71. Радост, която никой няма да отнеме (УС)

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Махар Бену Аба

Утринна молитва на ученика

Псалом 103

Беседа:71. Радост, която никой няма да отнеме (31.12.1933 г.)

15 глава от Марко

Молитвен наряд за край:

Отче наш

Създадени са земята и човекът, и на човека е даден живот, за да живее и да бъде щастлив, но на земята се случва това, за което земята не е създадена и за което човек не е направен. Страданието и мъчението, това са вметнати неща в живота. Те са неестествени неща в живота. Както и да се проповядва, те са едно изключение. В дадения случай нас ни интересува това, което хората мислят. По какви причини идват страданията? Кое е естеството на самите страдания и могат ли да се избегнат? Всякога се дават два отговора, които са верни. Единият отговор е: Те са неизбежни. Другият отговор е, че може и без тях. Защото в ада без мъчения не може, а в небето няма никакви мъчения и страдания. Ако те са необходимост, трябва да ги има и на небето. В ада без мъчение и без страдание не може, а пък на небето може без мъчение и без страдание

Причината за страданието е много проста. Защо страдате? Защото не слушате. Който не слуша, всякога може да пострада. Някъде по пътищата има надпис как да се пътува. Източните народи викат "варда". Ако не слушаш и си разсеян, ще те прегази автомобилът, трамваят, файтонът. И всичките ни страдания не са нищо друго, освен прегазване от някой файтон, такси или кон. Все някой те е прегазил. Това са страданията.

Човек може да страда само веднъж, а другото е изпитание. Някои го наричат страдание, но то е изпитание. Христа няма да Го разпънат още веднъж. Веднъж страда Той. Втори път няма да дойде да Го разпънат. Докато Христос имаше изпитания, учениците бяха при Него, но като дойдоха страданията, те Го напуснаха. И после Христос пак ги събра. Та разбирайте нещата и не смесвайте понятията. Страдание има само веднъж, втори път няма да дойде. И като го мине човек веднъж, втори път няма да се повтори.

В Бога няма промени. И когато някой път Бог забавя да даде помощ, то е за да се изпита вярата, можем ли до край да устоим.

Страданието е едно временно състояние, от което човек трябва да се освободи колкото се може по-скоро. Целият живот на човека да не е впрегнат само в страдания. Трябва само една част от живота да вземе страданието. На земята едновременно ще живееш живота, който живеят в ада, а когато се радваш, ти си на небето. В небето има радост, а в ада има страдания.

Другото положение е: Всеки един човек е в състояние да премахне своите страдания. Човек винаги страда за това, което не може да постигне и винаги страда за това, което изгубва. Той страда или че не е постигнал нещо, или че е изгубил нещо. Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията. Сега човек трябва да придобие това качество. Кому трябва да стане господар? Трябва да стане господар на ада, да заповядва на всички низши духове, та като го видят да стават на крака. Щом не си господар, те ще ти заповядват, който от тях дойде, ще ти заповядва.

Има един начин, по който може да се избегне страданието.

Ти страдаш и се оплакваш на Господа: Господи, не виждаш ли тази работа? Господ казва: Искаш ли Аз да взема участие в твоя живот, в твоята работа? -Пусни Господа да вземе участие в твоя живот и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Тогава ще се оправят работите. Тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението. Тогава няма страдания и ние сме вече в небето. Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме горчивината на ада. Всеки е опитал тази горчивина. Горчивината е отвън, а сладчината е вътре. Стремете се, когато Бог дойде във вас да имате инициативата да работите.

Нещата няма да станат както вие искате, по земному няма да станат. Аз не съм срещнал нито един човек, който е вървял по земния път и в края на краищата да не му се случи точно това, което не желае.

В себе си трябва да се примирите, за да се примирят големите противоречия, които сега съществуват в душата ви.

Три неща човек трябва да спазва: да не се поколебае в своята любов, да не се разклати в своята вяра и да не изгуби своята надежда.

Трябва да бъдете весели, за да се възвърне здравето ви. Смейте се. И когато сте сами, пак се смейте, за да се лекувате. Смехът действа здравословно. Весело гледайте на нещата и като останете сами, посмейте се хубаво. Смехът в известно отношение е състояние на почивка. Смехът е външна граница на радостта. Ако не се смеете ще дойде някоя болест. Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмяли.

Да познаваш Бога по светлината и по топлината Му, това е щастието. Когато Любовта, Мъдростта и Истината ти направят визита, ти имаш пълната радост. Или когато животът, светлината и свободата те посетят, тогава имаш пълната радост.

Ако човек върви по пътя, който му е определен, той ще бъде доволен. Човек да мисли и да работи. Той се намира в един свят с грандиозни неща. Той трябва да работи, а пък той седи. Той да работи Божията работа. Навсякъде и всякога той може да работи Божията работа. Животът е много хубаво училище.

