Донка Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 В една от съборните беседи - Явно говорих - Учителя съветва: Аз желая всички да носите запален светилник, който Господ ще ви даде днес. Като излезете оттук, всеки от вас ще види по един ангел. Помолете го да ви даде по един запален светилник и тръгнете по определения от Бога път. Вие ще ми кажете: „Учителю, де е вратата на новия живот?“ Аз няма защо да показвам вратата на хора като вас, които са толкова учени. Има ли нужда да ви отварям Евангелието? Казвам ви: Намерете 15 глава от Евангелието на Лука и четете. Всички знаете де се намира този ангел. Райската градина не е извън човека, нито на „Изгрева“ някъде – тя се намира в самия човек. Ангелът, когото търсите, е в тази Божествена градина, пред входа на която Бог постави два херувима с огнени мечове, да пазят да не влизат грешните хора. На праведните хора Бог дава по един запален светилник и казва: „Вие можете да отидете в Рая, той е за вас“. Глава 15 е една от най-известните в Евангелието: ГЛАВА 15 15:1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 15:2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях. 15:3 И той им изговори тая притча, като каза: 15:4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери? 15:5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 15:6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 15:7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 15:8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери? 15:9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 15:10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. 15:11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 15:12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 15:13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. 15:14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 15:15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини. 15:16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше. 15:17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 15:18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 15:19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 15:20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. 15:21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. 15:22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 15:23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 15:24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят. 15:25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 15:26 И повика един от слугите и попита, що е това. 15:27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 15:28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. 15:29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 15:30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 15:31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. 15:32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери. Случвало ли ви се е да "търсите изгубената драхма" или да сте в ролята на някой от героите на прочутата притча? Какви уроци сте научили и приложили от тази глава? Ани, Надеждна, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 (edited) Малката разлика... Европейска църковна версия ( смесен превод от гръцки и king James ): 22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят. Мой превод: Но бащата рече на слугите си: Извадете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обувки на нозете му, и донесете тука най-добрите узрели плодове, хляб и масло и виното, и нека ядем и се веселим, защото синът ми бе мъртъв, и оживя, той бе изгубен и се намери. И те почнаха да се веселят. Пак от мой превод пуснат Там: И Исус почна да ги поучава за закона на Любовта и Единството на целия живот в Божието семейство. И той каза също, както правите вие в този живот на вашите приятели животните, така ще ви бъде направено в следващия живот. На пръв поглед малка разлика в превода( тъй като вниманието ни е заето в основните поуки от причтата ), но с големи последствия, която изкривява и прави едва ли не Господ да проповядва убийството на животни, на които Той е дал живот, в името на човешкото веселие и хранене. Бог е Този, Който е дарил живот както на нас, така и на животните, и кои сме ние да решаваме кога този живот трябва да се отнеме... Просто давам пример как са манипулирали Евангелието през вековете за да се оправдават някои телесни страсти незабелязано. Горното е във връзка с Тази тема Редактирано Февруари 20, 2012 от ivail Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 20, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 1/ Не мисля, че тук, в този форум бихме предявили каквито и да било претенции към нови преводи на библията. Напълно съм съгласна с иваил, че книгата е била изопачена през средновековието. Такива са били нормите на поведение тогава - да се пресътвори оригинала, не да се направи точно копие - типично за фолклора. Уважението към автентичността идва много по-късно...