Стъпка по стъпка

[Донка]

Това на пръв поглед е едно от най-лесните като изпълнение упражнения и затова не привлича особено вниманието. Дори съм го изживявала известно време като почивка след серията по-сложни упражнения, които изискват повече концентрация и енергия.

След като навлезнах по-сериозно, обаче, и понаучих движенията и музиката до степен да не се замислям над тях, това простичко наглед упражнение все повече започна да ми привлича вниманието.

Най напред забелязах, че движенията са еднакви през цялото време, но музиката е съвсем различна в трите части - във всяко отношение! "При всичките условия на живота, не губи, своя мир..." - мина ми през ум.

После забелязах, че за да тръгна напред, трябва да "поработя" вдясно и вляво докато стоя на едно място. Спомних си колко се обърквах в началото с това спиране, - тръгване... Но сега си мисля, че никак не е случайно - в динамиката на живота има и стоене на едно място, но това не означава, че е застой - това е вътрешна работа, като семенцето в земята...

Особен е и текстът:

Стъпка по стъпка, ето ний

вървим към новия живот.

Чертаем светли бъднини

за нас и цял човешки род.

Всички прегради преодоляваме,

не се страхуваме от беди.

Мисли красиви вредом посяваме.

Любов света да победи.

Пътека светла е пред нас

и нова чудна светлина.

Живот в сърцата ни се влива,

мъдрост и любов.

Цветята ухаят,

зреят плодове.

Всичко расте, живее,

радва се целий мир.

Въздух дишам - аромат,

вредом - чудна красота.

Извори бликат чиста вода.

Бистра роса всяко листо

със брилянт краси.

Започва с явна човешка активност и завършва с с почти напълно сливане на човека с неговия свят до степен росата да стане последният субект на действие и то какво действие - "краси"! Също музикалните фрази - започва с усещане за стъпки, почти маршируване и завършва с лека ефирна мелодия, която в самия финал като че ли "стъпва" като росна капка на листенцето...

Какви са вашите размисли и впечатления с това упражнение?

[кети]

аз съм нова в паневритмията. това ми е първия сезон и имам съвсем малък опит. това упражнение го приемах като предупреждение, че не трябва да бързам и да се опитвам да разбера всичко наведнъж, още повече че като всичко за мен е ново исках да усвоя наведнъж и движенията и текста и смисъла и...всичко,всичко заедно и веднага. това упражнение досега винаги ми е напомняло да не бързам с ентусиазма си и да си дам време нещата да си дойдат на своето си време. и така до вчера. вчера на паневритмията на това упражнение усетих съвсем различно усещане-нещо като успокоение и увереност, че ритъма е единен и вече го чувствам в себе си. сигурно ви звучи малко объркано, но се опитах искрено да опиша това, което преживях.дано да съм успяла.

хубав ден!

Редактирано Април 23, 2012 от кети