185. Защо не можахме

[Розалина]

Молитвен наряд за начало

Благост песен

Духът Божи песен

Красивата молитва

Беседа 185. Защо не можахме

Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1922 г., София.

Молитвен наряд за край

Господнята молитва

Поздрав на Учителя - песен

Здравейте приятели.

Днешната беседа ми въздействува много силно. В нея Учителят ни дава пример за това, как да се четат и тълкуват библейските стихове. Примерът е върху гл. 9 от Евангелие на Марко .Вероятно ,изнасянето на беседата е предхождано от поредна атака срещу Учението. В беседата е отговорът на Учителя срещу нападките на духовенството.Този отговор е актуален и към днешните опити да се охули и омаловажи Учението .По-голямо доказателство от делата няма С целия си живот и с делата си Учителят показа как се проповядва .

Беседата съдържа ценни напътствия и съвети – за поста, за молитвата. Съдържа пророчества за бъдните дни .

Ето и някои мисли които ме впечатлиха

Когато влезе вкъщи, учениците Му питаха Го настрана: "Защо ние не можахме да го изпъдим?" (Марк, 9:28)

Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме? Отговорът е прост: не си избрал същественото. Имаш възможност да направиш избор между светлината на лампата и слънчевата светлина. Ако избереш светлината на лампата, не си умен. Ако избереш слънчевата светлина, ти си умен човек. На слънчевата светлина и топлина всичко расте и зрее, всичко се облагородява. На човешкото огнище само няколко души могат да се топлят. Ученият е огнище, на което могат да се греят не повече от стотина души. Колко хора могат да се греят на слънцето? Около 2.5 милиарда хора, освен десетте милиарда животни, мушици, бубулечици и пак ще остане място за още много същества. На слънчевата светлина могат да излязат всички хора да се греят. Това значи Божествен огън. Божествен авторитет. Кой не зачита Божественото? За всички е важен Божественият авторитет, а не човешкият. Въпреки това, някои гледат на Бога, като на същество, далеч някъде, Когото не могат нито да видят, нито да разберат. То е все едно, да убеждаваш хората, че не могат да видят слънцето. Трябва ли да видиш отражението на слънцето в огледалото, за да се увериш, че то съществува? Не, излез вън, сам да видиш изгряващото слънце, сам да се погрееш на неговата топлина. Аз чувствам Бога с цялото си същество: с главата, със сърцето си. Ако разчитам на отражението в огледалото, ще се осакатя и ще оглупея. Аз искам да бъда вън от човешките закони; да изляза всред природата и там да се свържа с Бога.

Великият закон на любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има свое последствие, и всяка лъжа — своя реакция. Каквато да е лъжата, тя всякога е лъжа, а истината е всякога истина.

Христос казва на учениците си: "Този дух не може да се изпъди, освен с пост и молитва." Постът подразбира самоотричане. Ще постиш, но ще дадеш залъка си на онзи, който гладува. Ще го извикаш у дома си и ще му кажеш: Братко, приятно ми е да отстъпя залъка си на тебе. "С пост и молитва." Така ще се молиш, че да приемеш любовта в себе си. За да проповядвам, трябва да имам любов. Молитвата е път, съобщително средство, чрез което любовта минава през човешкото сърце. Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора.

Сега ще ви разкажа една интересна приказка. Някога живял един голям магьосник със слугата си. Като трябвало да измете стаята си, той казвал на метлата: Хайде, метла, измети добре стаята ми. Метлата напущала мястото си и веднага измитала стаята му. После той казвал: Метла, донеси вода. Тя взимала съда и донасяла вода. Като му трябвали дърва, магьосникът казвал на брадвата: Хайде, брадва, да ми насечеш дърва. Тя веднага изпълнявала желанието му. Слугата наблюдавал, как господарят му заповядвал на метлата, на брадвата и си казвал: И аз мога да заповядвам. Един ден господарят му казал: Хайде, иди сега да ми донесеш вода. Слугата отишъл в стаята, дето била метлата, и казал: Хайде, метла, иди да донесеш вода. Метлата отишла за вода, изсипала я на мястото й и отишла втори път. След това трети, четвърти, пети път: носела вода и я изливала, носела и изливала — всичко се напълнило с вода. Слугата се видял в чудо, казвал й да спре, но тя не го разбирала. Той не чул от господаря си, какви думи казва на метлата, когато не иска повече вода. Веднага се затичал при господаря си и му казал: Господарю, направих една голяма беля, всичко се напълни с вода. Господарят отишъл при метлата и казал: Слушай, метла, твоето място е в ъгъла. Тя веднага се прибрала на мястото си. Слугата забравил да каже на метлата, че мястото й е в ъгъла.

Съвременното духовенство е забравило да каже: Парички, вашето място е в ъгъла. Това се отнася до всички. Парите, с които си служим, трябва да стоят в ъгъла! Да иска човек много пари, това не е лошо, нито е грешно. Обаче, първоначално, човек е желал добродетели. Сега иска неща, които са отживели времето си.

"Защо ние не можахме?" Защото нямате любов.

Защо и българите не успяват? Любов нямат, любов им трябва. Бог помага на онзи народ, който има любов. Неправда има в света. — Не, няма неправда, но днес действат законите на кармата, на строгата, неумолима карма. Ще видите, че само онези народи успяват, имат бъдеще, които постъпват справедливо и благородно. Само онзи народ успява, който има за основа любовта, правдата и свободата. Дето е лъжата, никакъв успех няма. И от българите се иска, в основата им да лежи правдата. Това се иска и от всеки човек.

Да застанем пред Бога, като Любов, с всичкото си смирение! Да се спрем пред Него в мълчание — нищо повече. Като кажем "Бог е Любов", душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с истина, Велик е Той! Велики са всички, които изпълняват Неговата воля с любов! Велики сме и ние, понеже изпълняваме Неговата воля

Редактирано Февруари 12, 2012 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря, Розичка! Права си за беседата и значението и, за жалост. В толкова беседи Учителя ни помага, дава ни начини светът вътре в нас да оправим, да дадем път на красивото, доброто у себе си... та и отвън да приемаме, привличаме това...

Когато влезе вкъщи, учениците Му питаха Го настрана: "Защо ние не можахме да го изпъдим?" (Марк, 9:28)

"И внезапно, като се обърнаха, не видяха вече никого със себе си, освен Исуса самичък." (8 ст.) Хората наричат такова състояние халюцинация. Целият свят е само една халюцинация — нищо повече! Много просто, Вярно ли е всичко, което виждате? Вие не можете да докажете, кое е вярно, и кое не е вярно. Всяко нещо може, колкото да се докаже, толкова и да се откаже, т.е. да се отрече.

"И когато слизаха от гората, заръча им да не кажат никому това, що видяха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите." (9 ст.) — И досега още се задава въпросът, какво значи да възкръсне човек от мъртвите.

"Но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му, каквото щяха, както е писано за него." (13 ст.) Христос казва, че Илия дошъл. Ето едно доказателство за прераждането. Този стих се отнася за онези, които го отричат.

"И като дойде при учениците, видя около тях народ много, и книжници, които се препираха с тях." (14 ст.) Светът е пълен с книжници. Христос е горе на планината, а книжниците долу, под планината, водят спор, както става сега, по въпросите около жилищната криза. Днес всички спорят за хляб, за захар, кой взел повече, кой — по-малко. Ето с какви въпроси се занимават хората днес.

И попита книжниците: "Какво се препирате с тях?" (16 ст.)

И отговори един от народа и рече: "Учителю, доведох при Тебе сина си, който има дух ням." (17 ст.)

"И рекох на Твоите ученици да изпъдят бяса, но не можаха." (18 ст.) Като се намерите в затруднение, вие започвате да спорите, кое учение е право, и кое не е. И сега на дневен ред е въпросът, кое учение е по-право.

А Той му отговори и рече: "О роде неверни, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при мене!" (19 ст.) Мнозина казват, че когато дойде Христос втори път, ще оправи света. Според мене, ако Христос дойде сега на земята, ще Го окачат не на един кръст, но на десет.

"И доведоха го при Него. И като Го видя бесният, тутакси духът го покъса; и той падна на земята и валяше се запенен." (20 ст.)

И запита Исус баща му: "Колко време, откак му стана това?"(21 ст.)

А Исус, като видя, че се стича народ, запрети [забрани] на нечистия дух и му казваше: "Душе неми и глухи, аз ти повелявам, излез от него, и да не влезеш вече в него!" (25 ст.) Значи, Исус повеляваше на нечистите духове. Каза му да излезе вън.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Някой учен прави много изследвания, но безуспешно, нещо не му върви. Някой адвокат разглежда много дела, но работите му не вървят добре. Защо? Някъде в домовете, между мъжа и жената, работите им не се нареждат добре. Някой свещеник се оплаква, че и неговата работа не върви добре. Защо? Богомолците не го посещавали. Актьорът се оплаква, че работите му не се нареждат добре. — Защо? — Все има някаква причина...

