Въпроси

[Станимир]

Изгубило се е някъде в минутите на медитация и писане. Но нищо, някой някога може би ще успее да го открие, и това ще бъде заслужена награда за търсенията му.

Търси се сърце.

Който го открие, може да го задържи за себе си.

(Ако изпитвате затруднения в търсенето: Матей 25:29)

[no_self]

Еклисиаст 1:17

[KirilChurulingov]

Това, което душата иска е придобиване на Христово съзнание,така че да няма необходимост от никакви външни доказателства, защото истината вече ще се познава от сигурен вътрешен източник. Можем да кажем, в такъв случай,че се нуждаем не от вяра ,а от увереност . Увереността мохе да дойде само от вътрешно преживяване. Трябва да заменим външната вяра с вътрешно знание. Никога няма да намерим увереност в живота докато вярата ни е основана върху пясъците на обикновеното състояние на нашето съзнание. Увереност ще намерим само ,когато вярата ни има за основа скалата на Христовото съзнание , а тази скала се намира в нас самите. Отворим ли истински сърцето си за своята Христова същност срещата ще се получи на мига.

[Мария-София]

[no_self]

http://www.youtube.com/watch?v=M-udFoWOByw&feature=relat

[Guest Христо]

Вярата разделя/противопоставя ли хората, руши ли мира по света ? Например Теодора Андреева и shining_star вярват в едно и го отстояват в постовете си. Обаче сиджей и query вярват в друго да речем, или поне не вярват в това и го подлагат на съмнение, опитват се да дадат по - различни гледни точки. И се получават спорове, разделение. Дали пък няма нещо такова и в световен мащаб, даже и в по - груби форми ?

[shining_star]

Учителя казва, че идва един момент в живота на човека, когато той трябва да се определи в посоката. .

Христо, "ние" не налагаме нищо на никого, не се противопоставяме, не отричаме другите и тн., "ние" споделяме.

[Теодора Андреева]

Вярата разделя/противопоставя ли хората, руши ли мира по света ? Например Теодора Андреева и shining_star вярват в едно и го отстояват в постовете си. Обаче сиджей и query вярват в друго да речем, или поне не вярват в това и го подлагат на съмнение, опитват се да дадат по - различни гледни точки. И се получават спорове, разделение. Дали пък няма нещо такова и в световен мащаб, даже и в по - груби форми ?

Така и не стана ясно сиджей и query в какво вярват, защото те пишат най-вече в какво не вярват, ако визираш темата за 2012. Нека всеки си вярва в каквото иска.

Освен това аз не съм спорила относно техните различни мнения, забележките ми бяха към липсата на такт и толерантност, преминаващи в грубост. Има съществена разлика.

Ако не вярваш в нещо, няма как да стане за тебе и ще се окажеш прав за себе си.

За себе си мога да кажа че вярвам в неща, за които съм намерила потвърждение както в собствения си опит, така и в многобройни различни източници. Това, което съм прочела, видяла, разбрала, почувствувала, преживяла е изградило в мене една силна опора. И не изпитвам никаква нужда да убеждавам някого да вярва в него, то няма и смисъл, Пътят не е еднакъв за всеки.

Редактирано Май 14, 2012 от Теодора Андреева

[Guest wenst]

Пътят е един, формите през които се преминава са различни. Формите се менят, а пътя не. Минават през различни форми, нещата вървят по пътя, те имат форма, вътре в нея има вяра и тя ги движи. Да наблюдаваш пътя и формите по него, понякога се наслаждавам на скуката, дали има още някой, с който заедно мога да надникна отвъд формата... не знам... нужно е голямо въображение. В някои проблясва за кратко и после изчезва, а другаде напълно отсъства. И така вярата ме движи, докато стоя и наблюдавам кръговрата на нещата.

[no_self]

"where there's a will, there's a way"

Имаше един страхотен цитат, който така и не успях сега да намеря, но идеята му беше, че докато има кой да върви по пътя, има път и пътя свършва когато пътника изчезне.

Докато има път, по който НЯКОЙ да върви, ще има и вяра. Когато този НЯКОЙ пристигне там, където пътят свършва – вярата изчезва завинаги. Но това е много трудно за асимилиране докато си на пътя и не си го завършил. Или не си стигнал до извода, че няма път...

Да забравим за момент думите на Исус „Аз съм пътят...”. Теоритично да допуснем факта, че четящите тук не са приели Исус в сърцето си. Защото, ако беше иначе, те щяха да са се доверили изцяло на Исус, щяха да знаят, че той е техния пастир и ги води, и вярата им отдавна би прераснала в безусловно доверие, което би довело до съвсем различен начин на съществуване.

На повечето духовни търсачи им доставя удоволствие просто да са на пътя. Те не искат да стигнат до края. Харесва им самото пътешествие, което де факто е самият живот. Затова вярата е много важна съставна част от идеята за духовното. Вярата е мотора за движение по пътя. Вярата е мотив, тя е стимул. Вярата е като помощните колела, които учащите използват докато не се научат да се доверяват и справят без тях. Без нея те са загубени, а искат да знаят точно къде са. Искат да изследват флората и фауната по пътя в детайл, мислейки, че това има отношение към изхода от лабиринта, в който се намират.

Те вярват, че приключението в света на духовното ще бъде една приказка без край и това им дава вдъхновение да се гмурнат в оазиса на духовното търсене. О да, всички фантастични истории за небивалици страшно много ни харесват, макар и да не ги разбираме – има много хора привлечени именно от такива блянове по духовното. Всичко до тук е прекрасно, но дали търсачите на духовното знаят какво искат и още повече - как да го постигнат? Те със сигурност имат своята цел, но с цел само в определена посока може да има истинско духовно постижение. В крайна сметка тази цел е краят на пътешествието и на пътя. Целенасоченост, еднонасоченост и посветеност. Кой притежава качества като постоянна, болезнена упоритост в посветеността си към духовния стремеж? Разбира се, че има и такива хора, но те също са все още в затънтен участък от маршрута. Няма начин, това е част от пътя, защото за да се намериш, първо трябва да се загубиш. Духовното бива търсено от хората точно такова, каквото си го представят и го искат. Но помислете за миг, ако то няма нищо нищо общо с вашите представи? Е да, тук си представям как се намесва господин, който казва, че ние знаем какво е духовното, защото други преди нас са го познали и ни говорят за него. Та това е сляпо доверие! Провери сам и не се осланяй на думите на други, включително и на моите. От друга страна, кой се отдаде на Учителя си с цялото си сърце и се предаде в ръцете му с пълно доверие и упование в него, кой му се посвети безусловно? Кой смелчак се престраши? Всеки, който чувства със своето сърце, че Учителят му е истински и ще го заведе там където ученика иска да стигне. Но когато сърцето те води, това едва ли е сляпо напипване, а напротив – вътрешно зрение. Такива герои винаги стигат до финалната права.

A good traveler has no fixed plans, and is not intent on arriving.

Lao Tzu

wenst

Ако стоиш и наблюдаваш кръговрата на нещата, ти си пасивен и няма действие, има директно възприемане. Това е изключително важен момент от духовната практика, в която вярата не присъства като елемент. Присъства доверието. Тогава си много по-близо до изживяването на онзи миг, в който нещата започват да ти се разкриват сами. И вярата е абсолютно излишна именно тогава. Защото, когато има директно възприятие, откровение, прозрение, вярата умира, поради присъствието на истината.

Отвъд формата е безформеното, невъплътимото, неизразимото, с други думи духовното. Нужно е огромно въображение, в което участва като съставна част и вярата, за бъде поддържана формата. Не ти е нужно въображение за да надникнеш отвъд формата, то е това, което ти пречи да погледнеш отвъд нея.