15. Утринно Неделно Слово, държано на 31-и декември 1934 г., 5 ч.с., София - Изгрев.

Редактирано Април 7, 2012 от Розалина

[Рассвет]

Розалина, благодаря!

Няма по-мощна сила у човека от плача. Това е мощното, това е великото. Когато ти плачеш, ти можеш да искаш. Това е мощната сила, която разтопява нещата. Водата всичко разтопява и освобождава. Плачът има една друга, духовна страна. Не да плачеш за материални работи. Трябва да плачеш за духовното, че плачът ти да се обърне после в радост. Ти, като посееш едно семе, ще плачеш отгоре му, ще го поливаш и като израсне то и събереш плодовете му, ще се радваш. Плакал си много, но после ще се радваш на плодовете на твоите сълзи. И ако не беше ти плакал, не щеше да има плод. Колкото повече плачеш, толкова по-добре. Сега аз ви казвам за онзи вътрешен, мистичен смисъл на плача. Няма какво да човъркаш раните си. И аз не искам да ви човъркам раната, но да я завържа. Ще я превържа и ще стои така докато заздравее раната. Вие сте богати, не може да се оплаче някой от вас, че не сте богати. Богати в страданията. И сега не знаете в какво да употребите вашето богатство. Това е едно богатство, върху което тепърва трябва да работите. Ти си неразположен спрямо някого, не го обичаш. Причинява ти страдание. И ти му причиняваш страдание, и той ти причинява страдание. Не знаете как да се оправят работите. Природата е научила човека как да присажда. В човека има два живота - земен и небесен. Тези два живота трябва да имат един и същи център, една и съща основа. Тези два живота са като два клона, които трябва да растат на едно място. На една дивачка може да се присади едно питомно калемче и тогава ще имате най-хубавите плодове. Сега ще присадите вашите страдания ако ви кажа: Пуснете Христа във вас. Вие някой път имате голяма кореспонденция с Него, но нямате придобивка. Като дойде Христос, тогава вече ще имате една опитност. Това ще бъде вече не една кореспонденция. Това ще е реален живот. Това ще е освобождение. Когато един цар посети затвора, тогава трябва да сте уверени, че той дава разпореждане да бъдат пуснати затворниците. Когато погледне затворниците и се върне, подписва да се пуснат всички, които е погледнал. И като дойде Христос, ще направи това и ще престанат страданията и мъченията. Но докато имате само кореспонденция, все ще се изгуби някое писмо. Вие живеете в един свят, гдето преглеждат писмата да не би да се готви заговор. Христос казва: "Аз пак ще ви видя и тогава радостта ви никой не може да отнеме". Това иде сега. Иде радост, която никой няма да бъде в състояние да ви отнеме, както досега са ви я отнемали.

Радост, която никой няма да отнеме

[Донка]

Един евангелист ме пита: Ти как разбираш Евангелието? Аз му казвам: Мъчех се да го разбера и не го разбрах и си казах - Чакай да го живея сега - и тогава почнах да го разбирам.

.....

Кореспонденцията не е реалност, тя е друго. Кореспонденция аз наричам, когато слънцето ти го рисуват. Реалността е когато изгрее живото слънце, онова което дава всички блага. Какво велико нещо е Божието присъствие.

[Слънчева]

Защо човек се цапа? Защото няма такси - няма сърце, няма добро сърце, няма ум. Другото възражение е: Може ли човек без ум и без сърце? Тук трябва да се даде друго едно обяснение: Има едно сърце, взето назаем и един ум, взет назаем. Сега в Европа на запад има една мода, не зная дали още съществува. В XIX век съществуваше, а дали още съществува в XX век, вие ще проверите. Ти си поканен на голямо увеселение, на бал. Трябва да се явиш на бала в особени дрехи. Тези дрехи струват скъпо. Такива дрехи ще вземеш под наем за една вечер, ще платиш 1000 лева български и който те види, ще каже: Потръгнало му е. И след бала пак ще си носиш своите стари дрехи. Това донякъде обяснява нещата, но пак една страна остава необяснена.

Учените хора казват другояче: Грубата енергия трябва да се впрегне в работа. Всяка енергия, която не е употребена за работа, тя е груба. Тя причинява вреда и трябва да се впрегне в работа. При страданието имаме такава една енергия, която съществува по стечение на обстоятелствата, на условията. Тази енергия трябва да се превърне в една вътрешна хармония. Докато се тури тази енергия на работа, човек страда. Причината за страданието е много проста. Защо страдате? Защото не слушате. Който не слуша, всякога може да пострада. Някъде по пътищата има надпис как да се пътува. Източните народи викат "варда". Ако не слушаш и си разсеян, ще те прегази автомобилът, трамваят, файтонът. И всичките ни страдания не са нищо друго, освен прегазване от някой файтон, такси или кон. Все някой те е прегазил. Това са страданията. Аз не знам дали сам човек може да пострада. Или някой път можеш да се посечеш сам с нож, ако не внимаваш. Ще ти кажат: Така не се реже! Ти ще кажеш: Вярно е, че така не се реже, но се порязах. И от всичко това човек добива една опитност. А това, което можеш да извлечеш от нея е поуката.

