Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.

[no_self]

Имаме форум за съзнателен живот. Имаме интерес към духовното. Имаме океан от информация по темата. Някъде четох наскоро „попитайте някой какво е духовното и ще получите толкова различни отговори, колкото хора отговорят”. И това е точно така. Изумява ме, че е възможно, да се говори по тема или за материя напълно непозната или неизвестна. Нещо като микс от мистика и оклутизъм с малки добавки от религия и философия. Това ли е духовното? Зная, че има такава тема, но въпреки всичко... загадката остава. Търси се абсолютната дефиниция на духовното. Разгледах сайта на един младеж, който с голяма убеденост ни обяснява, че това е бла бла бла – това бе неговата гледна точка. Всяко мнение за това какво е духовно е изкривено през призмата на субективната оценка и влиянието на определна среда и учение. Но вкратце – как е възможно да няма едно категорично и ясно определение на това, така, че никой човек да не се чуди какво е? И колкото повече четеш и търсиш определение, толкова по загубен можеш да се окажеш, защото, колкото хора толкова и мнения.

Липса на егоизъм. Стремеж към висша обща цел. Осъзнаване на абсолютната реалност и единството. Хармония. Осъзнаване на Бог в теб. Синхроничност. Еднонасочено съзнание. Всяко учение има различни имена за това едно и също крайно състояние което е цел на духовното. Но самото духовно като такова, няма определена дефиниция. И това е обяснимо, как можем да искаме да има?!

(Друг е въпросът, че колкото и да мътим водите около духовното, е факт, че само реализиралите го, разбират какво е. Останалото е търсене. Самият път.)

А! Хрумна ми нещо: може би най-лесно е да се каже, че 'ДУХОВНО' е това, което не е материално. Но дори и мислите са материални!! Къде отиваме така?!

Духовното е нещо, което е отвъд. Отвъд нас. Отвъд не само ума и материята. То е отвъд. Затова, може би, никое определение не би могло да го опише.

[Диана Илиева]

Стремим се ... да разберем - света около нас, себе си.

И така неизбежно стигаме и до духовното

[Станимир]

Духовното – това е, което можем да използваме винаги и навсякъде. Всеки си има представа какво е духовно, но да се конкретизира значението на понятието духовност е невъзможно. Как можем да търсим конкретика в едно абстрактно и сборно понятие?! Духовността има множество аспекти. Някой може да се стреми към знание, и духовността включва знание, включва разбирането, прилагането и т.н. Да, много хора търсят конкретна информация за невидимото и това ги задоволява като духовно търсене – какво станало по време на Атлантида, кои са имената на добрите и на лошите сили касаещи Земята, какви извънземни цивилизации има и т.н. и т.н. Ами, каквото търсят, това и получават. А дали това е духовност, съм отговорил в първото изречение на мнението си. Но тяхно право си е да го наричат както си искат.

[Eлф]

Мисъл за деня -.17.02.2012

...

Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми...

Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! ....Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.

Любов към Бога

[no_self]

Хващам се за думичката „използваме” веднага. Кои сме ние, че да използваме духовното и за какво да го правим? Един вид, си го представям в идеалния вариант, като това, че ние съумяваме да постигнем разбиране за духовното до такава степен, че това да ни позволи да го употребим с цел. Тази цел може съвсем да не е благородна. Разбира се, в ръцете на човек, ножът може да бъде инструмент за убийство, а не само за приготвяне на вкусно ястие. Друг е въпросът, че достъп до духовното се дава точно в тази мярка, в която човек е способен да не злоупотреби с него. Ето това си e много ярък пример за духовен закон.

Значи, излиза, че това, което е духовно има свои собствени закони. „Духовните закони на живота”, дори има такава книга написана от един съвременен автор ентусиаст.

Мисълта ми беше, че това дали можем да "използваме" духовното стои малко за мен лично под въпрос. Да, аз се посвещавам, например, предавам се до такава степен, че загърбвам себе си, за да служа на другите. "Използвам духовното", ли ще е по правилно да се каже или - духовното ме използва мен

Тоест стигаме до момента, в който идва да ни се покаже, че освен свои закони, духвното си има свой собствен език- различен, даже обърнат наопаки, спрямо нашият личен начин за изразяване. Прекалих ли?

Редактирано Февруари 17, 2012 от no_self

[Диляна Колева]

Има един хубав израз, който е превърнат в заглавие на книга, а именно : " Ти си духовно същество с човешко преживяване"

Т.е. ти не можеш да използваш духовното, или да работиш с него, или да го търсиш, или да го превръщаш, или да си извън него защото......... ТИ СИ духовното

И тук идва въпросът: какво по- точно са духовните същества с човешко преживяване т.е. НИЕ.

Нашата работа е да създаваме реалността.

Наша работа е също да създаваме и онова, което не е реалност.

Ако живеем в невежство и илюзии, те са точно толкова наше творение, колкото и ако живеем в будност и истина.

Това е така , независимо дали го знаем или не. Независимо дали ни харесва или не, дали го разбираме или не.

Няма значение.

Реалността е наше творение в 100%от времето независимо дали съзнаваме, не съзнаваме или отричаме този факт.

Единствената разлика е, че ако го знаем и приемаме, получаваме възможност да създаваме реалността съзнателно.

Редактирано Февруари 17, 2012 от didi_ts

[Станимир]

Хващам се за думичката „използваме” веднага. Кои сме ние, че да използваме духовното и за какво да го правим? ...

Кое можем да използваме винаги и навсякъде? Човек със силна воля може ли да я използва, когато прецени за уместно? – Може. Един загрижен и състрадателен човек, обичащ всички хора може ли да прояви тези си качества винаги, когато е необходимо? – Може. Един човек с богато въображение, ограничен ли е от нещо външно при прилагането му? – Не. Един разумен човек, със способност за аналитично и синтетично мислене, винаги ли е способен да прояви тези си качества? – Винаги. Могат да се дадат още много примери. Духовното е това, което е винаги с нас. То не може да ни бъде отнето. Можем да го развиваме или деградираме, но то е нещо, което винаги е на наше разположение. Това е самата ни същност, която ние проявяваме в живота си.

[no_self]

didi_ts:

"Нашата работа е да създаваме реалността.

Наша работа е също да създаваме и онова, което не е реалност.

Ако живеем в невежство и илюзии, те са точно толкова наше творение, колкото и ако живеем в будност и истина.

Това е така , независимо дали го знаем или не. Независимо дали ни харесва или не, дали го разбираме или не.

Няма значение.

Реалността е наше творение в 100%от времето независимо дали съзнаваме, не съзнаваме или отричаме този факт.

Единствената разлика е, че ако го знаем и приемаме, получаваме възможност да създаваме реалността съзнателно."

Зависи за каква реалност говорим. Има две реалности: външна – обективна и вътрешна – субективна. Бързам да кажа, че външната реалност можем да я променим, доклкото имаме сила и ни се отдава възможност, според личните ни качества и недостатъци. Можем да я променим както за добро, така и за лошо и това да се отрази на всички около нас. Но има толкова много фактори, въздействия и влияния, които са напълно извън нашия личен контрол. Не мога да се съглася, че тази реалност завсиси 100% лично от нас - персонално. Ако говорим за всички хора, съвместно се съгласявам, че 50% от тази обективна реалност е в наши ръце. Останалото е божа работа, както се казва.

Вътрешната реалност е 100% в наши ръце, тя е единствено и само наша лична. Това какво отношение ще имаме към нещата, зависи изцяло от нас. Ние можем да променяме начина по-който се чувстваме или възприемаме външната обективна действителност, която не можем да променим понякога. Тъй, че можем да създаваме реалността на 100% само в мечтите ни.

