Това е популярно мнение. Лъчезарна Добавено Март 31, 2012 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Март 31, 2012 Молитвен наряд за начало: Молитва на Духа Святий Беседа: Трите изпитания Молитвен наряд за край: Молитва на моето верую Евангелие от Марко, глава 14 Една стомна, в която сте наляли вода, съдържа едно важно качество. Излейте водата, стомната остава празна. Но така не е с извора. Той не престава да дава вода. Това, което постоянно тече и което никога не престава, това е реалност. ... Това, което в човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално. А реалното ние наричаме Божественото. ~ Когато човек стане самостоятелен и мисли, че е намерил истината, казва на баща си: Остави ме свободно да си поживея! Този стремеж не е лош, но пътят е погрешен. Погрешката не е в мисълта, в желанието и постъпката на човека да придобие. Но в какво седи погрешката? Всяка мисъл, която се ражда без Любов е престъпна мисъл. Всяко желание, което се ражда без Любов е престъпно желание и всяка постъпка, която се ражда без любов е престъпна постъпка. Така седи истината. Това е необходимо в живота. Всяка мисъл, която се е родила без Любов, тази мисъл ще ви създаде на всички такива големи страдания, каквито не сте и сънували, а това желание, което е родено без любов, ще ви причини на всички такива страдания, каквито не сте и мислили. Вие искате да знаете защо идват тези страдания във вас. ...Житното зърно ако не падне и ако не загине в земята, то няма да даде плод. И няма да опита после такава голяма радост. Аз искам вие да мислите, да не вървите по ограничения път на мислите. Казвате: Защо ни са тия страдания? Вие като съшивате една дреха, защо не направите само един бод и да сметнете, че това е достатъчно? Защо правите хиляди бодове? Законът е еднакъв - и в радостите, и в страданията има една последователност. На всяко едно страдание съответства и радост, и на всяка радост съответства едно страдание. ~ В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа. На земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и кофа. На земята е така. Онзи, който е турил на кладенеца въжето, той ще си вземе вече парсата. Той ще вземе повече отколкото струва въжето. Според мен аз никога не бих отишъл при един кладенец, дето има кофа и въже. Чудни сте. Когато отида при един извор, аз ли трябва да изтегля водата навън? Онези, които живеят на физическото поле, трябва да изваждат водата си от дълбоко. Онези, които живеят в духовния свят, водата им сама изтича, няма защо да я вадят. ~ Някой силен човек можел да вдига сто килограма. И ако аз мога да вдигна сто килограма, казвам, че е възможно това. Щом не мога да постигна това, мълча си. За това не правя и въпрос. За нещо, което не мога да го направя аз и въпрос не правя. Мога да ви препоръчам едно правило. Вие и въпрос не повдигайте за неща, които не можете да направите. ~ Ние най-първо трябва да оценим това, което Бог е направил. Даденото да оценим. Да оценим сегашния живот. Ние не оценяваме сегашния живот. Погрешката е там. Ако ти не оценяваш сегашното, ти не можеш да оцениш и бъдещето. Ако ти не можеш да оцениш най-малката любов, ти не можеш да оцениш и голямата любов. Ако ти не направиш най-малката постъпка, ти не можеш да направиш и голямата. ~ Ако схванете Христа като представител на Любовта, то Любовта е необходима за целия ваш живот. Любовта трябва да бъде подкрепа на всяка ваша мисъл, чувство, желание, постъпка. Любовта трябва да бъде непреривна сила, която да работи във вас. В деня, в който не работи във вас Любовта, нищо не може да постигнете. Някой път спите. Защо? Защото го няма токът на Любовта. ...Съзнанието на човека трябва да бъде будно, ангажирано с известна Любов. ...Ако ние съзнаваме, че всичко, което е създадено в света подтиква нашата мисъл, чувства и постъпки, ние имаме отношение, една връзка. ...Ние живеем в един свят, дето Бог ни се изявява. Ние сме в едно училище, дето професорите ще проявяват своето знание. В клас ще ходим, за да слушаме онова знание, което се проповядва в университета. Ако ти ходиш в училището и нищо не придобиваш, ходенето е безполезно. Ако ти вярваш и тази вяра не ти допринася нищо, тази вяра е безсмислена. Всички си образувайте едно верую, което да не се къса. ~ Да допуснем, че един човек ви казва: Ще ви запаля. Но не може да ви запали. И нищо не става, а пък друг нищо не казва и ви подпалва. Тогава питам: В кого е силата? В мълчаливата мисъл, мълчаливото желание и мълчаливата постъпка, които запалват, които внасят любовта, в това е силата. Не трябва да я търсите отвън. Колко Любовта се е проявила отвън у другите хора, вие не може да знаете, но във вас колко е, това може да знаете. Вашето щастие седи в това да проявявате Любовта. От невидимия свят казаха на Христос: Твоето въже ще оставиш, ние ще турим нашата кофа и нашето въже. Христос си сне въжето. Голямо разочарование претърпя Христос, няма друг човек, който да е претърпял по-голямо разочарование, отколкото Той! Всичко рухна. Разбягаха се учениците му и всичко каквото е казал, рухна повидимому. И Христос каза: "Тогава да бъде Твоята Воля!" И тогава дойде Божественото! Докато нашето човешко не отстъпи на Божественото, не може да имаме успех. Иначе ти ще имаш временни успехи и не може да придобиеш онова правилното, което търсиш. Само когато Божественото дойде, ти ще имаш един приятел, когото обичаш. Само тогава ще живееш в едно общество, което ще те разбира и ти ще го разбираш. В Божественото има това разбиране. "Бдете и молете се да не би в прегрешение да влезете." По някой път ние уповаваме на нашето знание, не виждаме, че знанието не ни помага. Някой път и вярата, която имаме не ни помага, някой път и силата, която имаме не ни помага. Вярата ни някой път е много малка в сравнение с мъчнотиите, които срещаме; някой път и силата, която имаме е много малка в сравнение с онези мъчнотии, с които трябва да се справим в живота си. Всяка мисъл, която носи в себе си скръб, има нещо нечисто в нея; всяко желание, което носи скръб, има нещо нечисто в него. И всяка постъпка, която носи скръб, има нещо нечисто в нея. Трябва да се очистят. Трябва да разпознавате чистите мисли от нечистите. Всяка мисъл, която носи само радост, е чиста. Всяка мисъл, която носи скръб, не може да градите с нея - трябва да се молите тогава. Старини ще дойдат - ще остареете и тогава ще ви оставят всички. Когато преминавате на онзи свят, нито един от вашите приятели, които са тук няма да ви придружават. Ще дойде това положение и тогава на кого ще разчитате? Всичките ви приятели ще дойдат само до последната станция и ще ви кажат само: Господ да бъде с теб! В живота ви дойде болестта, баща ви, майка ви не могат да ви помогнат. Вие имате страдания, какво ще кажете тогава? Там трябва да се прояви вярата! А не да се обезсърчавате. Някой казва: Ще се мре. Умирането е да ни се покаже само кой може да ни помогне. Кой може да ни помогне? Ще намерим Онзи, Който може да ни помогне! Който може да ни избави от смъртта. Той е истинският. При смъртта на Христа всички се разбягаха. Но Христос издържа на всички страдания! Това е първото положение. Има един, на Когото ние можем да разчитаме! Той е Онзи, на Когото Христос разчиташе! Разчитайте на Този, на Когото Христос разчиташе, вярвайте в Този, в Когото Христос вярваше! И постъпвайте така, както Христос постъпваше. От това правило се водете и всички противоречия ще се разрешат. Ани, Донка, Слънчева и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 31, 2012 Доклад Share Добавено Март 31, 2012 (edited) Здравейте приятели.Днешното утринно слово е много интересно.Благодаря Лъчезарна и моля за извинение,за моята прибързаност днес. Това,което ми направи най-силно впечатление в беседата ,е анализа на 14 глава от евангелието на Марко.Сигурно,защото и мене (както и нашия сайт),ме е обхванала вълната да изучавам Библията . Ето и някои мисли,които ме впечатлиха : Всяка една душа, всеки един от вас като слиза от невидимия свят, с него слизат близки души, които се въплотяват заедно с него - за да бъдеш щастлив, иначе ще бъдеш самотен. Ако схванете Христа като представител на Любовта, то Любовта е необходима за целия ваш живот. Любовта трябва да бъде подкрепа на всяка ваша мисъл, чувство, желание, постъпка. Любовта трябва да бъде непреривна сила, която да работи във вас. В деня, в който не работи във вас Любовта, нищо не може да постигнете. Някой път спите. Защо? Защото го няма токът на Любовта. Някой път зная защо спите тук. Защото не сте си починали. Работа трябва, а вие сте уморени. И някой казва: Да свърши беседата, че съм гладен. Някой има да дава 20-30 хиляди лева и аз му проповядвам, а той казва: Какво ще ми разправяш сега. Аз имам да давам толкова пари! Или някой е уволнен от служба и казва: Какво ще ми разправяш сега, аз съм без работа. Един американски проповедник казва: Аз проповядвам и на онези, които спят. - Сега аз гледам психологически на въпроса. Има две пояснения. Учениците на Христа заспаха тогава, понеже не можаха да изтраят на онази тежка атмосфера и на мисълта, че ще защитят Учителя си. Те казваха: Тежка работа е тази, не е за нас! Това показва слабата страна на човека. Редактирано Март 31, 2012 от Розалина Лъчезарна, Рассвет, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Слънчева Добавено Март 31, 2012 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Март 31, 2012 (edited) Благодаря за беседата! Три неща има, които изпъкват в прочетената глава. Силният повидимому не може да си помогне. Верните му не издържат своите обещания. И става едно нарушение на задачата. Казват, че Христос беше Син Божи и не можеше да си помогне. В дадения случай не можеше да си помогне. Случи Му се това, което Той не искаше. Защото ако искаше това, Той не би ходил да се моли да се отмени тази работа. Той се помоли така: Да не стане тази работа. Някои казват, че от Бога така е отредено. Въпрос е това. Когато някой човек вземе пари назаем и дойде кредиторът да си иска парите, това от Бога ли е? Кой го е нагласил така? Онзи, който е взел парите. Ако не беше взел парите, не щеше да дойде онзи. Извеждайте правилно изводите... Кое е същественото, за което трябва да се устои? По какво се отличават съществените работи от несъществените? Ще си послужа само с един пример много прост. Вземете вие каквото и да е желязо, нагорещено в огъня. След като го извадите от огнището няма да се минат 15 минути или половин час и това желязо ще изстине. Защо? Защото тези качества, които са дошли в желязото, са дошли отвън. Тези качества не са негова същина. Това, което губиш, то е дошло отвън. Сега последните неща може да ги уподобим на друг един пример. Една стомна, в която сте наляли вода, съдържа едно важно качество. Излейте водата, стомната остава празна. Но така не е с извора. Той не престава да дава вода. Това, което постоянно тече и което никога не престава, това е реалност. В живота трябва да отделяте съществените неща - вашите съществени чувства. Има някои чувства, които са преходни. Има и мисли преходни. Има и някои постъпки преходни. Аз бих ви навел на много работи, но няма защо да се разправят. Същественото се отличава с едно качество. То носи живот. Реалното в света носи подмладяване или обновяване, или възраждане. Това, което в човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално. А реалното ние наричаме Божественото. Трябва да знаете кога човек се е отклонил от Божественото.... ...Сега ще ви кажа едно нещо. Вие казвате, че блудният син, който напуснал дома си, отишъл в далечна страна. Кой е този блуден син? Аз всеки ден го виждам. Из София ходи. Онзи, който яде и пие седнал в една кръчма и се разполага - не е ли той блудният син? А пък от друга страна го виждам, че няма пет пари в джоба си, оттук-оттам проси. Вие по някой път го виждате и казвате: Блазе му. Но казвам: Няма да се минат и десет години и той ще бъде като онези американски милионери, които фалираха и направиха банкет със своите скъсани дрехи. И после казваха: Какви бяхме едно време и какви сме сега? Обедняване във всичките области на живота. Вие ще го намерите блудния син на физическото поле, в астралния свят, в умствения свят. Когато човек стане самостоятелен и мисли, че е намерил истината, казва на баща си: Остави ме свободно да си поживея! Този стремеж не е лош, но пътят е погрешен. Погрешката не е в мисълта, в желанието и постъпката на човека да придобие. Но в какво седи погрешката? Всяка мисъл, която се ражда без Любов е престъпна мисъл. Всяко желание, което се ражда без Любов е престъпно желание и всяка постъпка, която се ражда без любов е престъпна постъпка. Така седи истината. Това е необходимо в живота. Всяка мисъл, която се е родила без Любов, тази мисъл ще ви създаде на всички такива големи страдания, каквито не сте и сънували, а това желание, което е родено без любов, ще ви причини на всички такива страдания, каквито не сте и мислили. Вие искате да знаете защо идват тези страдания във вас. Вие решете въпроса защо са дошли тези страдания на Христа. Вие изплащате страданията на Христа. Защо Христос трябваше да пострада? Вие нямате обществено положение. Христос имаше ли обществено положение? Вие нямате дом. Христос имаше ли дом? Христос имаше 12 ученици, 12 приятели, но те бяха видни приятели. Всичките му апостоли бяха все пророци от хиляди години. Те в миналото пророкуваха, че Христос ще дойде. Те бяха всички еврейски пророци събрани около Него - Неговите приятели. Това е моето тълкуване. Това е само за обяснение. Те са онези близки души. Всяка една душа, всеки един от вас като слиза от невидимия свят, с него слизат близки души, които се въплотяват заедно с него - за да бъдеш щастлив, иначе ще бъдеш самотен. Ближният ви с вас е дошъл, това не е една случайност. И когато човек иска да замине за невидимия свят, и когато вашите приятели започнат да заминават за невидимия свят, защо ще бягат приятелите ви? От щастие ли? Не. От големи нещастия, които идват в света. Вие ще кажете: Какъв е изходният път на това? По кой начин трябва да се разрешат нещата? Вие казвате: Какво ще стане с нас най-после? - С вас ще стане това, което стана с Христа. Това е едната страна. После? Ще стане другото, което стана с Христа - ще излезне от гроба, ще възкръсне! После какво ще стане? Ще се възрасти там, отдето е дошъл. Най-първо ще стане това, което става на физическото поле. После ще стане другото. Ако първото не стане, второто и третото няма да станат. Някои от вас не гледат същността на страданията. Има някои страдания, които са на мястото си. Аз говоря за съществените страдания, които придружават живота. Житното зърно ако не падне и ако не загине в земята, то няма да даде плод. И няма да опита после такава голяма радост. Аз искам вие да мислите, да не вървите по ограничения път на мислите. Казвате: Защо ни са тия страдания? Вие като съшивате една дреха, защо не направите само един бод и да сметнете, че това е достатъчно? Защо правите хиляди бодове? Законът е еднакъв - и в радостите, и в страданията има една последователност. На всяко едно страдание съответства и радост, и на всяка радост съответства едно страдание.... Един брат седи при мене и казва: Искам да се запозная с напредналите братя от Бялото Братство. И той мисли, че тези бели братя са българи. По никой начин не мога да те представя на тези братя. Да те препоръчам на тях, ти не им знаеш езика и аз не искам да се излагам. Трябва да знаеш езика им. Христос знае всички езици, а вие кой език знаете? Вие казвате: Духът ще проговори чрез мене. Знаете ли какъв е езикът на Духа? Аз съм слушал евангелисти говорят езици и казват: Духът говори. Духът говори, но ти не разбираш нищо от този език. Духът говори, но ти не разбираш. Трябва да се говори на един разбран език. Това не е български език, нито английски, нито френски. Това е новият език на мисълта, която трябва да се разбира. Новият език се различава по следното, законът е този: Когато ученикът влиза в училището, с какво се отличава един ученик? По какво се отличава живото дете? - С живота. Детето като дойде на земята, трябва да има живот. На какво се дължи животът? - На Любовта. Животът носи със себе си една интензивна мисъл - да реализираш нещо в света... Съзнанието на човека трябва да бъде будно, ангажирано с известна Любов. Някой може да каже: Това, което говори Учителя не разрешава моите въпроси. Вярно е, но казвам ви: Има известни неща, които всякога ни засягат в нашия живот. Когато вятърът ни духа, интересува ни, понеже този вятър е една реч, той пречиства въздуха. Този вятър е за моя полза. Защо духа вятърът? Заради мен, заради вас. Изгря слънцето. Аз мога да кажа: Това слънце изгрява за мен, понеже аз се ползвам от него. Аз трябва да съзнавам в душата си следното: Слънцето изгря и неговата работа е за мен. Слънцето има отношение към мен. И като изгрее Слънцето, аз в този ден мога да свърша на физическото поле своята работа. Ако ние съзнаваме, че всичко, което е създадено в света подтиква нашата мисъл, чувства и постъпки, ние имаме отношение, една връзка. Ако ти се радваш на вятъра, който духа, ако ти се радваш на дъжда, който вали, ти имаш връзка с вятъра и с дъжда. Дъждът ще донесе своето благо. Ако не обръщаш внимание на тези неща, тогава ще се обезсмисли живота ти. Някой път е много мъчно да се направи едно заключение. Но трябва да се направи едно заключение. Ние живеем в един свят, дето Бог ни се изявява. Ние сме в едно училище, дето професорите ще проявяват своето знание. В клас ще ходим, за да слушаме онова знание, което се проповядва в университета. Ако ти ходиш в училището и нищо не придобиваш, ходенето е безполезно. Ако ти вярваш и тази вяра не ти допринася нищо, тази вяра е безсмислена. Всички си образувайте едно верую, което да не се къса. Преди известно време дойде при мене една сестра и ми разправя, че от дълго време иска тя да има едно съобщение от невидимия свят. И става една сутрин и чувства, като че някое същество иска да влезе вътре в нея. И тя го чувства. То влиза в нея и веднага се изменя нейното състояние. Аз зная как стои работата. Той казва, че тя е на погрешен път, че всичко каквото е правила досега не е право, че всичко е погрешно. Но кое е постоянно в живота? Тази светлина, която влиза в очите, може да ти причини дразнение, но може да ти стане и много приятно. Тази сестра се е намерила под влияние. Това не е влияние на духове, но това е приемане на посторонни мисли, които завладяват човека. Както един отровен газ може да парализира, както въглената киселина може да парализира, така и някой духовен човек може да се парализира и той да си мисли, че духове са дошли в него. Когато вие имате посещение на един Божествен дух, няма да се смущавате, той ще внесе едно светло чувство, една светла мисъл у вас и този ден ще бъде епохален, какъвто беше денят на Петдесятницата за апостолите. Те имаха връзката с невидимия свят и чуха да се говори на духовния език, и всички ученици знаеха духовния език. Духовният език и вие трябва да научите. Да допуснем, че един човек ви казва: Ще ви запаля. Но не може да ви запали. И нищо не става, а пък друг нищо не казва и ви подпалва. Тогава питам: В кого е силата? В мълчаливата мисъл, мълчаливото желание и мълчаливата постъпка, които запалват, които внасят любовта, в това е силата. Не трябва да я търсите отвън. Колко Любовта се е проявила отвън у другите хора, вие не може да знаете, но във вас колко е, това може да знаете. Вашето щастие седи в това да проявявате Любовта. Но Христос издържа на всички страдания! Това е първото положение. Има един, на Когото ние можем да разчитаме! Той е Онзи, на Когото Христос разчиташе! Разчитайте на Този, на Когото Христос разчиташе, вярвайте в Този, в Когото Христос вярваше! И постъпвайте така, както Христос постъпваше. От това правило се водете и всички противоречия ще се разрешат. Амин! Трите изпитания Редактирано Март 31, 2012 от Слънчева Лъчезарна, Inseparabile, Розалина и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.