Човек може да страда само веднъж, а другото е изпитание. Някои го наричат страдание, но то е изпитание. Както когато представят една пиеса. Някоя хубава пиеса се дава само веднъж, а другото са репетиции. Христа няма да Го разпънат още веднъж. Веднъж страда Той. Втори път няма да дойде да Го разпънат. Докато Христос имаше изпитания, учениците бяха при Него, но като дойдоха страданията, те Го напуснаха. И после Христос пак ги събра. Та разбирайте нещата и не смесвайте понятията. Страдание има само веднъж, втори път няма да дойде. И като го мине човек веднъж, втори път няма да се повтори. И ако видите, че някой човек минава през страдания, то е в реда на нещата. Ако Христос пострада, и ти ще пострадаш веднъж. Ако Той е бил съден при Пилата, всеки ще бъде съден така. Никой не може да ви помогне. Господ също ще ви остави. И Христос казва: "Господи, Господи, защо си Ме оставил? Представете си, че някой е турен на кръста и минават хора и се подиграват. Това е върхът на страданието. Казват му: "Слез, царю, за да повярваме!" Това е върхът на жестокостта. При условията, при които беше Христос, не можеше да слезе. Той каза: "Боже мой, защо си Ме оставил?" Значи оставил Го е в ръцете на хората, които разполагат с Него така, както те искат, а не както Той иска. Нима беше желателно за Христа да Му турят венец? Можете ли да си представите какво е мислил Христос в това време?

Всеки има своята си болка и носи кръста си. Всички сме на сцената наречена Живот. За всеки от нас има изпитания, макар и да сме на различни нива от Пътя. Страданието е едно, но след него идат радостите...

...За Бога се казва, че Той прави само една вдишка и една издишка през цялата вечност. Господ при една вдишка и издишка създава цяла вселена, а ние трябва милиони пъти да вдишваме и издишваме, за да създадем нещо. Защо страдаме? Ще ви дам друго едно обяснение. Страданията, това са материали, от които се градят нашите бъдещи жилища. Щом искате да имате едно хубаво жилище, непременно трябва да страдате, за да се съгради това жилище. А пък всички ваши въздишки са ежедневните плащания на работниците. Въздишаш - плащаш, докато се съгради къщата и се измаже. И най-после ще въздъхнеш и ще кажеш: Много хубава е тази къща, но главата ми побеля!

В това има един вътрешен смисъл. Ще кажеш: Заслужава си да страдам, но да имам нещо реално, в което да вляза да живея. И след това ще дойдат радостите. Друго разрешение на въпроса не може да се даде. Това е разумното разрешение на въпроса. Страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище. И колкото са по-големи страданията, толкова по-голяма къща се гради. Ако ви са малки страданията, малка е къщата. Големи ли са страданията, голяма е къщата. Големи въздишки ли имате - много плащате на работниците. Това е хубавото. Страданието е едно временно състояние, от което човек трябва да се освободи колкото се може по-скоро. Целият живот на човека да не е впрегнат само в страдания. Трябва само една част от живота да вземе страданието. На земята едновременно ще живееш живота, който живеят в ада, а когато се радваш, ти си на небето. В небето има радост, а в ада има страдания.

Кой ли не е бил в ада? Сами си правим грешки и сами трябва да си ги поправяме. Но поне придобиваме опитности... Поне, докато не стигнем Реалността.

