Elektra Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Здравейте! Пиша, защото имам нужда да ми изясните този защитен механизъм. Прочетох каквото намерих и на български, и на английски, но не разбрах някои неща. Казват, че това е реакция на несъзнаван импулс, при която съзнавано се избягва конфронтацията с него като това може да стане чрез "разсейване" с плач или смях. На други места пише, че и злоупотребата с алкохол и т.н. също е acting-out. Другото, което ми казаха е, че който го проявява, понеже това е незрял механизъм и ако някой го проявява, тогава не е подходящ за много дълбинна терапия, защото има опасност да не му понесе. Но пък тук аз се питам колко незрял да е, след като бил типичен за юношеска възраст? От това, което чета. Значи е доста по-зрял, макар и незрял, от например нарцистичните защити? Интересувам се, защото ми казаха, че правя acting-out. Въпросите ми са всеки човек ли, когато е притиснат, колкото и зрял да е може да стигне до този защитен механизъм или това, че правиш acting-out може да те дефинира като тип характер и психическа незрялост, и т.н. Също може ли да ми дадете реални примери за това какво е в практиката acting-out, ваши клиенти по какъв начин са го правели? И как да се разбере какъв е тоя несъзнаван импулс? Възможно ли е да е съзнаван, а само да изглежда несъзнаван, понеже човек отрича? И възможно ли е реакцията, определена от някого като "действие покрай" всъщност да е неврочна и напълно осъзната? Даже четох статия за това колко често се пропуска аспектът, че отдолу тр да има несъзнаван импулс или влечение и се определя като защитен механизъм нещо, което е просто незряло и не съвсем адекватно емоционално поведение. Или всяка по-странна емоционална реакция може да бъде определена като вид acting-out? Също така ми интересува как човек може да се бори с това да не го проявява, ако наистина е това. При условие, че сублимацията се води противоположният защитен механизъм, а човек използва и нея редовно. Т.е. човек, т.е. аз! използва и доста зрели защити и същевременно това също присъства в поведението му. Как мога да се боря с него? Като не реагирам на ситуацията все едно съм страничен наблюдател, все едно гледам напр. комедия по ТВ и затова се изсмивам, а като оставам в нея ли? А ако съм свикнала цял живот да гледам на нещата "отгоре" и дори когато съм участник да реагирам като страничен наблюдател? И още - ако приемем, че има несъзнавани импулси и желания, те не могат да бъдат всякакви - или са сексуални, или агресивни. Ако аз знам, че си признавам вътрешно пред себе си всякакви неща, вкл. такива, с които не бих се гордяла, вкл. сексуални влечения или агресивни импулси, тогава как така и откъде накъде ще имам и изтласкани такива, на които да отреагирам по този начин? При условие, че съм способна да разгледам безпристрастно вътре в себе си идеята, че съм имала желание да убия собствената си майка, както и да разгледам идеята дали нямам някакво сексуално влечение към собствения си баща, и съм способна да разсъждавам над това и да знам, че това, че мисля за него, не значи, че ще го направя, тогава какъв за Бога може да е този импулс, че да е несъзнаван и да ме докара до acting-out?! Затова моята хипотеза е, че невротичната ми странна реакция напомня на това, но всъщност не е. От друга страна, както и преди съм писала тук, аз съм имала в живота ми склонност напр. към булимия, което според някои от нещата, които прочетох, вече би могло да бъде определено като този защитен механизъм, доколкото и алкохолизъм и др. тип злоупотреба би могла. Изписах много и рредполагам, че прозвуча доста сложно това, което написах, и най-вече за съжаление - объркано. Но всеки един аспект на изписаното ме вълнува живо и затова нямаше как да спестя никаква подробност, понеже вярвам, че вие ще ме разберете, защото все пак знаете за какво става въпрос, тъй като сте практикуващи специалисти. Знам, че въпросите ми са много. Точно затова наистина ще съм благодарна, ако получа отговор. Поздрави и лек ден! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Права си, сложно и объркано е и нищо не разбрах.Може би е по- подходящо просто да разкажеш за проблема и какво точно искаш, като избягваш психологични термини.Те са си за специалистите./ освен ако не си психолог/ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Февруари 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Психолог съм и питам за този защитен механизъм в какво се проявява, примери от живота и терапията за него и как може да се определи какво несъзнавано стои зад него и дали има такова наистина, дали е достатъчна проявата му, за да се определи човек като сравнително ниско в психичното си развитие и ако е така - има ли поле за израстване или трябва да си се примири. Ей такива неща - или с други думи всичко възможно за acting out питав, а по-горе съм обяснила подробно защо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Здравей! Когато имам време, ще пиша по темата. Интересна е, макар и доста теоретична. В самата психотерапия няма голямо значение дали точно с този термин назоваваме процесите... Довечера или когато мога ще пиша. Благодаря за доброто изложение и чудесни въпроси! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Февруари 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 И аз благодаря и ще чакам отговора ти Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 13, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Не си писала,че си психолог и понеже тук се поставят за разглеждане лични проблеми и аз помислих, че питаш във връзка с такъв /може би е подходящо темата да се премести в Психология и психотерапия/. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Февруари 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2012 Е, аз все пак дадох пример от моя живот като поставих не хипотетична, а моята психика на масата, затова би ми било по-комфортно темата да бъде тук. Но както прецените. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 (edited) Ще дам примери от практиката си, тъй като невротичната динамика е всеки ден и по цял ден пред погледа ми. Ето човек с паническо р-во. Наместо да застане в центъра на страховия импулс и го сублимира до спокойна смелост, той обикновено бяга от местата, където е имал или може да има паника, дори до самозатваряне у дома - агорафобия. Ето действие покрай, около и извън актуалното отработване на импулса. Интелектуализацията, по мое мнение също представлява вербално действие покрай проблема. Истинското преживяване, вчувстване и трансформация на вложените в тревожно-гневното или страстно вкопченото преживяване катексиси бива изместено до индиректно, интелектуализирано ментално действие покрай допира с проблема. Както виждаш, споменавам и други защитни механизми - няма как, психиката е една, а разделянето на защитните механизми, когнитивните изкривявания и процеси е условно и преплетено в постоянно течащо движение. Или при обсесивно компулсивното разстройство. Наместо да осъзнае случващото се в цялостната му психика спокойно, натрапчивият индивид отрича и изтласква нежеланите от моралната му цензура импулси, чувства и мисли, като вместо това действа извън тях (покрай) със "защитните" си психични или поведенчески ритуали. Дори идващото от същата морална цензура сформиране на реакция може да бъде погледнато от позицията на актинг аут. Човекът се бори против дадени свои агресивни или удоволствено-страстни импулси и действа извън тях като създава противоположна на тях реакция. Например човек с висока агресия, неприемана от суперегото му може да стане пацифист или силно похотлива личност да се изявява като моралист. Да, това е реактивно морално движение, но също е извън, срещу и около актуалното отработване на несъзнаваната динамика. При здравна тревожност, вместо сринатата вяра в тялото, Себе си и живота да бъде възстановена, а страхът превърнат в спокойно доверие, човекът ритуално и натрапчиво посещава лекари, с което не само че не осъзнава посланията и уроците на несъзнаваното си, но подхранва тревогата си, действайки извън и около нея, свръхконтролирайки с когнитивното изкривяване "трябва". Разбира се, терминологията може да бъде различна, а пси механизмите се преливат от един в друг. Затова психиката се нарича процесна, динамична - защото като флуидна река тече и се прелива от процес в процес и от движение в движение. Ето пример за такова преливане - човек проектира собствените си недостатъци в друг. При това той застава извън собствената си психична динамика и действа покрай нея, прехвърляйки слабостите си в друг, държейки се обвинително, неглижиращо и т.н. обикновено като пример за актинг аут се споменават зависимостите. Човекът н еразрешав ануждата си от обич, сигурност и социално включване, но преяжда, повръща или употребява вещества. Често при мъжете алкохолът е действие покрай разрешаването на семейната динамика. Мъжът често пие и/или бие, за да заглуши обвиненията на съпругата си, вместо да разреши собствените си емоционални нужди, процеси и заедно с нея семейните взаимоотношения. Като цяло, в сравнение с жените, много мъже са алекситимични, не умеят да осъзнават и вербализират емоциите си в същата степен, както жените... За твоите актинг аут действия. Споменаваш майка си и баща си и свободното говорене за нормалните несъзнавани инцестни импулси. Хубаво. Въпросът е, че вербализацията може да бъде вид интелектуализация и рационализация, с помощта на които човекът да стои покрай истинското преживелищно сублимиране на дадена динамика. Ако искаш, сподели повече. Поздрави, Орлин Редактирано Февруари 14, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Февруари 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 Това е наистина интересна холистична гледна точка. А по отношение на сравнително здравият човек, който няма симптом. Той в живота нормално ли е да прави acting-out или ако прави, значи не е достатъчно зрял и има върху какво да работи, дори би трябвало да работи в тази насока? Интересното е, че мен ме обвиняват за acting-out, когато реагирам със смях, а се очаква от мен да бъда сериозна или ядосана, или наранена.... а аз вместо това се изсмивам все едно са ми казали виц, а не нещо сериозно. Има един пример за acting-out, който честно казано ми бърка в мозъка. Примерът е - човек има сексуално желание към неприемлив обект, напр. 15 годишно момче към учителката си по балет. Някой я споменава: "Днес срещнах г-жа Еди Коя Си" и момчето се изсмива "Хахахахаха" след което се държи сякаш не се е изсмяло и нищо не е било. Идеята е, че чрез този смях изразходва енергията, но "покрай" основният импулс, който остава несъзнаван. На мен ми звучи супер страшно наистина да е така. Същата ситуация не може ли да бъде разгледана, ако момчето знае, че си пада по учителката си, мислило е за това и се изсмива, защото не успява да се сдържи, но самият импулс не е несъзнаван?! Ето тази граница ме тревожи по някакъв начин как би могла да бъде определена. Честно казано, Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 (edited) Здравей! Засмяла си се, когато сте говорили за сексуално - агресивните импулси към родителите ти? Това е абсолютно нормална реакция - някой си срещу теб е застанал във властова манипулативна позиция (каквото и да твърди), бръкнал е дълбоко в душата ти... Естествено, че можеш да имаш известен актинг аут, нормално е. Абсолютно нормално! Човек може да изпитва фрустрация при досега до импулсите на несъзнаваното си и цензурата на суперегото автоматично да се задейства в актинг аут чрез невртотичен смях. Нормално е - напълно. Нищо незряло. Зрялото тук е, че се осмеляваш да погледнеш в дълбоките кътчета на това "То", на животното в себе си, което не признава социално - моралните консенсуси за редно и нередно! Това е зряло отношение и напълно в реда на нещата е да има известна реакция, когато опознаваш сянката си! Актинг аут, особено във вида на малко невротичен смях, е нещо съвсем в реда на нещата при "разкопаването" на несъзнаваното! Една незряла реакция би била отричането и дисоциацията на разкритото, което ти не правиш! Да, нормална реакция е при всеки човек при динамиката съзнавано-несъзнавано. И да, може да бъде несъзнавана и автоматична - тогава е незряла реакция. Но може да бъде и съзнавана или поне частично съзнавана - тогава действието извън основният импулс евентуално отстъпва на осъзнатото овладяване и сублимиране на катексиса! Редактирано Февруари 16, 2012 от Орлин Баев Валентин Петров 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Февруари 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 Благодаря ти, много мило от твоя страна да ми пишеш по този начин. За съжаление не мога да ти дам наистина обективна информация и да представя нещата и от гледната точка на другата страна, която си има своите основания, които макар в проявлението си да изглеждат и на мен самата властови и манипулативни, в основата си, вярвам, са добронамерени и аргументирани.... но така или иначе останаха загадка за мен. А аз, когато трябваше, не питах, защото бях заета с други преживявания. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 17, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2012 макар в проявлението си да изглеждат и на мен самата властови и манипулативни, в основата си, вярвам, са добронамерени и аргументирани.... Ако става дума за психоанализа и само за нея - по мое мнение тя не е толкова психотерапия, колкото ... съвременна секта в областта на психологията. Защото няма нито научна, нито ефективно действена терапевтична стойност. Понастоящем се е превърнала в обучителна пирамидална финансова структура, в която обучавали се обучават други обучаващи се, но в реалната психотерапевтична практика с около нулев или дори отрицателен ефект. Нещата се променят ако психоанализата се ползва в един по-широк психотерапевтичен контекст на съвременни терапевтични модалности като когнитивно поведенческата (схема фокусирана терапия), психосоматичната анализа и терапия (неорайхианска школа), гещалт, трансперсоналните терапии, позитивната терапия, хипнотерапията и нлп терапията... Говоря единствено от опит! Наситил съм се на пациенти, посещавали с години психоанализа и накрая осъзнали, че първоначално заявеният за терапия проблем си стои непокътнат или дори засилен, а маститият специалист отсреща им е кимал дремейки и хъмкал срещу 50-100 лева такса за час... Психоанализата, сама по себе си, е по-скоро психо-философия, не и реално действена психотерапия... Казвам го с добро чувство - просто такива са наблюденията ми. На базата на тези си наблюдения, житейския си и психотерапевтичен опит, мога да кажа следното. Изградените умения в областта на анализата и/или психотерапията не винаги се припокриват със сърдечност и човещина... Който има уши, чува... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Февруари 20, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 То при мен не беше точно в процес на терапия и не е тя тясно психоаналитична. По-скоро като добронамерен и загрижен коментар да го наречем. Иначе съм съгласна, че само психоанализа година наред си е сериозна загуба на време и ресурси и винаги съм се питала какъв трябва да си, за да си плащаш да си разказваш деня и мислите на един човек, който не ти връща почти нищо в дистанцията на своята неприкосновимост. И това поне четири дена седмично със заплащане на непроведените сесии, с мазохистично дори ровене още и още, което на моменти е като преливане от пусто в празно. Даже го казах това на един аналитик и той не беше особено очарован Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts