Изневяра ли е?

[Диляна Колева]

 - съпругът ти да те мами, че няма връзка или честно да ти каже, че има връзка с друга жена. 

Ето тук отново обръщаме нещата. 

Прикриването на изневярата е следствие от самата изневяра. Никой не изневерява с основна цел да мами някого. 

Няма да го наричам "лъжа", "предателство" или каквото и да е друго тежко определение, защото това няма нищо общо.

Когато човек в сериозна връзка потърси друг партньор, говорим за наличието на някаква вътрешна неудовлетвореност.

Тя може да е съвсем на физическо ниво - сексуална неудовлетвореност или да е следствие от поредица афективни състояния - емоционална неудовлетвореност, или да е нещо много по- дълбоко лично или психологично, за което и самия човек не си дава сметка, че съществува в него.

 

Когато стане въпрос за изневяра, както се случва и сега, ние винаги се поставяме в ролята на този на когото са изневерили, слагаме му една жертвена корона и преживяваме цялата ситуация през погледа на жертва, измамен, стъпкан, прецакан по някакъв начин.

Тази рамка, в която вкарваме ситуацията е много грозна. Не за друго, а защото не дава възможност на човека да се изправи, да приеме ситуацията адекватно и да не повлиява на самочувствието му и да не си съсипва емоциите, а често и живота. За това поведох разговора към другата гледна точка.

 

 

Проблем има НЕ този на който е изневерено ( жертвата), проблем има този който изневерява. Този който е неудовлетворен по някакъв начин.

 

Когато човек стигне до паралелна връзка той търси някакви отговори.  Премълчаването и скриването НЕ Е С ЦЕЛ ДА НАРАНИ ДРУГИЯ, А С ЦЕЛ ДА НЕ ГО НАРАНИ . Това от една страна, но в основата стои страха. Страха да не нараниш партньор, който все още обичаш, страха че ще се разпадне връзката ти с този човек, а ти не си наясно дали искаш това, страха че ще бъдеш отхвърлен от близки, приятели, общество, защото всички ще застанат на страната на "жертвата", никой не се интересува, защо се случва изневярата, всички са фокусирани към следствието - прикриването. 

В този момент опитвайки да се справи със собствената си обърканост, човекът който е изневерил, ще попадне в още по голям хаос.

Ето за това паралелните връзки са тайни. когато човек се чувства виновен и объркан няма нужда да го объркват и обвиняват още повече.

 

Следва другия момент, осъзнаването, че когато попаднеш в такава ситуация, значи имаш нужда от помощ и това поведение не е решение на проблема.

 

Но за мен е по - фатално преживяването на партньора, който се изживява като жертва. А всъщност би трябвало да е много далече от този тип поведение. Момента на "разкриването" е много драматичен. Не за друго, а защото рамката на обществото ни е насадило, че ако попаднем в такава ситуация,  значи сме в най - неизгодната позиция от всички участващи. А всъщност не е така. 

 

Когато разбера, че партньорът ми има паралелна връзка, последното което ще направя е да се чувствам измамена, лъгана или предадена. В никакъв случай. За мен е ясно, че има проблем и ще е важно, чрез спокоен и конкретен разговор да стигна до първопричината. В никакъв случай не бих си вменила вина, напротив бих била гъвкава, бих разбрала кое и как можем да променим. 

Когато в един работен екип има проблем се свиква "оперативка" разнищва се проблема и се намират решения. Ако събранието премине в обвинения и търсене на виновни, решение няма да се намери, ако обаче всеки поеме собствената си отговорност и промени работата си, резултатите много скоро ще бъдат на лице. Ако не се получи, има уволнения и екипа се разпада, сформира се нов.

Същото е и в партньорските отношение - спокоен разговор, поемане на отговорност и търсене на нови решения. Няма вини, няма виновни, няма грешници, няма жертви.

 

Всяко драматизиране на проблема, води до тежки емоционални състояния, ситуации на дебнене, неврози, и излишно усложняване на ежедневието. Често до негативно преживяване на цял един живот. Няма смисъл от всичко това.

Това имах предвид с предните си постове.

[godjurata]

Предлателство, много долно нещо!

[Диана Илиева]

...

Проблем има НЕ този на който е изневерено ( жертвата), проблем има този който изневерява. Този който е неудовлетворен по някакъв начин.

