Alg Добавено Февруари 11, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2012 Здравейте ! Първо искам да изразя благодарността си, че някой/и са създали сайт, в който човек може да споделя психологическите си терзания. Лично аз ви се възхищавам, защото вие всеки ден отговаряте на въпроси, които така или иначе не ви влизат в работата, вие си имате личен живот и въпреки това се ангажирате с нас. А по същество... От около 5 месеца имам проблем, който предполагам е повече на психологическа основа.... Всеки път когато излизам на вън или отивам в публично място изпитвам почти неудържим порив за уриниране. Дори и да свърша работа .... след около 10 минути ( не повече ) отново чувствам нужда за уриниране като след около максимум половин час нещата вече стават сериозни. Задължително трябва да отида. Най-тъпото е че това се случва само на вън и само на публични места. Когато съм спокоен или ( най-често ! ) когато се намирам в къщи позивите за уриниране за чувствително по-слаби, на моменти дори и не съществуват. Ходил съм на лекари. Изследвали са ме. Всичко с урината е ОК, бъбреци, всичко наред.... Дори пих едни лекарства, но дори временен ефект нямаше. Няма на какво друго да е освен на психологическа основа. Всеки път когато излезна си мисля, че '' няма наоколо тоалетна'' (точно така си мисля ) и нещата се почват ...... Та.... какъв е моят въпрос .... Значи, въпросът ми е какво трябва да направя ? Какво ще ме посъветвате вие като психолози ? Мога ли да почна терапия за успокоение, някаква терапия, която би ми помогнала да се справя с това ? Съществуват ли такива медикаменти, които биха ми помогнали да се увладявам ( в смисъл да увладявам нерви, притеснение ) .Защото все пак без медикаменти нещата ще станат трудни ... Много бих се радвал, ако ми дадете подробен и изчерпателен отговор. Просто да ми обясните как са в общи линии нещата на практика. Предварително благодаря за отговора. Надявам се скоро да го получа Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Това, че преживяваш позивите за уриниране само когато си в социална среда, а у дома не, ясно говори, че са свързани единствено с тревожността ти от общуване. Връзката между повишената тревожност и отделителната система е била винаги известна, дори има поговорки за това... "Напишка се (наака се) от страх...". Преживяваш нормален физиологичен механизъм, който е присъщ не само за нас хората, но и на животните. При повишен стрес много видове също отделят урина. Ние, бидейки високо развито социални същества с определени норми на поведение, контролираме позивите... Това, което се случва в случая, е следното: в определен момент човек преживява стрес и му се допишква. Ако умът на човека реагира силно негативно на възникналата ситуация, в дългосрочната памет (подсъзнанието) се запечатва връзка между стресогена и позивите за уриниране. Обикновено стресоген е общуването. Получава се т.н. в поведенческите науки обуславяне (кондициониране). Учил си за д-р Павлов и експериментите му с кучета и деца (сами по себе си антихуманни...). Той разделя рефлексите на безусловни, първични и на условни, вторично придобити. В контекста на обсъжданата тема връзката между повишената тревожност и позивите за уриниране съществува като нормален физиологичен механизъм - тоест по терминологията на Павлов рефлексите, причиняващи състоянието, са безусловни. Дотук добре - така е при всички хора, бозайници, примати, а вероятно и при други звена от еволюционната верига. Спомни си кучето на Павлов - всеки път, когато му е давал храна, е светвал определена лампа или е прозвучавал даден звук. След време дори без даване на храна при звуковия или светлинен стимул животното е започвало да слюноотделя. Сформирал се е вторичен, условен рефлекс - получило се е кондициониране между сигнала на звънеца и усилената дейност на слюнчените жлези. Руският бихевиоризъм далеч не се ограничава с работата на Павлов, но за онагледяване на ставащото в теб примерът е достатъчен. Ето човек на определена възраст в социална ситуация на комуникация. При много хора в такава ситуация има естествена нужда от по-често уриниране - първичен, безусловен рефлекс. При някой човек обаче, с по-високи изисквания към себе си, с повишена тревожност от себепредставянето си пред "значимия друг" и вярвания за негативна обратна връзка от този "важен" друг, се получава вторичен, условен рефлекс. В човека светва вътрешната "лампичка" на негативното мислене и чувстване по отношение на ситуацията на общуване, която засилва страха - повишава се отделянето на адреналин. Това пък задейства физиологичния механизъм на позив за уриниране. Колкото по-дълго тази вътрешна "лампичка" на негативното ментално-емоционално отношение към общуването светва при/преди/около ситуации на общуване, толкова повече позивите се автоматизират вече и при сравнително ненапрягащо и ежедневно общуване. Получила се е вторична, включваща психоемоционалността рефлексна дъга - условно кондициониран рефлекс. Пиши как възприемаш горното, за да продължим общуването си. Моята теза е, че ако е възможно, преди да се разреши даден проблем, е добре да се осъзнае причината за възникването му, ЗАЩО съществува той. Тогава, при такова по-цялостно разбиране, се намират и начините КАК да се разреши ставащото! Разбира се, някога потъването в аналитични спекулации няма каквато и да е научна стойност и представлява единствено загуба на време и средства за търсещият решение. Тогава се работи изцяло когнитивно - поведенчески, фокусирано в решение, медитативно, през тялото... Когато обаче връзките могат да бъдат ясно проследени, като в случая, отговорът на въпроса ЗАЩО спомага разширяването на осъзнаването и съответно по-лесната промяна на патерна на случващото се! Alg 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alg