дори без желание - ходи на терапия, разговаряй с хората, питай ги как са, машинално, тъпо, докато един ден не почувстваш нещо - трепване, усмивка.... Имитирай живот, докато животът се зароди малко по малко. Отнели са ти много, не си отнемай и ти сега онзи хубав ден някъде напред в бъдещето, който чака само теб. Той ще дойде...

[Анжелина Ненова]

Здравей LLL!

Има създаден център за помощ на хора, преживели насилие. В София. Ако си от друг град - ще проверя. Само кажи. Вече има такива центрове. Там психолозите са специализирани да работят с хора, преживели домашно насилие, изнасилване и трафик на жени.

Страхувам се, че докато се мразиш, няма да искаш да си помогнеш, а само да се самонаказваш и самонараняваш под различна форма. Несъзнавано.

С теб съм. Пиши. Пиши, колкото се може повече. И това е начин на свързване. Анонимен и защитен. Не стой в изолация. После ще се свържеш и с хора на живо. А на края ще се свържеш и със Себе си. Защото това, което се е случило е че за да се изолираш от тялото си, си се изолирала от Себе си.

ИМА КОЙ ДА ПОМОГНЕ!!!! Само се обърни към Живота, а не към Смъртта. Ако мразиш нападателите и искаш да ги убиеш, не убивай Себе си. Допусни, че ги мразиш и че искаш да ги убиеш, защото се страхувам, че предпочиташ да сложиш преграда и да не мислиш за тях. Дори може да не ти хрумва, че можеш да ги ненавиждаш и си обърнала вичко към Себе си. Срещу Себе си. Срещу рода си. Корените си. Сякаш търсиш виновни.

Други са виновните. Ти ги знаеш. Не измествай омразата. Не е нужно в този момент да се учиш да прощаваш. Не прощавай. Мрази ги! Това няма да те направи лоша. Не си лоша ако искаш да ги накажеш, убиеш. Не си лоша. Не си мръсна и виновна. Ти си наранена.

Страдаш. Няма как да бъдеш щастлива преди да разгледаш всичко вътре в себе си без да го оценяваш като добро или зло. Някъде пишеше, че Злото е страдащо Добро. Целебната сила е да приемеш, че в теб има всички импулси и те имат право на живот. Дори омразата.

Анжелина Ненова, психотерапевт

[LLL]

Zdraveite, Anjelina Nenova bih iskala da mi dadete kordinatite na tezi centrove. Neznam dali shte otida, no da gi imam. Az s nikoi ne govorq za tova, a sega stava publichno, tova me pritesnqva...Prosto samata ideq-vijte me az gorkata , ne iskam da predizvikvam sajalenie u horata, nito tarsia sachuvstvie. Vsashnost samo chovek, koito go e prejivql i podchertavam e bil predaden ot nai-blizkite si, bi me razbral. Blagodarq na vsichki za otgovorite!

[Анжелина Ненова]

Обърнете се към специалистите в "АНИМУС" В София. Те са специализирани в работата с хора, пострадали от насилие. Дори и да не искате да говорите, вярвам, че ще успеят да Ви помогнат във времето.

В Перник за работа с хора, пострадали от насилие е създаден от няколко години Център "П.У.Л.С.".

Ще проуча и за други градове.

Знам, че не искате да става публично достояние. Иначе до сега да сте ги съдили. Насилниците. Мълчанието е голям проблем при хората, преживели битово или сексуално насилие. Почти всички се обвиняват заради случилото се.

Никой няма да Ви съжалява. Психолозите, защото са професионалисти и работят с психичното пространство, а хората, защото състрадават. За всички е ясно, че Вие страдате. Само Вие сякаш смятате, че е толкова лично, че сама трябва да се справите. Човек не може да се справи сам с предателството, с агресията и с психичната рана. Просто не може. Изчакайте, колкото Ви е необходимо, но Вие сама виждате, че вече една година преживявате всеки ден отново и отново своята трагедия. Няма нужда да се измъчвате така. Няма нужда сама да налагате наказание над Себе си. Няма нужда да се мразите толкова. Помощ има. Просто се обърнете към Себе си, допуснете, че залужавате да живеете, а не просто да съществувате ден за ден и подайте ръка за помощтта.

До скоро.

