мече Добавено Март 31, 2012 Доклад Share Добавено Март 31, 2012 Аз съм щастливо омъжена жена на 32 г. с малко бебе. Преди година във фейсбук се намерих с моята първа голяма любов Ев. Не бяхме се виждали и чували от 7 г. Преди това бяхме имали дългогодишна вълшебна и красива споделена любов. Излишно е да казвам колко много се вълнувах да го видя онлайн и разгледам семейните му снимки. Оказа се, че Е. има момченце, което е 4 г. по-голямо от моето момиченце. И двете деца са родени на една и съща дата (после разбрах, че дори и термините на мен и жена му са били на едни и същи дати). Започнахме да си чатим почти всеки ден. Толкова се бяхме затъжили един за друг. Говорехме за всичко - семейство, деца, работа, живот. Покрай тези ни разговори го почувствах отново толкова близък. Онази стара спотаена любов, която мислех за изживяна възкръсна в мен с пълна сила. Разговорите ми с Е. се превърнаха в наркотик. Ставах и лягах с мисълта за него. В същото време аз много обичам съпруга си и имам страхотно семейство. Чувствам се гузна пред него, че мисля за Е. От около 2 месеца Е. спря да ме търси да си говорим онлайн. Разбирам го и знам, че така е по-добре. Но сърцето ми все още е пълно с любов към него. Постоянно търся иконката му на екрана и все тайничко се надявам да ме заговори. Често го сънувам. Обикновено го прегръщам преливаща от любов, но само до там. Дори и в сънищата ми има задръжки. Искам да преодолея онлайн зависимостта си от Е. Душата ми се е стегнала и знам, че някъде греша. Моля ви обяснете ми какво се случва? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 31, 2012 Доклад Share Добавено Март 31, 2012 А какво прекъсна вашата дългогодишната, вълшебната и красива, споделена любов с Е.? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 31, 2012 Доклад Share Добавено Март 31, 2012 На твое място не би се опитвала да се боря с чувствата си по какъвто и да е начин. Нека иконката му стои там и всеки път, когато я видиш да му пращаш своята приятелска, красива, вълшебна обич. Обичта не включва непременно секс, чатене всяка вечер и/или семейство. Обичта е вътре в нас независимо какво се случва отвън. И тя е истинска точно тогава, когато не е свързана с нещо конкретно, с някакви очаквания. Ако обичта води до някакво очакване, това е агресия към човека, когото обичаме, това е опит по някакъв начин да контролираме неговия живот и да го завържем за нашия по начина, по-който на нас ни е приятно. Освен приятелската "вълна" с искрено от цялото сърце пожелаване да е щастлив така, както за него е най-добре, задължително върви благодарността - за всичко, което е преживяно с него, за това, че е там някъде и е щастлив толкова, колкото си щастлива и ти. Ако този човек не ти беше показал на времето си какво означава една вълшебна споделена любов, ти щеше ли да намериш своя страхотен съпруг и да създадеш сегашното си прекрасно семейство? В същото време, ако той беше "висял на врата ти", щеше ли да имаш възможност да намериш човека, с когото си щастлива у дома сега? Ако Небето е пожелало да не живеете заедно, а всеки от вас да намери друг човек за семейството си, значи това е било най-доброто за вас двамата и за вашите близки. Рассвет, Лъчезарна и Валентин Петров 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
мече Добавено Март 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 31, 2012 Благодаря Ви, Донка за отговора! Съгласна съм с всичко, което пишете. Искам само да вметна, че аз не се боря за чувствата си. Те винаги са били част от мен, просто сега изплуваха на повърхността и се обърках. Ужасявам се от мисълта да развалям нечие семейство. Вярвам, че просто не ни е било писано да сме заедно. Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи." Точно и аз имах подобно усещане за нещата. С Е. навремето не веднъж сме си казвали: " Винаги ще те обичам". Сега осъзнавам значението на тези думи с пълна сила. Вярвам, че пътят е един - да насоча всичките си усилия човешката любов от миналото да еволюира в Божествена. Или както Вие, Донка казвате - с благодарност, искрени пожелания за щастие и БЕЗ ОЧАКВАНЕ. Последното ми се струва най-трудно, но мисълта за преодоляване 'агресията към човека' ме мотивира напълно. Валентин Петров, Донка и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 31, 2012 Доклад Share Добавено Март 31, 2012 Донке, невнятна ми е позицията която защитаваш. Да пренебрегнеш себе си, заради семейството, заради мнението, заради изискванията на обществото. Отказа от това да изживееш, да почувстваш желана ласка, желана дума и поглед не могат да се заменят от бога, няма как да успокоиш душата си, освен ако не е помилвана от друга, любяща същност. Докога ще сме племе, защото не можем да се отстоим като индивид, защото не можем да отстоим позицията си и да поемем отговорност за чувствата си и изборите си. Проблемът е в собствената ни емоционална инфантилност, липсата на отговорност към другия, това на което го обричаме и невъзможните избори, които го караме да вземе. А в един слънчев ден да се примирим с присъдата, която сме произнесли върху един живот, който сме оплели със собствената си съдба и сме го обрекли на очакване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 1, 2012 Доклад Share Добавено Април 1, 2012 Йордане - не защитавам никаква позиция, споделям своите си преживявания и до какво съм стигнала в живота си. Обичала съм и с очаквания, много. Обичала съм и с много жестоки зависимости. Жертвала съм се и какво ли още не за всичкия ми половин век зад гърба. Момичето ще си реши как да постъпи в случая - защото тя, както е видно си обича и съпруга и детето и семейството си, и уважава любовта на старата си любов към неговите близки. Сложно е, и е просто в същото време. Затова е изпитанието - и аз минах през него преди време. И решението е точно това, което казва мече - не исках аз да го наричам, тя го нарече. Да премине човешката любов в божествена - при това към всички, и към старата, и към настоящата любов. Нека си бъдат любов, но вече безусловна, без претенции,... истинската. И тогава Небето решава къде и с кого ще си най=-щастлив. оставиш ли го - няма грешка. Натиснеш ли на своето, дават ти го, но само с това си оставаш - с изпълненото желание, а то почти никога не носи щастие... Иво, Валентин Петров и Итое 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвера Добавено Април 1, 2012 Доклад Share Добавено Април 1, 2012 (edited) Лично аз оставям миналото - в миналото и гледам напред. Щом пътищата ми с даден човек са се разделили,то е имало причина така да стане. Не се обръщам назад и не влача призраци от миналото със себе си в настоящето. Каквото е било - било е, хубаво, лошо, няма значение. Остава спомен, малко тъга или радост, но не му позволявам да ми влияе на днес и утре. Редактирано Април 1, 2012 от Силвера Диляна Колева, Розалина и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Април 1, 2012 Доклад Share Добавено Април 1, 2012 http://www.youtube.com/watch?v=0ZIWYBr6IKU&feature=relmfu Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sidi Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Вълшебството е в това ,че си изживял любовта / или я изживявяш/, дори и да е в миналото , оставаш духовно богат за цял живот. За съжаление са тези, които са се разминали с нея. По същество : Често се случва така - събираме се и се разделяме, така е трябвало, иначе не бихме идеализирали изгубения вече образ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.