Търся помощ

[Mepi]

Здравейте, от известно време чета темите във форума и най-после се престраших да пиша.

Не зная от къде да започна, всъщност историята е много дълга, затова ще се опитам да я разкажа с малко думи. Преди 12 години загубих детето си, последва период на голяма мъка, след това със съпруга ми взехме решение, че така не може да продължава, че трябва да променим нещо, имах проблем със забременяването затова решението което взехме бе да осиновим дете за да се върнат отново усмивките на лицата ни. Казано-сторено, с помоща на приятели бързо се справихме със самата процедура, и хоп вече бяхме с бебе, радоста и щастието което се носеше около нас бяха огромни, след няколко месеца забременях и родих едно прекрасно детенце, сега си имам две. Проблемите ми започнаха от тогава, започнах постояно да изпадам в паника за най-дребните неща. Страхувах се като се разболеят, страхувах се да не се ударят, казано за по лесно от мухата правех слон. След две години на панически атаки изпаднах в една дупка от която не знаех как да изляза, започна се едно лутане по лекари, един ден попаднах на психиатър който ми сложи диагноза паническо разстройство изписа ми антидепресант, трудно ми беше да приема хапчетата, изпитвах страх дори от тях, но ги започнах след месец се почуствах добре и продължих да ги пия. И така седем години през които съм правила два опита да ги спра защото се чуствах готова на това и с вярата че вече съм излекувана, но уви всичко започваше отначало, съвета на лекаря беше да продължавам да си ги пия.Това лято реших, че децата вече са големи, аз не съм имала паник атаки, и вече е време да спирам хапчетата. Ентусиазирана, започнах постепено да намалям дозата, чуствах се сигурна, за няколко месеца успях да стигна до четвъртинка, след това започнах и четвъртинката да деля на половинка, може би си въобразявах че тази малка прашинка ми помага и така и не се разделих с нея, но иначе се чуствах много добре, и изобщо нямах никакви лоши мисли и притеснения. Преди месец се наложи да отида на зъболекар, а от дете изпитвам ужас само при мисълта за зъболекарския стол, но си казох че страх не страх трябва да се ходи. С всяско следващо посещение все повече и повече се страхувах, започнах да си въобразявам какво ли не, до такава степен се пренавих психически, че дори нервите на зъба не искат да се умъртвят, нито арсен нито други лекарства ги морят, предложиха ми упойка но само при мисълта за нея се паникьосвам. Всички тези въображами мои страхове отключиха отново онова мое състояние от първата година на паники, страхувам се без пречина, треперят ми краката с часове, после имам часове на пълно спокойствие, след това пак страхове. Взех решение че трябва да си почна пак антидепресанта, защото нещата се задълбочават, но нали имам и страх от пиенето на лекарства вдигам дозата с косъмчета и в момента съм на половинката на хапчето. Днес след един инцидент, изпаднах в още по голяма паника, и реших че сама няма да се справя, че сигурно имам нужда от други лекарства, записах си час за психиатър-психотерапевт, след един часа разговори ми казаха че трябва да сменя лекарството, защото не може толкова години да се пие едно и също, написаха ми рецепта, казаха ми как да заместя едното с другото лекарство, ако реша да се подложа и на психотерапия, но щяло да ми бръкне много в джоба, защото един сеанс спрувал 50 лв. Сега пак съм в безизходица.Наистина ли трябва да сменям лекарството, защо да не може да си пия пак старото, не искам да го замествам, причината не е че то не ми действа а че аз го спрях. През годините когато се чуствах добре не потърсих никаква помощ за да променя вижданията си за живота, а и никой не ми го е препоръчвал. Сега ровейки се в интернет попаднах на вас и май ми просветва че само с лекарства няма да стане. Мога ли да си остана на старият антидепресант и да не го заменям с друг, да си стъпя малко на краката и след това да потърся помощ от психотерапевт с чиято помощ да успея да превъзмогна тревожните си състояния и разни негативни мисли които се прокрадват постояно в ума ми. Объркана съм и не зная на кой да се доверя. Няма кой да ми препоръча специалист. Докато четях темите във форума се появи някаква надежда, че има хора които не гледат на нас само като на пациенти, правите всичко възможно да напътствате хората как да се справят с проблемите си. Така се реших и аз да пиша, въпреки че все още не съм сигурна че е правилно да разказвам всичко това. Може ли да ми дадете съвет, как да изляза от тази криза, не искам да съм в това състояние, боря се, слевам някои съвети които прочетох от темите, опитвам се да мисля положително, но май е трудно да се справи човек, и ще се иска доста труд докато стигна до целта. Дори не съм сигурна дали написах всичко правилно, дали ще ме разберете, надявам се че ще остана разбрана.

Редактирано Март 13, 2012 от д-р Тодор Първанов

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте,

Вариантите са няколко.

1. Да се върнете на антидепресанта, който сте пила преди и сте била добре. Колегата не се е изразил точно. Към тях няма привикване, така че правилото е, когато един антидепресант е помагал, да се започне отново с него. Според мен това е най-удачния за вас и за момента вариант. Едва след като се успокоите, потърсете помощ, за да можете следващия път успешно да го спрете. Както сама се убедихте, без психотерапия симптомите се връщат обратно. Форума е пълен с такива случаи.

2. Да започнете психотерапия при опитен терапевт, която да бъде подкрепена само с транквилизатор или невролеприк в транквилизираща доза, но не и антидепресант. При този случай медикаментите да се използват за много кратко време, няколко седмици, след което лекарствата да се спрат и се продължи само психотерапия.

3. Да приемете, че ще пиете цял живот лекарство, да се примирите с това, като лекарството е помогналия ви антидепресант.

Късничко е, затова съм толкова кратък, но ако имате други въпроси или нещо неясно-питайте.

ИМАМ ЕДИН АПЕЛ:

ПРИ НЕВРОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА КАТО ПАНИЧЕСКО ИЛИ ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО, НАТРАПЛИВОСТИ И ФОБИИ ТРЪГНЕТЕ ПО ПЪТЯ НА ПСИХОТЕРПИЯТА.

ТАКА ПРОБЛЕМЪТ ЩЕ БЪДЕ РЕШЕН МНОГО ПО-БЪРЗО И ТРАЙНО И ОРГАНИЗМЪТ НЯМА ДА СЕ ТРОВИ НЕНУЖНО ГОДИНИ НАРЕД!

Редактирано Март 14, 2012 от д-р Тодор Първанов

[Mepi]

Благодаря ви много д-р. Първанов. Много се зарадвах като чух от вас, че няма нужда да сменям антидепресанта въпреки че съм го пила толкова много години. Сега ще си поставя за цел с негова помощ да изляза от кризата. След това ще потърся и психотерапевт. Смятам да се запиша и на курс по йога. Проблема е че не зная към кого да се обърна. Нямам познати които да са имали моя проблем и да ми посочат специалист. Ще ви пиша на лично съобщение от кой ми бе предложена помощ, не искам да споменавам имена тук. Ако бях открила по рано форума ви може би сега вече щях да съм приключила отдавна с проблема си. Единствено топлите думи и куража който давате на хората с подобни на моите проблеми ми вдъхват надежда, че можем да се справим с това толкова мъчително състояние на умовете ни.