Анжелина Ненова

[Marusya]

Добре е да потърсите класически хомеопат във вашия регион, тъй като съчетанието на Психотерапия и Хомеопатия дава прекрасни и бързи резултати. Може да вземате СПЕШНИТЕ КАПКИ НА Д-Р БАХ 4 пъти по 4 капки на ден. Могат да се закупят от хомеопатичната аптека на ул. Чаталджа 13 в София -Хомеопатична аптека „Helios „ -http://www.helios-homeopharm.hit.bg/. В този сайт може да прочете за излекувани случаи от различни болестни състояния на Душата и тялото http://www.samuelhahnemann.bg/

Най -важното сте го направили -говорите за "тайната " и постепенно във времето тя няма да има енергията да ви капсулова и разболява.

Сега остава да позволите на Любовта да ви излекува.

Желая ви светъл празник!

[Орлин Баев]

Здравейте, ЛЛЛ!

Бягайки от злото, от насилието, сега го носите в себе си и филтрирайки света през него, виждате всичко оцветено през болката си. Защото я държите във вас си. Глътнала сте причинената болка автоагресивно и мазохистично се мъчите и преживявате отново недоверието, нараняването, предателството, лъжата. Да, има ги! Но има и радост, има и светлина и обич, има доверие, има истински приятели, има хора с наистина добри и провеждащи любовта сърца. Не е нужно те да са роднини и обикновено именно роднините ни освен по кръв са ни по-чужди от мнозина други. Смелете нараняванията си! Запалете ги с огъня на мъдростта! Излейте болката си! Простете! Не заради другите, а заради вас самата! Потърсете помощ, моля ви!

Днес е пасха, Великден. Христос воскресе! Нека Любовта възкръсне във вас!

Редактирано Април 15, 2012 от Орлин Баев

[vesinka82]

Зравей LLL,

Христос Воскресе!

Днес ти имаш възможност да поставиш началото на новия си живот, без да се връщаш назад в миналото. Хората от миналото са изиграли своята роля в него и щом те нараняват и както казваш не ги е грижа за теб, значи не трябва да са част от твоя живот. Това, че ти сподели историята си е първата крачка и най-важната към твоя нов и щастлив живот. Ти си прекрасна дама, която трябва да позволи на света около нея да го разбере да я открие. Сигурна съм, че ще срещнеш много хора, които ще те обичат - позволи им го; ще се сблъскаш с много събития, които ще предизвикат усмивката и нежността ти - наслади им се.

Не преставай да общуваш с нас тук - ние не те познаваме и няма как да ти навредим, просто ще бъдем твоите анонимни приятели и ще те подкрепяме.

Трудно е да забравиш подобна болка, но има много неща, заради които си заслужава да се бориш. Ако днес ти се случи нещо хубаво - сподели го с нас и го търси в ежедневието си.

Промени визията си, започни нова работа, ако имаш възможност се премести в друг град и започни изцяло нов живот ...

Бъди Любов, Любов, Любов (както Орлин Баев те нарече).

Поздрави!

[LLL]

Voistina Voskrese! Blagodarq za podkrepata!

[LLL]

Voistina Voskrese! Saglasna sam s tova, koeto kazvate, no neznam kak tochno da se osvobodq ot tozi tovar i da obicham otnovo. Sqkash kato topka v stomaha mi e zasednalo i ima opasnost da se prasne... Ako jivotat e more, az sam riba, koqto nikoga ne e opitvala da pluva. Okolo neq e palno s akuli, koito hapqt, a tq dava, zashtoto e sviknala. Neznae kak da se pazi. Ot vreme na vreme q izhvarlqt na brega, ostava i glatka vazduh i s vsichki sili se stremi da se varne v moreto. Kak da se nauchi da pluva sas sobstveni sili, da se spravq s akulite, kogato se poqvqvat i dori i prez buri da bade izpalnena s radost? Blagodarq vi, Orlin Baev!

[Диляна Колева]

Здравей, чета темата от първия пост и мислех, че нямам какво да ти кажа, но от тази езикова картина която нарисува в последния си пост разкри една друга част от теб, много интересна според мен.

Виждаш се като риба, която е в естествената си среда - морето, където са всички риби. Нормално за всяка риба е, да има по- големи от нея хищници, които да я преследват и хапят. Но всяка риба плува, плува много бързо, с цената на последните си сили тя бяга от хищниците...

