Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.

[Станимир]

Въпрос: ако азът е илюзия кой е заблуждаващия се?

Това е добър пример на въпрос който неявно предполага съществуване на заложени предпоставки, в случая че има някой, който се заблуждава.

Ако никой не се заблуждава, можем ли да говорим за заблуда? Или може би заблуждаващият се е Брахман (или пък абсолютната и неизменна същност на битието)? За да имаме заблуда, трябва предварително да имаме обособено (идивидуализирано в дадена степен) съзнание, което да се заблуждава. Различните хора реагират на едни и същи ситуации по различен начин, индивидуално. Заблуда ли е тази диференцираност или се явява предпоставка за осъществяването на илюзията? Според мен е второто. Не е нужно да дефинираме какво е съществуване и какво означава "някой".

[Валентин Петров]

Който мисли че е тялото - съвкупността от клетки и че ще умре с нея е Сериозно Заблуден :)

Редактирано Февруари 26, 2012 от Валентин Петров

[Диан Георгиев]

Не е нужно да дефинираме какво е съществуване и какво означава "някой".

Тогава ни остава да вървим по пътя на безкрайните дискусии използвайки термини от прочетени книжки с надеждата че тези които са ги написали са ги разбирали повече от нас. Това до известно време може да задоволи някои, други продължават използвайки това което могът да дефинират, за тях доводите на Буда са ценни.

[Ники_]

Или може би заблуждаващият се е Брахман?

Че кой друг? Друг?

sarvam khalv idam brahma

Advaita translation: "All this that we see in the world is Brahman"

Vaishnava translation: "Brahman is everything, and all we see are His different energies — material or spiritual"

Според Шанкара Мая, сложната сила за създаване на илюзии на Брахман, която причинява възприятието на Брахман като материален свят от отделни форми. Има две основни функции – едната е да „крие“ Брахман от обикновеното човешко възприятие и другата е да представи материалния свят на негово място. Мая също е неописуема, макар да може да се каже, че цялата информация възприемана от сетивата е Мая, тъй като фундаменталната реалност под сетивните възприятия е скрита. Мая не е нито реална, нито нереална, следователно неописуема. Тя има за убежище Брахман, но Брахман остава недокоснат от илюзията на Мая, тъй както фокусник не е залъган от собствения си фокус. Мая е безначална, но може да се превъзмогне посредством познание на Брахман. Едно основно твърдение в адвайта е „Който познае Брахман става Брахман“.

Светът

Според Шанкара светът не е реален, той е илюзия. Според него:

• Това, което е вечно, е реално, това, което не е вечно, не е реално. Тъй като светът се създава и унищожава, той не е реален.
  
• Истината е непроменлива. Тъй като светът се променя, той не е реален.
  
• Това, което е независимо от времето и пространството е реално.
  
• Така както човек сънува докато спи, докато е буден вижда един вид свръхсън. Този свят се сравнява със съзнателен сън.
  
• Светът е положен върху Брахман, няма независимо съществуване и следователно е нереален.
  

Светът е нереален, когато е сравнен с Брахман. Докато човек е под влиянието на Мая, светът е реален. Светът не може да е едновременно реален и нереален и следователно Шанкара го класифицира като неописуем. Шанкара дава следните аргументи за това, че светът не е напълно нереален:

• Ако светът беше нереален, при освобождението на първото човешко същество той би бил унищожен. Светът обаче продължава да съществува дори и човек да постигне освобождение.
  
• Шанкара вярва в извършването на добри действия (карма), което е черта на света. Следователно светът не е нереален.
  
• Върховната Реалност Брахман е основата на този свят. Светът е като негово отражение. Следователно не може да бъде напълно нереален.
  
• Неистинно е нещо, което се приписва на несъществуващи неща, като Небесен лотос. Светът е нещо логично, което се възприема от сетивата.
  

Подходът да се гледа на света, като на илюзия, като на филм, който е нереален е създаден за в помощ на практикуващия, чрез което той по-лесно се абстрахира от фноменалното, от сетивата и по-лесно преминава към медитация, а от там и към самадхи.

Но има и друг подход:

Брахман е както изпълнителната причина, така и материалната причина на Творението. Според Веданта Брахман е творецът, но също и творението. Вселената не е сътворена ex nihilo, от нищото, а Брахман посредством своята сила на преображение, Мая, се е превърнал в светът, без това да променя същинската му природа, която е вечна, сатчитананда, съществуване-съзнание-блаженство.

Тук идеята е да се гледа, да се вижда във всичко Бога. Това е свързано с бхакти, с Любовта и с отварянето на сърцето, която Любов разкрива всички тайни.

Това е много добър подход и е по-малко опасен от горния.

Всичко това са просто методики. Чрез всичките съществуващи методики в света, се достига до една и съща Истина/Реалност.

Но на кой ли разяснявам това? Какъв глупак съм само! Прекрасен! Хехе

До като съществува дуалното/бинарно съзнание, което приема/вижда света диалектично, то положението е ясно.

"Отче наш, Ти който си на небесата,

да се свети Името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти

както на небето, тъй и на земята.

Насъщният ни хляб, дай ни го и днес

и прости нам дълговете

както ние прощаваме на нашите длъжници,

и не ни въвеждай в изкушение,

но избави ни от лукавия (дуалистичния възглед/възприятие),

защото царството е Твое, и силата и славата през вековете.

Амин"

Редактирано Февруари 27, 2012 от Ники_

[no_self]

Ники_

Поздравления и благодарности за труда, който си положил.

Станимир

Въпрос: ако азът е илюзия кой е заблуждаващия се?

Това е въпрос, който стига до корена на злото.

