Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.

[Viva Caselli]

"Стремиш ли се към светлината?

А какво е стремежът?! Той е неприемане. Той е алчност.

Затвърждаване на личната тъмнина.

И наистина ли смяташ, че налагайки тъмнината си, можеш да се доближиш до светлината (всъщност, до тъмната си представа за светлината)...

А светлината е светлина, защото просто свети.

Остави я.

Остави я да свети.

Остави себе си, за да свети и в теб."

 

http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/601666029853909

Не познавам автора на това произведение, обаче, който и да е нека знае, че в старанието си да покаже своето усърдие в духовния път, е пресолил манджата. Погрижил се е повече за буквите и тяхната подредба, отколкото за самото духовно съвършенство. 

Стремежът е човешки импулс за по-добър живот. Няма смисъл от допълните и отвлечени мъдрости, които често не целят нищо повече от това да създадат провокация.

[Barba]

Духовното е Пътят към Бога ....

[Дао]

 

Стремежът е амбицията на егото. Няма значение към какво се стремиш, самият стремеж произхожда от желанието на човека да притежава, той е алчност.

Естествено, че е неприемане, тъй като желанието за нещо, стремежът към промяна, е опит за бягство от това, което е. Именно това е нашето неспокойствие.

[Станимир]

Стремежът не е задължително да произхожда от желанието да притежаваш. Стремежът може да произхожда от желанието да бъдеш; да проявиш и разгърнеш духовната си същност. В този смисъл стремежът не е алчност. И не е бягство от това, което е. Хубаво е да знаеш на теория, че същността на човека и на всичко съществуващо е съвършена, но когато проявите на човека не й съответстват, то съвършенството е много далеч. А тези прояви няма как да станат съвършени от самосебе си. Въпросът не е само да се освободиш от илюзиите относно света и себе си. Ако не можем да сме съвършени в проявите си, как можем да твърдим, че сме съвършени изобщо? Да, същността ни е съвършена... на своя собствен непроявен план. Да, ние можем да се потопим в тази същност, откъсвайки се от познатия ни несъвършен проявен свят. Само че вечността на това състояние е колкото вечността на християнския рай. В зората на новия космически цикъл то ще приключи и човекът отново ще трябва да влезе във въплъщение, защото в непроявеното е заложен стремежът да се проявява, и в крайна сметка това проявено като следствие от непроявеното трябва да достигне до неговото съвършенство. Ако липсваше този стремеж на същността да се разгърне и прояви нямаше да имаме проявление изобщо. А проявлението е факт.

Редактирано Август 1, 2013 от Станимир

[B__]

 

Стремежът е амбицията на егото. Няма значение към какво се стремиш, самият стремеж произхожда от желанието на човека да притежава, той е алчност.

Естествено, че е неприемане, тъй като желанието за нещо, стремежът към промяна, е опит за бягство от това, което е. Именно това е нашето неспокойствие.

 

Думата стремеж на руски има превод като борьба, амбиция, честолюбие. 

Сами съзнавате от този различен поглед върху същността на думите какво е стремежа.

 

Едно голо желание.....

 

Еди от ангел-хранителите ми днес ми изпрати една лекция, а следващият цитат е от нея:

 

"...Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш и изгубваш условията.....

...При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на сто вярно...Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност.....

...Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас, всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде...." От "Разумното сърце"

 

Желания, очаквания, мераци....духовни мераци.....стремеж. Няма нищо по-голо от голите желания, а стремежът е едно от тях....Дори този за духовно развитие. 

[Дао]

Какво ли ни носи външната вяра, че нещо си в нас било съвършено,

ако простият поглед показва, че сме твърде далеч от това съвършенство...

Да бъдеш, да проявиш и каквото и друго да измислим - все си е желание да притежаваш. Тоест - лично.

 

Универсалносто си стои мирничко и просто си изпълва себе си. Ние казваме, че търсим него, а същевременно се чудим как да затвърдим своята отделност.

Духовното не се разгръща, щото ако е било свито, значи е било твърде далеч от духовност. Ние сме свити в желанието си да се домогнем до него, което само по себе си е ограничение. А духовното просто е. Стига да го оставим да е.

 

Бъркаш изявата, която е цялостно излъчване, със стремежа, който е ограничено излъчване. Първото пресъздава себе си в пълнота, а второто създава затворената форма.