....., защо твоята риба не плува, опитвала ли е?

Всяка риба се ражда плувайки, тя го може така, както хората могат да дишат и ходят. Ако рибата се е отказала от даденото и право от природата да плува, никой друг не може да и го върне, ако тя самата не събере смелост да тръгне и да пробие кръга от хищници.

Всяка риба се чувства добре във водата, там е нейната реална среда, отредена и от Създателя, рибата изкарана на сухо, умира.

Защо твоята риба отива в неестествена за нея среда - на сухото, за да поеме въздух?

Има много морета и океани в които едно морско животно може да отиде и да е в естествената си среда. Но навсякъде, ще е нужна борба.

Търсиш невъзможна комбинация - риба която за дълго да диша на сухо.

Да, в тази комбинация рибата няма врагове, но няма и бъдеще.

Затова твоята риба се връща отново и отново интуитивно във водата, защото знае, че там и само там може да продължи, въпреки враговете, въпреки атаките, там е мястото където тя ще събере сили, за да продължи.

Винаги има на къде, място в което да има пространство, свобода и територия, тя само трябва да се реши.

Във всеки океан освен акули има и други морски обитатели, които не са агресивни, не са единаци, не са хищни.

Повикай ги, те ще се появят. С един твой пост , откликнаха 5-6 човека. С нищо и никакво усилие.

Представи си какво ще се случи, ако събереш смелост да се гмурнеш в дълбокото и изплуваш отвъд барикадата на хищниците.

Сърдечни поздрави

[Орлин Баев]

Voistina Voskrese! Saglasna sam s tova, koeto kazvate, no neznam kak tochno da se osvobodq ot tozi tovar i da obicham otnovo. Sqkash kato topka v stomaha mi e zasednalo i ima opasnost da se prasne... Ako jivotat e more, az sam riba, koqto nikoga ne e opitvala da pluva. Okolo neq e palno s akuli, koito hapqt, a tq dava, zashtoto e sviknala. Neznae kak da se pazi. Ot vreme na vreme q izhvarlqt na brega, ostava i glatka vazduh i s vsichki sili se stremi da se varne v moreto. Kak da se nauchi da pluva sas sobstveni sili, da se spravq s akulite, kogato se poqvqvat i dori i prez buri da bade izpalnena s radost? Blagodarq vi, Orlin Baev!

Диди ти дава много красиви метафори и в точната посока! Как да премахнеш топката в стомаха? като осъзнаеш какво съдържа, какви програми я причиняват и ги деактивираш. Когато осъзнаеш, че всъщност огромна част от случващото се с теб се диктува именно от тези програми - възприятието ти се нагажда според тях, оттам и реакциите ти на жертва дават сигнали при общуване и наистина ставаш жертва и преживяваш отново наситените с много страх, вина, мъка и агресия програми за нараняване, злоупотреба, предателство, лъжа и мачкане. Тоест, каквото било, било! Сега ти самата задвижваш ментални, емоционални, поведенчески и социални патерни на когниция и общуване, които идват от въпросните програми и ги поддържат, задоволявайки ги!

