Донка Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Казвате: Всичко това можем да постигнем, но в друго прераждане. – Не, влезте още днес в новия живот и кажете: Господи, благодаря Ти за светлината, която си ми дал. Аз искам да вляза в тази светлина и да Ти служа по нов начин. Тогава един ваш приятел от невидимия свят ще ви пошепне: Вземи четката и боите и започни да рисуваш! – Нима отсега нататък ще ставам художник? – Да, вземи четката и боите и започни! – Ама аз съм вече 45 годишен човек. – Ти сега, именно, можеш да работиш. Ако всички хора, били те учени или прости, станат художници, светът ще се оправи. Дванадесетте племена Могат ли всички хора да станат художници? Ако да - какво е нужно? Как точно, според вас, ще се оправи света, ако всички станат художници? Вие рисували ли сте някога? Като художник? Орлин Баев, Слънчева, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Интересен цитат, аз го разбирам така: да станеш художник, значи да имаш визия за света, който искаш да обитаваш, да рисуваш собствения си живот, да знаеш кой елемент къде да поставиш и в какво съоношение с другите Слънчева, Донка, Nickelangello и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Да, или също да гледаме света с любов и да виждаме любовта в него? Слънчева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Ей това е една сериозна приказка. Ако всички хора бяха художници в света щеше да има много по- малко насилие. Аз през целия си съзнателен живот съм мислила и казвала,че всеки има усещане за цвят и композиция, за линия и собствена естетика, може да борави с форми, да създава композиция и съм си правила множество такива експерименти. Дори една приятелка ми направи доста точен портрет, като изпълняваше напътствията и, беше като в транс, получи се добър, дори анатомичен портрет.Каза, ми след това, че се е почувствала като хипнотизирана, само следвайки гласът ми. Но от всеки худоник не става, поради особеното светоусещане на художника, особената му настройка и мироглед. Художникът гледа света през различни очи, той мисли, сънува, вижда и прави изкуството си постоянно. Това не е работа на половин часов работен ден, ако ме разбирате.Просто се раждаш така и това никой не може да ти го отнеме. Общуваш с цялата вселена по един различен начин,създавайки, превръщайки своите усещания в съзидателен процес. Опитах се да отворя тук теми за езика на изкуството, но прекалено малко хора проявиха интерес, та се чудя сега и с тази тема какво ще стане. Интересно ми е какви енергийни усещания провокират във вас цветовете, боравенето с цветове. А какво ли би се случило ако просто изрежете цветни квадрати и триъгълници, различни по големина и се опитате да ги композирате в някакво пространство,това ще ви даде просто усещане за боравене с цвят и форма и композиция, ще бъдете художници за няколко часа пред листа, пробвайте и споделете! Слънчева, Донка, @ЮлЯ@ и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Ина! Ако знаеш колко невидими същества ще са ти благодарни за това, на което ще ни научиш! Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Нищо друго не ви остава, Донче, освен да пробвате, това, което обяснявам.Мога и по- сложни задачи да давам, но започвам с по- примитивните, а пък те всъщност и изобщо не са примитивни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 Душата на художника /на поета/ е нежна, той усеща света по различен начин. Вижда красивото, пречупва го през своите очи... Твори нови светове... Бях пленена в музеите на "старо изкуство" от миналите векове. Толкова реалистично нарисувани картини, че си мислиш, че е снимка... Винаги съм искала да се науча да рисувам... Но още от детските ми години се е запечатало едно изречение от час по руски: "перед воображение, его пальцы были безсильние..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 Изобщо хората на изкуството са друга "порода". А може би във всеки от нас дреме по един творец, но не всички са успели да го събудят. И както казва Ина, всеки художник е различен поради различното си светоусещане, настройка и мироглед.Моят брат е художник, 25г. му "дишам" боите / това на шега/. той обече е меко казано особен, на моменти прекалено претенциозен, да не кажа, че стига до дребнавост. Определено е интелигентен и крайно любознателен, не никак не е отворен към света, по-скоро е ограничен откъм тази си страна. Та, се чудех, като прочетох темата, дали би било добре за света да бъдем художници, като него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 (edited) Опитах с триъгълниците! Не може да стане "картина" с абсолютно еднакви триъгълници. Красотата се съдържа в съчетаването на различните.... Редактирано Февруари 14, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 (edited) Една майка ме убеждаваше, че за да станеш художник, почваш да учиш от а, б както математиката, там също имало само формули и