[no_self]

Станимир:

„Духовното е това, което е винаги с нас. То не може да ни бъде отнето. Можем да го развиваме или деградираме, но то е нещо, което винаги е на наше разположение. Това е самата ни същност, която ние проявяваме в живота си.” - > Абсолютно приемам това.

„Човек със силна воля може ли да я използва, когато прецени за уместно? – Може.

Един загрижен и състрадателен човек, обичащ всички хора може ли да прояви тези си качества винаги, когато е необходимо? – Може.

Един човек с богато въображение, ограничен ли е от нещо външно при прилагането му? – Не.

Един разумен човек, със способност за аналитично и синтетично мислене, винаги ли е способен да прояви тези си качества? – Винаги.”

Силната воля, за мен е проява на личната воля, което си е чист егоизъм.

Волята използвана с духовна цел е коренно противоположна на личната воля, винаги, когато говорим за тях като за две отделни категории. Зная, че звучи безумно, ако се замислиш, но личната воля не съществува в духовното. Волята в духовното може да бъде описана като отказа от сила за да се подчиниш на много по-велика сила. Ако волята на човека му служи за утвърждаването на алтруистични мотиви и цели, тогава изцяло подкрепям идеята в контекста с примера за волята.

Въображението и мислите са материални неща, те са материя, а не дух. С тях можем да правим каквото си поискаме, както и с личната ни воля.

[Валентин Петров]

Духъ. И Бог[духъ] духна в ноздрите му и той оживя.

Духът на човека се докосво до физическото тяло в третото око (разположено между веждите).

Духовната сила влиза през фонтанелата (отвора на Брахма) и се приема в медула облонгата.

Когато човек живее съзнателно с енергията от Източника той и тя осъзнава че животът идва от Бога.

[Диляна Колева]

Зависи за каква реалност говорим. Има две реалности: външна – обективна и вътрешна – субективна. Бързам да кажа, че външната реалност можем да я променим, доклкото имаме сила и ни се отдава възможност, според личните ни качества и недостатъци. Можем да я променим както за добро, така и за лошо и това да се отрази на всички около нас. Но има толкова много фактори, въздействия и влияния, които са напълно извън нашия личен контрол. Не мога да се съглася, че тази реалност завсиси 100% лично от нас - персонално. Ако говорим за всички хора, съвместно се съгласявам, че 50% от тази обективна реалност е в наши ръце. Останалото е божа работа, както се казва.

Вътрешната реалност е 100% в наши ръце, тя е единствено и само наша лична. Това какво отношение ще имаме към нещата, зависи изцяло от нас. Ние можем да променяме начина по-който се чувстваме или възприемаме външната обективна действителност, която не можем да променим понякога. Тъй, че можем да създаваме реалността на 100% само в мечтите ни.

Дай пример за това, което наричаш обективна непроменима реалност, не зависеща от нас

Сам казваш, че това което наричаш "вътрешна реалност" е 100% ТИ. Ами това е духовното.

Всичко останало край теб, зависи от това как ти ще приложиш твоята вътрешна реалност или твоята духовност в заобикалящото те.

Разбира се, ти не можеш да влияеш на реалността на /например/ човека от 168 блок от 9 етаж. Неговата реалност е различна, външния свят за него е различен, защото се отразява в неговата вътрешна душевност. Но неговата реалност практически теб не те засяга, вие се движите в различни виртуални коридори и те може би никога няма да се пресекат.

Има независещи от тебе факти - падаш и си чупиш крака. Но има зависещо от тебе преживяване на факта и това зависи от силата и развитието на твоята духовност.

Две деца падат и си чупят крака днес в два различини района на Варна, те никога няма да се срещнат, но за едното това ще остане травма за цял живот, защото е било наругано от баща си, защото майката е преекспонирала негативно случката, защото е било обвинено за нещастието на куп други неща в къщи, които са се случили , видиш ли, заради неговия счупен крак и........ ето ти една негативна и черна реалност породена от духовно невежество.