 

Когато човек стигне до паралелна връзка той търси някакви отговори.  Премълчаването и скриването НЕ Е С ЦЕЛ ДА НАРАНИ ДРУГИЯ, А С ЦЕЛ ДА НЕ ГО НАРАНИ . Това от една страна, но в основата стои страха. Страха да не нараниш партньор, който все още обичаш, страха че ще се разпадне връзката ти с този човек, а ти не си наясно дали искаш това, страха че ще бъдеш отхвърлен от близки, приятели, общество, защото всички ще застанат на страната на "жертвата", никой не се интересува, защо се случва изневярата, всички са фокусирани към следствието - прикриването. 

В този момент опитвайки да се справи със собствената си обърканост, човекът който е изневерил, ще попадне в още по голям хаос.

Ето за това паралелните връзки са тайни. когато човек се чувства виновен и объркан няма нужда да го объркват и обвиняват още повече.

 

Следва другия момент, осъзнаването, че когато попаднеш в такава ситуация, значи имаш нужда от помощ и това поведение не е решение на проблема.

 

Но за мен е по - фатално преживяването на партньора, който се изживява като жертва. А всъщност би трябвало да е много далече от този тип поведение. Момента на "разкриването" е много драматичен. Не за друго, а защото рамката на обществото ни е насадило, че ако попаднем в такава ситуация,  значи сме в най - неизгодната позиция от всички участващи. А всъщност не е така. 

 

Когато разбера, че партньорът ми има паралелна връзка, последното което ще направя е да се чувствам измамена, лъгана или предадена. В никакъв случай. За мен е ясно, че има проблем и ще е важно, чрез спокоен и конкретен разговор да стигна до първопричината. В никакъв случай не бих си вменила вина, напротив бих била гъвкава, бих разбрала кое и как можем да променим. 

Когато в един работен екип има проблем се свиква "оперативка" разнищва се проблема и се намират решения. Ако събранието премине в обвинения и търсене на виновни, решение няма да се намери, ако обаче всеки поеме собствената си отговорност и промени работата си, резултатите много скоро ще бъдат на лице. Ако не се получи, има уволнения и екипа се разпада, сформира се нов.

Същото е и в партньорските отношение - спокоен разговор, поемане на отговорност и търсене на нови решения. Няма вини, няма виновни, няма грешници, няма жертви.

 

Всяко драматизиране на проблема, води до тежки емоционални състояния, ситуации на дебнене, неврози, и излишно усложняване на ежедневието. Често до негативно преживяване на цял един живот. Няма смисъл от всичко това.

Това имах предвид с предните си постове.

 

Ok, разбрах горе-долу какво имаш предвид.

Аз също не апелирам към драматизиране, а към открити и честни отношения и продължавам да твърдя, че прикритата изневяра е вредна за една връзка, откъдето и да го погледнеш. Всеки човек има право да прекрати една връзка, която в някакво отношение е неподходяща за него. Но една връзка, в която има изневяра, сериозна връзка ли е според теб?

Съгласна съм, че проблем има този, който изневерява - той наистина явно се чувства неудовлетворен, на него му е некомфортно в текущата връзка и затова търси друг човек. Между другото такова неудовлетворение може да има и без да е намесен трети човек, поне все още. Какво е тогава честното взаимодействие между партньорите - ами точно това, което пишеш и ти: свиква се "оперативка" и на въпросния разговор се коментират открито кой, какво и защо. И това да става преди да се пристъпи към каквато и да е изневяра (защото тя може да е не само физическа).

Затова и не съм съгласна с твърдението, че прикриването ставало с цел да не нараниш партньора. Напротив - прави се от страх за самия себе си, да не си навлече гнева, ревността или прекратяването на връзката от страна на досегашния партньор, докато все още не е решил с новия ли е по-добре да бъде, със стария ли да остане. Факт е, че в момента, в който прикрито изневеряващия е взел решение да прекрати старата връзка, той спокойно разкрива изневярата си. Що така изведнъж престава да го е грижа за стария партньор?

 

Това искам да кажа пък аз - не говоря за виновни и невинни, за жертви и не знам какви, няма смисъл от ревност, истерии и др. подобни, просто изневярата не се вмества по никакъв начин в едни сериозни и честни отношения. Такива отношения, според разбиранията на партньорите, могат да включват т.нар. отворен брак например, но всичко да става открито, без лъжа и по взаимно съгласие.