Как да промениш нещата? Сама по-бавно и по-трудно. С помощ от "Анимус" (или друга подобна организация) и/или терапевт, много по-бързо. Отначало е важно да съумееш дистанцирано или по-скоро като от ядрото на ураган да се научиш да осъзнаваш собствените си програми и задействането им от външни социални и вътрешни мисловни фактори. Това се учи с помощта на будно внимание, идващо от ТЕБ, този Селф зад маладаптивните ти базисни убеждения (програми). Втората стъпка е активното тестване, предизвикване и неутрализиране на програмите чрез вътрешни и външни експерименти, здрава логика и връзка с твърдата реалност. Както се казва в Дзен, "Когато осъзнаеш, че няма нужда за огън да дириш с огън, яденето ще е вече сготвено". Когато осъзнаеш, че имаш капацитета и потенциала да твориш и променяш себе си, да моделираш и сътворяваш възприятието си на живота си, ще осъзнаеш че щастието винаги е било в теб! При добро ниво на осъзнаване, освен логиката, още по-силни методи са визуалните - работа с въображението - ползват се в НЛП, хипнотерапията, медитацията. Тогава ще си готова и за експерименти в реални ситуации, които предизвикват въпросните програми в теб - когато вече имаш различно възприятие, ментална и емоционална призма, през която пречупваш случващото се, тогава и реакцията ти и сигналите, които даваш на околните се променят коренно и съответно отношението им към теб също! Тогава осъзнаваш, че си се приемала за грозното патенце, докато всъщност си била през цялото време Лебед! Лебед, който когато развие здравината на крилете на вярата си, разбира, че размахът на чара му няма нищо общо с външните параметри на тялото му, каквито и да са те, но идва от съставките на харизмата му. А те са вяра в себе си, решителност, силна мотивация и ясна цел, приемане на трудностите с готовност, спокойно издържане на градивна критика и "махане с ръка" при неградивна такава, даване на здрава критика и себезаявяване на мига и на място, осъзнаване важността на присъствието си в този свят и на щастието си, което активно постигаш и отстояваш, без да чакаш някой да ти го дава. Спокойно чуване на не-та и спокойно казване на не-та, смелост идваща от прегръщането и приемането на страховете ти! Тогава осъзнаваш, че винаги си била голяма риба с големи зъби, но просто си плувала в мъглата на изкривените отражения на себе си. И виждаш ясно! И действаш смело! И обичаш първо себе си - тогава си номер едно в живота си и даваш обич и радост от преливането си!

[sensual]

Здравей LLL !

Аз не съм психолог. Пиша ти като човек, който също се бори със своите трудности. Ще споделя някои от изводите, до които аз достигнах. Може би нещо от написаното ще ти свърши работа или поне ще ти даде малко материал за размисъл

- Животът не е "справедлив". Иска ни се той да бъде такъв, защото копнеем за пълен контрол над съдбата си. Иска ни се във всичко случващо се да има ясна логика и прозрачни причинно-следствени връзки. Искаме награди за "добрите" и наказания за "лошите". Ако животът беше спредлив, можехме да се предпазим от всички нещастия. Щяхме да сме сигурни, че нищо лошо няма да ни се сполети стига да сме "добри хора" и да вършим "добри дела".

Но всичко това няма нищо общо с реалността. Единственото, което човек наистина може да направи, е да сведе вероятността да му се случи нещо лошо до минимум. Да преценява внимателно, да се пази, да внимава. И до там. Гаранции няма за нищо и за никого.

- Човек не избира какво да му се случи в житейския му път. Но човек може да ИЗБЕРЕ какъв да бъде неговият ОТГОВОР на всяка ситуация.

Ако четеш неща на тема карма и съдба, съветвам те да престанеш. Езотериката може да съсипе психиката на човек в деликатно състояние. За съжаление много често точно такива хора търсят отговори и решения в нея. Това, от което ти имаш нужда в момента е колкото се може по-здрава връзка с реалността и контакт с разумни, здраво стъпили на земята хора. Това, което ти се е случило няма нищо общо с баба ти и нейния пръв братовчед!

- "Защо стана така? Защо ми се случи това? Защо точно на мен?" ЗАЩО е безсмислен въпрос и обикновено няма отговор. А дори и да се намери някакъв отговор, знанието за причините довели до дадена ситуация с нищо няма да ти помогне. Въпросът ЗАЩО те закопава още по-дълбоко в дупката. Този въпрос няма потентността да те изведе на светло. Въпросите, които ти трябват са КАК, КАКВО, КОЙ - "Как да се измъкна? Какво да предприема? Кого да потърся за помощ?"

- Човекът е едновременно много крехко и много устойчиво същество. Всеки носи в себе си семенце живот. То иска да расте, да се развива, да получава грижи, да бъде на топло и светло. Това е неговото естествено състояние, защото то за това е създадено. Животът е много силен, това е част от неговата природа. Той не се предава лесно, винаги търси начин да продължи. Дори когато ти по някакви причини се опитваш да му попречиш. Знаеш ли, че дори когато човек е решил да се саморазруши и да умре, тялото до последно инстинктивно се бори за живот? Човек има по-голям потенциал да оцелява, отколкото си мисли.

[LLL]

Zdraveite, problemat e che veche ne iskam da se doverqvam na specialisti po choveshkata dusha, zashtoto go napravih tri pati i ne mi pomognaha napalno. Prosto iskam da osvobodq dushata si. Na momenti se chuvstvam prekaleno samotna i izostavena. Omrazna mi da plashtam, za da polucha iskreno vnimanie. I chestno kazano zagubih doverie u horata i chesto si mislia da prodaljavam li napred, ponqkoga se umorqvam...