Другото дете ще бъде обгрижено с усмивка, ще получи спокойствие и грижа, ще се обадят съучениците, ще му дойдат на гости, ще се подпишат на гипса и то ще си го пази цял живот, за него това ще е един интересен спомен, една опитност, благодарение на духовно силните му родители.

Ако правилно разбирам случка като " счупване на крак" ти наричаш обективна непроменима реалност \ поправи ме ако греша\ . Всъщност не самата случка създава реалността и "изпитва" духовното, а преживяването на ситуацията.

[Станимир]

Силната воля, за мен е проява на личната воля, което си е чист егоизъм.

Волята използвана с духовна цел е коренно противоположна на личната воля, винаги, когато говорим за тях като за две отделни категории. Зная, че звучи безумно, ако се замислиш, но личната воля не съществува в духовното. Волята в духовното може да бъде описана като отказа от сила за да се подчиниш на много по-велика сила. Ако волята на човека му служи за утвърждаването на алтруистични мотиви и цели, тогава изцяло подкрепям идеята в контекста с примера за волята.

Силната воля си е силна воля. Може да е егоистична, но може да е и алтруистична. Силата на волята е необходима за реализирането й. Иначе можем да се носим по течението, но това винаги води до разложение. А проявата на индивидуалната воля няма как да бъде избегнато. Дори и когато си мислим, че се отказваме от волята си, следвайки някаква по-висша воля, това пак е решение на нашата воля.

Въображението и мислите са материални неща, те са материя, а не дух. С тях можем да правим каквото си поискаме, както и с личната ни воля.

Мислите са материални. Различните мисловни способности, като въображение, анализ, синтез, различаване, разбиране и т.н. са духовни качества и са свързани със способността да се борави с мисловна материя, но сами по себе си не са материални.

[Валентин Петров]

Мисля че е доста смело да се предполага че вътрешният ни свят зависи само от нас.

Повечето хора просто се оставяме на течението на нашите мисли и предизвиканите от тях емоции и други мисли.

Всеки човек трябва да е свободен но за да може да го постигне трябва да избира методи съответни на своето ниво и моментно състояние.

Защо трябва да е свободен следва от прякото осъзнаване на нашата истинска природа която е дух, Абсолют, абстракта, Безсмъртното.

Има друга реалност зад фасадата на този свят с множеството му от променливи феноменални обекти който е неописуемо по-мощен и красив.

Духовният човек е този който иска да се освободи от илюзията и да намери истината и истинската реалност.

1. След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба,

която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.

2. И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;

3. Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.

4. Около престола пък имаше двайсет и четири престола;

а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.

5. И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове;

а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;

6. и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал;

а сред престола и около престола - четири животни, отпред и отзад пълни с очи:

7. първото животно приличаше на лъв, второто животно - на теле,

третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.

8. И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи,

и без почивка денем и нощем възклицаваха:

свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде.

9. А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,

10. двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола,

покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:

11. достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата,

защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.

Откровение 4

Редактирано Февруари 19, 2012 от Валентин Петров

[no_self]

didi_ts

"Има независещи от тебе факти - падаш и си чупиш крака. Но има зависещо от тебе преживяване на факта и това зависи от силата и развитието на твоята духовност."

Това е така.

От обясненията ти става ясно, че говорим за едно и също нещо.

Много държа, да наблегна на факта, че никъде не казвам, че има обективна непроменима реалност, нарекох, за по-лесно външната реалност обективна, която съвсем произволно избрах на 50% от случая да не зависи от нас. Това, което за мен е Обективна Непроменима Реалност изобщо не го включих в по-горния постинг. За тази реалност няма място, на което да бъде посочена, че е и няма думи за нея. За мен това е духовното или духът.