...Сега човек трябва да придобие това качество. Кому трябва да стане господар? Трябва да стане господар на ада, да заповядва на всички низши духове, та като го видят да стават на крака. Щом не си господар, те ще ти заповядват, който от тях дойде, ще ти заповядва. А пък знаеш ли какво значи да си в ада? В ада ще бъдеш слуга. Когато някой ми говори за братство, аз подразбирам небето, рая; когато някой ми говори за братя и сестри, за майки и бащи, аз разбирам небето, разбирам онзи съвършен свят. А пък, когато ми говорят за страдания, за слуги, за роби, аз разбирам ада. Там няма майки и бащи, братя и сестри, ти си слуга. На друго място си даден. Слугата не остава вечно слуга. Това вътрешно трябва да схванеш. Две течения има в живота. Когато попаднеш в едното, това е робуването. Ще знаеш, че ти не си господар и трябва да се стремиш да станеш господар. Не да заповядваш на брата си. В небето ще се учиш на закона на Любовта. Там ще слугуваш доброволно, от Любов. А пък в ада ще слугуваш, искаш-не искаш, ще слугуваш, насила ще слугуваш. В небето ще бъдеш господар, ти сам си господар на себе си, а в ада ще бъдеш слуга и други ще ти бъдат господари. Вие казвате: Дотегнаха ми тези господари. Вие в религиозното общество минавате през една фаза. Вие сте вече навлезли в една област, където усещате едно ограничение, че работите не вървят така, както вие искате. И всеки иска да стане господар. Всеки иска да господарува. Но не знаете къде да господарувате. За да господаруваш, трябва да имаш сила. Не само да кажеш с думи, но като го хванеш, да го стиснеш с ръката си и ще кажеш: Каквото ти казвам, ще го изпълниш! Че има Господ, че имаш ли срам, че имаш ли човещина - тези думи са празни работи за него. Ще го стиснеш там, че вода и огън да излезе. Това е качество на господаря. Всеки е господар, който като стисне камък, отдолу да изтече вода, а отгоре да излезе огън. А когато някой стисне камъка и отгоре излезе дим, а отдолу кал, той е слуга...

Любовта е реалното и когато влезе в човека Любовта, той е силен. Когато влезе Божествената светлина в човека, той е силен. Когато проникне Божествената Истина в него, той е силен. Трябва да се откажем от себе си. Христос казва: "Трябва да се откажете от света". А пък за Бога се казва: "Бог толкова възлюби света... " Това, от което трябва да се откажем, да не го обичаме, този свят именно Бог го възлюби. Как ще обясните това? Докато не разбираш нещата, трябва да се откажеш от тях. Когато си слаб ще се откажеш и от кокошката, и от къщата, и от живота. Ти казваш: Няма да се откажа. - Ще се откажеш, ще ти го вземат. Като ти го вземат, ти се отказваш. А пък като станеш силен, тогава няма какво да се отказваш. Силният човек от нищо не се отказва, а пък слабият човек от всичко се отказва. Силният човек е вече господар на страданията. Слабият човек не може да се откаже от страданието.

В себе си трябва да се примирите, за да се примирят големите противоречия, които сега съществуват в душата ви. Вие казвате: Да видим какво казва Христос на своите последователи? - "Ако някой не се отрече от баща си и от майка си, от жена си, от децата си, и не възненавиди своя живот и не повдигне кръста си, той не може да бъде Мой ученик." Вие искате да дойде Христос и вие да бъдете на първо място? Като дойде Христос ще вдигнете кръста си и ще тръгнете след Него. Правилно е вашето схващане. Много правилно мислите, но това ваше правилно схващане не го туряте на място. Като дойде Христос вие трябва да влезете вътре и да му дадете място, да ви покаже как е разрешил въпроса. Той ще ви покаже Пътя. Има една страна в живота на Христа, в която вие не сте надникнали. Това, което е писано в Евангелието, това е едната страна, но има една друга страна, една красива страна, в която трябва да надникнете.

Три неща човек трябва да спазва: да не се поколебае в своята любов, да не се разклати в своята вяра и да не изгуби своята надежда. Любовта не седи в чувствата, а щом се намерите пред лицето на Този, Който ви люби, у вас се заражда желание да вършите нещо. Щом нямате Любов, у вас няма такъв импулс, нямате инициатива. Щом дойде Любовта, и инициативата идва. Аз съм правил наблюдения. Като дойде Любовта, човек запалва огън, точи, меси. Казвам: Любовта тук е дошла. Всички са весели. Като дойде Любовта всички ще бъдете със запретнати ръкави. Ще бъдете хубаво облечени, весели и ще съблечете старите дрехи. Че сте гол - това е една стара дреха. Че не ви върви - това е един стар костюм. Че не ви разбират -това е трети скъсан костюм. Че сте малко сиромаси - това е четвърти, още по-стар костюм. Това са все стари костюми. Ще обличате новите костюми, с които ще ви върви. Всяко нещо, което е привнесено от Любовта, вземете го! То е благословено. Когато ви дадат хляб или друго, яжте и благославяйте Бога. За всички здрави хора всякога има какво да ядат. Онези, които не трябва да ядат, са болни. Оставени са на диета. Който няма какво да яде, той е поставен на диета. Щом дойде Любовта, не може да бъде да си гладен. Няма изключение. Щом Божията Любов почне да действа, няма противоречия. Преди да е дошла Любовта има известни противоречия.

Да познаваш Бога по светлината и по топлината Му, това е щастието. Когато Любовта, Мъдростта и Истината ти направят визита, ти имаш пълната радост. Или когато животът, светлината и свободата те посетят, тогава имаш пълната радост.

Радост, която никой няма да отнеме