[Орлин Баев]

Ти си специалиста по своята душа! Който и да е друг може само да ти помогне да си помогнеш! Именно в доверието е ключът! В Себе си, в дълбинно доброто в другия, в мъдростта и смисъла на всичко, в погледа от една по-висока позиция. За да вярваме на другите, е нужно първо да вярваме на себе си. За да вярваме във всеобхватния смисъл на живота, е нужно едно по-широко съзнание, което може да се смири. Да се смири и признае малкостта си. Можеш да се смириш, да върнеш мира в душата си само ако отново си повярваш. Тогава идва и доверието в другите и живота. Да си вярваш... лесно е да се каже... На какво? На уплашените и бясно съпротивляващи се и защитаващи се в изолация или агресия его механизми? Или на фината мъдрост, идваща през сърцето?

[Guest Ивета]

Искам да те попитам кое те прави теб по-специална и уязвима душа?

Има много такива, това успокоява ли те или те плаши. Къде е разликата?

И в крайна сметка, това е нормалното човешко състояние - да се търси, въпреки болката, това не е диагноза, освен, ако не приемем животът за такава.

Какво мислиш?

Редактирано Април 22, 2012 от Ивета

[Итое]

Няма как да бъдеш щастлива преди да разгледаш всичко вътре в себе си без да го оценяваш като добро или зло. Някъде пишеше, че Злото е страдащо Добро. Целебната сила е да приемеш, че в теб има всички импулси и те имат право на живот. Дори омразата.

Анжелина Ненова, психотерапевт

За доброто и злото ТОГАЗ ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СТАРЕИ продума и му рече:

- Кажи ни за Доброто и за Злото.

А той отвърна:

- Мога да ви говоря за доброто във вас, ала за злото - не.

Какво е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?

Истина ви казвам, когато доброто във вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато зажаднее, пие даже от застоялата вода.

Вие сте добри, когато сте едно със себе си.

Ала когато не сте едно със себе си, не казвам, че сте зли.

Дом, запуснат, още не е свърталище - той е само запуснат дом.

И кораб без кормило може да плава без посока между опасни рифове и пак да не потъне.

Добри сте, когато гледате да дадете от себе си.

Ала не сте зли, когато дирите за себе си печалба.

Понеже, когато дирите печалба, вие сте като корен, който се впива в майката-земя и суче от гръдта и.

Нима може плодът да каже на корена:" Бъди като мен, зрял, пълен със сладост, пращящ от изобилие!"

Защото нужда на плода е да раздава, тъй както е потребност на корена да получава.

Добри сте, когато сте напълно будни в свойта реч.

Ала не сте зли, когато сте в унес летаргичен, а езикът ви пелтечи.

Защото дори спънатата реч укрепва слабия език.

Добри сте, когато крачите непоколебимо към целта си, ала не сте зли, когато кретате към нея.

Понеже дори хромите не кретат заднишком.

Но вие, здравите и правите, гледайте да не куцате пред хромите от зле разбрана милост.

Добри сте в най-различни свои битности и не сте зли, ако не сте добри, само сте мудни и лениви.

Жалко, сръндакът не ще научи костенурката на бързина.

В копнежа по исполинската ви същност е вашето добро, а тоз копнеж е жив у всинца ви.

Ала у някои тоз копнеж е порой, потекъл мощно към морето, повлякъл тайните на хълмове и дивни горски песни, докато у други е река, загубила се в лъкатушни разливи и застояла, още недостигнала брега.

Но нека устремения не пита бавния: "Защо така едва-едва се мъкнеш?"

Понеже истински добрия не пита голия: "Къде е дрехата ти?", нито бездомния: " Какво е сполетяло твойта къща?"

Това е откъс от книгата "Пророкът" на Джубран Халил Джубран. Дано да внесе мир и добро в изстрадалата душа, LLL. Имах една приятелка, която бе изживяла същото като теб. Най-лошото е, че тя не успя навреме да излезе от шока и докато то се съвземе, разбра че е бременна... Износи детето, роди го и го остави... Около 2-3 години след това се срещнахме с нея и тя беше доста добре и с визия за бъдещето. Аз не съм специалист и не мога да ти помогна със съвет, но знам едно: никой няма право да ти решава живота по никакъв начин. Този човек, който ти е причинил това не е онзи който ще определя живота ти оттук нататък.Това си само ти и никой друг.

[LLL]

Искам да те попитам кое те прави теб по-специална и уязвима душа?

Има много такива, това успокоява ли те или те плаши. Къде е разликата?

И в крайна сметка, това е нормалното човешко състояние - да се търси, въпреки болката, това не е диагноза, освен, ако не приемем животът за такава.

Какво мислиш?

Kakvo znachat tezi vaprosi? Qdosvat me! Ne vijdam smisal v jivota si, ne v jivota po-princip, a v moq!!! A razlikata e che vsqka dusha e unikalna.... prosto ne uspqvam da razbera jivota i ne moga da se primirq!

[LLL]

Ти си специалиста по своята душа! Който и да е друг може само да ти помогне да си помогнеш! Именно в доверието е ключът! В Себе си, в дълбинно доброто в другия, в мъдростта и смисъла на всичко, в погледа от една по-висока позиция. За да вярваме на другите, е нужно първо да вярваме на себе си. За да вярваме във всеобхватния смисъл на живота, е нужно едно по-широко съзнание, което може да се смири. Да се смири и признае малкостта си. Можеш да се смириш, да върнеш мира в душата си само ако отново си повярваш. Тогава идва и доверието в другите и живота. Да си вярваш... лесно е да се каже... На какво? На уплашените и бясно съпротивляващи се и защитаващи се в изолация или агресия его механизми? Или на фината мъдрост, идваща през сърцето?

Tochno tezi uplasheni i bqsno saprotivlqvashti se i zashtitavashti se v izolacia ili agresia ego mehanizmi me pobarkvat. Istinski se umorih da se borq s tqh, ne uspqvam...Nqmam silata da se spravq, izgubih vqrata. Znam, che e golqm grqh no postoqnno mislia, che jivotat mi e bezsmislen. A finata mudrost, idvashta prez sarceto ne dostiga do men, qvno ne q zaslujavam. Trqbva da napravq neshto, no neznam kakvo. Dori chesto ne chuvstvam nishto, osven golqma tejest. Ot edna strana saznavam kolko e neobhodimo da napravq neshto, koeto bi mi pomognalo, ot druga s vsichki sili se saprotivlqvam da si pomogna i si vtalpqvam kak vsichko e bezsmisleno i otnovo potiskam agresiata ili q nasochvam kum sebe si. Veche mi e trudno da si poema vazduh. Trqbva neshto da napravq, no neznam kakvo. Iskam da e pravilno. Kak da izrazqvam otricatelni chuvstva i emocii, taka che da se osvobojdavam ot tqh i sashtevremenno da ne naranqvam drugite

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица!

Редактирано Април 24, 2012 от Орлин Баев

[LLL]

Kak da se svarja s ljubovta? V bolkata ne q sreshtam. Imam nujda ot radost, a tq za men e neponqtna. Koq e realnostta? Materiata iluzia li e? Kak da razbera smisala na sashtestvuvaneto si? I koq sam az?

Модераторска бележка: моля пишете на кирилица!

Редактирано Април 24, 2012 от Орлин Баев
Моля пишете на кирилица!

[Guest wenst]

Мислих аз цяла вечер по въпроса ти за безмисления ти живот и измислих това и си мисля в крайна сметка, че не е толкова безмислен Малко доста като приказка го изкарах, ама карай.

Сега първо нали всеки в тоя толкова напреднал свят си дава сметка вече, че човек като върви из живота носи със себе си и добри и лоши мисли. Представи си, че живота е един път по който вървиш и носиш с тебе една кошница пълна с мисли и покрай тебе и другите и те също вървят с техните си кошници и с техните си мисли. И вътре в тея кошници има и добри и лоши мисли, добрите да кажем бели, лошите да кажем черни. И да кажем, всеки ден като се будиш, бъркаш в кошницата и вадиш мисли, някой път вадиш бели, някой път вадиш черни, и да кажем, че отпърво човек като дойде в света вади мисли на сляпо, бърка вътре и каквото хване. Така, че това е общо казано за кошницата и мислите. Звучи детски знам, какви са тея кошници и какви са тея мисли в нея, но пък обяснявам, както мисля аз според мен, това измислих.

И сега да мислим върху безсмисления и смисления живот. Смисления живот е като си имаш и добри и лоши мисли в кошницата и си вървиш по пътя и си вадиш мисли. Падне се черна, дойде ти някоя трудност, стане ти тежко, обаче бръкнеш пак веднага, вадиш бяла и ти става леко и продължаваш напред. И така си вървиш доволна в крайна сметка.

Сега за безмисления живот, той според мен е когато в кошницата са натрупани прекалено много черни мисли.Например, ти си вървиш по пътя, видиш нещо интересно, загледаш се, отбиеш се да си починеш малко и в тоя момент дойде злото отнякъде, направи ти куп злини и ти сипе още нови черни мисли в кошницата докато не гледаш и ти покрие всичките бели мисли. И после станеш ти, бръкнеш в кошницата и вадиш черна мисъл и си мислиш лоши неща, пак бръкнеш, пак черна мисъл и така като изкараш няколко пъти само черно и си викаш- край загубих всички ценни мисли в тая кошница. И застанеш на едно място и почнеш да гледаш мрачно и казваш-край безмислен ми е вече живота. След това дойде доброто, види те, направи ти малко добрини и ти сипе малко бели мисли в кошницата. Мине после някой добър човек покрай тебе, погледне те и види, че мъчно ти е и страдаш и ти каже някоя хубава и окуражителна дума и сипе ти и той малко бели мисли отгоре и ти стане малко по-леко и започнат вярата и надеждата да се връщат пак лека-полека. И някои от тея добри хора, остават малко по-дълго време покрай тебе да те пазят да не дойде злото и да ти сипе някоя друга черна мисъл. И така докато си стъпиш пак на краката и си поставиш някоя хубава цел в живота или повече от една и да се радваш на живота.

[Орлин Баев]

"Tochno tezi uplasheni i bqsno saprotivlqvashti se i zashtitavashti se v izolacia ili agresia ego mehanizmi me pobarkvat. Istinski se umorih da se borq s tqh, ne uspqvam...Nqmam silata da se spravq, izgubih vqrata. Znam, che e golqm grqh no postoqnno mislia, che jivotat mi e bezsmislen. A finata mudrost, idvashta prez sarceto ne dostiga do men, qvno ne q zaslujavam. Trqbva da napravq neshto, no neznam kakvo. Dori chesto ne chuvstvam nishto, osven golqma tejest"

Борбата подхранва механизмите, за които говорихме. Един предполагаемо знаещ евреин е казал приблизително наскоро "не се борете против злото"... Първата стъпка, на фона на която протичат всички останали, е ясното осъзнаване на случващото се в теб. Започва се от интелекта - разбираш, че в момента се пържиш в собствения си автоагресивен сос. Такова интелектуално разбиране е само старт. Ако то не проникне до съзнанието отвъд интелекта, до интуитивно и през чувствата и тялото осъзнаване, е плитко - но е старт. След като си осъзнала самопотъпкването, което правиш, се учиш да го осъзнаваш интуитивно, при релаксация и медитация. Виждаш се в ситуации и преживявания от постигнатото спокойно наблюдение на собствените чувства, мисли и реакции. Третата стъпка в осъзнаването е преживелищността - играеш себе си в различни ситуации в ролеви игри - преувеличаваш реакциите си. Влизаш в други роли. Отиграваш травмите си. Ставаш дори похитителя си - сега ти е странно, но при добро осъзнаване и вече известна безпристрастност, осъзнаваш че всичко в теб вече е театър и така само го екстернализираш смело. Така преживяванията се десензитизират. Разбираш, че в положението, в което си, сама е малко по-трудно да преминаваш през подобни стъпки. Те незадължително са точно тези, разбира се и точно в такава последователност - просто нахвърлям спонтанно в днешната утрин преди работа... Та, не става само с приказки. Вербализацията е част от терапията, но само част.

"Ot edna strana saznavam kolko e neobhodimo da napravq neshto, koeto bi mi pomognalo, ot druga s vsichki sili se saprotivlqvam da si pomogna i si vtalpqvam kak vsichko e bezsmisleno i otnovo potiskam agresiata ili q nasochvam kum sebe si. Veche mi e trudno da si poema vazduh. Trqbva neshto da napravq, no neznam kakvo. Iskam da e pravilno. Kak da izrazqvam otricatelni chuvstva i emocii, taka che da se osvobojdavam ot tqh i sashtevremenno da ne naranqvam drugite?"

Това са съпротивите на несъзнаваното ти силно убеждение, че поддържането на пасивната агресия, замълчаването и болката ще те спасят и защитят. Тази съпротива може бавно да се успокои чрез допир до нея и самите механизми - вербално, през медитацията и нлп, дишане и психотелесна работа. Тогава осъзнаваш, че всъщност си защитена, когато се научиш да се заявяваш ясно и на мига, смело и решително - с дипломация, но твърдо. Дори в живота си за в бъдеще да си под давлението на агресор и да се наложи подчинение, то вече би било само инструментално, външно, а вътре в теб би имала едно здраво ядро, идващо именно от смилане на сегашните ти преживявания. Така че, всичко е за добро! На първо време, хубаво би било да изливаш събраната агресия навън - има боксови зали, има гори с хубави борчета и храстчета за викане и ритане, има възглавници за удряне... . После идва житейският ти тренинг по здрава, насочена навън агресия - себезаявяване, асертивност. Учиш се да поемаш критика и да отвръщаш с помощта на логиката - повярвай, езикът кости няма, но кости чупи! Когато критиката е градивна, учиш се да я приемаш с благодарност. Учиш се да си искаш, да отправяш молба - с вярата, че заслужаваш да получиш и съответния словесен и невербален език, който изразява тази вяра. А когато получаваш НЕ - та - да отреагирваш спокойно, като "топката на увереността остане в твои ръце". И да даваш НЕ-та, когато знаеш, че е нужно - спокойни и без грам вина! Въобще - емоционалният израз на автоагресията е вината! А тя винаги е непотребна при съзнателния човек! Има нужда от прошка по презумпция, здрав разум и здрави действия по евентуално коригиране на реакциите. Но не и от вина - тя е нужна като коригиращ механизъм единствено при нискоосъзнатите индивиди! Бъди от първите - тези, които творят съдбата си смело - можеш го, знам го!

"Kak da se svarja s ljubovta? V bolkata ne q sreshtam. Imam nujda ot radost, a tq za men e neponqtna. Koq e realnostta? Materiata iluzia li e? Kak da razbera smisala na sashtestvuvaneto si? I koq sam az?"

Преживелищно можеш да се допреш до Себе си дори само след една добра сесия дишане. А по-дълбоко и цялостно, при редовната практика на пълносъзнателност (mindfullness, съзерцание). Там е и извора на Любовта и Радостта - и в това никаква мистика няма. Мистика (мъглявост) има в обсебеното полузаспало съществуване, в което повечето хора дремят.

[LLL]

Всичко това ми звучи много добре, но незнам как бих могла да премина сама. Вече нямам тези сили. Просто ужасно много се страхувам да преживявам отново болката и затова я затварям в себе си. Имам нужда да споделя с някой, който ме обича, а такъв няма. Ужасно много се страхувам да се доверя на някого. За съжаление си мисля, че почти всеки иска да ме нарани по някакъв начин. Толкова ме боли, че на моменти искам да отмъщавам. А след това се чувствам виновна от тези чувства. И разбира се ги насочвам към себе си. Искам да се оправя, но незнам как, с помощта на кого, искам да бъде правилно т.е да доведе до точното място....много се страхувам и затова контролирам, искам да спра, но просто мисля че няма накъде да поема повече болка от когото и да било.

Искам да ви попитам: Какво значи едно 8-9год. дете да мисли за смъртта и затова какво би било ако го няма на този свят?

Редактирано Април 26, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Разбирам те по-добре, отколкото си мислиш! Носил съм повече от 30 години кошмарни битки със самия себе си, самопотъпкване, огромна спотаена и стоварена върху ми агресия, вина, срам и ... зловеща мъка. Затова и ти казвам, че сама би ти отнело доста време. Понякога години. При мен бяха много. И да - сама е най-ценно. Но и много, много болезнено, много бавно, с много подхранване на болезнените механизми и отново пропадане в тях... Затова - приятелската ми препоръка е: потърси компетентна професионална помощ!