Надявам се, че иваил наистина ползва някакъв ранен оригинал и има достатъчно квалификация да го превежда. Аз самата например с моите общи познания по старобългарски език, съм открила една очевидно сгрешена при осъвременяването дума - в един от най-популярните псалми. - Съгласна съм, обаче, и с Ани - дори и пре-пре-преведено и изопачено, библейското слово съдържа достатъчно силни и точни послания, за да отричаме напълно преводите, в които то ни е познато. По-скоро бих търсила общото и ценното в тези преводи, отколкото разликите, които все още трудно се доказват (и дали изобщо са доказуеми??) 2/ Моля при коментара на някоя от главите да се придържаме към нея предимно, защото иначе ще се получи каша. За да върна към темата за тази глава бих сравнила постъпката на Христос с търговците (изгонването) и съветите му в главата, която коментираме тук. Очертава се доста сериозно противоречие - на първо четене, обаче! - В Лука 10 говорим за загубена овца/драхма и после за каещ се грешник/завърнал се син, който е осъзнал и признал грешката си и има намерение да промени нещо в живота си. Бащата не го гони, заради старата му грешка и загубите, които е нанесъл - това са били необходимите му уроци. Бащата посреща сина си с радост и трапеза, за да отпразнува наученото, промяната! Според мен Христос ни учи да виждаме в един "грешник" ученика, но едва тогава, когато той наистина се учи и е показал, че е научил някой и друг урок. Търговците в храма са друго нещо - те съзнателно се ползват от любовта на хората за своите користни цели. Изгонването им е равносилно на поставяне в положение на ученици - как ще постъпят след това. Ако същите тези търговци се върнат в храма но вече не като търговци, а като души, които идват при Бог с безкористна любов, Христос ще ги приеме с трапеза. Или двете притчи имат допирна точка - търговците в храма хронологично предшества приемането на блудния син.... Поне това е моето разбиране. Ще се радвам да чуя вашите... Розалина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 (edited) Има много скрити тайни, които ще излизат наяве. Факт е, че текстовете в библията са променяни, по-специално евангелията. Все пак толкова векове са минали. То Словото/беседите на Учителя няма още 1 век и е доста променяно, та, какво остава за библейските текстове... Но ние ще работим с това, което имаме и дано постепенно сами да стигаме до Истината, която е в душите ни... Отскоро ползвам Цариградската Библия и много ми помогна монографията към нея. Словото има символичен език, и Учителя също ни помага да го разбираме с много притчи... Мисля, че е важно да разсъждаваме така: Ние сме храм Божи. Значи, търговците от къде трябва да изгоним? - Ако правя нещо то е, защото сега, днес в този момент смятам, че е правилно, носи ми удовлетворение... Но не очаквам отплата... Не ми е нужна оценка... /"Направи добро и в морето го хвърли..."/... А не "ще направя за теб това ако..., длъжен си ми..." Пред съвестта си и пред Бога да даваме отчет, това е важно... Но и да преценим колко са ни силите, т. е. да не издевателстваме над себе си, за да не обвиняваме после другите за нашите си грешки... По времето на Мойсей / и по-късно при Исус/ евреите са отглеждали овце, телета... За това и примерите са с тях... Бог е нашият Баща. Ние сме изгубените овци, които сега започват да се осъзнават и пробуждат. Да се стараят да изправят погрешките си... "Аз Съм лозата, вие сте пръчките..." - Опитваме да даваме любов, да прощаваме, като Исус... "15:6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 15:7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 15:8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери? 15:9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 15:10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." Праведният има мнение за себе си, че не е допускал грешки, но той няма тези опитности, които има грешният, който е изстрадал, осъзнал това, което е направил... "15:21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. 15:22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;" Наистина едва ли Бог иска да колим животни, но символиката е важна... Скритият смисъл... "15:30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 15:31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. 15:32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери." Исус дойде да поеме половината от кармата на човечеството. Останалата сами ще си носим, т. е. кръста си... като Него. И, колко голяма е радостта на Небето ако ние, изгубените блудни синове и дъщери поискаме прошка и започнем да се стремим към чист живот. Нима Учителя не ни казва, че помощници ще имаме?... Редактирано Февруари 20, 2012 от Слънчева Надеждна, Розалина и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 20, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 Ето какво ми направи силно впечатление току-що „Учителю, де е вратата на новия живот? А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 15:2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях. Вратата на новия живот - може би Учителя я е видял в безусловната любов към "бирника и грешника"? Да приема "грешника" означава да го приема като душа, не като поведение в обществото, не като статус, роля... Още може би означава да се науча да виждам доброто и ценното там, където е покрито с дебела черупка? И/или да се откажа да съдя хората по външни неща? А как разбирате "да яде" с грешника? По-нататък не просто ядат заедно, но приготвят трапеза за покаялия се грешник - син. И може би никак не е случайно, че той е син и брат в притчата... Надеждна, Слънчева и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 21, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2012 (edited) 15:25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 15:26 И повика един от слугите и попита, що е това. 15:27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 15:28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. 15:29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 15:30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 15:31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. 15:32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери. Една майка може да има много деца.Те няма да са еднакви.Едни са старателни и послушни.Други са непокорни и пакостливи.Първите се стараят,вторите по-често грешат.Майката се занимава повече с вторите,за да ги предпази и да им помогне да пораснат и стъпят на пътя си здрави. Въпросът е как отеква в послушните деца отношението на майката.Дали те са огорчени и смятат,че тя обича повече непослушните или пък разбират,че не е въпросът на повече обич,а тези им братя и сестри имат по-голяма нужда от грижа и помощ в момента и се радват,че самите те се справят без да им е нужна помощ. В тези въпроси,се заключава за мене лично ,основното послание на тази глава.Имала съм наблюдения и и не само наблюдения,но и мен ме е сполетявало чувството на по-големия брат. Един работи ,труди си и очаква срещу това да получи отношение на похвала.Ако не получи точно това,което очаква,или пък реши,че друг не толкова заслужил е по-привилегирован ,е фаворит,той се гневи и обижда.Почти ежедневно ставаме свидетели на подобни човешки драми. Дали става дума за взаимоотношения родители и деца,учители и ученици,праведни и грешници ......сред нас човеците постоянно има подобни ситуации .Имала съм такива опитности с близки хора.Даден човек счита себе си за добър,духовен ,послушен,праведен и той действително показва и демонстрира такива качества.Изведнъж ,в някаква ситуация (обикновено при наличие на трети субект-уважаван авторитет) виждаш как този първитя добър и умен човек,се дразни ,че друг,не толкова заслужил според него получава,както му се струва повече внимание .Това поражда чувства като –ревност,завист,гняв,обида и прочее производни.Обида,че не си оценен по достойнство. Съревнование между хората за по-добро място под слънцето.А то грее за всички еднакво. По-големият брат,праведния,ученикът,трябва да е щастлив и радостен,че се справя самостоятелно.Да не търси външни доказателства за любовта на баща си,а никога и на никаква цена да не се съмнява в тази любов. В това е смисълът на изучаване на писанията.Вичко ,което ни е дадено е за наше поучение.Да не грешим и ако случайно сгрешим да се сетим и коригираме.Нищо страшно няма да се случи при първата грешка.Но ако не се усетим и продължим да повтаряме погрешния модел,рискуваме да унищожим с лека ръка ценни духовни натрупвания,над които понякога се работи с години.Тогава ще се озовем отново,като Сизиф в основата на хълма,с камъка в краката си .Поздрави Редактирано Февруари 21, 2012 от Розалина Слънчева, Донка, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 22, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2012 Розичка! Много точно! 15:10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. За мен този стих формулира на езика на онова време: - нуждата от осъзнаване на своето поведение и неговите резултати - нуждата от преосмисляне на мотивите и средствата, с които постига своите цели и желания - нуждата от воля за промяна на на вътрешния свят съгласувана с адаптацията към промени във външния - пряко указание по какъв начин да се приемат негативните резултати от човешката дейност - както от самия човек, така и от неговото обкръжение - с промяна и радост от промяната! Розалина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 23, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2012 По-малкият брат е решил да тръгне по свой път. Бащата очевидно зачита свободната му воля и го оставя да прави каквото е решил. Синът пропада финансово и морално. Той страда, изпитва глад, студ и други лишения. Той си спомня за бащиния си дом който напусна за да търси вулгарни удоволствия. Той е разбрал урока на света. Най-накрая е скромен. Той се връща по свободна воля, съзнава че не е достоен и иска най-долното място при слугите. Скромният човек е голяма рядкост. Бащата е Бог. Блудният син е Адам. Донякъде притчата се отнася и за падналия анел. ester 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 23, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2012 15:17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 15:18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 15:19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 15:20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. 15:21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. 15:22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 15:23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 15:24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят. 15:25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 15:26 И повика един от слугите и попита, що е това. 15:27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 15:28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. 