По въпроса за вътрешната реалност се разминаваме заради това, че теб практически не те засяга "/например/ човека от 168 блок от 9 етаж". Ако си достатъчно съзнателна ще знаеш, че той е част "от теб", от цялото. Докато го възприемаш като отделен в някакъв виртуален коридор, значи не си съзнателна за Обективната Непроменима Реалност.

[no_self]

Станимир

"Мислите са материални. Различните мисловни способности, като въображение, анализ, синтез, различаване, разбиране и т.н. са духовни качества и са свързани със способността да се борави с мисловна материя, но сами по себе си не са материални."

Енергия или материя все тая. Духовните качества са свързани със способността да се борави с енергията или материята, но само дотолкова, докато си тук, жив, на този свят. После, когато нямаш тези инструменти, какво? Не ми казвай, че вярваш, че ще имаш други....Това с носенето по течението си е баш истинската работа, защото ако не си в потока на живота и енергията, си срещу тях. Разложението си е разложение – няма бягство от него, защото колкото и да се борим и да си говорим, накрая всички ще бъдем прах и пепел. Духът е вечен. Всичко, което не е вечно, не е дух.

[no_self]

Валентин Петров

"Мисля че е доста смело да се предполага че вътрешният ни свят зависи само от нас.

Защо трябва да е свободен следва от прякото осъзнаване на нашата истинска природа която е дух,

Има друга реалност зад фасадата на този свят с множеството му от променливи феноменални обекти който е неописуемо по-мощен и красив.

Духовният човек е този който иска да се освободи от илюзията и да намери истината и истинската реалност."

Да, направо си е кощунство, защото изключваме фактора Х- това дето реших да го нарека Обективна Непроменима Реалност или дух, а ти наричаш Абсолют, абстракта, Безсмъртното, истинската реалност.

[Диляна Колева]

По въпроса за вътрешната реалност се разминаваме заради това, че теб практически не те засяга "/например/ човека от 168 блок от 9 етаж". Ако си достатъчно съзнателна ще знаеш, че той е част "от теб", от цялото. Докато го възприемаш като отделен в някакъв виртуален коридор, значи не си съзнателна за Обективната Непроменима Реалност.

Аз категорично НЕ СЪМ достатъчно съзнателна .

Уважавам много теорията на хаоса и теоретично , да, знам че всеки един е част от цялото.

Въпросът е, как това действа на ежедневните ми цели и стремежи към духовно израстване, например?

Посочвам духовното израстване, защото темата е такава, а и защото само там човек се замисля за цялото и частите му.

И действително, колкото и да си осъзнат, живота ти се движи в една определена траектория и с група от хора с която най- вероятно се движеш през поредици от животи и израстваш духовно с тях.

И никога няма да си част от съзнаваното или несъзнаваното в живота на един човек някъде там. да кажем абориген в Австралия, въпреки теорията на хаоса. Освен ако по някакъв начин не е част от твоята траектория.

А и няма смисъл, твоето тук, днес и сега са много по- важни за твоето движение и движението на групата.

[Станимир]

"Мислите са материални. Различните мисловни способности, като въображение, анализ, синтез, различаване, разбиране и т.н. са духовни качества и са свързани със способността да се борави с мисловна материя, но сами по себе си не са материални."

Енергия или материя все тая. Духовните качества са свързани със способността да се борави с енергията или материята, но само дотолкова, докато си тук, жив, на този свят. После, когато нямаш тези инструменти, какво? Не ми казвай, че вярваш, че ще имаш други.