съотношения, както и работа, работа. Излиза че пак трябва да си праволинеен и като чиновник, затворен само в своя си свят. Може би става дума за наивни художници? Знам, че има такъв раздел "наивно изкуство". Хора, които умеят да рисуват, знаят отлично кое как се прави, решават да рисуват картини в наивен стил със сгрешени пропорции и простодушна инфантилна тематика, отговаряща на моментните им състояния, но носеща енергетиката на душата им. Редактирано Февруари 15, 2012 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 (edited) Аз не съм художник, но вчера нарисувах една пеперудка. Това брои ли се? http://www.wix.com/antoncaro/portfolio Илен, не всеки да стане като брат ти, а всеки да има онова художническо в себе си. Иначе всеки ще си е себе си. Няма да имитираме брат ти. То и надали бихме успели. Всеки човек си е микрокосмос. Редактирано Февруари 15, 2012 от Емил от Льонеберя Донка и jul 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 Малко съм объркана от темата, твърди се, че хората на изкуството са егоисти. Дори егоцентрици. Ако засягаме въпроса за макрокосмоса им - това са приятни неангажиращи приказки за пред публика, а те много я обичат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 Попремислих малко и ми дойде друго прозрение. Учителят говори на 45-годишен мъж за арт-терапия и прави крилати обобщения, за да го запали. Аз споменавам за арт-звездомания и болестни състояния на блясъка на славата. Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 Аз не съм художник, но вчера нарисувах една пеперудка. Това брои ли се? http://www.wix.com/antoncaro/portfolio Илен, не всеки да стане като брат ти, а всеки да има онова художническо в себе си. Иначе всеки ще си е себе си. Няма да имитираме брат ти. То и надали бихме успели. Всеки човек си е микрокосмос. Здравей, Емил от Льонеберя, страхотни фотографии! Брои се и още как! Много интересни настроения и композиции.Виждам, че предпочиташ черно-бялата фотография пред цвета. Има няколко снимки, които са наистина страхотни, поздрави! Пиша ти, защото искам да те питам дали си от София, ще ми трябва фотограф за едно събитие, което организираме с една галерия, казва се The Fridge, това е едно алтернативно пространство за млади неконвенционални автори. Ще правя изложба там и кратък пърформанс, който ще продължи около 15 минути, трябва ми фотограф, който да ги снима, както и няколко снимки от самото събитие.Ако имаш интерес пиши ми на лични! А иначе по темата, тук обсъждаме чисто творческото начало у художника, не неговата човешка персоналност. Освен, че аз съм художник, баща ми е художник, заобиколена съм от художници, всеки със собствено лице и персоналност. Оказва се,че чисто човешки всеки един от тях има недостатъци,въпреки уникалната си творческа натура.Затова нека говорим именно за творческото начало във всеки един от вас, за експеримента с художника у вас. Звездомания има и сред биохимиците, литераторите и математиците, това са човешки неща, хаха. Поривът да правиш изкуство е нещо съвсем различно и това е, което трябва да ни интересува, това е което има предвид и Петър Дънов. Рисуването, работата с цвят или графични стойности е вид медитация, само приятни усещания и последици би могло да има от това. Донче, дай да ти видим колажната композиция.Ефектът идва след няколко експеримента, веднъж посято удоволствието расте и трябва да се отглежда. @ЮлЯ@ и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 Съжителстването с художник никога не е лесно. Не само заради боите, безбройните картини и материали, мръсни четки, парцалчета и картони. Това е най- малкото .Само майка ми си знае какво и е да живее с двама такива като нас. Хахах. Вкъщи сме като две отделни галерии, просто апартаментът се е превърнал в склад за картини , рамки, рокли, торсове, шевни машини, прежди , станове/имам 5 на брой/, стативи и т.н. А баща ми си има и ателие, където има повече от 200 картини и графични рисунки. Но това е положението. Където и да отида да живея първата ми работа е да си направя от стаята ателие, хахахах.Просто потребност. Отделно хората на изкуството си имат настроения, свързани с творческата им природа, изпитват раздразнение от битовизмите и ежедневните дейности, те просто искат да си творят, а останалият свят да спре някакси,хахах, а това разбира се е невъзможно.В един момент останалите хора се чувстват натоварение от пълното безхаберие на хората на изкуството към бита. Цялата тежест пада върху тях . И единствения изход е ателие, вън от къщата, където художникът да се затвори и да си прави изкуството необезпокояван.Поне при нас е така. Налагало ми се е да живея с нашите известен период от време, това означаваше, че моят творчески процес няма как да спре, но трябваше нон стоп да правя размествания, постилане с чаршафи, чистене след всеки сеанс и така до безкрай. @ЮлЯ@, Илен и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 (edited) Всеки може да стане художник за себе си, както и певец за себе си, учен за себе си, поет за себе си и т.н. Преди да стане такъв и за други хора се изисква доста труд и учение, които могат да бъдат вложени само в една или две области, така че в другите области пак си остава творец за себе си. А като потребител на чужди творби всеки намира кой художник е художник и за него, кой музикант е такъв и за него и т.н. Например за мен много от съвременните художници не са никакви художници, преди време бях гледал една картина със заглавие "Три цвята бяло" на която нямаше нарисувано нищо, т.е. бе едно бяло платно. Редактирано Февруари 15, 2012 от Диан Георгиев Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Февруари 15, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2012 Много, много ми харесва тази тема, и тази мисъл...! От дете много си падам по рисуването, печелила съм всякакви конкурси и награди, дори в първи клас на един конкурс в НДК, сред толкова много дечица се прибрах с първа награда и един толкова голям плюшен мечок, който още си пазя... Но после, колкото и да исках да го развия, родителите ми сякаш малко ми подрязаха крилата, по-точно не ме подкрепиха и насочиха...и това си остана нещо като мечта...заровена, погребана във водовъртежа на времето... И преди 2 години, просто пазарувайки в един хипермаркет, видях боички и блокче, такива аматьрски едни...и си ги купих, бяха си моите...и си ги изрисувах всички....и после темперни...и платна , и с пръсти.....и едни човек ме подкрепи и насърчи....и много му благодаря...-и аз сама ...тръгнах отново по пътя на рисунките. Тиз, които не ги мислиш....които просто сядаш и ги рисуваш, според настроението си, и с пръсти....и с четки...и съм щастлива. И когато ги сложих във фейсбук, въпреки че цветовете им са съвсем променени от непрефесионалното фото...и листовете накъдрени...имаше хора, които много ги харесаха...и поискаха от тях...! А аз съм щастлива, много щастлива. Сега ще рисувам и за къщата на братството в Стара Загора....само нвреме да имам! Розалина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 (edited) А иначе по темата, тук обсъждаме чисто творческото начало у художника, не неговата човешка персоналност. Освен, че аз съм художник, баща ми е художник, заобиколена съм от художници, всеки със собствено лице и персоналност. Оказва се,че чисто човешки всеки един от тях има недостатъци,въпреки уникалната си творческа натура.Затова нека говорим именно за творческото начало във всеки един от вас, за експеримента с художника у вас. Звездомания има и сред биохимиците, литераторите и математиците, това са човешки неща, хаха. Поривът да правиш изкуство е нещо съвсем различно и това е, което трябва да ни интересува, това е което има предвид и Петър Дънов. Рисуването, работата с цвят или графични стойности е вид медитация, само приятни усещания и последици би могло да има от това. Донче, дай да ти видим колажната композиция.Ефектът идва след няколко експеримента, веднъж посято удоволствието расте и трябва да се отглежда. Здравей, Инатари! Разбира се за звездоманията не разбирам откъде идва това нещо. Учителят говори за арт-терапия на 45 годишен човек, как да намалее агресията му. Относно арт-терапията е на същото мнение и известният художник Пикасо: "Всяко дете е художник. Трудноста е в това да остане художник, излизайки от детската възраст." Пабло Пикассо 2009 година бяха пристигнали негови рисунки и керамика в Галерията за чуждестранно изкуство, където сам си беше правил иронични графики на старец, който се заглежда с вид на велик художник по млади жени. http://culture.actua...ews_226081.html Това е снимка на друг ексентричен позьор с неговата картина и с холивудската звезда Ракел Уелч. Тук вече не става дума за арт-терапия а направо за арт-психиатрия. Не е ясно как светът ще се оправи и кой кого точно... Редактирано Февруари 19, 2012 от @ЮлЯ@ jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 (edited) Здравей, Юля! Манията за величие и звездоманията идват, когато трудът ти е признат преживе и картините ти започнат да струват милиони . Ти знаеш ,че си гений, че това, което правиш променя хода на история на изкуството, променя културната човешка история. Оттам идва. Но пак казвам това го има и в средите на учените и лекарите и изобщо всеки един бранш. В момента, в който получиш пълно признание за труда си, много малко хора остават на земята, ако ме разбирате, хахах. Това съм го усещала и по себе си, след успеха на някоя изложба ми идва да полетя. Изкуството ми добива публичност, но аз съм си пак старата аз, не бива да се смесват тези неща. Човек се изкачва , върви по своя път възходящо, стъпало след стъпало, но трябва ли да загуби приятелите си, естествената си среда.Според мен дори човек спира да прави истинско изкуство,ако има тези проблеми с егото си, независимо колко известен, богат или признат за гений е. Салвадор Дали умира на близо 90 г затворен в една кула в Испания, той дори не е в състояние да види собствения си музей, вдигнат му преживе от различни спонсори.Не е виждал сина си повече от 20 г. и не го е признал до смъртта си. Изобщо какъв живот имат гениите това си знаят само те. А това, което е казал Пикасо за децата покрива изцяло и моята теория и най- вече практика, имах тази възможност да се уверя в това, че всички деца са художници, но не знаят това, а по- късно го и забравят и изоставят.Изобщо закърняват тези умения.Играта, забавлението с цвета, изобразяването на детския свят, изобщо вътрешния свят, остава някъде назад в паметта. Независимо на каква вързаст човек отново ще прорисува той отново възобновява тази връзка с детето в себе си, с онзи, който умее да играе и да се усмихва вътрешно.Рисувайки ти си в постоянна вътрешна усмивка, това е то изкуството, умението да играеш цял живот. Много професионални художници се превръщат в просто добри рисувачи и занаятчии на собственото си изкуство, в момента в който всичко е предусетено, в момента в който няма изненади и няма игра на листа, това е видно за всеки друг художник. Той мислено следи работата на своя колега, докато я наблюдава и вижда всички негови мисли и тегоби, вижда неговата игра на ума, предусеща всеки удар на четката върху платното .Така,че между нас си няма скрито покрито, винаги има хора, които да те критикуват като колеги, които да не приемат напълно твоят труд, дали заради завист или с основание, всички тези неща правят изкуството един от най- субективните феномени на този свят. Редактирано Февруари 19, 2012 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 (edited) @Инатари, разбирам за какво говориш, творчеството дарява на човека прекрасната възможност да изрази себе си, да изрази своето отношение към обкръжаващите го хора и към света като цяло. Ние изразяваме нашите съмнения и надежди, страхове и мечти, конфликти и примирения. И някъде там, по пътя творчеството става наш верен водач по дебрите на не толкова лесния ни, дори противоречив бих казала наш вътрешен свят. Само искам да отбележа нещо по-конкретно към темата за 45 годишния мъж, който Учителят съветва да вземе боичките и да рисува. В своя скромен житейски опит познавам подобни примери за 45 годишни неудовлетворени мъже, в които енергетиката е вътрешен конфликт. Да, те почват да рисуват, да пишат стихове, да се опитват да се върнат в детството, да се вдетинят едва ли не. Резултатът от това е плачевен - твърде начинаещи, дори неизвестни, почват да "звездоманят" с новото си-старо хоби и да си търсят компания на млади хора. Получава се, че други момичета виждат в тях най-доброто, на което техните татковци никога не са разкривали пред тях и започва една фройдистко-сексуална инфантилна серия, понеже 45 годишния мъж е всъщност едно дърто момче, недоузряло емоционално, неудовлетворено от постигнатото, а иска да узрее и да доизживее младостта, която му се изплъзва с по-младо девойче, което също няма кой знае каква цел или път. Общо взето се получава "слепец води слепеца", а изкуството е само предтекст. Така че не виждам защо Учителят дава такива съвети на 45 годишни мъже в тяхната фатална критична възраст. Явно той е откъснат със своите идеи в едно затворено общество, и не е имал голям контакт с масовата реалност и масовата култура, където нещата не се трансформират към по-високи духовни вибрации, а се стичат към по-ниски, секс, наркотици и одъртял рокенрол. Редактирано Февруари 19, 2012 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 19, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 Юля, както казва Ина, това си е личен момент, проявява се не само в стихове или художествени дейности. Тук по-скоро говорим какво художествената дейност може да допринесе за отварянето на сетива, които човекът не е могъл да отвори до момента. Още не мога да направя скромните си художествени опити достояние на други очи освен моите собствени, но и все повече мисля, че не ми е нужно това. За мен беше и е важно усещането, което ми донася самият процес - търсенето на композицията, съчетаването на цветовете и всичко друго... Ето, например, забелязах, че отначало фигурите ми бяха приблизително равни по размери - средни, сега започват да стават все по-полярни - съчетават се много малки с много големи. Още не мога да преодолея бариерата за съчетаването на контрастни цветове - клоня към сходните. Също се ловя, че избягвам упорито ярките - клоня към акварелни, почти прозрачни. Много ще съм благодарна на Ина за коментар... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 (edited) Юля, и аз разбирам за какво говориш, има ги и тези безпътните хора, ровещи се в някакви останки от себе си, опитващи се да сътворят младостта си отново, но неуспешно. Но не това е изкуството, не това е играта, не това е забавлението от играта с цвят. Ако търсим някакъв психологически профил на тези остарели момчета или неудовлетворени момичета, да това е което ще се получи. Истинските хора на изкуството са винаги толерантни към всеки такъв опит за включване от страна на неподготвени, духовно, емоционално и психически хора. Те винаги ще се движат по повърхността на неосъщественото си конпенсиращо его. Има ги и тези с детските неудовлетворени амбиции, страшното става тогава, когато тези хора започнат да правят изложби да изискват и от обществото и от приятели, внимание, публичност та дори и средства. Това е лицето на халтурата , на остарелия рокенрол или дори чалгата в живописта. Затова има професионални съюзи, където не се допускат тези хора и обикновено започват да вдигат скандали за това. Изтъкват, че имат незнам колко наброй изложби или откупки, но истината е проста те правят една нискоразредна употребена масова халтура и не могат да задължат хората, които са посветили живота си и целия вътрешен свят на това да им станат свидетели на нискосъдържателната олелия от цвят. Надявам се да не обидя никой от форума с тези свои остри изказвания, но това е самата истина за професионалният художник. Той е просто е от другата страна на халтурата и него го дразнят тези незрели напъни на хора от кол и въже. Да рисуват хубаво , но да не изискват от целия свят да им се възхищава на недомислиците им.Да си издават стихосбирките и да си правят изложбите , но да си бъдат в своето общество на непрофесионалисти. Място има за всеки под слънцето, трябва винаги да сме толерантни към всички хора, които искат, независимо дали могат. Шокът за тези хора идва, когато решат да кандидатстват за членство в СБХ например и биват отхвърлени или просто остават безуспешни опитите им да пробият в истински галерии където буламачите не вървят, освен ако не си платят безбожни суми/ и това сме виждали/, но в повечето случаи дори и тогава биват отхвърлени от хората със здрави критерии. Затова съществуват всички тези занаятчийски камари и сдружения, където могат да съществуват халтурните хора на воля, да плетат чорапи, да дялкат сувенири и какво ли още не. Моите почитания, но въпреки това си остават майстори, а не художници. Редактирано Февруари 19, 2012 от Inatari Диляна Колева, @ЮлЯ@ и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 (edited) Донче, опитът с контрастите идва тогава, когато сме направили няколко неопределени гами,контраст има и в акварела, затова акварелни не е добро определение за цвета. Опитай сега след като вече имаш няколко опита, композиционно и цветово да направиш някоя от контрастните гами, като подържаш контраста на определни места в композицията, които ще определим като композиционен център и опиташ да разложиш цвета тонално в останалата част на листа. Композиционният център не е задължително да съвпада с геометричният център на формата, в който работиш . Той може да е изнесен в ляво, в дясно, горен ляв , долен ляв квадрант, горен десен , долен десен квадрант. Ето всички контрастни гами, които са известни в света: лилаво/жълто, синьо/оранжево, червено/ зелено. Контрастните гами се образуват от един основен и един допълнителен цвят. А както всички знаят всички основни цветове са: жълто,синьо, червено.А всички допълнителни са : лилаво, оранжево, зелено. Останалото са нюанси и тонове. Както всички знаем бялото и черното не са цветове, а графични стойности. Като бялото се получава от смесването на всички цветове оптически, докато черното от смесването на всички цветове физически. Това съм го писала и в друга тема, не помня коя точно беше. Още един съвет,към Донка, която се оказва най- смела и е решила да се занимае с композирането на цвят и форми: Не оставяй бели пространства от листа.Ще се получи живописен колаж, тогава, когато го прокриеш с цвят.Засичай и натрупавай формите, като се опитай да изведеш композиционен център. Това е от мен, и до скоро на всички , които се опитват да експериментират с художника в себе си. И още нещо към Донка, сменяй положението на листа с вертикално и хоризонтално, ще видиш колко различни по характер композиции ще направиш. Редактирано Февруари 19, 2012 от Inatari Донка и @ЮлЯ@ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 Да, ако всички хора осъзнаваме вродения си усет за красота и можем да рисуваме живота си с четката на свободната си воля, ако влагаме в него горещите багри на любовта с майсторството на мъдростта си и така раждаме житейската си истинна картина... Тогава Небето би било на земята! Илен, Донка и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галио Добавено Февруари 19, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2012 да разбирамте - мислите са като боички с които рисуваме в едно друго измерение а после несъзнавано започваме да превръщаме нарисуваното в действителност. Розалина, Диана Илиева и Илен 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.