190. Кое е това учение (НБ -4 февруари 1923 г. София. )

[Розалина]

Молитвен наряд за начало

Благост- песен

Духът Божи -песен

Красивата молитва

Беседа 190. Кое е това учение (4 февруари 1923 г. София. )

Молитвен наряд за край

Господнята молитва

Поздрав на Учителя - песен

Приятели, беседата е невероятна !

Тя дава отговор на много въпроси ,от съществено значение ,за живота на всеки човек днес .

Приятно четене !

Днес сте дошли да ме слушате. Каква е вашата цел? Всеки има някаква цел, която или ще постигне, или няма да постигне. Някой има да плаща полица от 10 000 лв. и дошъл на беседа да чуе нещо. После казва: Беседата не беше интересна. – Защо? – Защото мислел само за полицата. Той си казва: Какво ме интересува новото учение, щом не може да ми помогне да си платя полицата. И то е празна работа, както другите учения. Казвам: Ако следваш пътя на новото учение, ще намериш начин, как да си платиш полицата. Силата на новото учение се заключава в това, че може да плати всички полици. Истина ви казвам, че ако приемете новото учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари, неизплатени полици наричаме карма. Европейските народи страдат от своята карма. Да оставим настрана старите езически народи. Аз говоря за европейските народи, които живеят под тежестта на своята карма. Не могат ли съвременните европейски народи да се помирят? Не могат ли да се федерират помежду си? – Могат. Днес виждате навсякъде умни хора – руснаци, французи, англичани, американци. Не могат ли да се спогодят? Ако дойдем до балканските страни, и те са умни. Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят? Какво им липсва? Има някаква причина, дето не могат да се споразумеят. Всеки трябва да намери причината и да я отстрани.

Новото учение иде в света да пробуди съзнанието на хората, да им покаже, че те могат да се преобразят вътрешно, да приложат това учение във всички слоеве на обществото. Като наблюдавам хората, чудя се, защо се противопоставят на новото учение. То е Божествена светлина, необходима за всички хора, за всички църкви и общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата земя – необятна е светлината на новото учение. Всеки ще си вземе от тази светлина, колкото му трябва, колкото е необходимо за неговото развитие.

Бог се изявява на хората по два начина: по външен и по вътрешен начин. Давид запита Господа: Господи, от коя страна да нападна неприятеля си? Бог му отговори на този въпрос. И Моисей имаше условни знаци, дадени от Бога, по които да знае, кога ще победи и кога ще го победят. Докато държеше ръцете си нагоре, той побеждаваше. Щом ръцете му отслабваха, неприятелят му го побеждаваше.

Евреите са умни хора. Когато трябваше да воюват, те винаги питаха Господа, да воюват, или не. Бог им отговаряше чрез пророците: Идете да се биете! Сегашните християнски народи не питат Господа, те решават всичко на своя глава. Те казват: Ние решаваме въпросите си сами, няма защо да питаме Господа. Следователно, войната се допуща само по закона на необходимостта. Когато казваме, че войната не е нужна за нас, разбираме, че тя не е потребна за вътрешния живот. Този живот абсолютно изключва войната. Така живеят всички разумни същества. При тях няма причина за война, за никакъв спор. Следователно, докато живееш вътре в себе си, никога няма да воюваш. Ако живееш външно, ще воюваш. Докато хората не се подчиняват на Божествения закон, войната ще съществува. Ако изпълняват Божия закон, те никога няма да воюват.

Онези от вас, у които съзнанието е пробудено, трябва да знаят, че онзи, който може да ги направи щастливи, това са те самите. И тогава, онзи, у когото щастието се изявява навън, като изблик на енергия, трябва да е готов да дава. Иначе, тази енергия, неразумно използувана, причинява зло. Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен; мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н.

[Слънчева]

Наистина беседата е прекрасна, дава много светлина! Благодаря!

...Един мъчен въпрос е следният: „Кое е това ново учение"? Според едни, новото учение е това, което разрушава обществото; според други, новото учение е това, което съгражда обществото и носи условия за повдигането му. – Кой от двата възгледа е прав? – Вторият. Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т. е. които нищо не допринасят. Дядо ми гради нова къща, аз му помагам. Ако трябва да избера нещо от стария материал, от старите греди, например, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи. Трябва ли да се сърдя на работниците, или на себе си, че турям настрана старите изгнили греди? Те са свещени греди, дядо ми ги е поставил. – Какво от това? Някога са били на мястото си, а днес не влизат в работа. Старите дървени греди ще ги заместим с нови. – Ами дървените? Грешно е да ги хвърляме. – Чудни са хората, като намират греха там, дето го няма. Питам съвременните хора: Що е грях, що е морал? Не отричам морала, но всяко нещо в моя ум трябва да бъде точно определено, да отговаря на известна мярка. Например, любовта и за мене, и за вас трябва да е едно и също нещо, еднакво да я разбираме. Като проява, и мъдростта трябва да я разбираме еднакво. Същото се отнася и за истината, за правдата и за добродетелта. Ако любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта за едни хора представят едно нещо, а за други – друго, всички ще си говорят на непознат език. Старото и новото са два различни езика, на които хората говорят, без да се разбират. Всички противоречия в живота, както и антагонизмът между хората, се дължат на борбата между човешкия дух и материята. Висшето, разумното начало в човека не причинява никакви борби, никакви противоречия. По този въпрос са писали много философи. Който се интересува, може да чете, какво са писали. Срещат се двама религиозни. И двамата вярват в Бога и Христа. Те започват да разглеждат въпроса за спасението на човека. Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и се разделят. Те започват да спорят. Единият казва, че човек може да се спаси по еди-какъв си начин. Другият намира, че спасението става по точно противоположен път. И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата." Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните – мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак. Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по-прав, но да наместя счупения крак. Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Това не е достатъчно. Важно е, да се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка да бие. На същото основание, лесно се казва, че новото учение било еретическо или анархистическо.

– Що о анархизъм? – Беззаконие. Що е беззаконието? Законът подразбира проява на еднородни сили в известна система. Като знаеш закона, ще намериш начин да впрегнеш тези сили на работа. -Ако впрегнеш енергиите на едно избухливо вещество, ти можеш да ги вложиш в дулото на едно оръдие или на една бомба и да причиниш с тях нещастие на стотици хора. И това е закон, но неправилно използуван. Ще кажете, че това е култура. Да, но култура на разрешението.

Коя е отличителната черта на съвременната култура? – Тя се отличава със своята грамадна разрушителна сила. Съвременните културни хора са майстори в разрушението. Да остане на тях, те са в сила да вдигнат, ако не цялата, поне половината земя във въздуха. Обаче, съществата, които се грижат за земята, могат да налеят вода върху изобретенията на учените и да ги обезсилят. Господарят на земята не позволява да се играе с нея. Като залее барута с вода, пали го, колкото искаш – не хваща....

Сещам се отново за сравнението с тихата, спокойна вода, която заобикаля големите камъни и пее по пътя си... Вместо да воюваме помежду си и да си чупим главите е добре да сме разумни, науката психологиия и други науки помагат в тази насока. да си обясняваме случващото се и да се издигаме, да прощаваме...

Сегашните хора се делят на материалисти и идеалисти. И едните, и другите трябва да имат чиста кръв. Това се изисква особено от материалистите. Това изисква живата разумна природа. Тя е истинският лекар на човека. Следователно, добрите, умни лекари трябва да бъдат нейни асистенти. Аз признавам само природата като виден специалист – лекар. Останалите лекари са нейни асистенти. Аз познавам само Един истински свещеник – служител на Бога. Всички останали свещеници, от каквато религия да са, те са Негови асистенти. Аз познавам само Един философ, който мисли право. Всички останали философи, на които няма да споменавам имената, са Негови асистенти. В заключение на това, казвам: Всяко учение трябва да се приложи. Боли те корем. Въртиш се на една, на друга страна, викаш лекар да ти помогне, искаш да оздравееш. Според духа на новото учение, казвам: Не бързай да се освободиш от коремоболието, но започни да търсиш причината за болестта. Като се поровиш в паметта си, ще си спомниш за отношенията ти към своите съседи. На една твоя съседка ти беше настойник, пое грижата за децата й, но вместо да изпълниш задължението си, като честен човек, ти изяде всичкото й наследство. Децата й останаха на пътя, в лишения, без никакви средства. После ще си спомниш и други погрешки в живота си. Като решиш да изправиш грешките си, и болестта ще мине. Ще ти дадат жизнен кредит, да изправиш живота си. Ако не се изправиш, ще те задигнат на онзи свят. Помни: Всяка болест е последствие от извършено престъпление в миналото или в настоящето. Като не знаят това, лекарите мислят, че могат да се справят с болестите. Обаче, вместо да се намаляват, болестите се увеличават. – Докога ще продължава това? – Докато хората дойдат до съзнание, да търсят причините на болестите в себе си и, като ги намерят, да ги отстранят.

Новото учение, което Христос проповядвал, трябва да се приложи първо в училищата. Това се изисква от умните и добри учители – специалисти. Майките и бащите трябва също да приложат в дома си новото учение. Казват, че новото учение руши обществото. Не, новото учение дава правилни методи, как да се устрои бъдещето общество. Казвате: Какво ли иска да каже Учителя с това? – Нищо особено, освен че 2 X 2 = 4 и 2 + 2 = 4. При това, при умножението и при събирането законът не е един и същ. – Защо? – Защото 1 + 1 = 2, а 1 X 1 = 1.Защо, като събираме единица с единица, се получава по-голямо число, а при умножение на единица с единица, се получава по-малко число? На този въпрос могат да отговорят само математици. Винаги при умножение на еднакви числа, резултатът е различен от този при събиране на същите числа. Ще кажете, че това е проста работа. – Не, тази работа има приложение в живота. Например, 2 + 2 = 4 и 2 X 2 = 4. Това е едно противоречие. Много просто. Всяко неразбиране на нещо създава противоречие. Когато говоря за този закон, мнозина мислят, че той е Божи закон. Едно трябва да се знае: Великата основа на света, от която ние произлизаме, и великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човекът, можем да мислим по определени закони.

Хубаво е да се прочете цялата беседа, има толкова важни моменти, отговори, за търсещите и желаещите промяна в себе си...

Кой ум не се нуждае от светлината на мъдростта? – Всички се нуждаем от топлината и светлината. Кой не желае да бъде любещ, умен, добър, истинолюбив? Това е стремеж на всяка душа. Кой от вас не се отвращава от лъжата? Като те срещна, ще кажа: Братко, искам да ти се изявя, без да казвам, че те обичам. Ти си странник, на сто врати си хлопал и навсякъде си слушал думите: Няма място за тебе, – Братко, много съм отпаднал. На много места хлопах, но никъде не ми отвориха. – Заповядай, в моя дом има едно малко място за тебе. Като дойдеш у дома, ще ти дам топла вода да се измиеш, дрехи, да се преоблечеш; ще те нахраня добре и после ще си поговорим братски. Това учи новото учение. Това значи, да се даде подтик на всички души - на млади и на стари. И вие сте пътници на земята. Не се обезсърчавайте, велико е вашето предназначение. Турете кръст на вашите противоречия, но не ги забравяйте. Оплакваш се, че някой те обидил. – Как те обидил, по какъв начин? – Ето, причини ми една голяма рана на ръката. – Да, но сега този човек е готов да си изправи погрешката. – Как ще я поправи? – Той е учен човек, има знания. Изважда от джоба си едно шишенце, с особена течност, и сипва на раната му. След 20 минути раната изчезва. – Сега доволен ли си? Както виждаш, той се извинява, целува ръката ти, и така погрешката се изправя. Имаш ли друга обида? – Нямам. Така се заличават обидите в новото учение. Еликсирът на новото учение лекува всички рани, всички обиди, всички огорчения. Сипвам от еликсира на раната и казвам: Ще внимавам втори път да не те обидя. Има ли по-велико учение от това? Този е новият начин, по който ще живеят мъже и жени, дъщери и синове, господари и слуги. Ако е въпрос на думи, всичко става лесно, но изкуство е да живееш в духа на новото учение. За прилагането на това учение се искат векове. Обаче, окултната школа, която следвате, разполага с методи, правила и закони, с които лесно може да ги приложите. С Учителя всичко става лесно, както опитните музиканти лесно прилагат правилата на музиката.

Аз съм уверен в следното: Моят показалец никога няма да напусне своята служба. Щом той няма да напусне службата си, и вие няма да напуснете службата, която изпълнявате, като удове на великия организъм. Изпълнявайте Божията воля. Осветявайте Неговото име. Прилагайте Неговата светлина. Нека доброто донесе условия за широки разбирания и за прилагане. Този е поздравът на новото учение.

4. Беседа от Учителя, държана на 4 февруари, 1923 г. София.

Светъл и усмихнат ден на всички!