Кои инструменти няма да имам? То и сега мисловните способности са способности на духа. Ами то по тази логика аз и очи няма да имам и всички други сетива. Това също са инструменти. Не, всичко си го има като способности в духа, а инструментите просто отразяват развитието на въпросните духовни способности. Не може да разглеждаш духа отделно от тялото с което се проявява. Духът винаги се проявява чрез някакво тяло, а тялото винаги притежава определен набор от инструменти чрез които духа да може да се прояви. Духовното развитие е пряко свързано с развитие на формите чрез които духа се проявява. Всъщност духът се разгръща, а не се развива. Развива се съзнанието. А съзнанието е пряко свързано със съвършенството на инструментите, които телата предоставят на духа, т.е. със степента на развитие на самите тела. И тук нямам предвид само умственото, емоционалното, етерното и физическото тяло, а и това над тях, което е безсмъртно и неунищожимо (поне в рамките на оставащите години до следващата космическа пралайа).

Това с носенето по течението си е баш истинската работа, защото ако не си в потока на живота и енергията, си срещу тях. Разложението си е разложение – няма бягство от него, защото колкото и да се борим и да си говорим, накрая всички ще бъдем прах и пепел. Духът е вечен. Всичко, което не е вечно, не е дух.

Спекулираш с думите. Носенето по течението няма нищо общо с това да си в потока на живота и още повече съпоставката, че ако не се носиш по течението си срещу този поток. Ако постоянно следваш пътя на най-малкото съпротивление, самия живот ще те изхвърли. Всъщност опитай поне за един ден и ще се увериш какъв огромен егоизъм се крие зад носенето по течението. Ще видиш, че има и духовно разложение. Не, че духът умира, но... А да следваш посоката на развитие на космоса, не е носене по течението и изисква все по-големи и по-големи усилия (това последното може да изглежда плашещо, но така е само на пръв поглед).

Редактирано Февруари 19, 2012 от Станимир

[no_self]

didi_ts

„Въпросът е, как това действа на ежедневните ми цели и стремежи към духовно израстване, например?

И никога няма да си част от съзнаваното или несъзнаваното в живота на един човек някъде там.”

Въпросът не е човека някъде там, всичко започва от теб и свършва с теб. В процеса на осъзнаване, включваш във картината си за света всяка частичка от цялото с максимална любов, разбирайки постепенно, че това, което е общо между всички и всичко е едно. Но то не е нещо, което ще видиш с очите си, а ще го почувстваш със сърцето си. Духът дава възможност на всеки от нас, независимо дали аборигена или ти, или аз да го осъзнаваме. Само стеремеж към духовното ни трябва, много силен, останалото не зависи от нас. Дори да не знаем какво е духовно, щом го търсим, щом искаме да бъдем по-съзнателни, това е един вид молба, отправена към „фактора Х”, на която той отговаря винаги, колкото по-силна е тя.

[no_self]

Станимир

Станимир: „То и сега мисловните способности са способности на духа.”

Мисловните способности са способности на ума, не на духа. Не бихме могли да опитваме да обхванем духа в такива ограничаващи термини като мисленето. Въобще да се говори за способности на духа ми се струва сложно. Духа си е дух. Той е. Той не се нуждае от способности, той си е напълно самодостатъчен сам за себе си, такъв, какъвто е.

„Кои инструменти няма да имам?” Няма да имаш никакви инструменти (забрави за съзнанието и къде е то, когато спиш през нощта). Разбира се, когато си мъртъв няма да имаш петте сетива на разположение, нито ума си, т.е. дори и съзнанието остава под въпрос къде ще се дене. Опираме до вярата, че може би, някой ти е обещал, че след като умреш, ще имаш нещо като душа, която пак ще трябва да се върне тук за да позлва същите телесни инструменти... Когато загубиш инструментите си, ще остане само духът. И тъй като духът е потенциал, в който има всичко, там има каквото искаш да си представиш като инструменти, но теб няма да те има за да можеш да ги използваш.

Духът е навсякъде, той и сега е в потенциал у всяко нещо в различна степен. На човек е дадена възможността да направи пробив в този живот и да разбере за какво става въпрос.

Станимир: „Различните мисловни способности, като въображение, анализ, синтез, различаване, разбиране и т.н. са духовни качества” -> Това са инструментите на ума ни. Нека не ги бъркаме с духовните качества. Духовно качество е алтруизма. Инструментите са ни необходими за да опитаме чрез тях да открием духа. Разликата е, че без да познаваме духа, мислим, че сме наясно с духовното и ни харесва да наричаме, това което ние искаме да мислим за дух-духовно. Способността един вид да инвокираш духа е способност, която не е способност на духа, а на тялото. За това то ти е дадено като инструмент. И тогава, в зависимост в каква степен можеш „да свалиш” духа на земен план се определя духовното ти развитие и развитието на съзнанието ти.

Станимир: "Спекулираш с думите. Носенето по течението няма нищо общо с това да си в потока на живота и още повече съпоставката, че ако не се носиш по течението си срещу този поток. Ако постоянно следваш пътя на най-малкото съпротивление, самия живот ще те изхвърли. Всъщност опитай поне за един ден и ще се увериш какъв огромен егоизъм се крие зад носенето по течението. Ще видиш, че има и духовно разложение. Не, че духът умира, но... А да следваш посоката на развитие на космоса, не е носене по течението и изисква все по-големи и по-големи усилия (това последното може да изглежда плашещо, но така е само на пръв поглед)."

Да, разбрах. Според мен, живота ще ме изхвърли от потока си, само ако не предприема необходимите действия за да се слея с него или с енергията му. Това са усилията, които както разбирам, искаш да кажеш, че трябва да се положат за да „не се разложим” духовно. Сливането с потока на живота това е хармонията (част от духовното) към която би следвало да се стремим.

[Диляна Колева]

didi_ts

„Въпросът е, как това действа на ежедневните ми цели и стремежи към духовно израстване, например?

И никога няма да си част от съзнаваното или несъзнаваното в живота на един човек някъде там.”

Въпросът не е човека някъде там, всичко започва от теб и свършва с теб. В процеса на осъзнаване, включваш във картината си за света всяка частичка от цялото с максимална любов, разбирайки постепенно, че това, което е общо между всички и всичко е едно. Но то не е нещо, което ще видиш с очите си, а ще го почувстваш със сърцето си. Духът дава възможност на всеки от нас, независимо дали аборигена или ти, или аз да го осъзнаваме. Само стеремеж към духовното ни трябва, много силен, останалото не зависи от нас. Дори да не знаем какво е духовно, щом го търсим, щом искаме да бъдем по-съзнателни, това е един вид молба, отправена към „фактора Х”, на която той отговаря винаги, колкото по-силна е тя.

Мислех, че говорим не просто за формално разбиране и теоретично осъзнаване, а за практическа реализация.

Иначе теоретично ок, всичко е както го казваш. Повтаряме се дори.

[Станимир]

Станимир

Станимир: „То и сега мисловните способности са способности на духа.”

Мисловните способности са способности на ума, не на духа. Не бихме могли да опитваме да обхванем духа в такива ограничаващи термини като мисленето. Въобще да се говори за способности на духа ми се струва сложно. Духа си е дух. Той е. Той не се нуждае от способности, той си е напълно самодостатъчен сам за себе си, такъв, какъвто е.

Умът е инструмент. Мисловните способностите свързани с боравенето с ума няма как да принадлежат на инструмента (ума), а на боравещия с него. Ако духът си беше самодостатъчен в своето изначално състояние, нямаше да съществува проявеният свят. Поривът за проявление, който е присъщ на духа; поривът за опознаване на себе си, чрез проявяването на себе си; поривът за развитие на въпросното себепроявяване; поривът за себеразгръщане – това са неща много дълбоко залегнали в самата същност на духа.