15:29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 15:30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 15:31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. 15:32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери. На пръв поглед изглежда несправедливо различното отношение на бащата към двамата сина. Но всъщност няма нищо случайно в тази притча, и ненапразно синът, който заминава и се връща е по-малкият. Радостта на бащата е напълно оправдана така, както е оправдано да се радваме, когато едно дете в първи клас реши трудна за него задача в училище – задача, която иначе за един възрастен е елементарна и обичайна. Тази притча е една притча за съизмеримостта. Малкият син просто е в по-долен клас и това, което прави е нещо наистина съществено съобразно с нивото на което се намира. Големия син, за който въпросното нещо е обичайно и лесно, е трудно да прецени доколко важно е събитието за брат му и за баща му. И както е споменато, не че любовта на бащата е по-голяма към малкия син, отколкото към големия, но няма как изискванията и очакванията да не са съобразени с нивото на развитие на човека. Така и изискванията към по-големия син са далеч по-сурови. По-същия начин се различават изискванията и към учениците от тези към обикновения човек. По същия начин изискванията към един духовен учител са непосилни за един ученик. Никой няма да се впечатли, ако един шахматист – гросмайстор победи на някое регионално състезание по шахмат. За него са световните първенства. Там са изпитанията, които съответстват на нивото му. Та големия син допуска грешка, която може би е станала ясна. С времето изискванията към по-малкия брат също ще се завишат. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 23, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2012 (edited) Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т. е. мисълта на човека е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начин? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън. Щом детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди.... ...Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по-добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: Татко, аз не можах да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвамъ при тебе не като твой син, но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други. Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие. В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: Какво става? Защо се прави това угощение? Бащата отговорил: Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение. Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него. Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си още смирен. Казвам: Много благочестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. — Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камьк, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи.... Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движимъ в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния синъ, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне?... Малкият брат Редактирано Февруари 23, 2012 от Слънчева Валентин Петров и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 23, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2012 (edited) Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период Девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. През тези периоди, когато Духът слизал и се качвал, Той минавал през духовни ден и нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? – За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори Бог. Той няма да спре парахода за никого. И тъй, вълната върви и вие сега именно имате най-благоприятни условия за развитие. Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дете, не го приемайте. И на мене не искам да изпращате подхвърлени деца, родени от незаконни родители. Като Учител аз не съм пратен на Земята да отглеждам и възпитавам такива деца. Да отгледаш един грешник е едно нещо, а да отхраниш едно незаконно дете, това е друго нещо. Грешникът, който е дошъл до известно съзнание и се кае за своите грехове, може да се спаси. Той прави усилия да върши Божията воля. За такива дойде Христос на земята. Всеки може да се спаси. И грешникът може да се спаси, но не и подхвърленото, незаконороденото. То е змия, която колкото повече се храни, толкова по-голяма става. Един ден тя ще се увие около човека и ще строши костите му. Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас, чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които черната ложа е посяла във вас. Майката казва: „Измъчих се с това дете, голямо главоболие ми създава, но един ден то ще ме гледа“. Не, един ден това дете, като змията, ще счупи костите ти и ще те изхвърли вън от тази вълна. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Никой човек не може да научи Божествения закон, докато не освети Божието име. Когато осветите Божието име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа, и Той ще ви познае. Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си“. И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голямо нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе до погибел. Затова Христос казва: „На когото е много дадено, от него много се иска“. Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и някога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии. Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона. И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона лева на разположение и може да ги употреби разумно. Колкото едното е страшно, толкова другото е велико. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени – във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право: на омразата да отговаряте с любов, на злото с добро. И тогава не е важно на кого служиш – на Ивана или Драгана – ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно. Той е като въздуха и светлината. Всеки има право да се ползва от тях. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Ако аз бих мислил като вас, отдавна бих слязъл от висотата на своето положение. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Сега аз искам да вървите по възходяща права линия, да осветявате името Божие в себе си. Това име ще ви повдигне да бъдете, както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници. Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Мечът на Духа е изваден и тежко на ония, които се противят на истината. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост.... Сега ви оставям да мислите върху смирението, търпението и Любовта. Гледайте чрез тях да изгладите онези грапавини в себе си, които нарушават Божествената хармония във вашия живот. Нека всеки от вас, чрез своя ангел, извика Господа в себе си и Го запита: „Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Божие на земята и за осветяване на Твоето име между человеците?“ Първото, което ще ви се каже, е: „Примирете се!“ Това е проповядвал Христос. Прочетете Евангелието от Матея и Лука. Там е казано: „Когато отидеш при олтара да принесеш дара си и усетиш, че имаш нещо против брата си, остави дара си и иди да се примириш с брата си; ако той не иска да се примири, вземи още двама и иди пак при него“. Който отива пред олтара, трябва да се е примирил с всички. Никой не може да отиде пред олтара, ако предварително не се е примирил. Казвате за някои: „Елате да ги примирим“. – Как ще ги примирявате, когато те не отиват пред олтара? Трябва да се примирите! Ще кажеш: „Братко, да се примирим!“ Ако той не иска да се примири, ще отидеш с още двама. Ако и тогава не иска, ще отидеш с цялата църква. Ако и тогава не иска, ще кажеш: „Нека ти бъде като митар и езичник“. Това е Христовото учение. Ежбите, които сега съществуват, не са съвместими с Неговото учение. Сега аз нямам намерение да съдя никого. За мене всички сте еднакви. Казвам: Ако не възприемете това учение, резултатът няма да бъде добър. Защо да се създават ненужни страдания в света? Доста са страданията на миналото. Нека отсега нататък дойде радостта и благословението между човечеството. Това, което днес ви говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го ангелите, проповядват го всички техни служители на земята. Това говори и Христос. И аз вярвам, че това ще бъде. Както е казано, така ще бъде, нямам сянка от съмнение. Един ден всички ще се срещнем, разбира се, не при такава обстановка, както днешната, при десет пъти по-добра обстановка и то пак на земята. След десет години ще бъдем сто пъти по-добре от сега; след още десет години ще бъдем хиляда пъти по-добре; след други десет години ще бъдем десет хиляди пъти по-добре; след още десет години – сто хиляди пъти по-добре; след други десет години – милион пъти по-добре; след още десет години – десет милиона пъти по-добре; след други десет години – сто милиона пъти по-добре, а в края на този период или в началото на новия ще бъдем с Бога наедно. „Моят мир да бъде с вас!“ Братът на най-малките Редактирано Февруари 23, 2012 от Слънчева Дъгата, Донка и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 Писанието казва: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.“ (Както) онзи пример в Евангелието. Като се върнал онзи, младият син, който изяда имането на баща си, онзи, големият брат се разсърди. Туй показва, че сегашните вярващи хора не струват хас от грешните хора. Ние ставаме пристрастни. По-хубаво е да обичаш един грешник, отколкото един праведник. Грешникът е гладен човек, ще оцени онова, което му даваш. Праведникът е сит, защо ще го викаш да го угощаваш? Праведникът няма нужда от твоята Любов. източник Интересно обяснение! Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 чувството за хумор на Учителя e освежаващо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 27, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2012 Всички сме грешни, докато не пуснем Любовта вътре в нас, която ни очиства, всеки носи по нещичко, макар и наследствено или от миналото си... тук Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 27, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2012 Христос казва: „Вие, които сте минали през тия пътища, трябва да се самоотречете от живота“. От кой живот? – От живота на старозаветните. Трябва да се самоотречете от кой живот още? – От живота на новозаветните. И най-после трябва да се самоотречете и от живота на праведния. Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш. Новозаветен ли си, ти се съмняваш. Праведен ли си, ти се наскърбяваш. Това не са грехове, това са естествени състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По нямане на други термини, ние употребяваме думите „старозаветен“, „новозаветен“, „праведен човек“ и „ученик“. Пътят на ученика Дъгата и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 27, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2012 ...в този пример Христос е вложил много по-дълбок смисъл. Съгрешаването на блудния син е резултат и ние трябва за знаем причината защо по-младият син е напуснал баща си. Всички казват, че по-малкият бил блуден; човек може да страда в света, без да знаем причините. . ...той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада. Казва се, че след като изял всичко... този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. ... бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле... ... големият брат се разсърдва, задето баща му заклал теле за човек, който блудствал. Той отива при баща си и му казва: „На мен даже яре не си ми дал, за да похапнем и да си попием с приятелите ми.“ И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща си заради големия си брат ... когато синът се върнал, бащата се зарадвал – защо? Защото този младеж вне-се в бащиния си дом едно благородно чувство. Той се върна със смирение и каза: „Татко, съгреших на Небето и пред теб и не съм достоен за твоя дом“ – той показа истинска Любов. И когато Христос говори, че трябва да станем слуги, Той иска да каже, че трябва да бъдем смирени. Сега, вие никога не сте блудствали, но знаете да се сърдите. Да, аз зная много проповедници и владици, които са светии, но в техните сърца непременно ще се прояви омраза, ще искат телето да се заколи заради тях и ще кажат: „Само ние, светите хора, можем да учим света.“ Чертата, която Христос изтъква, е онова дълбоко смирение, което трябва да има всяка човешка душа. Лъжливото разбиране на християнството стои именно тук: всички хора, които имат имущество, са праведни, няма изключение от това – дайте на един вагабонтин десет-двадесет хиляди лева и той ще заобича порядъка. ... строят всякога ще защитава онези, които имат пари, и те ще бъдат всякога силни. ...аз желая у нас да живеят десет такива синове, аз бих желал да имам това велико качество на смирение. Смирението ражда култура, смиреният човек ражда култура; покажете ми един горделивец, който да е извършил нещо велико. Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоят на два стола. ... блудният син, като се върна и каза: „Съгреших, защото имаше дълбоки причини в Живота; повече няма да блудствам, затова ме направи един слуга и за мен ще е най-голямо удоволствие да слугувам.“ Христос ще каже: „Днес стана смирението на този човек, този син мъртъв беше и оживя.“ Аз бих желал да заколя едно теле за такъв син и ще повикам всичките си приятели да ядем за него. Аз бих желал истинският българин да се върне като този син и да каже на баща си: „Татко, съгреших и искам да бъда твой слуга.“ Бих желал да видя повече такива свещеници и моето сърце ще се радва за тях – бих се радвал както никога! А сега всички викат: „Как, този син ние не можем да го търпим!“ Христос още не е в нас. Да не хранят никаква омраза – това е велик Божествен закон, това е блудният син. „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна. Затова заколването на телето е една емблема – телето е дете: когато едно дете се праща в Невидимия свят, заколват едно теле; когато детето се връща, това е блудният син. Това е вярно както във физическия, така е и в Душевния свят; и когато един човек се ражда, той става жертва. Сега искам да ви оставя в ума две неща. Първо, да вложа във вас убеждението да не седите на два стола. Ако сте вярващи християни, казвайте, че сте. Ти какъв християнин си? – „Аз съм православен.“ В какво вярваш? – „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва да имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте един слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син. ... трябва да се върнем обратно при нашите бащи и в нашите умове да се възцари Любовта, да бъдем сърдечни и откровени. Аз бих желал да бъда на мястото на блудния син. Аз играя ролята на малкия брат – между грешните хора в света съм, и аз не съм по-праведен. Да, пред вас може да съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още да ям, за да стана такъв, какъвто Бог иска. ...Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното самосъзнание. Това е много тежко, това е геройство – само великите души могат да вършат тази роля, само малките братя могат да вършат тази роля. И Христос беше един от малките братя; Той беше пръв, който служи на хората за всичките им грехове, но Бог Го въздигна, защото в Него течеше Божествената кръв. Той казваше: „Отец живее вътре в Мен.“ Някои ще кажат, че е много тежко. Опитайте се и Бог ще ви благослови. Блудният син Слънчева, Розалина и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Септември 1, 2012 Доклад Share Добавено Септември 1, 2012 15:28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. Според мен, завърналият се син е бил вече смирен, докато брат му е бил мнооого горд, с духовна гордост.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.