Заблуждаващият се е ‘аз-ът’. Няма ‘аз’ – няма заблуди. ‘Аз’ е само една представа на ума генериращ идеи. Идеята за ‘аз’ съществува в ума ти и затова си мислиш, че има ‘аз’. ‘Аз-ът’ съществува като идея, в която ти дълбоко вярваш, и с която не искаш да се разделиш за нищо на света.

Премахни представата за себе си като самообладание или съпричастност, на които отново е носител твоя ‘аз’ и какво ще ти остане? Може би, ще изникват нови и нови, безкрайно много носители на идеята ти за твоя ‘аз’, което е въртене в омагьосан кръг. Спри да натоварваш идеята за ‘аз’ с понятия, които го правят съществуващ и ще станеш невидим за самия себе си. Ако нямаш ‘аз’, не ти остава изходна позиция, губиш основата... оставаш без солидност и изчезваш. Остави за момент, всичките си предразсъдъци, всичко, което те прави Станимир и си позволи да гледаш без предубеждение. Има гледане, но няма гледащ. Има възприятие, но няма възприемащ.

Нека проиграем в твоята фантазия за миг една друга идея. Хайде, бъди така добър, заради мен, сега да си представиш следната картина. Няма те. Буквално. Не съществуваш. Изобщо. Нито си се раждал, нито си умирал. Тотална пълна липса. Това е положението. През цялото време положението е такова. Завинаги. Това е вечността. Толкова ли е трудно да се приеме това, така както приемаш всичко останало? Страхът от несъществуването, страхът от нищото, страхът от обратната страна на битието, страхът от непознатото. Отричането на всичко това и заравянето му дълбоко в подсъзнанието без желание да бъде изкарано на дневна светлина и да бъде осъзнато. Всички вярвания са построени и съществуват въз основа на този страх, с цел да обещаят на невежия и уплашен човек една голяма тлъста лъжа – съществуването на индивидуален ‘аз’ и преминаването му след смъртта във вечността. Няма такова нещо, няма ‘аз’ в обективната непроменлива реалност/Реалност/Истина. ‘Там’ се влиза само със смърт на ‘аз-а’.

Само със смъртта на представата ти за това кой си или смъртта на идеята ти за самия теб ще се родиш в целия си блясък свободен и безсмъртен с едно име – безименен никой... Тогава ще виждаш себе си в абсолютно всеки и няма да си способен да правиш разлика между своето ‘аз’ и ‘аз-овете’ на всички останали хора по света. Ще виждаш един огромен, пълноценен, размножен ‘Аз’ съществуващ само в умовете на хората. Всеки иска да е някой, да е значим, да има стойност, да бъде запомнен, да остави след себе си диря... Да бъде неговият уникален и неповторим микс от наслагвания на опит, непроверени вярвания, знания и постижения, които той нарича „Аз” не напразно събиран.

От друга страна, ‘Този’, който остава – безименния никой е Бог, Творец, Брахман, Единствения.

Истината е една, тя съществува и ако ще целия свят да не я знае, това е проблем на света.

Разбира се, ти всички тези неща ги знаеш, те са ти ясни или ако не, няма да се съгласиш или да ги приемеш. Така стоят нещата в живота. Твоя воля. Аз само използвам, обръщайки се конкретно към теб, като към някой, възможността да изразя това, което виждам, без да искам да го наложа на никого. Интересно е, че на иврит 'Творец' се превежда буквално като 'ела и виж'.

Редактирано Февруари 27, 2012 от no_self

[Станимир]

Въпрос: ако азът е илюзия кой е заблуждаващия се?

Това е въпрос, който стига до корена на злото.

Заблуждаващият се е ‘аз-ът’. Няма ‘аз’ – няма заблуди. ‘Аз’ е само една представа на ума генериращ идеи. Идеята за ‘аз’ съществува в ума ти и затова си мислиш, че има ‘аз’. ‘Аз-ът’ съществува като идея, в която ти дълбоко вярваш, и с която не искаш да се разделиш за нищо на света.

Ето пак същото. Кой е това "ти"? Брахман? Но това не обяснява различното приемане на едни и същи събития по различен начин от различните хора. Ако основата е една и съща, откъде се появяват различията? Трябва ли да си затваряме очите за последните. Да и аз мога да получа просветление и кучето от улицата може да получи просветление. Във възможностите и ако разглеждаме достигаето на тези възможности във вечността сме еднакви, но разгледани в който и да е конкретен момент, не сме. Разглеждани като процеси също не сме идентични, въпреки че това абсолютното и неизменното, което се проявява чрез тези процеси е едно.

Премахни представата за себе си като самообладание или съпричастност, на които отново е носител твоя ‘аз’ и какво ще ти остане? Може би, ще изникват нови и нови, безкрайно много носители на идеята ти за твоя ‘аз’, което е въртене в омагьосан кръг.

Мога да премахна идеята за "аз", но това, което мисля, чувствам и съзнавам винаги ще е различно от това, което мисли, чувства и съзнава което и да е друго живо същество в Космоса. Не става въпрос за аз-а, а за индивидуалността, за обособеността на съзнанията на различните същества във вселената. Тази диференцираност е факт, който не е създаден от моята или твоята, или нечия друга заблуда.

Спри да натоварваш идеята за ‘аз’ с понятия, които го правят съществуващ и ще станеш невидим за самия себе си. Ако нямаш ‘аз’, не ти остава изходна позиция, губиш основата... оставаш без солидност и изчезваш. Остави за момент, всичките си предразсъдъци, всичко, което те прави Станимир и си позволи да гледаш без предубеждение.