Добавено Февруари 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Да, действително общуването не е най-голямата ми сила. Понякога имам проблеми с него, особено в непозната среда ... Като цяло съм притеснителен. Никога дори обаче не ми е минавало през ума, че едното има нещо общо с другото. Все пак цели 21 години въпреки притеснението от външната среда не се е стигало до там, че да уринирам толкова често. Нещата започнаха от септември. Просто един ден се събудих и осъзнах, че започвам да мисля, че мехура ми е непрекъснато пълен ( така го усещах ) . Но иначе сте прав ( пак отбелявам ) - да , наистина съм притеснителен. Трудно свиквам към чуждите компании. Това е вярно. Вие казахте : ''Колкото по дълго тази вътрешна лампичка..... светва..... /преди/ ситуации на общуване, толкова повече позивите се автоматизират вече и при сравниелно ненапрягащо и ежедневно общуване'' ... Това е право в целта ! Точно така ! Съгласен съм . Точно това в общи линии започва да се случва Ето това е моето мнение за написаното по-горе Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 На какво си готов, за да намалиш силата на лампичката, а оттам и тревожността? Осъзнаваш ли, че е добра идея да промениш ставащото преди да "се е бетонирало" в неврален праксис, процедурна памет, която автоматично задейства позивите все по-самостойно и често? Засега са минали само 5 месеца - не е много. Според мен е добре да предприемеш мерки по справяне със случващото се. Ти как мислиш?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alg Добавено Февруари 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Казаното от Вас звучи стряскащо ! Разбира се, че искам аз я искам от 5 месеца ( аз не я искм днес ) . Пет месеца на лекари , нагоре-надолу . На всичко съм готов за да се спре това. Щом дори насочих вниманието си към психологията . Не се обиждайте, не искам да прозвучи така, но това беше моята последна станция ... Ако и тук не стане не знам, но съм готов на всичко за да се справя с проблема. Чувал съм за вас много похвали , в смисъл... вие давате добри съвети. Надявам се да ми споменете за някаква терапия , нещо от сорта , ако евентуално знаете. Основната причина да напиша тази тема тук е именно заради това. Благодаря за отговорите Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 (edited) Познавам дете в седми клас ( готви се за кандидатстване) с абсолютно същите оплаквания. Също са били по уролози - отделителната с-ма е здрава. Сега ще ходят на невролог. Редактирано Февруари 12, 2012 от късметче Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alg Добавено Февруари 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 Познавам дете в седми клас ( готви се за кандидатстване) с абсолютно същите оплаквания. Също са били по уролози - отделителната с-ма е здрава. Сега ще ходят на невролог. Така ли? Това единственият подобен случай на моят явно ... Ако можеш да разкажеш нещо повече ще съм ти страшно благодарен . Не съм се замислял да отида на невролог. Никога. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 12, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 (edited) Ти мислиш,че всичко е на психологична основа.Орлин ти казва,че е така и проблема ти се дължи на повишената ти тревожност.Ти се съгласяваш и изведнъж решаваш,че ще мислиш да ходиш на невролог.Погледни внимателно какво пише Късметче, тя не казва,че момчето е излекувано от невролога, а само,че ще ходят при него.И изведнъж ти променяш мнението си, забравяйки ,че само преди час си се съгласил с Орлин. Това наистина е поведение характерно за тревожните хора, непрекъснато се водят от чужди мнения, дори когато не са съгласни с тях. За това ще ти поясня по друг начин, това което ти е казал Орлин- Тревожност означава повече адреналин.Адреналина малко или повече повишава кръвното налягане в бъбречните артерии.Бъбрека ти е един филтър, когато кръвта влиза с по -високо налягане по-голяма част от нея се филтрира и отделя като урина.Така,че ти наистина отделяш повече урина.Само че същият този адреналин свива и пикочният мехур.Мехура ти става по-малък и наистина трябва да се празни по-често.Като прибавим и това,че адреналина разширява сфинктера /отвора/ на пикочният ти мехур, ще разбереш защо имаш позиви за уриниране много по-често от обикновено.Това е, нищо сложно - повишена тревожност/адреналин/>повишено отделяне на урина>често уриниране>притеснение от честото уриниране>още повече тревожност/адреналин/>още по силна диуреза ->още по-често уриниране и както Орлин ти писа, получава се един условен рефлекс. Така,че слушай Орлин. Редактирано Февруари 12, 2012 от д-р Тодор Първанов Alg 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alg Добавено Февруари 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2012 До доктор Първанов Много Ви благодаря за Вашето не малко ( предполагам ) отделено време за този подробен пост. Благодаря и за схемата, която много внимателно показахте ( за това с адреналина и пикочния мехур ) , но аз никъде не съм казал, че ще ходя на невролог, казах че ''никога не съм се замислял да отида на невролог''. Това не означава, че съм решил да ходя. Само отбелязах. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 Накратко, това което истински би ти помогнало, са сесиите хипноза! Хипноза при хипнотерапевт, а самостоятелно ежедневно неколкократно практикуване на релаксация, визуализации, съзерцание! Лична практика, която постепенно да се пренесе като усещане за центрираност в целия ти живот. Спортът също е задължителна психотелесна база, осигуряваща изгарянето на адреналина и по-спокойно случване на залагането на психоемоционалните програми в хипно сесиите! Tи сам е нужно да избереш терапевта си! Успехи! Alg 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts