Mel Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 (edited) Моля,ако не сте гледали този филм,да изгледате всички негови серии от 1 до 9. Тук е показано в какъв свят живеем.Свят на насилие и геноцид над по-слабия,в случая животните. Тази Планета е на всички нас.Животните са също толкова нейни собственици,колкото и хората. Откъде се е появило това жестоко отношение,това зло у хората,не само да властват над животните и природата,но и да ги унищожават по най-безобразния,безмилостен и безжалостен начин ? Целият свят е подвластен на една матрица.Месото се рекламира най-много наред с лекарствата. С увеличаване на населението по света,се увеличава и нуждата от консумация на храни.Бизнесът се основава на потреблението.За потреблението на месо,се изисква ежедневното убийство на милиони животни.И то по най-отвратителен и жесток начин.За да се облечем в кожени дрехи,да носим кожени чанти и обувки,се убиват и третират по възможно най-отвратителния начин невинни животни. Аз като изгледах филма,се отвратих от животното,наречено човек. Моля,изгледайте го ,и коментирайте. Редактирано Март 11, 2012 от Mel Валентин Петров 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 (edited) "Промени мислите си и ще промениш света" А може би някой много иска да ни накара да си мислим, че сме жестоки по природа. НЕ СМЕ. По природа сме разумни и любвеобвилни, грижливи и добри. Такъв е човекът по замисъла на Вселената. Такива са почти всички хора на тази планета. И тези, които проявяват жестокост, те също са добри дълбоко вътре в себе си. Миналата вечер гледах филм за полярните лисици и там лисугерът съвсем "закономерно" удуши малките лисичета. В неговия свят това не се нарича жестокост, а естествен отбор - контрол на популацията, за да оцелее видът. Човекът оцелява по съвсем друг механизъм на отбор - оцеляват само тези, които взаимно си помагат и се подкрепят, които се грижат един за друг. Жестокостта се ражда там, където има неодстатъчно топлина и светлина - във всяко отношение. Недостатъкът ражда нужда, а тя - страх за оцеляването. Страхът затъмнява разума ни.. И така преставаме да бъдем това, което СМЕ. Но никой не ни е виновен - ние сме тези, които избираме с кои същества от невидимия свят да се свържем - дали с тези, които ни носят благост и светлина и топлина или с тези, които идват, за да се нахранят с нашите и да ни оставят в замяна омраза, отвращение, осъждане. Има ли вече значение какво осъждаме, от какво се отвращаваме и какво мразим??? А между другото ето и друг филм за отношението на човеците към животните: http://youtu.be/QrcTPLtrEvQ И вместо да се отвращаваме от страха, защо не започнем да се учим от любовта и да я прилагаме и ние в нещо малко, което е някъде до нас? Редактирано Март 11, 2012 от Донка Ани, Диляна Колева, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Март 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 11, 2012 (edited) "Промени мислите си и ще промениш света" А може би някой много иска да ни накара да си мислим, че сме жестоки по природа. НЕ СМЕ. По природа сме разумни и любвеобвилни, грижливи и добри. Такъв е човекът по замисъла на Вселената. Такива са почти всички хора на тази планета. И тези, които проявяват жестокост, те също са добри дълбоко вътре в себе си. Миналата вечер гледах филм за полярните лисици и там лисугерът съвсем "закономерно" удуши малките лисичета. В неговия свят това не се нарича жестокост, а естествен отбор - контрол на популацията, за да оцелее видът. Човекът оцелява по съвсем друг механизъм на отбор - оцеляват само тези, които взаимно си помагат и се подкрепят, които се грижат един за друг. Аз виждам реалността такава каквато е.За някои неща човек не може да си сложи розови очила,и да си въобразява неща които не са. Хората са жестоки.И това се вижда и доказва. Защо да витаем в някакви илюзии,че човекът не е жесток,а много хуманен,като не е така в действителност. Аз съм реалист и виждам света такъв какъвто е. Защо да си слагаме розови очила, или да си заравяме главите в пясъка като щрауси,и да казваме че човекът е добър,като всъщност това което върши не е добро. Животните са невинни,и ако те се хранят с други животни,не го правят осъзнато. Но човекът го прави съвсем осъзнато.И жестокостта която прилага,е съвсем осъзната. Променяйки мислите си,можем да променим единствено себе си,и своя собствен живот. Но не можем да променим хората като цяло. Редактирано Март 11, 2012 от Mel Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 Откъде се е появило това жестоко отношение,това зло у хората,не само да властват над животните и природата,но и да ги унищожават по най-безобразния,безмилостен и безжалостен начин ? Това е част от склонността на по-силните да злоупотребяват с властта си над по-слабите. Тук описаното е само частен случай. Подобни злоупотреби се наблюдават на всякъде и на всички нива в човешкото общество. Силните винаги са експлоатирали по-слабите било то животни, хора, държави и др. Темата е във вегетарианство и с това, което пиша малко се отклонявам от раздела в който пиша, но това е същинския проблем, който освен всичко друго се проявява и като отношение на жестокост към животните при експлоатирането им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 Когато за пръв път преди около две години гледах филма "Земляни", просто се смазах... Осъзнах в каква касапница се е превърнала планетата ни - благодарение на демографския бум, варварски негодни за съвремието традиции и ниското ниво на сърдечна интелигентност. Филмът показва много факти и извръщането на съзнанието от тях би било неадаптивен защитен психичен механизъм, заравяне на главата в пясъка. При вида на това как същества почти с нашата интелигентност и чувстване биват живи драни, пърлени, вивисектирани "научно", плаках... Когато видях как в Япония влачат живи делфини закачени на кука по асфалта или в Англия масово ритуално ги убиват, в духовното ми сърце сякаш се заби една от онези куки... От друга страна обаче филмът умишлено филтрира фактите, като показва само най-ужасните и жестоки човешки деяния, пропускайки цялата картина. Във филма не се показват действията на милиардите емоционално и природно интелигентни люде, обичащи и свързани с майката природа, красотата създавана от тях, мира и баланса, струящ от тях! Да, ставаме все повече и това е нужно да се спре - с разширяване на съзнанието, образование и лична отговорност. Да, старите традиции като лова, месоядството и свързаната с него грозно - жестока индустрия не резонират вече нито с енергията на съвремието ни, нито с икономическите, социални и морални течения, свързани с развитието ни като вид. Ако преди време животните са били естествено отглеждани на паша, слънце и с обич, то сега за да насмогнем да напълним търбусите си с бифтек, превръщаме отглеждането на телата им в невиждано чудовищна индустрия... Ако преди години човечеството е било няколко милиона и е съжителствало в относителна хармония с останалите видове, то сега очевидно нещата са различни. Дори самото наричане процеса на отглеждане на чувстващи същества продукция, говори за откъснатост от интелигентността на Вселената. Не, не е продукция - касапница е! И не е само филм, а жива реалност - в момента в България тече международно ловно състезание... Мъжаги с пушки се състезават кой да претрепе повече братчета - животинки, при положение, че Българската фауна вече си е жива пустиня... В съвремието подобна практика може спокойно да се определи като природопатна гавра. Защото ако преди столетия ловецът се е свързвал с духа на животните и природата и е молел за разрешение за отнемането на живот с основателна цел, то понастоящем душите на високо интелигентни същества са смятани за страничен продукт на телата им, като подобна дейност се нарича спорт. Това е пряко диаболистична, преобърната гледна точка. Същото е отношението към душите на животните, гледани на конвейр, далеч от прородата и естествените им условия. Тела насилствено раждани, насилствено отглеждани, насилствено убивани... Убийства, задоволяващи психопатно - диаболични низки его интереси. Филмът показва истини - но не и цялата картина! Имаме вътрешен ад от егоизъм, откъснатост от законите на Природата - все повече го проектираме социално - икономически, включително и в отношението си към по-малките си братя - животните! Имаме обаче и божественост - състрадание, съпричастност, обич и свързаност с цялото. Имаме и двете - както на индивидуално ниво, така и в глобално социален план. Моята теза е, че няма нужда да скриваме главата си в пясъка на наивния позитивизъм, но и не бива да се свръхфокусираме в черногледа проекция на страховете, живеещи в сенките ни в така или иначе съществуващи нелеки факти като обсъждания. Нелек е сблъсъкът с ада на жестокостта - има го, факт е. Само допирът до Любовта, до тази спойка на доброто в живота може да спомогне за обяздването на собствения вътрешен ад. Само будното развиване на съзнанието до свръхсъзнанието може да освети тъмнината на подсъзнанието! Когато се допрем до сърдечното познание, тогава в самите себе си можем да укротим и впрегнем нагоните на животното в нас - да превърнем егоизма, алчността, страха, гнева, похотта, в алтруизъм, общност, смелост, творчество, обич. Тогава, променяйки себе си, можем да променяме и света наоколо си - всеки в областта в която практикува призванието си! @ЮлЯ@, Донка, Валентин Петров и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Март 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 11, 2012 (edited) Когато за пръв път преди около две години гледах филма "Земляни", просто се смазах... Осъзнах в каква касапница се е превърнала планетата ни - благодарение на демографския бум, варварски негодни за съвремието традиции и ниското ниво на сърдечна интелигентност. Филмът показва много факти и извръщането на съзнанието от тях би било неадаптивен защитен психичен механизъм, заравяне на главата в пясъка. При вида на това как същества почти с нашата интелигентност и чувстване биват живи драни, пърлени, вивисектирани "научно", плаках... Когато видях как в Япония влачат живи делфини закачени на кука по асфалта или в Англия масово ритуално ги убиват, в духовното ми сърце сякаш се заби една от онези куки... От друга страна обаче филмът умишлено филтрира фактите, като показва само най-ужасните и жестоки човешки деяния, пропускайки цялата картина. Във филма не се показват действията на милиардите емоционално и природно интелигентни люде, обичащи и свързани с майката природа, красотата създавана от тях, мира и баланса, струящ от тях! Да, ставаме все повече и това е нужно да се спре - с разширяване на съзнанието, образование и лична отговорност. Да, старите традиции като лова, месоядството и свързаната с него грозно - жестока индустрия не резонират вече нито с енергията на съвремието ни, нито с икономическите, социални и морални течения, свързани с развитието ни като вид. Ако преди време животните са били естествено отглеждани на паша, слънце и с обич, то сега за да насмогнем да напълним търбусите си с бифтек, превръщаме отглеждането на телата им в невиждано чудовищна индустрия... Ако преди години човечеството е било няколко милиона и е съжителствало в относителна хармония с останалите видове, то сега очевидно нещата са различни. Дори самото наричане процеса на отглеждане на чувстващи същества продукция, говори за откъснатост от интелигентността на Вселената. Не, не е продукция - касапница е! И не е само филм, а жива реалност - в момента в България тече международно ловно състезание... Мъжаги с пушки се състезават кой да претрепе повече братчета - животинки, при положение, че Българската фауна вече си е жива пустиня... В съвремието подобна практика може спокойно да се определи като природопатна гавра. Защото ако преди столетия ловецът се е свързвал с духа на животните и природата и е молел за разрешение за отнемането на живот с основателна цел, то понастоящем душите на високо интелигентни същества са смятани за страничен продукт на телата им, като подобна дейност се нарича спорт. Това е пряко диаболистична, преобърната гледна точка. Същото е отношението към душите на животните, гледани на конвейр, далеч от прородата и естествените им условия. Тела насилствено раждани, насилствено отглеждани, насилствено убивани... Убийства, задоволяващи психопатно - диаболични низки его интереси. Филмът показва истини - но не и цялата картина! Имаме вътрешен ад от егоизъм, откъснатост от законите на Природата - все повече го проектираме социално - икономически, включително и в отношението си към по-малките си братя - животните! Имаме обаче и божественост - състрадание, съпричастност, обич и свързаност с цялото. Имаме и двете - както на индивидуално ниво, така и в глобално социален план. Моята теза е, че няма нужда да скриваме главата си в пясъка на наивния позитивизъм, но и не бива да се свръхфокусираме в черногледа проекция на страховете, живеещи в сенките ни в така или иначе съществуващи нелеки факти като обсъждания. Нелек е сблъсъкът с ада на жестокостта - има го, факт е. Само допирът до Любовта, до тази спойка на доброто в живота може да спомогне за обяздването на собствения вътрешен ад. Само будното развиване на съзнанието до свръхсъзнанието може да освети тъмнината на подсъзнанието! Когато се допрем до сърдечното познание, тогава в самите себе си можем да укротим и впрегнем нагоните на животното в нас - да превърнем егоизма, алчността, страха, гнева, похотта, в алтруизъм, общност, смелост, творчество, обич. Тогава, променяйки себе си, можем да променяме и света наоколо си - всеки в областта в която практикува призванието си! Само мога да аплодирам Вашето мислене и изказване. Ще добавя,че тук не става въпрос,ни най-малко за черногледство.Защото това е реалонстта. Но,ако всички ние,хората които поне малко сме по-осъзнати от другите,успеем по някакъв начин да променим мисленето на хората около нас,ще е много полезно. Въпреки,че от собствен опит знам,че е доста трудно. Но ...все пак ,ще се опитваме.И дано успеем. Редактирано Март 11, 2012 от Mel Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 Да, и на мен ми се искаше да кажа, че това е само едната страна. Другата е хиляди добри и състрадателни хора, които се грижат за всичко, което им е по силите. Една жена, работеща близо до нас, носи, купува и храни всички животинки бездомни, че и домни наоколо, гали ги, говори им, обезпаразитява ги ... Ветеринарите, при които водим нашето куче, на всеки клиент препоръчват вместо да купуват куче, да си вземат едно от приюта. Когато едно малко коте потърси храна и подслон у нас, го приютихме; оказа се, че е много сериозно опаразитено и е на път да умре от това. Веднага се завтекохме при същите ветеринари, които се погрижиха за него без пари, когато разбраха, че съвсем не е наше коте, ами гостенче (макар че исках да им платя - все пак лекарствата и системите не им идват безплатно). Ние пък продължихме да го топлим с бутилки и да го храним внимателно с биберон, защото въпреки че не беше толкова малко, беше много отпаднало, докато изхвърли глистите и се съвземе от лечението. После го подарихме, че кучето ни много ревнуваше от новия неочакван любимец. И т.н. - мога да давам много примери за такива хора Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Март 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 11, 2012 Да, и на мен ми се искаше да кажа, че това е само едната страна. Другата е хиляди добри и състрадателни хора, които се грижат за всичко, което им е по силите. Една жена, работеща близо до нас, носи, купува и храни всички животинки бездомни, че и домни наоколо, гали ги, говори им, обезпаразитява ги ... Ветеринарите, при които водим нашето куче, на всеки клиент препоръчват вместо да купуват куче, да си вземат едно от приюта. Когато едно малко коте потърси храна и подслон у нас, го приютихме; оказа се, че е много сериозно опаразитено и е на път да умре от това. Веднага се завтекохме при същите ветеринари, които се погрижиха за него без пари, когато разбраха, че съвсем не е наше коте, ами гостенче (макар че исках да им платя - все пак лекарствата и системите не им идват безплатно). Ние пък продължихме да го топлим с бутилки и да го храним внимателно с биберон, защото въпреки че не беше толкова малко, беше много отпаднало, докато изхвърли глистите и се съвземе от лечението. После го подарихме, че кучето ни много ревнуваше от новия неочакван любимец. И т.н. - мога да давам много примери за такива хора Да,така е,много хора се грижат за домашните си любимци,или за уличните кучета и котки,но същевременно с това се хранят с месо,от животни които са били жестоко убити,за да се нахранят те и техните домашни любимци. Не може хората да се изживяват като обичащи животните,отглеждайки и грижейки се за едни,а същевременно най-безотговорно да консумират други. FoxMulder 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 (edited) Ами Мел, кажи какво да правим тогава с животинките около нас, които са така създадени, че не могат само с растителна храна? То нашето куче е без друго е наполовина, че и повече вегетарианец, въпреки внушителния си ръст къмто 40 килца вече - едното му ядене твърдо е: сварен ориз, извара и ябълка, а и другото ядене е на 50% веге: сварени зеленчуци + хляб Редактирано Март 11, 2012 от Диана Илиева Розалина и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 (edited) Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам. Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни... Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата... Ако пусна филма, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията. Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили... В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко. Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви. Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт) А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това, че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията. Едит: сега се сетих да добавя, че веднъж видях един микробус да спира пред месарница. Явно доставка. Вратата на микробуса се плъзна и отвори докрай. Вътре имаше труп на огромно прасе, обезглавен, окачен на кука и овисен на ръждив лост. Кръвтта капеше от тялото на животното по пода, и изобщо всичко в микробуса беше толкова гадно и омазано в кафеникава кръв, че ми се догади. Лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат. Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено. Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи. Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна. От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата. А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето. За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите. И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари. Същото с животните. Кой печели от това да ги защитава? Е, недиректно всички печелим... но няма изгода. Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега). Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо. А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще. Редактирано Март 11, 2012 от Emmy Валентин Петров, tanya84, FoxMulder и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Март 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 11, 2012 Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам. Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни... Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата... Ако го пусна, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията. Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили... В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко. Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви. Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт) А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията. И лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат. Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено. Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи. Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна. От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата. А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето. За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите. И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари. Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега). Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо. А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще. Много хубави разсъждения. Наистина,никой няма сметка да пуска такива филми да се гледат масово.Това ще съсипе бизнеса,ще съсипе производството,ще остави много хора на улицата без работа. Живеем в една матрица,от която като че ли няма измъкване. Представяте ли си,колко хора са наети в тази индустрия. Ако си представим,че тя спре,това са милиони хора работещи там.Те трябва да останат безработни. Скоро бях гледала протест на хора ,които работят в завод за оръжие.Протестираха ,че остават без работа. Никой не го интересува какво работи,важното е да има хляб.А какво се прави с това оръжие,къде отива то,за какви цели... По същия начин в месопреработвателната индустрия,работят милиони хора по света.А милиарди са консуматори. Не знам, как светът би се измъкнал от тази матрица. Орлин Баев и Валентин Петров 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 (edited) Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега). Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо. А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще. Вярвам в онова недуално дълбинно добро в човека, което е същината на Човечността му! Добрият път за промяна би бил отвътре навън и тя се случва в много, много хора. За съжаление обаче като цяло в недостатъчно хора, а планетата ни е ръководена от наистина болни мозъци - през икономически и сугестивни манипулации и т.н. Затова наистина ако не се случи някакъв глобален катаклизъм да ни разтърси из основи, ние сами ще си го причиним с екологичната катастрофа, която водим със съществуването си... Пиша това без грам фатализъм, но дори с оптимизъм - просто спокойно се оглеждам и съвсем рационално предполагам на база съществуващи социални и природни факти. Дано не съм прав! Редактирано Март 11, 2012 от Орлин Баев Emmy, Силвера и Валентин Петров 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Март 11, 2012 Доклад Share Добавено Март 11, 2012 Не съм гледал филма, но преди години като войник преди уволнението работих ден-два в кланицата в Ямбол и беше отвратително даже и да наблюдавам. Тогава си дадох сметка че не е лесно да си жив на Земята, и за хората и за животните. Телетата например са доста напреднали, те разбират и в очите им бе отразен ужас от предстоящата смъртта, като деца бяха. После четох че индусите не ги убиват и ги приемат за последна форма преди човешката. От друга страна хората които гледат животните пък искат да преживеят чрез това, така че и тях ги разбирам, това е доста мръсна и трудоемка работа. Вегетарианци биха ли се грижили за свине например? Излиза че има толкова много животни за колене защото на месоядците им трябват. После се случи че учих с индийци и те ми обясниха че по селата им са вегетарианци, имали само домашни птици и крави които умирали от старост, използвали само яйцата, млякото и кожата. Те могат да си го позволят защото са земеделци, народите които традиционно са скотовъди като монголците например колят овцете но рядко и съвсем не ядат всеки ден месо. В България традицията е била да се яде месо за определени празници като прасе за Коледа, агне за Гергьовден, пиле за Петровден, риба за Никулден. Сега обаче е съвсем друго, големи бройки животни идват за малко на Земята и я напускат бързо. Това много ускорява кармичните цикли. Валентин Петров и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Март 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 12, 2012 Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега). Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо. А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще. Вярвам в онова недуално дълбинно добро в човека, което е същината на Човечността му! Добрият път за промяна би бил отвътре навън и тя се случва в много, много хора. За съжаление обаче като цяло в недостатъчно хора, а планетата ни е ръководена от наистина болни мозъци - през икономически и сугестивни манипулации и т.н. Затова наистина ако не се случи някакъв глобален катаклизъм да ни разтърси из основи, ние сами ще си го причиним с екологичната катастрофа, която водим със съществуването си... Пиша това без грам фатализъм, но дори с оптимизъм - просто спокойно се оглеждам и съвсем рационално предполагам на база съществуващи социални и природни факти. Дано не съм прав! Мисля,също като Вас. Като реалист и идеалист. Дано дойде ден,когато това дълбоко скрито добро у хората,изплува на повърхността. Колкото и зловещо да звучи ,наистина природата един ден ще си "отмъсти" за всичко,което сме и причинили. Иначе няма как да дойде това осъзнаване в тези милиони неосъзнати и болни мозъци.Колкото и да не сме фаталисти, наистина не виждам друг начин да дойде осъзнаване в голяма част от хората. Да,има все повече хора,които осъзнават тези проблеми,но на фона на масата неосъзнати,те са недостатъчно малко. Повечето от хората разсъждават с ума на масата.А масата е мнозинство.И тези ,които имат полза и печалби от цялата тази индустрия,по всички възможни начини влияят на масата за нейното заспало състояние да продължава колкото се може по дълго. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 12, 2012 Доклад Share Добавено Март 12, 2012 Да,така е,много хора се грижат за домашните си любимци,или за уличните кучета и котки,но същевременно с това се хранят с месо,от животни които са били жестоко убити,за да се нахранят те и техните домашни любимци. Не може хората да се изживяват като обичащи животните,отглеждайки и грижейки се за едни,а същевременно най-безотговорно да консумират други. Аз имам коте, което прибрах от улицата. Бяха го нападнали кучетата. Котките не могат да станат вегетарианци. Просто организмът им е такъв... Та какво да правя, Мел? Да го изхвърля ли пак на вън? Замисляли ли сте се колко много хора вегетарианци, може би и пишещи тук, се налага да готвят месо на семейството си? Виновни ли са? Преди около две години и аз се разтърсих от възмущение, поглеждайки само началото на пуснатия от Орлин филм "Земляни". Не мога да гледам подобни филми. Става ми зле. Тогава реагирах като Мел. С възмущение. Дори с агресия. Сега мисля, че този вид реакция е опасна. Не е никакъв реализъм да генерираш омраза. Не съм фен на розовите очила, но може би трябва да бъдем по-толерантни към другите. Омразата само ражда насреща нова омраза. Реализъм е реално да се включи човек в акции за защита на животните. Тогава ще види колко много добри хора има по света. Мисля, че са повече от тези с болните мозъци. Иво, Диана Илиева, Орлин Баев и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Март 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 12, 2012 Да,така е,много хора се грижат за домашните си любимци,или за уличните кучета и котки,но същевременно с това се хранят с месо,от животни които са били жестоко убити,за да се нахранят те и техните домашни любимци. Не може хората да се изживяват като обичащи животните,отглеждайки и грижейки се за едни,а същевременно най-безотговорно да консумират други. Аз имам коте, което прибрах от улицата. Бяха го нападнали кучетата. Котките не могат да станат вегетарианци. Просто организмът им е такъв... Та какво да правя, Мел? Да го изхвърля ли пак на вън? Замисляли ли сте се колко много хора вегетарианци, може би и пишещи тук, се налага да готвят месо на семейството си? Виновни ли са? Преди около две години и аз се разтърсих от възмущение, поглеждайки само началото на пуснатия от Орлин филм "Земляни". Не мога да гледам подобни филми. Става ми зле. Тогава реагирах като Мел. С възмущение. Дори с агресия. Сега мисля, че този вид реакция е опасна. Не е никакъв реализъм да генерираш омраза. Не съм фен на розовите очила, но може би трябва да бъдем по-толерантни към другите. Омразата само ражда насреща нова омраза. Реализъм е реално да се включи човек в акции за защита на животните. Тогава ще види колко много добри хора има по света. Мисля, че са повече от тези с болните мозъци. Да се отвращаваш от омразата с която някои хора третират невинни същества,пък били те животни или хора,съвсем не е омраза. Просто се отвращавам от човешкото невежество и садизмът. За съжаление в такъв свят живеем. Животните са много по толерантни отколкото ние/в мнозинството си /, хората. Животните убиват за да се хранят,инстинктивно.Но не го правят така жестоко,както го правят хората. Гледала съм филми по Анимал планет,и виждам,че животните не карат тяхната жертва да страда.А на хората които колят животни в кланниците явно изобщо не им пука дали страда ,дали се мъчи животното или не. FoxMulder, Валентин Петров и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 9, 2013 Доклад Share Добавено Юли 9, 2013 http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/998837_561730003884363_232453732_n.jpg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 9, 2013 Доклад Share Добавено Юли 9, 2013 човекът - маймуна убиец...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Юли 21, 2013 Автор Доклад Share Добавено Юли 21, 2013 http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/998837_561730003884363_232453732_n.jpg Произвеждаме животни, за да ги убиваме и ядем...Човешко, твърде човешко...! (( Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 6, 2014 Доклад Share Добавено Януари 6, 2014 За това не съжалявам хората. Няма друг такъв разрушител. Rozy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.