Когато полемиката разтресе цялата околия, птичката на чистия взор подплашено потъна в непрогледните дълбини на небето. Далеч зад видимата от нас зона и по-далеч от представата ни за небе.

Ще си помълча. По-съдържателно е.

[Станимир]

Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш – и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може да се удави. Или трябва да знае да плува, или трябва да се учи да плува? Питам: в кое училище е учило изкуството на плуването онова малко патенце, което, щом се измъти, и знае да плува? Преди хиляди години то е научило това изкуство. Тъй щото вътре в човешкия ум има един Божествен елемент. Ние го наричаме Божествен Дух, Който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас, аз него го наричам разумното сърце – тогава моите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения.

Може да направите един прост опит. Ако вие мислите с вашата глава, трябва да мислите дълго време, трябва да правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече върху известен въпрос, докато дойдете до известни заключения. Да кажем сега, че вие си зададете въпроса какво ще бъде времето в понеделник. Нашият ум започва да разсъждава и казва: „Хубаво ще бъде.“ Добре, ще проверите. После ще запитате: „Дали времето ще бъде абсолютно ясно, или наполовина ясно; дали ще бъде само облачно, или дъждовно“ и т. н. Ще си зададете въпроса ясно в ума. При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на сто вярно. Че времето ще бъде хубаво, това е предположение. Но ако вие запитате вашето разумно сърце какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждение. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу, под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може да каже: „Времето ще бъде еди-какво си.“ Запитайте се например как ще прекарате тази година живота си – добре ли, или не? Ако отговорите с ума си, той ще ви даде или най-хубавите проекти, или някой път може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да преминете по-благополучно.

Сега в това разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои – по-късно. Дойде ти едно подбуждение, една добра мисъл да направиш някому добро. Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философстваш. Казваш си: „Имам пари, но ми трябват днес. Хайде, друг ден ще направя това добро.“ Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнението на ония хубави Божествени чувства. Следователно ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва – трябва абсолютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го. За това Добро, което ще направиш, не се изисква да дадеш цялото си имане – то е една малка услуга. Едно дете паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти коства да го вземеш, да го занесеш у дома си и да му помогнеш? – Ще изгубиш само половин час. Казваш: „Аз имам важна работа.“

Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим, че искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас – всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото Небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее. И следователно всяко добро дело е проявление на Бога в нас. И когато ние противодействаме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света. С тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземате целия товар на света. Аз съм ви говорил и друг път, че всяка една добра мисъл е свързана с хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъл, Бог не е предвидил това. Той е предвидил всичко, но вие губите условията. При всяко неизпълнение на добрата мисъл вие се понижавате, вие потъвате, при което и животът ви става по-труден. С отказването да изпълните каквато и да е добра мисъл вие всякога се понижавате. Средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т. е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце.

Как познаваме, че в нас действа разумното сърце? Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото Добро, ти усещаш вътрешното доволство в себе си, като че си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото Добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш Доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Да кажем, че един човек се дави във водата. Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш Доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това Добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да чувстваме Бога. Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствам действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее на Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? – Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото!“ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се в пустинята и се моли на Бога да му каже дали е доволен от него. Явява му се един ангел и му казва, че всички негови добрини не струват колкото подскачането на неговия брат. Следователно, ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може да направи от времето на нашето детинство до времето, когато си заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: „Размишляваше Давид в сърцето си“ – значи той размишляваше с това разумно сърце.

От Разумното сърце
 

 

Не ми е ясно кой има полза от поднасянето на информацията от беседата по този долен и манипулативен начин. Това форум свързан с бялото братство ли е или с черното?! При подобна наглост да си мълча е престъпление. И какво ще постигнеш, Божидар, с подобни манипулативни подбори на извадки от беседи? Да, някой може да не прочете беседата и да си състави съвсем погрешно впечатление за учението и беседите на П. Дънов. Вчера написах, че за теб истината е без значение - току що потвърди думите ми. Ти си по-важен от истината, а другото са само думи.

[Станимир]

Какво ли ни носи външната вяра, че нещо си в нас било съвършено,

ако простият поглед показва, че сме твърде далеч от това съвършенство...

Да бъдеш, да проявиш и каквото и друго да измислим - все си е желание да притежаваш. Тоест - лично.

 

Универсалносто си стои мирничко и просто си изпълва себе си. Ние казваме, че търсим него, а същевременно се чудим как да затвърдим своята отделност.

Духовното не се разгръща, щото ако е било свито, значи е било твърде далеч от духовност. Ние сме свити в желанието си да се домогнем до него, което само по себе си е ограничение. А духовното просто е. Стига да го оставим да е.

 

Бъркаш изявата, която е цялостно излъчване, със стремежа, който е ограничено излъчване. Първото пресъздава себе си в пълнота, а второто създава затворената форма.

Когато полемиката разтресе цялата околия, птичката на чистия взор подплашено потъна в непрогледните дълбини на небето. Далеч зад видимата от нас зона и по-далеч от представата ни за небе.

Ще си помълча. По-съдържателно е.

Не си искрен. Но може би и това да си искрен е стремеж за теб. Мнението ти е плод на стремеж. Отговорът ти на моето мнение е плод на стремеж. Или може би се лъжа? Ти кажи. Да, предполагам, че си убеден във верността на това, което си написал, в същото време съм сигурен, че си нямаш представа за състоянието за което пишеш и стремежите присъстват в живота ти също толкова, колкото и в моя. За мен вредата и ползата съществуват съвместно. Щом като един стремеж при едни условия може да е вреден, то друг стремеж при други условия може да е полезен. Но може и да греша. Според мен щом допускаме да съществуват вредни стремежи трябва да допуснем съществуването и на добри стремежи. Иначе можем да си говорим просто за стремежи, но тогава ще ни липсва различаване, а и няма да имаме основание да ги отхвърлим (нещо, към което подозирам, че се стремиш в последните си две мнения, но отново може и да греша).

 

Проблем според мен не са желанията и стремежите, а зависимостта от тях, от тяхното реализиране; емоционалната обвързаност с постигането или непостигането на резултата. Когато ние станем роби на едно свое желание и на един свой стремеж, това разбира се не е добре. Но това е крайност, както е крайност и липсата на желания и стремежи. Това е като да се скиташ без цел и посока. Докъде ще стигнеш? Пътят на най-малкото съпротивление е пътят на природните стихии, не на духа.

Редактирано Август 1, 2013 от Станимир

[Станимир]

Значи както хората са на различна степен на развитие, така и чувствата, и мислите на всеки човек са на различна степен на развитие. Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са няколкогодишни, а има и такива, които са вече на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото процесите на раждане и смърт се извършват непрекъснато в човека. Често слушате някой да казва: „Аз имах едно свещено чувство в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, но изгаснаха вече. С тях заедно и моят живот свършва." Питам: Как е възможно твоят живот да се свърши само от угасването на един лъч или на една свещена мисъл? Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Какво трябва да правиш тогава? Обърни се точно в обратната посока на твоето движение, отдето слънцето изгрява, и твоят изгаснал лъч отново ще светне. Това се отнася до окултния ученик или до човека на трезвата мисъл, който иска да се добере до Божествения свят. Само окултният ученик или само човекът на правата мисъл се стреми към правата посока в живота.

Питам: Какъв е смисълът на живота? Към какво трябва да се стреми човек? Ще кажете, че човек трябва да се стреми към доброта. – Не. Към правда? – Не. Към истината? – Не. Към какво трябва да се стреми човек? -Към съвършенство. Любовта, мъдростта, правдата, истината, добротата са качества, сили, способности, присъщи на безсмъртния живот. Докато човек живее в смъртта, докато тя го следва, всички добродетели за него са без смисъл и съдържание. Следователно, който е изгубил любовта си, той се намира в свят, дето всичко умира. В болния човек има ли здраве? В безумния човек има ли мъдрост? В лъжата има ли истина? В човека на безправието има ли правда? Какъв е смисълът на живот, лишен от добродетели? Трябва ли да се ровим в този безсмислен живот? Мнозина казват: „Ние трябва първо да уредим земния си живот, а после ще мислим за духовния. "В какво седи уреждането на земния живот? Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали, но дали са го наредили? Хиляди и милиони ученици са учили преди нас в земните училища, но какво особено са научили? Който е научил нещо повече от другите, той е минал в нова област на живота – в живота на безсмъртието. Който влезе в безсмъртието, той се стреми вече към съвършенство. Не е въпросът, дали може лесно да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенство, а що се отнася до великите добродетели на живота – любов, мъдрост, истина, правда, доброта – те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек.

От Стремеж към съвършенство.

 

Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи.

...

Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира.

...

Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.

 

И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават.

...

Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.

...

Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.

 

 

От Вън и вътре в тялото.