Това е популярно мнение. Розалина Добавено Февруари 18, 2012 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Февруари 18, 2012 (edited) Молитвен наряд за събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25 8 глава от Марко Беседа 64. Силен и умен (УС, 12.11.1933 г.) Тайна молитва Човек трябва да работи, но има работа и работа. Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление. Има работа в духовния свят, тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата, то е Божественото, туй, без което човек не може. Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа, защо е влязъл, как и накъде върви. Мислите ,които ме впечатлиха - тук Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 8. Утринно Неделно Слово, държано на 12 ноември 1933 г., 5 ч. с, София – Изгрев Редактирано Февруари 18, 2012 от Розалина Донка, Eлф, Слънчева и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Февруари 18, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2012 Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати. Лъчезарна, Латина, Слънчева и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Февруари 18, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2012 (edited) Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. Новият човек аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете. И ти останеш като една празна каца, една празна стомна. Питам: Какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане. ... Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първата е: като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: Толкова трябва да ми дадеш! Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате. И да не определя какво да направя. И не само външно, и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия, туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: Аз не го искам това от тебе! – Ти го ограничаваш. – Аз от тебе не искам никаква услуга! – Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга, остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи. Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. ... Казва някой: Направи ми една услуга. Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми дали съм направил добро, или не. Напишеш някому едно писмо и после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на място или онази запетая дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото Любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! Не вменяваше греховете им, не ги виждаше. Това е в Бога! Това е младото, силното! Той само ни казва: Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим, което Той върши. Че ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: Аз не мога да направя това нещо! – Ти се ограничаваш. – Туй е непостижимо за мене. – Ти се ограничаваш. Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само засега. ... Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е намясто, не е навреме! И ако в живота ти не можеш да опиташ Любовта, и животът не е намясто! Следователно, ние се раждаме да опитаме Любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умрял е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал Любовта. Той живее. Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действаме тъй, както Бог действа! Или казано другояче, както Христос е мислил, по същия начин ще мислим и ние. Законът е един и същ. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 8. Утринно Неделно Слово, държано на 12 ноември 1933 г., 5 ч. с, София – Изгрев Редактирано Февруари 18, 2012 от Eлф Лъчезарна, Надеждна, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 18, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2012 (edited) Благодаря за беседата! След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила?... Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа – за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа й са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи, цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколко стотин метра. И какво може да допринесе този плат? Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н. Човек трябва да работи, но има работа и работа. Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление. Има работа в духовния свят, тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата, то е Божественото, туй, без което човек не може. Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа, защо е влязъл, как и накъде върви... Вземете най-добрата служба в този свят, тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица! И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под майка се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено! Ни най-малко не е уредена работата на царя! Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава майката? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот! Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите. Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя. Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка! Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но, за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: Искам да стана силен! Но, за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е този! Искаш да бъдеш силен, непременно с първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако не можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път, хората могат да мислят, каквото си искат. Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен. Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи... Докато живеем, проявяваме се, учим, ние не можем да сме съвършени. Защото именно в дуалния свят трупаме опитности. Това е още дървото на познанието-добро/лошо... Важно е, когато направим грешка, да я признаем пред себе си, ето тук също се иска сила, но и светлина, смирение... Да си простим и да продължим, Бог ни праща помощници, да ни помогнат да изправим грешката си или поне да си научим урока, да израстваме... Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. Новият човек аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете. И ти останеш като една празна каца, една празна стомна. Питам: Какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане. Сега искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас, дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя, умни ли сте, или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече. Тогава може да сте умни хора! Пък, ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото положение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение, в изправянето на погрешките, там гледам мнозина се колебаят, дали една погрешка да я изправят, или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратявате, както ви гледам, тази работа не е за вас. Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен! Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни! Това е една необходимост! И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава, красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: Не съм щастлив. Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едното от двете. За да изправяме погрешките си ни е нужен буден ум. Защото може с добро желание лошо да направя на някого, но може и обратно да стане. Та пак стигаме до ученето... До средния път... ...По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре! Опасната страна в тия съждения аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязъл пръста и аз ти чета морал: Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза? Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение – ти си се порязъл, не ти говоря нищо, но изтисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превързвам ръката и кажа: Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекуваш сега! По този начин ще разрешавате нещата. Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първата е: като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: Толкова трябва да ми дадеш! Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате. И да не определя какво да направя. И не само външно, и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия, туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: Аз не го искам това от тебе! – Ти го ограничаваш. – Аз от тебе не искам никаква услуга! – Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга, остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи. Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: Ами той е едно дете. Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, да го остави целия ден да ходи, да пъпли дето иска, но да затвори всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото като плаче, детето показва, че е силно. Детето като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките. Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че онова, което досега сте мислили, е криво, е лошо. Не е лошо, човек че се е родил, но не и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира. Силен и умен Редактирано Февруари 18, 2012 от Слънчева Донка, Лъчезарна, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя. Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка! Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но, за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: Искам да стана силен! Но, за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е този! Искаш да бъдеш силен, непременно с първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. ~ Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен. ~ Първата погрешка, която човек прави в света е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам, след като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш, и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти, в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш и не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: Не си струва да се живее. Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползваш от това? Казваш: Втори път като дойда, ще я поправя. Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си. Казвам: С всяко раждане на земята, една погрешка си направил. Ще изправиш погрешката си. И се ражда човек. Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича "Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезете в Царството Божие". Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезеш в Царството Божие! За мене е безразлично, дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо, ако го приемете като едно изправление на погрешката на умирането. И смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: Що ми трябваше да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил, казвам: Ти си силен човек! Направил си погрешка, ти си силен човек! Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави, той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен! Или, изправил си една погрешка, силен си. ~ Да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте, преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте. И силни сте да я изправите тази погрешка. За да познаете дали сте умен, вижте, дали може да предвидите погрешката и дали имате познания да я предотвратите. ~ ...но погрешката е там, че не живеете както трябва. – Ама да не бях станал. – Но станал си вече. – Да не бях се раждал. – Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема. Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката! Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение – ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат и да ги предотвратим. Силен и умен Надеждна и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.