Днес и мене ме питат: Защо говориш така на хората?Аз съм извор, върша работата си. Ако не искаш да ме слушаш, стой настрана. Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, бубулечици, мушици, те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички. Вечер се отбиват при мене змии, жаби, свраки, гарги и др. Пият, задоволят жаждата си и си отиват.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Ти връзваш вола си с тънко въже, което веднага се скъсва и питаш: Защо не можах да задържа този вол? Много естествено, въжето ти е тънко. Вържи го с дебело, здраво въже и тогава говори. Ти впрягаш вола в счупеното си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си. Много просто, поправи ралото си и тогава иди да ореш. Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в счупеното рало, или в слабите волове...

Днес светият Синод взима мерки против мене да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? Един човек, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво има да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи, зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои великата Божия Любов; зад гърба ми стоят великата Божия Мъдрост и Истина; зад гърба ми стоят великата Божия Правда и Добродетели. Всичките живи добродетели са зад гърба ми. Всички разумни, културни същества са зад гърба ми. Знаете ли, колко велики са те? Като правя екскурзии в природата, всичко, каквото срещна, изучавам най внимателно; Ако ме наблюдава някой, ще каже, че се занимавам с дребни работи. Например, спирам се пред един мравуняк. Гледам — една мравка излиза от мравуняка и се спира тук-там, търси нещо, но се връща празна. Казвам си: Сега ще направя един опит. Изваждам от джоба си няколко зрънца и ги хвърлям в мравуняка. Изведнъж от мравуняка излизат няколко мравки и се отправят към житните зрънца. Всяка си взима по едно зрънце и се връща в мравуняка. Мравките казват: Голяма благодат се изля върху нас! Те пишат веднага във вестниците, че в този ден и час върху тях се изляло голямо благословение. Питам ги: Знаете ли, кой е причина за това? Не, знаем само, че стана нещо особено. Казвам: Аз имам милост към вас и ви подхвърлих няколко зрънца. Така постъпват и тези велики същества. Като минават между хората, които се бият като мравките за малки неща, те изваждат по няколко житни зърна от джобовете си и ги подхвърлят. Хората се трупат върху тях, събират ги и казват: Голяма благодат е дошла! Ще пишат във вестниците, ще обясняват причината за тази благодат. Великите същества ги наблюдават, смеят се, както аз се смея на мравките и казват: Утре, като минем покрай вас, пак ще ви подхвърлим нещо. А хората казват: В нашия свят става някакво чудо, някаква особена манна пада периодически от небето. Причината за това чудо съм аз. Като обикалям планината и правя своите научни изследвания, минал съм покрай този мравуняк и съм го облагодетелствал. Като не минавам вече оттам, мравките казват: Измени се вече светът. Не се е изменил светът, но аз минавам през друг път. Между великите същества е и Христос. И той е един от тях.

Слизат Великите Братя отгоре и носят мъдрост и знание. Те ще изменят условията на живота и ще оправят света. Знаете ли, какво могат да направят тези Велики Братя? Те могат да вдигнат земята с ръката си и да я носят в пространството. — Възможно ли е това? Възможно е, разбира се. Ако аз мога да вдигна сто килограма с едната си ръка, за мравката това е чудо. И за най-силните мравки това е невъзможно. Как ще ме разберете, ако ви кажа, че тези Велики Братя носят земята на ръцете си? Ще кажете, че земята се върти около оста си. Кое е по-вярно: моето твърдение, или твърдението на учените? Казвате, че колелата на колата се въртят и движат колата напред. Аз пък казвам, че конете движат колелата, а те — колата. Вярно ли е това? Ако нямаше коне, щеше ли да се движи колата? Ако не беше коларят, с камшика в ръка, конете щяха ли да се движат? Чудни са хората, като искат да ме убедят, че колата се движи, че земята се върти, че слънцето също се движи. Съгласен съм и с вас, но казвам, че конете карат колата, а коларят подкарва тях, с камшик в ръка. Това са символи, но има нещо по-велико — Великата Разумност, която управлява всичко в света. Тя осмисля живота. Дето се прояви тя, всичко придобива друг израз, нова светлина. Когато Великите, Светли Братя дойдат на земята, отвсякъде ще потече благословение. Всеки ще вади от джобовете си и ще дава. Те ще кажат: Ние идем на земята да изпълним волята на Бога, на нашия Велик Баща. Ние сме вашите големи Братя, и вие трябва да ни слушате. Питам: Ще бъдете ли доволни от тях? Ще им благодарите ли?

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Защото не вярвате във вашите Велики Братя. — Защо работите на българите не се нареждат добре? — Защото [са] се обезверили. Защо не вярват? Защото не им се говори истината; защото нямат любов. Защо нямат любов? Защото Духът не ги е посетил. Сега в България ще стане обратното, т.е. онова, което не се очаква. Народът ще изпревари духовенството. Той ще влезе по-напред от тях в Царството Божие. Народът разбира живота по-добре от тях. Това не е упрек, но истина. Какво решение е издал Светият синод? Да се препятства на Новото учение и на неговите последователи, понеже то щяло да съсипе народа. Според мене, тяхната мярка ще съсипе народа, а не ние. Българският народ страда от живеница и ако не приеме Новото учение, ще се съсипе. Ако българският народ не приеме Христовото учение, като любов, както е дадено от Христа, нищо няма да постигне. Сам Христос казва: "Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи."

Някога, като говоря, повишавам гласа си. С това нарушавам закона на любовта. Неприятно ми е, че някога си служа с горчиви думи. Това е неизбежно. Нужно е да бъда внимателен, учтив, както към себе си, да не ви обидя с нещо. Това изисква благородството на човека. Най-малкото навъсване ви огорчава. Това е човешко. Аз тегля думите и постъпките си на везни, да не ви обидя. Като говоря за братя или сестри, спирам се и проверявам думите си, как им се отразяват. Зная, че Бог живее във всяка душа и не искам да остане нито една крива мисъл в съзнанието им. Аз искам да бъда искрен към себе си и [към] вас; да ви обичам, както обичам Божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие.

Да застанем пред Бога, като Любов, с всичкото си смирение! Да се спрем пред Него в мълчание — нищо повече. Като кажем "Бог е Любов", душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с истина, Велик е Той! Велики са всички, които изпълняват Неговата воля с любов! Велики сме и ние, понеже изпълняваме Неговата воля!

11. Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1922 г., София.

Да застанем пред себе си, пред онова възвишеното мъничко вътре в нас, пред собствената си съваст...

Желая слънчев, изпълнен с топлина в сърцата ни и светлина в ума ни ден!

Редактирано Февруари 12, 2012 от Слънчева

[Розалина]

Сега аз ще ви представя една жива картина за любовта. Съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака. Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога — и се насърчава. Казвам му: Хайде сега да отидем да си поиграем! И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва любовта, така работи Бог в света.

[Надеждна]

Благодаря ви, момичета! Сякаш чувах болката в гласа на Учителя, докато четях беседата...

Като говоря така, някои от вас са вътрешно недоволни, протестират в себе си: Ние не сме лоши. Добри сте, братя, добри хора сте, горе сте ябълки, долу, в корена — тръни, дивачки. Имаш любов, но долу си трън.

Ще измениш коренно живота си в основата, в почвата, и дивачката ще стане ябълка

Това е най-трудно за всички ни - първо да го осъзнаем, после да пристъпим към конкретни действия, да проявим милосърдие към по-слабите и беззащитни, да сме честни, справедливи, да виждаме първо "гредата в собственото си око" и чак след това да посягаме към "треската" на другия...

Повечето от цитатите, които отделих за себе си, съвпадат с вашите. Затова няма да ги повтарям сега. Умиление изпитах от следния откъс - "живата картина за любовта":

Сега аз ще ви представя една жива картина за любовта. Съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака. Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога — и се насърчава. Казвам му: Хайде сега да отидем да си поиграем! И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва любовта, така работи Бог в света.

Защо не можахме

В училището, където работя, има много такива деца - окъсани, боси, не вярват, че някой може да ги обича... Очите ми често се пълнят със сълзи, докато им преподавам... Всички те искат само едно единствено нещо - да почувстват, че са обичани и тогава у тях се раждат и други амбиции - за повече знания, за по-високи оценки... Митко е едно от тези деца, ромче. В 5 клас е. Писането и четенето му се отдават трудно, обаче бързо и лесно запомня фрази на английски и сега се е записал даже да участва в състезанието, в което участват само отличници. Чака с нетърпение следобедите, в които оставаме за упражнения. А в автобуса ме вика винаги да седна при него и да си говорим... Не споделям това самоцелно. То е моето приложение на "дългата приказка", която Учителя ни разказва, за да стопли сърцата ни и да ги отвори за хуманност, съчувствие, за да преглътнем егото си, в името на добруването и Любовта, в името на Живота.

[Надеждна]

Розичке, май пак сме се синхронизирали!

Редактирано Февруари 12, 2012 от Надеждна