„Кои инструменти няма да имам?” Няма да имаш никакви инструменти (забрави за съзнанието и къде е то, когато спиш през нощта). Разбира се, когато си мъртъв няма да имаш петте сетива на разположение, нито ума си, т.е. дори и съзнанието остава под въпрос къде ще се дене. Опираме до вярата, че може би, някой ти е обещал, че след като умреш, ще имаш нещо като душа, която пак ще трябва да се върне тук за да позлва същите телесни инструменти... Когато загубиш инструментите си, ще остане само духът. И тъй като духът е потенциал, в който има всичко, там има каквото искаш да си представиш като инструменти, но теб няма да те има за да можеш да ги използваш.

Духът е навсякъде, той и сега е в потенциал у всяко нещо в различна степен. На човек е дадена възможността да направи пробив в този живот и да разбере за какво става въпрос.

Непрекъснатостта на съзнанието е нещо реално достижимо. Всъщност това е една от целите на настоящия етап на развитие пред хората. Ами те камъните и растенията и в своето будно състояние са несъзнателни от гледна точка на човека. Просто това е етап от развитието на съзнанието, както и сегашното полубудно състояние на повечето хора в надземните светове е само етап. Освен това що се отнася до сънищата, то ние си спомняме само това, което физическия ни мозък е в състояние да запечата от това, което правим през нощта. Това, че мозъкът не може да запечата изживяното от финото тяло на човека обаче не означава, че последното по време на сън е несъзнателно.

„Духът е потенциал в който има всичко“ – в потенциала няма нищо реално. Действителен е само реализираният потенциал. А възможностите се реализират в зависимост от способността на човека да ги реализира. А дали мен ще ме има... ами ще ме има. Няма да го има Станимир, роден еди къде си, еди кога си, направил това и това, работещ това и това. Но аз, със своите качества, способности и таланти, със своя опит, пак ще съм си аз. Моите слабости, предразположения, зависимости, слабости в характера от своя страна пък ще са с мен винаги когато се въплъщавам отново на Земята докато не бъдат преобразувани в духовни качества. Те не са част от духа ми, но и не са нещо от което той е независим, след като веднъж ги е породил.

[no_self]

didi_ts

Тъй като писането във форума е свързано с концептуализиране и теоретизиране, не разбирам точно и конкретно за каква практическа реализация става въпрос.

Станимир

Не говоря за непрекъснатост на съзнанието и дали това е достижимо. Това което се опитвам да кажа не за първи път е, че съзнанието е второстепенно по отношение на духа. За мен, съзнание и дух са две тотално различни неща. Говоря за пребиваване в духа, а не за съзнанието като осъзнаващо духа. Достижимо е пребиваването в духа, това би трябвало да е стремежа към духовното, както го разбирам.

„Духът е потенциал в който има всичко“ – в потенциала няма нищо реално.

В потенциала няма нищо или има всичко? Това ми прилича на дзен коан. Може да се превърне в личен дзадзен.

Един любопитен филм, който си струва да бъде гледан, когато имате време и разбира се - желание:

Enjoy yourself!

[Валентин Петров]

Можеш ли да си представиш съществуване без пространство?

[no_self]

„Можеш ли да си представиш съществуване без пространство?”

Реално няма съществуване без пространство. В духът няма никой и нищо, има само дух. За това, след като го открием, разбираме, колко е безсмислено да го познаваме от една страна, а от друга целият ни живот с всичките ни представи се разбива на пух и прах и добиваме тотално различна перспектива за поглед към света.

Какво е представата? Съзнание.

Кое ти дава информация за съществуването ти? Съзнанието.

Какво е пространството? Кое ти дава информация за него? Съзнанието.

Държим да има съществуване или съзнание за него задължително и не можем да си представим да съществуваме в нещо, в което съзнанието отсъства, което всъщност е объркващото. Постоянно искаме да овеществим духа за да го разберем, но това е невъзможно. Трябва да започнем да обезвещяваме себе си, все едно обелваме лукова глава слой по слой с всяка представа, откривайки какво стои зад нея, зад съзнанието. Това е търсенето на духа, това е пътят към духовното.