Суфиите

[Eлф]

"- Кажи ни за Религията.
А той в отговор му рече:
- Нима днес говоря за нещо друго?
Не е ли религията всяко дело и всеки помисъл -
а и онова, което не е нито дело, нито помисъл, а чудо и удивление, –
и те бликат в душата дори когато ръцете дялат камък или тъкат платно.
Кой може да отдели вярата си от работата си
и своето упование от своето призвание?
Кой може да просне пред себе си часовете и да ги раздели с думите:
” Това е за Бог, това е за мен; това е за душата ми,
а онова – за тялото ми” ?
Всичките ви часове са крила, размахани в простора,
и всеки мах е по една от същностите ви.
Който носи добродетелта си като празнична дреха,
по-добре гол да ходи.
Вятърът и слънцето няма да пробият дупки в кожата му.
А който се води по общото понятие за нравственост,
затваря потайната си птичка в клетка.
Но волната песен не излиза от решетки.
И тоя, за когото поклонението е прозорец –
да го отвориш и пак да го затвориш, –
той още не е бивал в обиталището на душата си,
чиито прозорци са разтворени от зори до зори.
Дневните ви творения са ваш храм и ваша религия.
Затова, когато влизаш в храма, вземи всичко свое със себе си.
Вземи плуга си и наковалнята си, вземи млата и лютнята си -
нещата, които си създал от нужда или за разтуха.
Защото в упоението си не можеш да се вдигнеш над постигнатото, нито да паднеш под загубеното.
И вземи със себе си останалите люде:
защото в поклонението не можеш да полетиш по-високо от надеждите им, нито да се смириш под отчаянието им.
И ако искаш да познаеш Бог, не почвай да гадаеш.
По-добре се огледай наоколо и ще видиш как Той си играе с децата ти.
Огледай се и ще видиш как Той върви по облака и как посяга с ярката светкавица или се спуска с рукналия дъжд.
И ще Го видиш как се усмихва с цветята и как се вдига и маха с ръка в дърветата."

Джубран Халил Джубран