Евангелие от Матея - глава 10

[Донка]

Здравейте, приятели. От вчера една от основните идеи на тази глава се обсъжда в темата тук.

Струва ми се, че това е добър повод да се заемем с една отдавна обмисляна идея - тълкуванията на основни глави и идеи от Библията. Предлагам в тази тема десета глава от Евангелието от Матея:

ГЛАВА 10.

1. И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.

2. А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,

3. Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,

4. Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.

5. Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;

6. а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;

7. и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;

8. болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

9. Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,

10. ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

11. В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

12. А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!

13. И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.

14. Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.

15. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

16. Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.

17. Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,

18. и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.

19. И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;

20. защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.

21. И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;

22. и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.

23. А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.

24. Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:

25. доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?

26. И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.

27. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.

28. И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.

29. Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;

30. а вам и космите на главата са всички преброени;

31. не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.

32. И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;

33. а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;

35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

36. И врагове на човека са неговите домашни.

37. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

39. Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.

40. Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;

41. който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.

42. И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

Думите на Христос за това, че е дошъл да донесе не мир, а меч и да разлъчи човека от баща му и майка му... често се интерпретират съвсем неадекватно и извадени от контекста - едва ли не като опълчване срещу майката и бащата и приемането им като врагове, когато човекът е тръгнал по Христовия път... Доста съм мислила над тези стихове в миналото. Ще си позволя да цитирам кратката си интерпретация, която постнах в другата тема, но очевидно не беше забелязана...

Никой на никого не се опълчва. Исус разлъчва в смисъл, че моето дете вече не го смятам за мое дете и не се отнасям към него като към такова, а приемам себе си и детето си и майка си като братя, защото всички ние сме души - деца на Бог и той е нашият общ баща. Почитам Бог в своите родители и в децата си, както и във всички други хора.

Ще се радвам да чуя вашите лични обяснения - не само на тези стихове, но на цялата глава.

Редактирано Февруари 17, 2012 от Донка

[B__]

Добра идея, че това си е за отделна тема.

Всяко нещо в Библията има няколко символични значение, но това не означава, че буквалното значение не е важно. То само подсилва и илюстрира символичните.

Да се разделиш с майка си и баща си означава да се разделиш с миналото, старите вярвания, заблудите, предубежденията. Да се разделиш със всичко, което досега те е създавало и обуславяло като човек.

От другата буквална страна човекът е копие на майка си и баша си и за да се промени, то трябва съвсем ясно да се разграничи от тях, а кое отделяне от родителите не е съпроводено с противоречия?!

За да приеме учнието на Исус човек трябва символично да се раздели с предишното си Аз и съвсем буквално да се отдели от средата си, а основата в тази среда са майката и бащата.

П.С. Донка, ти самата си разказвала, че си направила едно отделяне, което е променило живота ти и духовния ти път

[ivail]

Трябва да се внимава много, защото официалната библия е много редактирана, и грешните преводи, и преписи, и поправки, къде от духовна слепота, къде от догматизъм след 6-ти век, къде с политически цели, са доста.

Не случайно няма да намерите никъде оригиналите на тези така наречени евангелия - не ви ли се струва съмнително че никоя църква няма как да покаже основните документи, на които се уповава вярата й.

Запазени са всички писания на Платон, без учението му да е станало държавна религия, а оригинала на нашето Евангелие (дори и Тората) го няма, и още по куриозно е, че тези документи изчезват след като християнството става държавна религия на римската империя - сливане с властта.

Какво е било съдържанието на оригиналното Евангелие и защо не е запазено? - мисля че се досещате...

И докато четем версия на библията, в която Иоан Кръстител се е хранил със скакалци, ще има много да се чудим на някои изречения от нея.

Разбира се вече имаме пълното Евангелие от около 130 години насам донесено от Тибет.

Дори учителя Дънов поправя някои от неща от библията в беседите си, но без да набляга на това като основна тема. Например:

"Да се подчиняваме на всяка власт", а учителя Дънов казва, че в оригиналния текст е "Да се подчиняваме на всяка праведна власт", т.е. власт управляваща по Христовия завет.

Това е неправилен превод:

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;

35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

36. И врагове на човека са неговите домашни.

Това е правилния превод:

Истина ви казвам, Аз дойдох да поставя мир на земята, но когато говоря, ето следва, меч.

Аз дойдох да обединявам, но, ето, човек ще е в разрез с баща си, и дъщеря с майка си, и снаха със свекърва си. И неприятели на човека ще са от неговото му семейство.

Неправедните не могат да се сприятеляват с Праведните.

Времето да се появяват оригиналите е дошло, просто трябва да се търси и най-вече да се мисли - "По плодовете ще ги познаете".

Редактирано Февруари 17, 2012 от ivail

[B__]

Хермес, а откъде си взел цитатите от правилния превод?

[ivail]

Хермес, а откъде си взел цитатите от правилния превод?

Аз съм го превеждал от препис на апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.

Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

[Валентин Петров]

Мисля че вторият превод е значително по-ясен и верен.

Пример - семейната драма на Мария Тодорова когато става ученичка на Учителя /Изгрева т.3.

Личността понякога се създава практически наново което околните възприемат болезнено.

[Донка]

Благодаря ви, приятели, за ценните мнения. Тази експериментална тема ясно ми показа, че е назряло времето за този подфорум.

Ivail! Благодаря за превода! Моля, можеш ли да ни постнеш тук реалния превод на цялата глава?

Божидаре, много ми допадат новите ти тълкувания! С радост бих се включила в тях:

"Да се разделиш с майка си и баща си означава да се разделиш с миналото, старите вярвания, заблудите, предубежденията. Да се разделиш със всичко, което досега те е създавало и обуславяло като човек."

Напълно съм съгласна - това е в основата на еволюцията ни по принцип. Дали ще стане в пряк или преносен смисъл - това е отделен въпрос.При мен се случи много показателно. За да постигна този стремеж, аз се отделих физически от моите родители, запазих добрите си отношения, но колкото и да се старах, не можах да постигна особено развитие в частта със заблудите и вярваният. Точно обратното - много по-късно осъзнах, че съм се опитвала да правя само козметични, външни промени. А познавам хора, които и това не правят - достатъчно им е, че се отделят физически и/или развалят добрите си отношения и се нахъсват един срещу друг.

Сега мога да кажа, че съм се отделила или поне почти съм приключила процеса. Но истинското отделяне започна, когато се върнах да живея при тях. Отношенията си не сме разваляли, макар, че се опитват още да ме "поправят", аз тях - не. Те го правят за мое добро според тяхното добро, аз го разбирам и не им преча, но си вървя по моя път. Те виждат, че съм щастлива и добре, мърморят, но не настояват. И всичко става с любов. То само с любов може да стане.

И отново ще повторя моята версия на това Христово "отделяне" - аз престанах да усещам моите близки като роли - майка, баща, син, дъщеря, съпруг. Те не са ми близки по кръв, а по душа. Бог ни е поставил много близо един до друг, защото в този живот сме "в един клас" и уроците са ни общи или единия служи за учител на другия.

Животът ми в семейството вече не е сцена - аз не играя роля на майка или дъщеря и не очаквам другите да си "казват думичките по сценария"...

В това според мен се състои отделянето, меча на доброто и любовта...

Семейните драми в тези случи се дължат на отказа на роднините да приемат промяната и натискът да си играеш ролята. Мисля, че Мария Тодорова добре е показала как човек се справя с това с любов.

[Ани]

Донче, май така се решава този проблем!

Трябва да се внимава много, защото официалната библия е много редактирана, и грешните преводи, и преписи, и поправки, къде от духовна слепота, къде от догматизъм след 6-ти век, къде с политически цели, са доста.

Не случайно няма да намерите никъде оригиналите на тези така наречени евангелия - не ви ли се струва съмнително че никоя църква няма как да покаже основните документи, на които се уповава вярата й.

Запазени са всички писания на Платон, без учението му да е станало държавна религия, а оригинала на нашето Евангелие (дори и Тората) го няма, и още по куриозно е, че тези документи изчезват след като християнството става държавна религия на римската империя - сливане с властта.

Какво е било съдържанието на оригиналното Евангелие и защо не е запазено? - мисля че се досещате...

Това е наистина интересно! Благодаря ivai!

А как стои въпросът със Стария завет? Защото думите на Христос в разглежданата глава - „И врагове на човека са неговите домашни“, се срещат и в Стария завет:

5. Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си.

6. Защото син позори баща си, дъщеря въстава против майка, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.

7. Аз пък ще гледам към Господа, ще се уповавам на Бога на моето спасение: Бог мой ще ме чуе.

Книгата на пророка Михей, гл. 7

Така, че проблемът с превода се пренася в по-далечно време от Новия завет. Пророк Михей е живял около 700 години преди идването на Христос.

Иначе имах въпрос за това дали Новия завет не влиза в противоречие с 10- те Божии заповеди от Стария? И по-точно – „Почитай баща си и майка си,...“? Но виждам, че Донка и Божидар са отговорили на този ми въпрос. Словото не трябва да се тълкува буквално.

[Станимир]

Приятелите, домашните и враговете... В приятелите и семейството обикновено човек има доверие. Често предпазливостта му е сведена до минимум. Също така приятелите и семейството оказват върху нас много повече влияние – върху мислите ни, решенията ни, постъпките ни. Но от друга страна, всички предателства се извършват от близки хора. Враговете няма как да те предадат. Предават те тези в които вярваш. Още: един глупав съветник в кралството може да нанесе повече вреда от всички врагове. А ние по принцип сме склонни да се вслушваме в съветите на близките си с доста по-малко съпротивление. Тук вече не става въпрос за предателство, а просто за глупост.

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;

35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

36. И врагове на човека са неговите домашни.

37. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

Този откъс е от ясен по-ясен. Тук става въпрос за тези случаи, когато човек поставя близките си пред Христос, пред духовното. Христос, като изразител на духовната йерархия е нашата връзка с цялото. Ние сме като едно листо, близките, роднините и приятелите са други листа. А листото получава живот, докато е свързано към дървото. Откъсне ли се, то умира. Христос, учителят, е клона към който сме прикрепени. Ние живеем, защото получаваме жизнените сокове на цялото дърво, трансформирани чрез него. В откъса от Библията не става въпрос за отрицателно отношение към другите хора, а за поставянето им на правилното място.

[Слънчева]

Ще си позволя да пусна цитати от две беседи, които ми помогнаха да разбера някои неща от Библията. На доста места Учителя ни дава тълкувания от някои евангелия. Но за други е нужно и сами да помислим, да потърсим в паметта на душите си, опита си...

Защото Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете. *)

„Дух Свети ще ви научи.” Този стих се отнася до учениците, а не до обикновените хора.

„Най-първо пазете себе си от кваса фарисейски, който е лицемерие.” (1 ст.)

„Но ще ви обадя, от кого да се боите.” (5 ст.). – От кого да се боим?– „Бойте се от оногоз, който, след убиването на тялото, има власт да хвърли в пъкъла.” Аз казвам: Бой се да не изгубиш любовта си. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да изгуби любовта...

Някой казва: Аз не съм толкова глупав, да вярвам в Бога, както религиозните. – Какъв е твоят Бог? Разговаряш ли с Него? – Не разговарям. Той е далеч от хората, не разговаря с такива прости хора, каквито сме ние. Аз само мисля за Господа, не се разговарям с Него. – Отде знаеш това? Кой авторитет следваш? – Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени. Според мене, тези учени и философи трябва да се спрат върху 12 стих от прочетената глава, дето се казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” В този стих е скрита една велика истина. Обаче, хората взимат Христовите идеи, турят им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане. В какво се заключава едното, и в какво другото схващане? Мислите ли, че като кажете субективно и обективно схващане, ще разрешите всички въпроси? Под „субект” разбираме нещо вътрешно, а под „обект” – външно.

Ще ви научи

"Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." (Матей, 20:28)

"Син Человечески дойде да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Христос дойде да научи хората да живеят според великия закон, а те мислят, че са Го разбрали и научили. Разбирането има отношение към прилагането. Ето защо, вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. Какъв е начинът за прилагането на тези величини, ще го видите в изгряващото слънце. Изведнъж ли изгрява слънцето? Изведнъж ли се ражда човек? Ако разгледате човешкия зародиш, в първо време той е невидим, с микроскоп даже не се вижда. Той няма и тегло: едва ли тежи една стохилядна от грама. Първоначално, той не е свързан със силите на земята, следователно, няма никакво привличане. Този зародиш е в пълно бездействие, — Как е възможно да няма никакво тегло? — Много естествено, няма никакво притегляне. Какво ще стане с човека, ако двама юнаци го хванат за ръцете и го дърпат към себе си? Без тегло ли ще бъде той? Турете го на кантара и вижте, ще тежи ли този човек, или няма да тежи. Той ще тежи повече, отколкото е неговото тегло. Това е благодарение на двамата юнаци, които заместват земното притегляне. Ако теглят същия човек нагоре, теглото му ще бъде по-малко. Както виждате, нещата са относителни. Днес вие изработвате вашите схващания върху относителността, а не върху абсолютното...

"Дойде да послужи." Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят, материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, реални са чувствата; там те са субстанцията, те са вещта. За умствения свят мислите са реални, за причинния свят — причините, а за света на любовта, реална е само любовта. Какво разбрахте от това? Ще кажете, че всичко е материя. Материята не подразбира само сбор от безброй частици. Под "материя" се разбира майка на нещата, т.е. това, което ги е облякло, което ги е развило в себе си. Ще кажете, че материята е нещо илюзорно. Вие смесвате материя с плът. Те са две различни неща, не са синоними...

Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години. — Говорил ли си с този пророк? Че някой казал тъй или иначе, това е друг въпрос. — В Библията е писано така. — Проверил ли си, че всичко в Библията е вярно? — Но тя е безпогрешна. — Ако беше така, тя щеше да спаси света. Някой туря Библията под главата си, но тя не го спасява. Силата на Библията е в прилагането й, а не в самата книга. В нея са дадени само формули, които трябва да се приложат. Ще кажете, че тя е свята, няма подобна на нея. Не отричам това, но тази книга е в душата ти, в съзнанието, което имаш за нея. Тя е само отражение на твоята душа. Всичко, което излиза от душата ти, още не е написано в тази книга...

Дойде да послужи

Важен е домът, семейството, но по-важно е да помним и да знаем, че сме "храм Божий и Дух Божий живее в нас..."

[Диана Илиева]

Хермес, а откъде си взел цитатите от правилния превод?

Аз съм го превеждал от препис на апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.

Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Аз не разбрах - Ватикана е дала публичност на този препис или? Ако не - то има ли сигурност за автентичността му?

[query]

"38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене." А това как го разбирате? Като бягство от отговорност, инициатива? Или опит да стои "на завет"?

[ivail]

Донка ,

Ще се опитам следващата седмица да направя превод на тази част.

Хермес, а откъде си взел цитатите от правилния превод?

Аз съм го превеждал от препис на апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.

Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Аз не разбрах - Ватикана е дала публичност на този препис или? Ако не - то има ли сигурност за автентичността му?

Това пълно Евангелие се пази във Ватикана, но преди да бъде предадено на кардиналите в 1870-та, препис от него е направен във Францисканския орден. В същност монах от този орден на св. Франческо, донесъл от Тибет свитъците и е направил преписа.

За автентичността - то е в библиотеката на Ватикана, така че се знае къде е.

По-вероятно е да видиш това Евангелие ако си настойчива, отколкото да видиш оригинала на Новия Завет или препис от него от преди 350г. .

[Слънчева]

"38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене." А това как го разбирате? Като бягство от отговорност, инициатива? Или опит да стои "на завет"?

Напротив, това е поемане на отговорност и благодарност за страданията, за всичко, което ни е дадено в този живот, за да израстнем. Да носим кръста си, и като Христос да кажем, "прости им Господи, защото те не знаят, какво правят"... Т. е. да простим на мъчителите си, на враговете си... да дадем път на Любовта вътре в нас...

Ние говорим за един Бог в света като любов, който никога не се мени. Туй което всякога в нас остава неизменно, то е Бог. Единственото нещо, което в нас остава неизменно, след като преминем всичките изпитания в света, то е Бог. Питате: „Защо трябва да преминем тия страдания?“ За да остане Бог в нас. Като минем през всичките изпитания, Той да остане в нас, Който е всякога неизменен, при всичките условия на живота. Затова трябва да минем всичките страдания, сиромашия, че онова, което остава в нас неизменното, то е Бог, на когото можеш да разчиташ. То е реалността, туй разумното в нас, на което всякога трябва да разчитаме...

Да ви дам едно правило да се ползувате. Питате: „Защо са тези изпитания?“ Бог се проявява по два начина в света. Той ще прати един разбойник да те обере. Казваш: „Що го изпрати Господ?“ Господ го прати да те обере и на тебе казва: „Не прави като него!“ Затова те обра. Не обичаш това, не прави като него. Ти си беден, прати друг човек, ще ти даде пари назаем. Казваш: „Защо ще го направи?“ Казва ти Господ: „Бъди като него!“ Дойдат ли крадци, Господ ви казва: „Не бъдете като тях!“ Дойдат ли добрите хора, бъдете като тях. Дойдат страдания – не причинявайте страдания. Дойдат добрите хора, които правят добро, Господ казва: „Бъдете като тях и вие. Вземете урок от тях.“ Казвате: „Аз ли съм най-грешния човек, че всички страдания дойдоха до мене?“ Не се минава много време, като излезеш навън, туй което не го искаш за себе си, го правиш на другите. Мислиш, че всичките други хора са виновати.

Да ви кажа, че няма нито един от вас, за когото да не са ми говорили лошо. Няма нито един, от когото да не са се оплаквали, от него. Няма изключение. Кой как дойде, все ще се оплаче от някого. Казват ми: „Ти говориш много добре, но твоите не те разбират.“ Казвам им: Елате вие да ги заместите. Те са станали лоши, защото са взели вашите места. Понеже техните места са празни, елате вие, на техните места. Сега тези, които говорят така, защо хората говорят лошо? Казвам: За мене говорят лошо. Какво не говорят отвън сега. Казват: „Извеяна работа.“ Да, казвам, аз все извеяни работи търся. Всичко в мене е все извеяно. Неизвеяните работи аз ги оставям настрана. Неизвеяните са за вас, извеяните за мене. Нечистото, неизвеяното жито за вас, което е хубаво извеяно е за мене. Сега, кое е по-хубаво, добре ли да говорят хората за вас или зле да говорят? Ако хората говорят зле заради мене, злото е за тях, ако говорят добре, доброто е пак за тях. Следователно, ако говорят зле за мене, те страдат. Като говорят добре, те се радват. За мене е същият закон. Аз като говоря добре за хората, аз се радвам, ако говоря зле за хората, аз страдам. Ние нямаме право да говорим зле за хората, ето в какво отношение, за Божествените работи нямаме никакво право да говорим зле. Ние може да си позволим, но ще дойдат страданията. За човешките работи може да си дадем мнението. Та казвам: Всичко в света, ако се прави е Божествено. Но то трябва да се посее. Божествените работи са всички добри. Всичко, което иде е добро. Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за тяхно добро“.

Майката на съвършенството

Редактирано Февруари 19, 2012 от Слънчева

[Валентин Петров]

"Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за мене."

Това е смисъла на български.

Има прилика с "вдигни постелката си и ходи" след което паралитикът става и тръгва.

Трябва ми пълна вяра и трябва да имам уши. Трябва ми решителност и трябва да вървя.

[ivail]

Нека, всеки който се интересува да си отвори Библията и да напише ред 38 от тази глава.

И тогава да видим, спазен ли е смисъла и дали различните цитати не предлагат различен смисъл, при различните (така наречени официални) библии, от различните църкви.

Редактирано Март 26, 2012 от ivail

[Eлф]

=1"]Мат. 10:1-4, =1"]Марк 6:7,=1"] Лука 9:1 Изпращане на дванадесетте апостоли.

Наставления на 12-те апостоли -

=1"]Мат.10:5 - 42, =1"]Марк 6:8-13, =1"]Лука 9:2-6, =1"]Лука 12:2-10

Гледам тук един учебен Нов завет и така на първо време пиша препратки общи, а иначе към всеки стих има препратка някаква. Когато имам време може по малко да ги дам за сравнение. Хубав ден!

Редактирано Март 26, 2012 от Eлф

[Eлф]

Мат.10:5 - Мат.4:15; Йоан 4:9

Мат.10:6 - Мат.15:24; Ер.50:6

Мат.10:7 - Лука 9:2, Лука 10:9

Мат.10:8 - Деян.8:18

Мат.10:9 - 1Царе 9:7; Марк 6:8

Мат.10:10 - 1Тим.5:18

[Ани]

Нека, всеки който се интересува да си отвори Библията и да напише ред 38 от тази глава.

И тогава да видим, спазен ли е смисъла и дали различните цитати не предлагат различен смисъл, при различните (така наречени официални) библии, от различните църкви.

Не съм теолог и ми е трудно да разсъждавам по Светото Писание.

Доста се колебах дали да се включа, но ми се струва че е редно да споделя моето виждане.

Ето някои извадки от един сайт в мрежата за текста в различните български издания на Библията и едно на английски:

Който не вземе своя кръст и не ме следва, не е достоен за мен.

/Библия Съвременен превод 2004 /

и който не вземе кръста си и Ме следва, не е достоен за Мен.

/Библия Верен 2002 /

и който не вземе кръста си и не върви след Мен, не е достоен за Мен.

/Библия Библейско общество 2000 /

и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

/Библия Протестантски 1940 /

и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

/Библия Православен /

И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене.

/Библия Цариградски /

And he that taketh not his cross, and followeth after me, is not worthy of me.

/Библия KJV /

А ето и същият текст в апокрифното евангелие „The Gospel of the Holy Twelve“:

15. They who take not their cross and follow after me are not worthy of me. He that findeth his life shall lose it; and he that loseth his life for my sake, shall find it.

Това е евангелието, което ти превеждаш в блога си:

15. Тези, които не вземат своя кръст и вървят след Мене, не са достойни за Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгубва живота си заради Мене, ще го намери.

Аз не виждам някакви антагонистични противоречия в случая. Нито в официалната Библия, нито в евангелието преведено от Gideon Jasper Richard Ouseley на английски език. Всъщност това са две съждения изказани в своето отрицание или позитив, водещи до резултат, който също е даден в отрицание. ( „не е достоен за Мене”). Ето как изглеждат всички възможни варианти на това изречение:

(1) и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

(2) Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за Mене.

(3) Всеки който взема кръста си и ме следва, е достоен за Mене

(4) Всеки който взема кръста си и не ме следва, не е достоен за Mене.

За по-ясно в червено са положителните, а в синьо – отрицателните варианти на тези съждения.

38 стих от тази глава се среща в първите два варианта – (1) и (2):

При (1) и (2) няма разминаване (различен смисъл) в това, което иска да каже Спасителя в крайна сметка. При (1) имаме следване на Христос, но не носене на кръста. Резултатът е – „не е достоен за Мене”. При (2) нито кръста се носи, нито се следва Христос – пак същия резултат.

(3) и (4) не се май в никое издание.

Аз предпочитам (1). Мисля, че този вариан е бил по-актуален, когато Христос е говорел пред учениците си, защото те са го следвали. Същото се отнася предполагам и за всички които са го слушали. Но едно е да следваш даден Учител, а съвсем друго да спазваш това което той казва. Да си готов на жертва за неговото учение. Жертвата според мен е носенето на кръста.

[ivail]

(1) и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

(2) Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за Mене.

Правилно ли разбирам, че искаш да кажеш, че двете горни изречения имат един и същ смисъл?

Редактирано Март 27, 2012 от ivail

[Eлф]

Е, как ще се следва Христос без да се понесе кръста !?

Нали става въпрос, за тесния път, за това, че ученикът не е по- горен от Учителя си.... Христос на едно място казва - "Ако Мене, и пазят." и т.н... В Цариградският превод в търсачката е даден варианта който аз приемам за верен:

"38 И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене."

Точно и ясно, иначе можеш да си колкото си искаш религиозен, да си поставяш каквито искаш етикети и т.н.,но ако това не се е превърнало в Истина в живота ти просто си остава една мъртва религия и нищо повече.

Редактирано Март 27, 2012 от Eлф

[Станимир]

В българския език са позволени двойните отрицания, нещо което например в английския го няма.

Така например можем да кажем: „Не знам дали не трябваше да те попитам преди да поканя Иван за вечеря“.

В английския би звучало: „Не знам дали трябваше да те попитам преди да поканя Иван на вечеря“.

Преводите в много случаи се правят от английски и тогава в българския превод веднъж второ отрицание може да бъде пропуснато, а друг път да бъде взето под внимание и да бъде добавено, въпреки че в оригиналния английски текст не присъства. Коментираният случай е подобен. Видно е, че в английския вариант имаме само едно отрицание: „They who take not their cross and follow after me...“. То обаче се отнася както за вземането на кръста, така и за следването след Христос. При българския превод мисля, че е по-правилно да се постави отрицанието към всеки глагол, т.е. мисля, че е по-правилен вариантът на превод: Тези, които не вземат своя кръст и не ме последват...

(1) и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

(2) Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за Mене.

Правилно ли разбирам, че искаш да кажеш, че двете горни изречения имат един и същ смисъл?

Мисля, че двете изречения наистина имат един и същ смисъл. Христос ясно посочва условието, че само този, който носи кръста си, може да го следва истински. Да го следва човек, без да носи кръста си, определено не е истинско следване на Христос. И в двата варианта е от ясно по-ясно, че е правилно човек да вземе кръста си и да следва Христос. И в двата варианта става ясно, че всичко останало не е достойно за Него. Така в случая различията в превода се оказват несъществени и не носещи след себе си сериозни недоразумения, въпреки привидната противоположност на двете версии.

Редактирано Март 27, 2012 от Станимир

[ivail]

В българския език са позволени двойните отрицания, нещо което например в английския го няма.

Така например можем да кажем: „Не знам дали не трябваше да те попитам преди да поканя Иван за вечеря“.

В английския би звучало: „Не знам дали трябваше да те попитам преди да поканя Иван на вечеря“.

Преводите в много случаи се правят от английски и тогава в българския превод веднъж второ отрицание може да бъде пропуснато, а друг път да бъде взето под внимание и да бъде добавено, въпреки че в оригиналния английски текст не присъства. Коментираният случай е подобен. Видно е, че в английския вариант имаме само едно отрицание: „They who take not their cross and follow after me...“. То обаче се отнася както за вземането на кръста, така и за следването след Христос. При българския превод мисля, че е по-правилно да се постави отрицанието към всеки глагол, т.е. мисля, че е по-правилен вариантът на превод: Тези, които не вземат своя кръст и не ме последват...

(1) и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

(2) Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за Mене.

Правилно ли разбирам, че искаш да кажеш, че двете горни изречения имат един и същ смисъл?

Мисля, че двете изречения наистина имат един и същ смисъл. Христос ясно посочва условието, че само този, който носи кръста си, може да го следва истински. Да го следва човек, без да носи кръста си, определено не е истинско следване на Христос. И в двата варианта е от ясно по-ясно, че е правилно човек да вземе кръста си и да следва Христос. И в двата варианта става ясно, че всичко останало не е достойно за Него. Така в случая различията в превода се оказват несъществени и не носещи след себе си сериозни недоразумения, въпреки привидната противоположност на двете версии.

Не питах за смисъла на изреченията на английски, а на български. <<<<<--- забележете формата на изразяване, която ползвам.

(1) и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. :

Следваме Христа, но не си носим кръста, значи не сме достойни.

Налепили сме си етикети, а вътрешно - ядене, печалбарство, блудство, двуличие, ревност, убийства - кръста е нашите недостатъци, които ние не се опитваме да преодоляваме, само се водим християни на хартия.

(2) Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за Mене. :

Тези, които не следват Христа, и не си носят кръста, явно не се и интересуват дали ще са достойни.

Така че лично не мисля, че това има много смисъл да се каже, защото такива хора дори може би и не искат, или не разбират, или не са чували за Христос.

Как така, тогава Той ще се обръща към такива? Като са си "запушили ушите", защо да им говори.

[Донка]

Като се вземе предвид различното отношение на езиците към отрицанията (особено английски и български!) и се добави многократния превод и преписване на книгата от анонимни автори, става неразумно да се държим за буквата и да противопоставяме различните преводи.

Аз лично приемам за поучителни и двете версии - и тази, в която има двойно отрицание (характерно за славянските езици) и другата с еднократното (характерно за английския). Когато имаме два смисъла и те се допълват взаимно с различни нюанси, ние сме по-богати.

Така че нека си вземем кръста с двете версии и просто да Го следваме.

Тук възниква въпросът - как разбираме ние хората това "да Го следваме"?

Редактирано Март 28, 2012 от Донка

[Станимир]

Тук възниква въпросът - как разбираме ние хората това "да Го следваме"?

Да се опитаме да бъдем като Него, доколкото можем – в мислите, чувствата и постъпките си. И това трябва да осъществим със собствени сили (носенето на кръста). Въобще, ако разгледаме и предходната част от текста:

37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

,

там е показано, че ние не трябва да поставяме никого между Христос (Бог) и себе си. Това е изразено ясно на много места от П. Дънов, вкл. и в днешната мисъл за деня. Това е част от следването Му. Ние не трябва да поставяме никого между себе си и Христос и също така не бива да поставяме себе си, между тези които обичаме и Христос. Т.е. можем да си представим Христос в центъра на една окръжност, а ние и близките ни разположени в окръжност около този център. В динамика можем да си представим нас и тези които обичаме като успоредни лъчи движещи се към Христос. Това са малко абстрактни символи, но те не са измислени от мен. Близостта се определя от сходството. Човек може да бъде толкова близо до Христос, доколкото е като него в мислите, чувствата и постъпките си. Да Го следваш означава практически приложен стремеж да се изявяваш така, както и Той би се изявил в дадена ситуация.