Вече писах по-рано в тази тема: „А дали мен ще ме има... ами ще ме има. Няма да го има Станимир, роден еди къде си, еди кога си, направил това и това, работещ това и това. Но аз, със своите качества, способности и таланти, със своя опит, пак ще съм си аз. Моите слабости, предразположения, зависимости, слабости в характера от своя страна пък ще са с мен винаги когато се въплъщавам отново на Земята докато не бъдат преобразувани в духовни качества. Те не са част от духа ми, но и не са нещо от което той е независим, след като веднъж ги е породил“. Буда е казал, че човек е процес. Това е изключително многопластова мисъл, която е необходимо да бъде разбрана в дълбочина. Човекът не е една личност, а сбор от съществуванията на множество личности, от редуването на множество инкарнации, между които има определена причинно-следствена връзка. Кое е индивидуалността? В индуизма приблизително се представя като нишката свързваща множеството личности в единно цяло. Абсолютното се проявява чрез мен, То се проявява и чрез всяка друга индивидуалност. Всъщност по-точно е да се каже, че Абсолютното е в основата на всяка индивидуалност, но това е само едната страна на въпроса. Въпреки че всяка индивидуалност е проява на Абсолюта, няма две еднакви индивидуалности. В основата си принципно аз и всеки друг може да сме еднакви, но в същото време никога не можем да бъдем еднакви като процеси чрез които Абсолюта се проявява. Принципите на които се основава проявлението ни са едни и същи, но въпросното проявление никога не може да е едно и също. Аз не мога да стана някой друг. Аз съм уникално проявление на Брахман, така както и всяко друго същество. Всички сме Брахман, но не сме еднакви. Принципно сме еднакви, но не и по начина по който тези принципи са реализирани. От парче глина могат да се направят хиляди различни съда, въпреки че принципа на базата на който тези съдове са изградени ще е един и същ.

Има гледане, но няма гледащ. Има възприятие, но няма възприемащ.

Нека проиграем в твоята фантазия за миг една друга идея. Хайде, бъди така добър, заради мен, сега да си представиш следната картина. Няма те. Буквално. Не съществуваш. Изобщо. Нито си се раждал, нито си умирал. Тотална пълна липса. Това е положението. През цялото време положението е такова. Завинаги. Това е вечността. Толкова ли е трудно да се приеме това, така както приемаш всичко останало?

Нямаш си представа какво пишеш. Мен ме има. Действията ми ще предизвикат своята безкрайна верига от следствия. Миналото ми ще бъде завинаги записано в акаша. Нито миг няма да бъде изгубен. Но подобна представа може да повлияе пагубно на моето бъдеще, дори си нямаш представа колко пагубно. Хубавото е, че в един момет съзнанието отново ще изплува, защото когато духът се прояви в материята, съзнанието винаги е първия резултат, наред с организирането на материята във форма. Човекът е един безкраен процес. Съзнанието може да „заспи“ временно, но винаги идва моментът на неговото събуждане.

Страхът от несъществуването, страхът от нищото, страхът от обратната страна на битието, страхът от непознатото. Отричането на всичко това и заравянето му дълбоко в подсъзнанието без желание да бъде изкарано на дневна светлина и да бъде осъзнато. Всички вярвания са построени и съществуват въз основа на този страх, с цел да обещаят на невежия и уплашен човек една голяма тлъста лъжа – съществуването на индивидуален ‘аз’ и преминаването му след смъртта във вечността. Няма такова нещо, няма ‘аз’ в обективната непроменлива реалност/Реалност/Истина. ‘Там’ се влиза само със смърт на ‘аз-а’.

Несъществуване, нищото, обратна страна на битието? Да, страхът от непознатото е нещо реално. Реални са и силите на хаоса със своята деструктивност. Те даже могат да бъдат полезни, освобождавайки място за нови построения. Но пък ако идеята е в самото разрушение и унищожение...

Само със смъртта на представата ти за това кой си или смъртта на идеята ти за самия теб ще се родиш в целия си блясък свободен и безсмъртен с едно име – безименен никой... Тогава ще виждаш себе си в абсолютно всеки и няма да си способен да правиш разлика между своето ‘аз’ и ‘аз-овете’ на всички останали хора по света.

Винаги ще правя разлика между моя аз и аз-овете на останалите хора по света. Това не ми пречи да виждам вечното и непреходното и в себе си, и в тях. „Някой“ и „никой“ са твърде неопределени понятия. Аз съм си аз. Понякога може и да се сравнявам с другите, но пак съм наясно с условността на подобни сравнения.

Всеки иска да е някой, да е значим, да има стойност, да бъде запомнен, да остави след себе си диря...

Всеки е значим в тази сфера в която се проявява. Човекът е значим в семейството и приятелите си, възможно е да окаже силно влияние върху развитието им. Духовните адепти оказват влияние в планетарен мащаб и т.н. и т.н. А запомнянето и оставянето на следа след себе си е неизбежно без значение иска ли го човек или не го иска, дали това с което ще бъде запомнен е добро или лошо. Пространството помни всичко, което се е случило в него. Усилията по-скоро следва да са не за това, да бъдем запомнени, а към това да бъдем запомнени с добро.

[Ники_]

la ilaha illa allah - няма друга реалност, освен Аллах

Материалистите твърдят, че “Материята е всичко, което съществува, и че няма Бог”. Ние, от друга страна, казваме: “Единственото безусловно същество е Бог, а материята е само възприятие, създадено от Него”. Тъй като материалните неща са само възприятия, то те нямат каквато и да била сила. Цялото могъщество принадлежи на Господ, Който сътворява материята във всеки един момент. Това е истинското значение на “Ля Илаха Иллаллах”, основата на исляма, която означава “няма друго божество освен Аллах”. Не съществува друго божество освен Бог. В действителност не съществува нищо друго освен Него. Съществува единствено Бог и Неговите проявления. Всичко, което виждаме наоколо, са само Негови проявления.

===========================================================================

Ако аз се откажа да действам —

ще настъпи смут в трите свята и,

Ще се объркат закони и касти

и всички същества ще загинат.

Невежите нека обвързани действат.

Зрящият — да не смущава ума им.

А като действа в хармония с висшето,

и тях да учи в труда да се радват.

От трите гуни — сили в природата —

произтичат световните действия.

Но в плен на своя „аз" краткотраен,

невежият казва: „Аз съм деятелят!"

Заблуденият от трите сили

е роб на тях и на своята карма.

Но дори мъдреците постъпват

според своята лична природа.

Всеки е във властта на природата.

Има ли полза от съпротива?

Сетивата, умът и разумът

са седалища на желанието.

Чрез тях то забулва вечното знание

и вкарва в заблуда въплътеното.

Велика сила са сетивата.

Но по-велик от тях е умът ти.

А от ума по-велик е разумът.

Над разума има Едно — то е атман.

Макар нероден, неизменен атман,

аз — Едното във всичко живо,

направлявайки свойта природа,

чрез йогамайя се въплъщавам.

Аз създавам четирите варни*

според качествата и кармата.

Знай, че извършвам такова дело

аз — напълно бездейният, вечният.

(Първите три варни се смятат за принадлежащи към „два пъти родените", тъй като са минали през посвещение, което се смята за второ раждане, а шудрите са „един път родени", тъй като са лишени от посвещение.

Преминаването от една варна в друга се регламентира от дхарма и карма, чието взаимно действие определя индивидуалното битие.)

Никой дори за миг няма сила

в този свят да остане бездеен.

Трите природни сили — гуните —

тласкат всичко родено към действия.

Отдал е изцяло ума си на атмана.

Такъв човек от грях е свободен:

не той — тялото му в света действа.

Брахман е всяко жертвено действие.

Брахман е жертвата. Брахман е огънят.

И приносителят. Щом си в покоя

на делото — брахман — постигаш брахмана.

Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:

светът е в атмана. Аз съм атманът!

Владетелят на света не поражда

нито действия, нито деяния,

нито привързване към плодовете.

Самосъща природата действа.

Ако унищожиш невежеството

с мъдростта на атмана в себе си,

тази мъдрост подобно на слънце

ще освети върховния брахман.

Който стане единен с него,

с ум и разум насочен в него,

веднъж прогонил греха чрез мъдрост, _

достига покоя в свръхдвижението.

В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,

както и в крава, и в слон, и в куче,

и в дрипльо, който се храни с кучета —

мъдрият вижда във всички Едното.

Нека сам се издига чрез атмана,

но нека сам не се принизява.

Защото всеки сам е приятел

и сам е враг на самия себе си.

Сам е приятел на себе си този.

който се е победил чрез атмана.

Който сам себе си не владее,

той се превръща във враг за себе си.

Който се е победил и спокоен

пребивава във Висшия атман,

еднакъв при радост, скръб, студ и жега,

почести или неуважение,

човек доволен от мъдрост и знание

извисен, овладял сетивата,

за когото кал, камък и злато

са едно — той е йогин — Единен.

Земя, вода, огън, въздух, ефир,

ум и разум и искащо его —

тези са осемте деления

на моята проявена природа.

Тя е нисша. Познай сега висшата

непроявена моя природа,

която е същност на съществата

и е извор на тази вселена:

Тя е утроба на всичко живо.

Чрез нея аз съм това творение.

Аз съм възникването на всичко.

Аз съм изчезването на всичко.

Няма по-висше от мен, Дхананджая!

Нищо извън мен не съществува.

Аз съм нишката, която свързва,

подобно бисери, световете.

Вкусът на водата съм аз, Каунтея,

блясъкът на луната и слънцето.

Аз съм ом — мъдростта на ведите,

звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.

Аз съм чистият дъх на земята.

Аз съм топлината на огъня.

Аз съм животът на всичко живо

и на аскета суровият подвиг.

Аз съм разумът на мъдреците

и красотата на прекрасните.

Аз съм силата на всесилните,

които нямат страсти и помисли.

Аз съм желанието, когато

то не е враг на върховната правда.

Знай, че от мене са трите качества:

Светостта — саттва и Страстта — раджас

и духовната Тъмнота — тамас.

Но аз не съм в тях, а те са в мене.

Тези три изменливи качества

вкарват целия свят в заблуда.

И той не може да ме познае

като върховна и вечна същност.

Моята майя — световна илюзия

с три качества — трудно се преодолява.

Но стремящите се (а стремленито пак Аз съм) към мене

проникват зад тройното було на майя.

В края на многобройни прераждания,

най-сетне мъдрият идва в мене (Аз го довеждам).

Той казва: „Всичко е Васудева!”

Но рядко се среща такъв махатма.

http://vbox7.com/play:3310af66

[no_self]

Станимир

1. Виж, просветлението, за което пиша, е състояние от което няма излизане. То не е временно. Не е някакъв проблясък или някакво състояние, което насила да се опитвам да задържа.
   
2. Ние никога не сме били и никога няма да бъдем автори на самите себе си. Ако теб те вълнува индивидуалността, аз нямам интерес към ничия такава.
   
3. Докато ти продължаваш да пишеш за прераждания и души, за развитието на ‘аз-а’, аз пиша за момента, в който всичко това ще приключи или е приключило.
   
4. Много добра представа имам за това, какво пиша. Да, пагубно ще повлияе на бъдещето на всеки, който не е готов за това и не го иска.
   
5. Шива е почитан като бог-разрушител и страшен враг на демоните. Прославил се е с победите си над тях. Кали в индуистката митология е богинята на смъртта и разрушението, съпругата на бог Шива. Името и означава „която прави всичко временно”. (Уикипедия) Защо ли са измислени тези богове?!
   

Редактирано Февруари 28, 2012 от no_self

[no_self]

Станимир

Откровение

Мислиш ли, че на моят ‘аз’ му харесва това, което се случва с него? Моят ‘аз’ негодува през цялото време срещу истината. Но я знае. И вече нищо не е същото и никога няма да бъде. Няма бъдеще, няма надежди, няма вяра. Има само - каквото дойде. Пълно смирение. И колкото и моят ‘аз’ да воюва, и да иска да притежава или постига - той знае истината. Знае много добре какво е сам по себе си самият той (’аз-ът’) – герой от мелодрама. Роля в сапунен сериал. Всички сме такива- мелодраматични, само че разликата е, че при мен, моят герой, знае, че това е временно. Моят ‘аз’ с нетърпение очаква сериалът да свърши, докато останалите пристрастено очакват следващият епизод.

[Станимир]

Вече написах достатъчно. Няма да се повтарям. Какви мелодрами, какви аз-ове? Тук говорим за атман, за монадата на всяко живо същество, а не за личността от едно или друго прераждане. Атман е актьора и свидетеля на живота. Но той е обособен за всяко живо същество. Както вече спомена Ники, ако атман във всички хора беше един, то щом Буда се е освободил от илюзията в този миг и всички останали щяха да се освободят от нея. Не, нещата не са толкова прости за разбиране. Атман и Брахман са тъждествени и точка – азът става ненужна илюзия. Да, ама не.

[Ники_]

Има три главни етапа по Пътя (Дхарма) при човека/хората.

В първия етап героят не се знае като "актьор". Напълно е навлязъл в ролята, във филма и се е самозабравил. Това е етапът на "аз"-а.

При вторят етап героя се самоотхвърля, навлизайки и разпознавайки своята природа - "актьора". След като героят познае "актьора" в себе си, т.е. се себеспомни, "той" мигновено излиза от ролята на онзи предишен "аз"/герой и респективно от филма. В това състояние се разпознава, че "актьора" е изпълнител на всички роли, затова в това състояние липсва "аз"-ност. Състоянието/етапът се нарича "не аз".

Ето как в Бхагавад Гита са описани тези две "състояния":

Земя, вода, огън, въздух, ефир,

ум и разум и искащо его —

тези са осемте деления

на моята проявена природа.

Тя е нисша. Познай сега висшата

непроявена моя природа,

която е същност на съществата

и е извор на тази вселена:

Тя е утроба на всичко живо.

Чрез нея аз съм това творение.

Аз съм възникването на всичко.

Аз съм изчезването на всичко.

Няма по-висше от мен, Дхананджая!

Нищо извън мен не съществува.

Аз съм нишката, която свързва,

подобно бисери, световете.

...

Често, в състоянието "не аз", когато то все още не е достатъчно дълбоко и когато все още не е довело до крайното проникновение, се забелязва "постигналия" го до отхвърля т. н. нисше, "аз"-а и да го счита за нещо мръсно, отвратително, нещо гадно, нещо долно... и да харесва единствено Пустотата, т. е. състоянието "не аз".

Това всъщност е много добре, защото стремежът продължава да съществува, стремежа за навлизане и за напълно отъждествяване с вечната "същност"/природа. Ако това нещо, като стремеж, се погуби, то "аз"-а ще е "клан-недоклан, дран-недодран" и няма да маже да разпознае крайната Истина, която е описана по-горе в цитата от Гита-та, а именно че и "аз"-а, и "не аз"-а, са все Брахман, в една игра на светлини и сенки.

Тогава чак е възможно Любовта да се появи и да остане завинаги.

Белият цвят е майка на всички цветове и те в него се съдържат. В разнообразно съчетание, в движение, цветовете създават картината/филма/театъра.

Да се гледа на картината само детайлно, навлизайки в някаква нейна част, и забравяйки, че това е просто картина - това е ограничено и не води до наслаждение.

Да се гледа на картината само като на бяло платно, без да се виждат в нея краските, формите, това е ограничение и не води до абсолютно наслаждение.

http://www.beinsadouno.com/music_new.php/_/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8/%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82-r37

http://www.vbox7.com/play:f1544262

Няма никакъв смисъл в идеята Брахман да си стои непроявен, сиреч да бъде единствено Пустотата, като абсолютна реалност. В това няма Любов.

Няма и никакъв смисъл в идеята да не съществува друго освен феноменалното. В това също няма никаква Любов.

Любовта е възможна единствено когато има обект и субект. Ето защо Творецът Сам Себе Си преобразява в "аз", в множество индивидуалности, от които Сам Себе Си скрива и в които задава програма/хъс/стремеж към Себепознание, желание за "завръщане" в Себе Си.

И тук вече Любовта е възможна, като проява - има субект ("аз"-а), има и обект ("не аз"-а/Бог/Творецът/Пустотата). Вечна игра, кръговрат и Вечност на съществуване, макар и относително реално.

Ето защо, когато попитали един суфи за това кое е по-добре - да си Едно с Бога, или да си отделно от Бога, той отговорил, че второто е за предпочитане:

Как може да се наситиш на върховната благост, ако ти си самата благост!?!

Та, третото състояние е любовното, когато става и крайното разпознаване, че и "аз"-а, и "не аз"-а е Едно. Този етап се нарича "аз & не аз", хем си "аз", индивидуалност, хем не си, сиреч познаваш "своята" изначална същност/природа.

За него Нагарджуна пише тъй:

Сансара не се различава по нищо от нирвана.

Нирвана не се различава по нищо от сансара.

Това е и спасителното/билетът за изход от Сансара - кръговратът на раждане и смърт.

Този възглед е най-върховен и се описва ето така от Согиал Ринпоче:

Какво тогава е Гледката? Това означава да виждаме нещата такива, каквито са, означава да знаем, че истинската природа на ума е истинската природа на всичко, да разберем, че истинската природа на ума е абсолютна истина.

Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта:

- „пустота" като абсолютен аспект

- възприятия или привидности – като относителен."

В Дао-алхимията, както няколко пъти вече е писано, въпросното е известно като "да събереш Небето и Земята" и то е единствената причина и възможност за появата на Елексира на Безсмъртието (известен още като Златната роса; Сладката роса; Амрита; Амброзия...)

Или както го описва Кунга Тензин:

Пустая сущность ума — Амитабха, дхармакаевый ум.

Лучезарная, ясная природа ума — Авалокитешвара, самбхогакаевый ум.

Все мысли, возникающие в уме, — Это Падмасамбхава, нирманакаевый ум.

"аз"-ът, като една мисловна концепцуалност и изграден от съзнание, от мисли - Това е нирманакаевия ум, Падмасамбхава. Разпознавайки това, вече няма как да съществува отвръщение, пренебрежение, да се поставя на по-ниско стъпало, да се счита за долно и мръсно.

Умът, "аз"-ността е също част от Тялото на Буда, макар То привидно да е разделено на Три (Трикая) - Дхармакая - "Тяло на Великия Ред"; Самбхогакая - "Тяло на Възторга"; Нирманакая - "Тяло на Преображението".

Та в този трети етап е Любовта.

С него и завършва Библията и по-конкретно Откровението на Йоана - когато Небесният Йерусалим (Йерусалим се превежда като "град на Мира" и е аналогия на Пустотата) се спуска на земята (която пък е аналогия на плътното/материалното тяло; на корена на всяка клетка, където е ДНК-то; на костния мозък; на първа чакра).

Общо взето това са етапите, отнасящи се до човека/хората. "Аз"; "не Аз"; "Аз & не Аз", като последните две са и видове просветление, освен всичко останало.

Някои хора са все още на етап "аз".

Други са на етап "не аз".

Трети са на етап "аз & не аз".

И всичко това гледайки през очите на относителната реалност/филма/театъра, която е все пак реалност, макар и относителна.

Когато Ямаока бил още самонадеян млад ученик, той посетил учителя Докуон. С желанието да му направи впечатление той казал:

— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда. Няма добро, няма лошо. Няма учител, няма ученик; нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувствуваме, не съществува.

Единственото действително нещо е Пустотата. Никое от тези мними неща в действителност не съществува.

Докуон седял кротко и мълчаливо пушел лулата си. Но изведнъж вдигнал тоягата си и без предупреждение нанесъл силен удар на Ямаока. Ямаока

отскочил разлютен.

— Тъй като никое от тези неща в действителност не съществува — казал Докуон, — и всичко е Пустота, откъде тогава идва гневът ти? Помисли върху това.

Редактирано Февруари 29, 2012 от Ники_

[Ники_]

Вече написах достатъчно. Няма да се повтарям. Какви мелодрами, какви аз-ове? Тук говорим за атман, за монадата на всяко живо същество, а не за личността от едно или друго прераждане. Атман е актьора и свидетеля на живота. Но той е обособен за всяко живо същество. Както вече спомена Ники, ако атман във всички хора беше един, то щом Буда се е освободил от илюзията в този миг и всички останали щяха да се освободят от нея. Не, нещата не са толкова прости за разбиране. Атман и Брахман са тъждествени и точка – азът става ненужна илюзия. Да, ама не.

Братко, Ники не е твърдял подобно нещо, че Атман е различен за всеки. Да, има такава философия за множественост на Атман, но тя бива да се разбира по съвсем друг начин.

Сега ще се опитам да обясня.

В "моя", "твоя", или в който и да е ум, има мисли. Нали тъй? В който и да е ум има и паузи от мисли. Да, появяват се. Тази пауза между мислите е Пустатата и тя има бляскава/излъчваща природа, затова е наречена Светлина, или Свят Дух.

2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

Ошо

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме Мир и Покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

...

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие. Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас...

Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

Старецът Тадей Витовнишки

Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.

чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.

Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".

Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.

Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...

Джао Бичън

Тази Пустота в "моя"/"твоя" ум е Атман.

Три стъпки:

1. Да познаеш Пустотата в себе си е равно на това да познаеш Атмана в себе си.

2. Да познаеш, че Пустотата е присъща на всичко и е оснава на всичко съществуващо - това е да е познаеш Брахман.

3. Да познаеш, че Пустотата в "твоя" ум ("вътре") е една и съща с Пустотата изпълваща и основаваща всичко съществуващо ("вън") - това е да стигнеш до извода "Този Атман е Брахман":

истинската природа на човека и следователно премахването на невежеството носи освобождение. Истинската природа на човек, неговата същност или душа е атман, който е идентичен с Върховния дух на вселената, Брахман, Абсолютът. Който познава истинската си природа, не просто интелектуално , а от опит, става дживанмукта, освободен докато е още жив (в тялото).

3. तत्त्त्वमसि (Таттвамаси) Ти си това. Чхандогя упанишад, Сама веда

4. अयमात्मा ब्रह्म (Аяматма брахма) Този атман е Брахман. Мандукя упанишад, Атхарва веда

http://bg.wikipedia....%BD%D1%82%D0%B0

"Ти"/"аз" е една ваза/съд. Съдържанието на този съд е Пустота. "Вътрешната" и "външната" Пустота са едно и също нещо.

Редактирано Февруари 29, 2012 от Ники_

[Ники_]

Що е то музика без тонове (звуци)?

Що е то музика без паузи (пространство от тишина помежду тоновете)?

Що е то картина без цветове?

Що е то картина без платно?

http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTzQeQRTRQy8w17c7A2i1BSrEoP3v0J-JXJDBDiiclL-gTNSWo0v60iteiVog

http://pixelmorph.com.au/word/wp-content/themes/toolbox/images/in_rainbows.png

Мандала:

http://mandalaontheyampa.files.wordpress.com/2010/04/msp-m2.jpg

http://3.bp.blogspot.com/_oeCn1QcFMV0/S8-9a4iSh-I/AAAAAAAAAJI/m5o-5QfVrAY/s1600/Tibetan+Monks+Working+on+Mandala5+4-21-10.jpg

http://www.pamelamm.com/modules/osC/images/MonksSep2002A.jpg

Какво остава от мандалата/светът/битието, след като... изпълни своето предназначение?

http://www.hws.edu/dailyUpdate/Resources/Res11058.jpg

http://www.uatrav.com/media/2010/10/mandala-II.jpg

http://www.creativityforthesoul.com/blog/wp-content/uploads/2011/08/tibetan-monk-pours-sand-from-mandala-in-mississippi-river-saint-louis-photo-linda-wiggen-kraft.jpg

Нищо, Пустота.

Познай сега висшата

непроявена моя природа,

която е същност на съществата

и е извор на тази вселена:

Тя е утроба на всичко живо.

Чрез нея аз съм това творение.

Аз съм възникването на всичко.

Аз съм изчезването на всичко.

Бхагавад Гита

black hole

[no_self]

Ники_

Gratitude. Gratitude. Gratitude.

[no_self]

Човешкият ум никога няма да успее да даде адекватно определение за духа. Дори да има такова, то ще е сухо, формално, теоретично определение, различаващо се от директното познание за духа. Човешкият ум умее да разграничава и различава, винаги да противопоставя, да търси само правилното и да го отделя от грешното. Той никога няма да бъде способен да побере в себе си две противоположни, тъй като в момента, в който това се случи ще се получи скок извън пределите на ума, в друго измерение. Измерението на духа. Където баланса между противоположностите е идеален и хармонията е пълна. Така, че разрешаването на духовните въпроси не може да бъде предмет на ума, а на духа. Всеки вербален или писмен спор е спор на нивото на ума, който не би довел никога до нищо повече от опити за рационализиране на духа, което е невъзможно. Духа може да бъде усетен, почувстван и дори разбран, но не със сетивата ползвани от ума, а с едно друго сетиво - шесто чувство или „сърце”. Когато това сетиво не е развито или не се разпознава от духа, то е в латентна форма. И тъй като самият дух иска да се събуди в сетивото, това съвсем не зависи от ума. Умът може само да констатира определени промени в начина на възприемане на света след като духът е събуден. Несъбуденият ум, никога не може да разбере събуденият такъв. Никога.

[Валентин Петров]

латентна ~ валентна

ум ~ аум

умът се използва когато е овладян да прави невероятни неща

Включително послушно откарва колата на душата до нейния Невероятен Източник

Редактирано Март 22, 2012 от Валентин Петров

[Eлф]

С включването на компютъра тази сутрин попадам на тази тема и две неща пуснати от различни приятели във фейсбук. Да видим какво ще се получи от съчетанието:

http://www.youtube.com/watch?v=ZiN7Aa1LZgY&feature=share

~~~

Ти искаше да бъдеш волна и сама,

да нямаш родни връзки, свиден кът,

да скиташ с вятъра по цялата земя,

да не поглеждаш минатия път.

Ти искаше от недостигнат връх

света да видиш долу - дребен, уморен, -

да вкусиш острия, пронизващ лъх

на най-далечното, неминато море.

Ти искаше живота ти да бъде сън,

родина - целия разтворен свят,

а вложи всичко - свят, живот и сън -

в две топли устни, в две очи с променлив цвят.

Елисавета Багряна

Поздрави и хубав ден!

Редактирано Март 23, 2012 от Eлф

[Дао]

"Стремиш ли се към светлината?
А какво е стремежът?! Той е неприемане. Той е алчност.
Затвърждаване на личната тъмнина.
И наистина ли смяташ, че налагайки тъмнината си, можеш да се доближиш до светлината (всъщност, до тъмната си представа за светлината)...
А светлината е светлина, защото просто свети.
Остави я.
Остави я да свети.
Остави себе си, за да свети и в теб."

 

http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/601666029853909

[Станимир]

А това написаното как се изпълнява практически? Ето ти публикуваш текста и това е вече израз на един твой стремеж. Всички наши действия са израз  на един стремеж. Човек не може нищо да не прави - тогава той не би бил жив. Дори и това да си само наблюдател на събитията, на това как се случват, без да се намесваш е един стремеж. Т.е. дори и в безволието има частичка воля. Но съдбата на човека не е да бъде просто наблюдател на Живота, а да бъде част от Него. Говоря за Живота, не за илюзиите. Илюзиите можем да стоим и да наблюдаваме безучастно, без да  се стремим и привързваме към тях, но Животът е за да се живее.

Редактирано Юли 21, 2013 от Станимир

[Донка]

"Стремиш ли се към светлината?

А какво е стремежът?! Той е неприемане. Той е алчност.

Затвърждаване на личната тъмнина.

 

Дефиницията е с доста съмнителна стойност - може ли да дадете някаква логическа схема или референция, върху която градите този извод. 

 

Според личните ми опитности не стремежът е проблемът, а това, към което се стремим и начина, по който го правим. Т.е. Пътят е важен - стремежът е усилието, което прилагаме, за да вървим по пътя. Само по себе си то не може да бъде причина за грешната посока или за неподходящ избор на превозното ни средство. 

Иначе най-подходящият начин да се стремим към светлината е... да се стремим да си чистим редовно прозорците на душата.

[Диана Илиева]

"Стремиш ли се към светлината?

А какво е стремежът?! Той е неприемане. Той е алчност.

Затвърждаване на личната тъмнина.

...

А, не, не. Тук има логическа грешка, още в третото и четвъртото изречения и затова изтрих последващите разсъждения.

Значи откъде следва, че стремежът е неприемане? От никъде! Да отричаш нещо, да го отхвърляш, да се бориш против нещо - да, Ок, това е неприемане. Но дори и ако някой се бори ЗА нещо, това не означава, че този човек не приема действителността. Какво остава пък, ако има стремеж. Аз мога да приемам всичко около себе си съвсем нормално, но това не ми пречи да имам стремеж към нещо друго. Дори и всичко около мен да е съвсем хубаво, защо аз да не нося в себе си някакъв идеал. Ако човек няма идеали има 2 варианта: 1 - той вече е достигнал края на безкрайното си развитие, т.е той е ни повече, ни по-малко БОГ; 2 - такъв човек е затънал в духовна пустота.

Също откъде-накъде да е непременно алчност? Дали е алчност, ще се определи от вида на стремежа. Не може ей така с лека ръка да отметнем всеки стремеж като алчност.

 

Да ви кажа напоследък непрекъснато срещам такива послания. Включително умни и интелигентни хора попадат в капана им и се хвърлят в разни крайности (или поне крайни изказвания ). Нищо друго не мога да кажа, освен: Будни бъдете!

[B__]

Буда казва: всяко твърдение "Аз се разхождам" е далече от нирвана. Можем да кажем "тече разходка".

 

Всяко изречение и съответно начин на мислене "Аз се стремя, имам стремеж" е идентификация с Аз-а, който обикновено е фалшив.

 

Или следваш живота, или се стремиш да промениш живота. 

 

Изречението "Стремя се към нещо", значи нещо в момента не ми харесва и се стремя към друго. Недоволен съм от света в момента. Не го приемам.

 

Ха ха, изречението "стремя се да направя света по-добър". Това приемане на света ли е?! Или пък "стремя се да стана по-добър"....това приемане на себе си ли е?!

 

Поздравявам ви със започналият дъжд. 

[Диана Илиева]

Ето и ти разсъждаваш по този начин.

По каква причина слагаш знак на еквивалентност между неприемам и неодобрявам, между приемам и харесвам/одобрявам?

Да приемеш нещо, това означава да гледаш реалистично на нещата, да приемаш това, което е даденост, обективна реалност. Аз приемам светът такъв, какъвто е и напълно съзнавам, че той, светът, не е идеален. Идеален ли е според теб? Да, светът е такъв, какъвто трябва да бъде към настоящия момент, нито съм недоволна, нито го отхвърлям, но той, светът, се развива, ние също, а междувременно волно или неволно допринасяме за промяната му.

Ама аз-ът бил фалшив. Е, фалшив, фалшив, колко да е фалшив  Така или иначе нямаме друг аз към момента  (интересно, това не е ли едно отхвърляне на аз-а от твоя страна, докато аз отново приемам, че към момента имам този си аз и това е положението). Но нали и това се променя, нали и по това работим. Все повече се осъзнаваме, все повече се научаваме да интегрираме и другите съставки на съзнанието си в своя аз.

 

Затова всякакви такива спекулации по темата са излишни.

[B__]

Ами права си. Аз-ът, който имаме е идеалният в момента

 

Нали казвам, че трябва да обичаме егото си. Все пак поне ни е инструмент, а и себерефлектиращо пособие. 

 

От тази гледна точка и светът в момента е най-идеалният възможен. Какво ни остава освен да го харесваме?!

 

Не ние работим по промяната на света. Е, ние работим, но не ние го инициираме. 

 

П.С. А и как ще приемеш света, ако не го мислиш поне за подходящия?!

Редактирано Юли 21, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Диана Илиева]

Разбира се, че е подходящ, точно такъв, какъвто ни е нужен към момента и включително какъвто сме си го направили и ние самите, колкото и миниатюрен принос да сме имали за това, но е редно да го споменем, най-малко за да не забравяме за своята отговорност.

И да, не ние инициираме промяната, но затова пък наистина участваме в нея, като по-нататък евентуално още по-активно.

 

Имам и още едно разсъждение, за жалост в противоречие с концепциите на авторката на темата, но винаги ми е била интересна тезата на хората, призоваващи унищожаването на сегашния ни аз, щото някак бил фалшив, заблуждаващ се, задържащ ни в материята и какво ли още не.

Значи какво се унищожава - нещо, дето е излишно, дето пречи и т.н. Е, аз не съм видяла в природата едно излишно нищо. Всичко, де що е излишно, а какво остава такова, дето пречи, тутакси отмира. И като казвам тутакси, наистина много бързо, включително и за нашите човешки стандарти за време. Буквално в рамките на един човешки живот ще се забележи изгубването на нецелесъобразната ... мутация, да го наречем.

Пък ние влачим нашия фалшив, пречещ ни, закопаващ ни и не знам какъв още "аз" вече не знам колко хиляди години. И той горкия, не само че не отмира, ами и се развива. Е, ами да вземем да решим вече, че все за нещо е полезен този "аз" и да се поразмислим защо и за какво, че и да се поразбудим малко - да го потренираме, да го активираме, току виж и сме разбрали, какво се иска от нас.