Josie Добавено Март 2, 2012 Доклад Share Добавено Март 2, 2012 И така, прочетох доста и във форума, и на други места. Разбира се, с определена цел или иначе казано, за да намеря решение на един доста измъчващ ме проблем. Освен, че скоро ще стана азбучник на болестите (и на различните духовни учения, тъй като и към тях "се обърнах"), постигнах единствено объркване. Точно затова се надявам специалистите тук да ми обърнат внимание и поне да ме насочат към правилния за мене път. И така, става въпрос за едни неприятни настроения. Като по-малка ги наричах депресии, но след въпросното издирване и изчитане на купищата информация, започнах да се съмнявам в естеството им. четох за т. нар. ОКР и доста ме наплаши фактът, че е нелечимо. Като бях малка, разбирайте в детската градина, имах страх от всякакви болести. Същевременно правех и тези ритуали, но с някаква детска наивност, като че вярвах в магии и общо-взето се опитвах да заживея в някаква приказка. честно да си кажа, не помня тогава да са ми пречели или като цяло да съм се чувствала ненормална или откачена. В трети клас гледах филм, в който изнасилиха и убиха една жена пред детето й и тогава откачих. Дни и нощи ме беше страх за мен и за близките ми - страх от смъртта най-вече. В същото време ме беше страх, че животът ми ще изтече, ще мине бързо и да, пак смъртта. Някакси рутината ме убиваше, нямах никаква мотивация. Година по-късно ми набиха някакви филми за края на света и айде пак, старата песен на нов глас. И в двата случая се случваше октомври-ноември и до средата на декември вече ми минаваше. Дотук добре. В осми клас много рязко се диссоциализирах, спрях да излизам изобщо, а единствените ми контакти извън училище бяха хора, с които се запознах онлайн. Един хубав раннопролетен ден излязох и реших, че няма смисъл да си губя времето в мрачни помисли и почнах да се радвам на живота. Не мога да кажа дали въпросното са били депресии или не, просто аз така съм си ги наричала с цел...разграничаване на тези периоди от живота ми от "нормалния". Лятната ваканция си "хванах гадже" и бях много щастлива известно време. После обаче започнах да се страхувам да не го изгубя - не че ще ме зареже, ами че нещо ще се случи. Предполагам, че беше резултат от една катастрофа, която беше взела за жертва момиче от моето училище по доста нелеп начин. Оттам почнаха пак и ритуалите. Върнаха се страховете от болести, от какво ли не. Случиха се доста неприятни работи, които допълнително ми смазаха психиката. И така 9-10 месеца, когато това чувство просто избледня. Желанието ми за живот се върна. Не ме разбирайте погрешно, положителен човек съм и намирам хубавото във всяко нещо. Радвам се на малките неща. Много се надявах да не се случи никога повече. Е да, ама не. Преди 2 месеца някъде започнах втората си сериозна връзка. И страховете се върнаха. Страх ме е да не го нараня (имаше го и предния път, сега се сетих, че забравих да го спомена), да не го разлюбя и като цяло, че тази прекрасност, която имаме ще свърши. Естествено, върна се и страха, че ще го загубя. Другите страхове засега ги 'удържам' и няма да им дам да се върнат, твърдо съм решена! Да речем, че донякъде се справих и с другите два. Преди месец, когато започна тоя кошмар отново, изпадах в ужасни настроения, почвах да плача от нищото и да се чувствам безпомощна и загубена. Напоследък ги няма, наложих си да мисля положително и да не допускам кофти мисли. Остана един проблем обаче - рутината. Всяка една сграда, улица, място, човек...все едно ми носят лоши спомени, потискат ме. В действителност такива лоши спомени нямам, или поне аз нямам спомен да имам такива спомени. Но мисля, че това е единственото, което ме спира, за да се отърва от това ужасно чувство този път. Опитвам се да мисля в настоящето и да не правя разни безсмислени разсъждения за бъдещето. Но тази рутина...не знам, чувствам се странно и наистина вярвам, че ще ме насочите. Предложиха ми да отида на психолог, но си мисля, че това е проблем по-скоро на мисленето ми, отколкото такъв, който някой друг може да реши. Освен това не искам да се тъпча с каквито и да е лекарства и хапове. Надявам се и проблемът ми да не е ОКР, тъй като, както споменах вече, "нелечимо" е дума, която ме ужасява. И...това е, мисля. Съжалявам, ако дългият ми пост ви е отегчил. Предварителни благодарности! И усмивки! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 2, 2012 Доклад Share Добавено Март 2, 2012 Здравей! Аз също не мисля, че безкрайното ходене по психолози е решението. Нито пък, че във всеки случай са нужни хапчета. Да, права си, проблемът е в мисленето. Мисленето обаче е продукт на характера. Ти сама знаеш, че с доста ранима и чувствителна и не само... Неприятните ритуали (да, в посока окр са) и страховете ти идват от този по-тревожен характер. Него е нужно да заздравиш... В твоя случай не мисля, че има нужда от хапчета! Определено обаче би ти помогнало да се виждаш отвреме на време с психотерапевт! Отначало малко по-честичко, а след това все по-рядко. Той може да ти помогне сама да си помогнеш! Чела си, че окр е нелечимо... Няма такова нещо! Такова е, ако е развито в много силна степен - при теб това въобще не е така! За духовните учения - те са нещо чудесно, когато обаче човек е здраво стъпил "на земята", когато е стабилен и устойчив психически! Специално относно преживяванията ти и духовните учения - засега можеш да забавиш леко интереса си към тях или поне да ти бъдат разяснени от човек, преминавал и през тях и познаващ механизмите на страховете ти! Пиши спокойно какво мислиш! Ще ти отговорим от сърце! Валентин Петров 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Josie Добавено Март 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 2, 2012 Бързият Ви отговор много ме зарадва и успокои много. Относно ранимостта, да, има я. Чела съм и за, хм, на английски е social anxiety, и мисля, че това също го има в мене. Никога не ме е докарвало до такива крайни състояния обаче. Като цяло страховете, свързани с човека до мен, ги попреодолях, не се вглъбявам толкова в тях и експертната ми оценка е, че има подобрение. Остана едно нещо, с което вече нямам идея как да се справя - рутината. Вървя си по улиците, гледам сградите...училище, хората, музиката, миризмите и храните дори - всичко ме потиска, все едно имам някакъв лош спомен свързан с тях. Знам, че не е от това, защото когато се оправих след голямата "дупка" в 9-ти клас, за която разказах, нищо не ми е носело такива "псевдоспомени", а по време на нея пак бях така. Или иначе казано, всичко е породено от настроението ми. За разлика от страховете обаче, които нали просто трябва да се преодолеят, това е нещо много, хм, странно. И наистина съм в задънена улица. Постоянно гледам хората около себе си и се чудя как живеят. Например учителите - от години правят едно и също нещо, по едно и също време. Някакси това ме плаши - не знам дали това, че се мисля за ненормална и неспособна да води такъв нормален живот или самата мисъл за рутината. Искам интересен живот, това е! В моя град не знам психотерапевти има ли изобщо, но много пъти съм си го мислела като решение не, но възможност. Предполагам, че и това ще се случи скоро. Относно духовните работи там - не съм задълбала чак толкова. Четох за ТЕС (не съм практикувала) и гледах Тайната, по-скоро за да ме обнадеждят, че нелечими болести няма и съответно че "има надежда". Помогнаха дотолкова, че не задълбах в себе си и проблема си, а се надъхах да го реша. Иначе вярвам в ралзичните енергии, аури, чакри и други езотерични работи от доста време, но не съм фанатичка или нещо. А сега изразяването много ми бяга, за което се и извинявам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 3, 2012 Доклад Share Добавено Март 3, 2012 (edited) Минаваш през възраст, в която бушуват хормони, социалните взаимоотношения са сложни и шарени. До голяма степен преживяваш емоции, присъщи на възрастта ти като цяло. Да, по-тревожна си, имаш някои особености на характера си и програми в него... За това може много да се говори... Относно социална фобия - нямаш такава! Тя е много по-тежко състояние. Не се диагностицирай сама - гугъл знае много, но не достатъчно... За преживяванията ти на рутина и сивота и т.н. От една страна се дължат на нормалната за един тийнейджър нужда от разнообразие, интересни преживявания... Но не само. Втора причина би била обуславяне на тези преживявания през периодите, когато си била в по-тежки състояния, а сега при вида на целия контекст на тогавашните ти преживявания, задействане на неприятни емоции. Третата причина обаче е най-главната - тя би могла да бъде тази, че страховете ти не са напълно асимилирани, а просто избутани в подсъзнанието ти от характерната ти борбена реакция... Това обаче е автоматично и временно решение, което психиката ти предприема несъзнавано и което работи за известно време... В по-продължителен план обаче изтласканите (repressed - виждам, че четеш английски добре) когниции имат тенденция да се завръщат - в твоя случай като натрапчивости... Затова насоките ми са - сподели с родителите си за трудностите си и премини няколко сесии с опитен терапевт! България е малка страна, а парите за такава помощ са символични! Това, което виждам в теб, е силен интелект, добро сърце, човек със заряд и бъдеще. Препоръчвам ти работа с психотерапевт не защото си зле (не си), а защото можеш да бъдеш още по-щастлива и да разгърнеш потенциала си на още по-голям процент! Винаги можеш да пишеш тук - с радост ще ти отговорим! Редактирано Март 3, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Josie Добавено Март 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 5, 2012 Когато се замислих, усетих, че всичките тези страхове са вкоренени в съзнанието ми още когато съм била много малка. Че са преодолими, ми е ясно, да видим колко време ще ми е необходимо. Иначе всеки ден се чувствам по-добре от предишния, но все пак недостатъчно. Иска ми се да посетя терапевт, поне няколко пъти. За съжаление според майка ми това са просто мои прищявки и да спра да се занимавам с глупости. Все пак склони за психолог, не знам каква на практика е разликата, но се надявам да помогне поне малко. Не е лесно да си пубер наистина И едно огромно благодаря за помощта, евентуално ще пиша пак, ако ударя на камък! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 26, 2012 Доклад Share Добавено Март 26, 2012 (edited) Здравей! На л.с. ми писа, че след посещението ти при психиатър, си се почувствала много по-зле, отколкото преди това. За какво си говорихте, как се опита да те разбере, да ти покаже "светлина в тунела" на преживяванията ти? Как за Бога успя да ти подейства така? За психотерапевт от твоя град - предполагам, че има... В същото време обаче наистина много хора от там са идвали при мен, като специално са пътували всеки път до София, а това са доста километри... Това говори някои неща. По някои причини, в столицата са концентрирани наистина успешните терапевти. С това не те агитирам да идваш при мен - избягвам да работя с хора под 21 год. Мога обаче да ти посоча наистина добри терапевти. Тодор Първанов, който също пише тук, е един от тях - той освен това приема и в Плевен, освен в София, а това е по-близо до града ти. Майка ти вероятно е жена на около моите години - би трябвало да е достатъчно просветена относно това какво представлява психотерапията, каква е разликата между психотерапевт, психолог, психиатър... Вероятно си и обяснила за ОКР (както писах, преживяванията ти са в тази посока) и че не бива дълго време да остава нерешавано. Ако не е запозната, което въпреки че би било странно, е вероятно, моля те, намери материали в нета по всяка от споменатите теми, разпечатай и я помоли да прочете! Важно е да започнеш да посещаваш вещ психотерапевт! Тъй като си под 18 год. (ако не се лъжа), родителите ти са тези, които е нужно да осъзнаят нуждите ти и да ти помогнат! Редактирано Март 26, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Josie Добавено Март 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2012 Ами личната ми лекарка ми предложи да се срещна с мъжа й, който е психиатър и приех, тъй като не смятах, че нещо може да се промени към по-лошо. Е, явно сбърках. Попита ме какви са ми проблемите и ми каза (в случая си е прав, де), че това са неща от живота и не бива да ги приемам толкова лично. Първоначално бях ОК с това, но после сякаш загубих надежда, че някой може да ми помогне изобщо и пак се вкарах в тази емоционална дупка. Да, неща от живота са, но все пак ми влияят по някакъв начин! Какви ли не мисли ми минават из главата, всичко ми е едно апатично и имам чувството, че няма смисъл, нямам за какво да живея. Както и да е, де, до самоубийство скоро не смятам да стигам. Работата е там, че ми писна. Писна ми хора с повече проблеми от мен да се радват на живота, а аз (отлични оценки, добри приятели, прилично семейство и човек, който стои плътно до мен) се "садвам" както се казва на жаргон за проблеми, които нямам. Само че с тая липса на мотивация... И аз не знам, просто съм много объркана. Относно ОКР, тия ритуали и работи спрях да ги правя съвсем. Честно да си кажа, като разбрах, че са един вид болестно състояние, си казах, че няма да се поддам и просто спрях, никакви суеверия, никакви такива глупости. Остават обаче тия, не знам дали са точно "натрапчливи", но са мисли все пак, които ме плашат и просто не ми дават мира. Стоя си, изведнъж из главата ми пробягва едно "Ами ако стане така..." и се вкопчвам в тази мисъл. Боря се уж, ама става като че съм попаднала в плаващи пясъци. И това е главният проблем, ми се струва. Разговорите с майка ми стигат единствено до "ти си вглъбена в себе си, ела измий чиниите и ще се оправиш, стига глупости". По принцип така си реагира, но като й заговорих за лекари и терапевти ми каза, че не ми трябват общо-взето. Ще пробвам да "обработя" баща ми, но не знам дали ще срещна разбиране и от него. С удоволствие бих посетила Вас или Д-р Първанов. Както и приятеля ми каза, с 3 поста успяхте да ми помогнете много повече от всеки друг, виждал ме и на живо и уж приемал "лично" проблемите ми. За което наистина много ви благодаря! Надявам се след време да мога да напиша в тази тема "проблем - решен". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 28, 2012 Доклад Share Добавено Март 28, 2012 Здравей! Браво за спирането на ритуалите - това е пътят! Сега остава да посетиш няколко пъти опитен психотерапевт - примерно д-р Първанов! Разпечата ли материали по темите, които споменах по-горе и даде ли на родителите си да прочетат? Сигурен съм, че дори само няколко посещения ще ти помогнат наистина качествено! Пращам ти най-сърдечните си благопожелания! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts