pipilota Добавено Март 12, 2012 Доклад Share Добавено Март 12, 2012 (edited) Здравейте на всички, Не знам нито от къде да започна нито с кое.Запознахме се със съпруга ми в сайт за запознанства през октомври 2006,като на шега.Аз току що бях приключила една дълга връзка 10г.Представяше се за необвързан с реално име,рождена дата.След около 3м.писане,и разговори по джиесем ме покани да ида при него в Германия,където бе на фирмено обучение.Не знам от къде набрах тоя кураж и смелост,но заминах,изкарахме си 14 незабравими дни,а вечерта преди да си търгна прехвърляйки ми музика от лаптопа,усройството ме попита ще приема ли дани от женско име,при което съвсем нормално аз се смръщих?!?Явно вече нямаше как да крие защото забеляза ,че се подразних и зачудих защо от женско име,а не от неговото примерно-седна гушна ме,и каза че трябвало да поговорим,че той бил женен,че има дъщеря и така сам поразплете кълбото.Не казвам,че съм светица,но не съм грешница и съвсем нормало бе да му кажа че нещата свършват тук и сега.На другия ден той ме откара до летището,прибрах се в БГ и се почна едно звънене,едно молене,едно вричане,ама до баналност,че щял да се разведе и че иска да сме си заедно,но аз бех решила,с женен мъж не,и просто се дистанцирах.Дори ме заплаши с убийство като си дойдел.Това звънене и молене не спря!Не исках да съм разтури къщата,както казват хората.Той се прибра,за Коледа при семейството,и на 26.12,2006.дойде в градa ,където учех,работех и живеех с молба за развод и молба,ако поне малко го обичам да си помисля.Той нямало да живее с предишната си жена,и дали ще съм аз или друга това бил неговия избор.Обичах го,и показах че му давам шанс,седнахме поговорихме,той остана на хотел вечерта и на другия ден се върна до ап-та на съпругата и детето,събра си багажа и дойде при мен.Не знам каква бе причината,но напусна работата,която имаше,почна да търси нова някъде където може да сме заедно,и офертата не закъсня,заминахме през април за Судан.Там през месец май забременях,и есента си дойдохме,той остана с мен в София до като сина се роди,и замина 2м. след това.Първо бяхме на квартира в София,после месец май дойдохме при нашите в малък провинциялен град,където ние с малкия сме и в момента.Купихме ап-т в Пловдив,наш дом(понеже нито при мойте има къде и как да живеем,нито при родителите му самостоятелно).Вече го и обзаведохме.Съпругът ми не е от хората които много говорят,мълчалив е,аз дори не мисля че го познавам добре;Споменавал ми е че има дразги с колегите,и че работата не върви,че има много ерви и проблеми,но с по две-три думи,нищо конкретно.Преди Коледа ми каза че напуска,и почва да търси друга позиция във фирмата.Имаше период в който мина в депресия започна да говори глупости от типа,ми като не намеря ша си се прбера,все ще има пари да си купувам хляб,а вода ша пия от мивката,ще преживявам някак,ток ми не трябва.Държеше се като не добре с акъла,и като човек който няма семейство жена,дете,ангажименти.После излезе новото предложение,което прие и сякаш всичко си и дойде на мястото.Пак си стана себе си.Може да съм много подробна,за което се извинявам но,ми се ще да дам реална картина на ситуацията.Той издържа изцяло родителите си и брат му които е на 35г.(без здравословни проблеми,просто лентяй,така е свикнал да си се шляе,и да не бачка).До скоро пращаше по 500лв месечо на дъщеря му,като извън тези пари плащаше езиовите и курсове,плуване и два пъти годишно купуваше дрехи,каквото и е нужно.На Коледа и РД се купуваше подарък и то за по над 1000-2000лв.Как той спря кранчето за там?-,усети се че го лъжат,мамят,и говорят пред него каквото трябва.Парите които праща не се харчеха за детето,а за цигари и кафета на майката която също бе безработна.Дъщеря му съвсем не скрито му показа и каза че дава ли пари,ще има стойност за нея,не дава ли просто ще е г- н Никой.Тя сега е на 14-15г.но е рядко цапната в устата.Тези всичките неща го вбесяваха прекипя му,и сега праща по 120лв колкото държавата го е отсъдила на делото.Не поддържа контакти с майката и дъщерята,или поне пред мен така казва.Аз имам 3 виши образования-философия,финанси и стопанско управление,но той не дава да работя.Да съм си стоела да си гледам детето,той изкарвал добре.А аз самата си мисла че той така се чувства спокоен че съм зависима изцяло от финансите му и от него самия.Сина ни е на 4г.а от преди 2г.Иван не спира да иска второ дете.Обичам мъжа си,но..............не мога да поема тази отговорност,колебая се все още въпреки че и аз искам още едно дете.Тук е момента да кажа какво е това което ме спира.Иван е странен човек,въпреки че сме заедно от 5г.аз не го познавам добре.Поведението му е страно,не говори много,или по-точно само толкова колкото прецени,по-спецялно за миналото си.Почти не познавам негови роднини освен родителите му и семейството на чичо му по бащина линия.С други роднини не ме е запознавал.Бившата му съпруга е от същото село -Чирпанско.Може би там е проблема да не ме запознае с някой които е и нейн роднина,то по селата,всеки е на всеки рода .Като идем там стоим само в техните,не се срещаме с друг.Бил е скромен и необщителен младеж по думите му,с бившата му жена са го запознали роднини. Сключил е брак през 1995веднага след казарма,а дъщеря му се е родила 1996.Преместили са се да живеят с жена му в София в апартамент на нейните родители.Той казва ,че там и от тия хора е преживял небивал тормоз и унижение - че той е г- Никой че не може да изкарва добри пари,да издържа семейство,и това е бил повода да потърси работа,за повече пари,намерил е в Гърция.От там в Африка,е заминал с хората от небезизвестната в миналото финансова пирамида Орион.Как се е отскубнал от тази,групировка не знам,знам само че се е запознал с дъщерята(негърка) на шефа на местна фабрика за бира и безалкохолни,почнал работа за тях,т.е немска фирма с франчайз в ЮАР,в която фирма и до ден днешен работи.Там и покрай нея е научил перфектно английски,живял е в ап-та и ,описва времето прекарано с неа,като жива-приказка.В момента в които жена му разбрала естествено са почнали едни кавги,едни чудеса,и днес така,утре така минават 2г.Връзката им е била сериозна,стига се дори до предложение за брак с негърката,и развод с бившата му жена.Определящо в решението му май е било мнението и отказа на родителите му да приемат негърката,за снаха.Родителите му до този момент са живяли с мисълта че всичко м/у сина им и снахата е перфектно,и това им е дошло като шок.Идва времето в което се запознаваме ние.За мен също имаше съпротива,но той им каза че ме обича,развежда се и ще живеем заедо за добро или лошо,а те трябва да ме приемат.Преценила съм че много държи на родителите си,и отношенията му с тях са на пиедестал.От както се познавам с него до ден днешен им е издавал над 65000лв.Те уж всяка година садят,сеят и накая,няма нищо изкарано.Наесен пак почват да търсят,а той да праща пари,щото нямат дори за хляб.Много са проблемите,много са грижите и дупките които де има една дума да пълни,това го кара да стои там и да работи в Африка,и да не мисли и говори за прибиране в БГ.До сега малкия бе малък,а сега когато може да заминем при него в Кения и да сме заедно не спира да иска второ дете.Грях ми на душата но пия противозачатъчни-тайно вече 2г. ;( но и това до кога?Това което ме спира да поема тази отговорост е факта че поведението на съпруга ми е низ от люшкания в двете крайности.Ту е много мил,ту се ядоса от нещо,ама мн.мн.дребно и ме отхвърля,дори ми е искал развод 2-3пъти,след 1г.брак(ние се ожениехме след 4г.връзка,сина ни бе роден)Скоро след Нова година се случи нещо,след една съвсем рутинна забележка от моя страна,той избесня,стана и с 3-4удара в масата строши лаптоп за 3000лв.Бяхме в ап-та сами с него.Излезе от стаята,и повече от час остана сам.Аз отидох и след настояване влязох при него,коментар за случилото се нямаше,само рече извинявай.Гушна ме и така заспа.По мое настояване ходихме на психиятър.Говориха около 20мин.пред лекарката сподели че в агресията си е искал да набие мен,а за да не го направи е строшил лаптопа.Тя каза че има маниакална депресия.Написа му 4 медикамента-депакин хроно300,от него 3по2т.;Атаракс25мг,от него 2по1т.,тиоридазин25мг.1т.и имаше още едно,ама не го запомних,май да бе нещо конвулсин...или нещо подобно.Препаратите които назначи купихме,но след като прочете описанията захвърли в кофата,и не е пил.Той замина за Кения в началото на февруари,а от тук взе само Ремотив,казва че го е пил и преди и се чувства по.добре.В България си е за 15дни на всеки 3м,а по Коледа и НГ за 1м.През тези 3м.настроението му се мени като деня и ноща,периодично.Има няма 15-20дни е с добрите,а после 5-7дни го няма никакъв,нито звъни,нито в скайп влиза,на мой позванявания затваря,пълна изолация.Не иска да чува дори сина ни.После минат 5-7дни и все едно нищо не е било.Не коментира никак отсъствието си,просто все едно нищо не е било,дори и да питам откланя темата или просто млъква пак,това ме научи вече да не питам Нямам особени познания с човешката психиха,но след доста ровене и четене стигам до извода че мъжа ми страда от биполярно афективо разтройство БАР,може и да греша разбира се,аз не съм медик?!?Лекарства стана ясно не иска да пие.Пишело че са за Епилептици,че ще унищожат Мъжката му Потентност,и просто ще го Побъркали.Имате ли някаква конкретна препоръка,съвет или знам ли?!?!?!? ;( Ако не друго поне си излях душата и болката.Благодаря за търпението,вниманието и ако евентуално някой може да ме посъветва какво да направя ,за да си и да му помогна Желая Ви на всички тук здраве и успех в начинанията!Бях напълно искрена,очаквам съветите Ви! Редактирано Март 13, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 12, 2012 Доклад Share Добавено Март 12, 2012 (edited) http://www.eurolab.ua/diseases/861/ Проверете в търсачката думата циклотимия. Има ли съвпадения в това което виждате или не и ако има разлики дайте ги. Редактирано Март 12, 2012 от д-р Тодор Първанов pipilota 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 (edited) Писах ви на л.с., че ще променя личните данни, които сте изложила в писмото си, но след като се зачетох в цялата поредица от градове, име, държави, промених мнението си - твърде много са... Вие сте зряла жена и сама решавате кое да оповестите и кое не. Принципно в този форум би трябвало питащият да публикува информацията така, че да изложи принципните проблеми на казуса си, а не да представя лични детайли без позволението на замесени други страни от казуса си. Но, тъй като сте зрял човек, оставям писмото ви както е. Психиатъра, при който сте ходили, ви е казал маниакална депресия. Това е старото име на биполярно афективно разстройство (БАР), да. Поставянето на диагнози в психиатрията обаче е силно субективна дейност и често се прави с цел основание за изписване на лекарства. Да, в поведението и емоциите на мъжа ви личат модели на нестабилност, на променливост, на спадове и подеми. Биполярността обаче има по-рязко изразени депресивни сривове, както и маниакални "подеми". При мъжа ви тази цикличност е далеч по-лека. Циклотимията, за която пише д-р Първанов по-горе, също е колебание в емоционалността, но в по-поносима амплитуда. Изразено на разговорен език, означава просто емоционална нестабилност, вариране на настроенията. Това е едно почти нормално състояние, често срещано. Според мен по-важни са не толкова диагнозите, а решаването на проблемите и постигането на щастие, в случая в семейството ви! Мъжът ви изглежда интелигентен човек. Сигурен съм, че ако започне да се вижда с психотерапевт, да спортува, да се занимава с йога, да медитира, ако разшири кръгозора си, относително бързо ще намери баланса си! Когато се научи да наблюдава спокойно емоционалните си амплитуди, но да запазва връзка с центъра си от спокойствие, тогава и амплитудите ще станат далеч по-малки и нормални, а поведението му по-стабилно! Възможно е! В психотерапията той би видял живота си като на длан - собствените си ментални модели, мисли, чувства и действия. Би осъзнал защо се чувства длъжен на родителите си и има ли нужда да продължава да поддържа това чувство. Би осъзнал страховете си, които го подтикват към нови и нови връзки, вината си, моделите на тъгата си - с помощта на себеразбирането си, с придобиването на здрав вътрешен център, в процеса на психотерапия той за няколко месеца само може да освободи излишните емоционални товари и придобие здраво психично ядро от щастие и вътрешна сигурност! Когато отговорите доколко според вас мъжът ви се вписва в описанието на циклотимията, д-р Първанов може да ви предложи как да го мотивирате, за да започне психотерапия с цел придобиване на емоционална стабилност! Редактирано Март 13, 2012 от Орлин Баев pipilota 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pipilota Добавено Март 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 13, 2012 (edited) Писах ви на л.с., че ще променя личните данни, които сте изложила в писмото си, но след като се зачетох в цялата поредица от градове, име, държави, промених мнението си - твърде много са... Вие сте зряла жена и сама решавате кое да оповестите и кое не. Принципно в този форум би трябвало питащият да публикува информацията така, че да изложи принципните проблеми на казуса си, а не да представя лични детайли без позволението на замесени други страни от казуса си. Но, тъй като сте зрял човек, оставям писмото ви както е. Психиатъра, при който сте ходили, ви е казал маниакална депресия. Това е старото име на биполярно афективно разстройство (БАР), да. Поставянето на диагнози в психиатрията обаче е силно субективна дейност и често се прави с цел основание за изписване на лекарства. Да, в поведението и емоциите на мъжа ви личат модели на нестабилност, на променливост, на спадове и подеми. Биполярността обаче има по-рязко изразени депресивни сривове, както и маниакални "подеми". При мъжа ви тази цикличност е далеч по-лека. Циклотимията, за която пише д-р Първанов по-горе, също е колебание в емоционалността, но в по-поносима амплитуда. Изразено на разговорен език, означава просто емоционална нестабилност, вариране на настроенията. Това е едно почти нормално състояние, често срещано. Според мен по-важни са не толкова диагнозите, а решаването на проблемите и постигането на щастие, в случая в семейството ви! Мъжът ви изглежда интелигентен човек. Сигурен съм, че ако започне да се вижда с психотерапевт, да спортува, да се занимава с йога, да медитира, ако разшири кръгозора си, относително бързо ще намери баланса си! Когато се научи да наблюдава спокойно емоционалните си амплитуди, но да запазва връзка с центъра си от спокойствие, тогава и амплитудите ще станат далеч по-малки и нормални, а поведението му по-стабилно! Възможно е! В психотерапията той би видял живота си като на длан - собствените си ментални модели, мисли, чувства и действия. Би осъзнал защо се чувства длъжен на родителите си и има ли нужда да продължава да поддържа това чувство. Би осъзнал страховете си, които го подтикват към нови и нови връзки, вината си, моделите на тъгата си - с помощта на себеразбирането си, с придобиването на здрав вътрешен център, в процеса на психотерапия той за няколко месеца само може да освободи излишните емоционални товари и придобие здраво психично ядро от щастие и вътрешна сигурност! Когато отговорите доколко според вас мъжът ви се вписва в описанието на циклотимията, д-р Първанов може да ви предложи как да го мотивирате, за да започне психотерапия с цел придобиване на емоционална стабилност! http://www.eurolab.ua/diseases/861/ Проверете в търсачката думата циклотимия. Има ли съвпадения в това което виждате или не и ако има разлики дайте ги. Има само една разлика при него не се наблюдава безсъние в период на депресия,по-скоро ,,дава заето"„него го няма",но си спи добре. Разликата е само че той няма проблем със съня,нито когато е спокоен,ито когато е емоционало нестабилен.Но предполагам както всяо правило си има изключение.Благодаря Ви за бързите отговори и съпричастността към нашия и проблемите на всички! Да наистина е интелигентен човек,но той постоянно е в чужбина,и не виждам кога и как би могъл да проведе срещите си с психотерапевт.Иначе мисля че осъзнава състоянието си,иска да го промени,и при една реална върможост би посещавал психотерапевт.Но за съжаение се е хванал на „едно хоро"както сам се изразява,от което не може да се пусне.Много народ,в това чака той да ги издържа,и това не му позволява да се отскубне и да погледне най-напред здравето си,после всичко останало.Даноне ви прозвуча малко грубо,но според мен е време да осъзнае че не е длъжен на НИКОЙ. Редактирано Март 13, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 Обичате ли мъжа си истински? Какво ви прави щастлива с него? Какво ви задържа да бъдете заедно? Какво би станало, което може да "прелее чашата" и да ви накара да се разделите? Знаете ли какво точно искате от живота си в дългосрочен план - като цяло и професионално? Задоволява ли ви ролята на домакиня? Какво бихте реагирала, ако емоционалното състояние на мъжа ви не се промени още няколко години? Вярвате ли в промяната на мъжа си и искате ли тя да се случи? Моля отговорете на въпросите един по един! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pipilota Добавено Март 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 14, 2012 (edited) Обичам го според мен истиски и безрезервно. Когато съм с него(въпреки ,че това е рядкост )се чувствам спокойна,окрилена,и може малко страно да се изразявам ,но до половинката на сърцето си(дава ми пълнота) Питала съм се по този въпрос-мисля ,че не бих търпяла физически тормоз,и явни изневери. Имам три висши образования,казвам го само защото мисля ,че имам знания,възможности,и желание за реализация(не да го натрапвам ,а като факти)Иначе в личен план в представите ми за живота виждам Съпруга си до мен.Представите ми са да започнем някакав бизнес,да си построим къщичка,и да живеем там с двете ни деца(аз искам да си имаме и едно момиченце-дай Боже) Относно евентуална промяна в бъдещото му състояние,знам ли?Мисля ,че ако вътрешно силно го иска до там няма да се стигне.Аз съм до него във всяко негово начинание,бих го подкрепила в избора му какъвто и да е той,но вярвам ,че заедно можем и ще се справим.Аз го обичам,мисля че и той мен а това ще е ключа които би отворил пътя пред и нас за напред! Редактирано Март 14, 2012 от pipilota Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 14, 2012 Доклад Share Добавено Март 14, 2012 Чудесно! Остава само да намерите начин въпреки пътуванията съпругът ви да посещава опитен психотерапевт! Дори да е рядко, когато срещите са качествени, мотивират и посочват подходящата посока за намиране на вътрешния баланс! Бъдете щастливи! pipilota 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pipilota Добавено Март 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 14, 2012 Благодаря Ви!Желая Ви здарве,и успех във всички начинания! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts