Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)


Recommended Posts

Има един начин, да се справиш и то бързо, но не е много приятен.Описан е в книгата ,,Обсебен мозък,, посветена на лечението на натрапливостите. Иска се доста смелост и решителност за него.Бих ти го описал само ако съм сигурен в твоята решимост да се справиш с проблема.

Линк към коментар
Share on other sites

Докторе, вече сме работили с вас и знаете за моята решителност и мотивация. Те се подхранват особено силно и от факта, че аз искам да поддържам връзка с баща ми, но "мизофонията" ми пречи да ходим на ресторант заедно, да ходя вкъщи и да обядвам/вечерям с тях. Дори ми е трудно да разговарям с него, защото ако скоро преди разговора е пил вода или е ял, отново примлясква, заради все още наличните хранителни остатъци между зъбите и в устнаха кухина. Решил съм проблема чрез избягване срещи с него, но сами знаете че това не е решение и не може да продължава до безкрай.

Искам да се справя, но какво точно да направя? Орлин е цитирал определени мои страхове, върху които мисля и анализирам в момента. Вие говорите за натрапливости и обсебвания. Аз лично не знам какво да правя, само знам че искам да се справя с това състояние и да продължа да поддържам връзка с баща си. Моля, споделете Вашия метод, като мисля да работя от една страна с посочените от Орлин страхове, а от друга - с Вашия метод.

Намерих книгата в Спиралата.нет и вече съм я свалил.

Редактирано от Student_21
Линк към коментар
Share on other sites

Не са два метода и не си противоречат, а се допълват в един по-цялостен. Аз лично ползвам част от подхода на споменатата книга, но и работя по своя си методика, включваща себеразбиране, промяна на интерепретацията, имплозия с прерамкиране, медитативен подход. В книгата се описва подход, включващ промяна на интерпретацията и елементи на медитативен подход. Промяна, но частична и много на сляпо, без себепознание и себеразбиране, както и подход, идващ от медитацията, но приспособен за западния човек, какъвто за радост българинът не е. В книгата липсва и имплозивното себешегуване с рифрейминг от смирение... основен е медитативният подход и в 'обсебен мозък" той се ползва. Опитът ми обаче говори, че предходните стъпки, които аз ползвам, ускоряват неколкократно действието, приложимостта, подготвят психичния "терен" за такъв подход. Книгата е добра и може да помогне на много хора, както и за мнозина никак не е била достатъчна. За мен не е водеща в работата ми с окр - ползвам своя технология. Който и метод обаче, когато е даван от опитен терапевт като д-р Първанов, работи силно и ефективно! Защото методът е вторичен, а влаганото в него доверие, зависещо от доверието в терапевта, плюс знанията и опита му, са тези, които помагат!   

 

Линк към коментар
Share on other sites

Фобос е бог на страха от гръцката митология. От там е прието страховете да се наричат фобии.Когато страховете са от едно нещо се наричат монофобии.Монофобиите в повечето случаи се причисляват към натрапливостите.Това е така, защото човек осъзнава тяхната безпочвеност и ирационалност, не ги иска, но въпреки това те се връщат в съзнанието му и ограничават съществуването му.

Така, че в случая дали ще се каже,че имаш страх или натрапливост е еднакво правилно.

Книгата е хубава и когато я прочетеш, ако не си се сетил ,коя техника да използваш, аз ще ти я покажа и модифицирам специално за твоя случай.

Линк към коментар
Share on other sites

Прави сте че техниките и подходите ви се допълват. За мен е удоволствие че освен на себе си, мога да разчитам и на вас по пътя на трансформацията и работата, която ме очаква.

Започвам да чета книгата и ще пиша като я завърша и набележа конкретна стратегия.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Вече мина цял месец от последното ми мнение. Включвам се, за да кажа как вървят нещата. Прочетох книгата 2 пъти, един след друг. След това отново се връщах към някои нейни части, които редовно препрочитах. Към момента почти всеки ден се опитвам да прилагам методите, описани в нея на практика. За съжаление резултатите са много слаби. Първите седмици нямаше абсолютно никакъв ефект. В момента като чета, анализирам и се програмирам вкъщи, всичко ми се струва много лесно осъществимо, но щом отида в ресторанта или на гости вкъщи, всичко научено изчезва и едвам издържам на провокацията. Адреналинът ми се качва на максимум, започвам да треперя от яд, нивото на дразнимост достига своя максимум и просто напускам семейната вечеря, с което веднага изчезват всичките проблеми. 

Опитвам се да действам бързо и ефективно, защото в края на месец ноември /т.е след около 3 седмици/, ще има повод за празнуване в семейството, който естествено ще е свързан със семейна вечеря и преспиване вкъщи, където неминуемо ще има много "мляскащи" провокации. Иска ми се да се справя дотогава. Знам че това зависи от мен и от моята мотивация и че няма кой друг вместо мен да го направи, но имам чувство че правя всичко възможно, а резултат няма.

На всичкото отгоре установих, че вече се дразня когато отида на кино и голяма част от хората хрупат пуканки много силно - т.е мизофонията започва да се пренася и върху други обекти.

 

Линк към коментар
Share on other sites

От какво те е страх зад гнева? Как те кара да се чувстваш и какво означава за теб символът на мляскането? Питай се - имай предвид, че ще срещнеш добре изградена стена, в която питането ще иска да рикошира отново навън в рационализирани отговори, включващи само дразненето. Отново обръщай посоката навътре и зад дразненето, в едно почти медитативно себерефлексиране навътре и надолу, докато успееш да разчупиш дисоциативната стена. Тогава отговорите са ценни - когато сам стигнеш. Иначе и да ти ги кажем, е механично и не достига до въпросната дълбочина в теб. От какво те е страх зад дразненето?

Линк към коментар
Share on other sites

Въпреки многократните ми опити и размисли по въпроса, не мога да отговоря на тези въпроси. Вероятно причината за това е в изградената въпросна стена, за която споменаваш. Ето, дори в момента - приемам мляскането като едно следствие от някакви причини. Опитвам се да намеря причините и да ги реша, за да отпадне и следствието /дразненето от мляскане/. Обаче нищо конкретно не ми идва наум. 

Как ме кара да се чувствам мляскането? - разгневен и ядосан. Ясно е че гневът е другото лице на страха. Но аз чувствам само гняв. Как да разбера от какво ме е страх? Не изпитвам никакъв страх към непознатите хора в киното, които хрупат пуканки. Не влизам с никакви взаимоотношения с тях, за да провокират някакви мои страхове, дори визуално не знам кои са, тъй като седят зад мен. Страх изпитвам единствено от това, че ако отида в ресторанта и вечерям с баща ми, ще изпитам отново силното чувство на гняв от мляскането, поради което формирам поведение на отбягване. От него самия като човек също не ме е страх.

Какво означава за мен символът на мляскането? Единственото което ми идва наум е да не би мляскането да е защитна реакция срещу поведение, което не харесвам? Т.е щом един човек може да мляска и да не ме дразни, а от друг да се дразня, да не би това дразнене да е начин подсъзнанието ми да покаже че не харесвам поведението на този човек, или нещо подобно и по този нездрав начин да се опитвам да направя поведението му такова, каквото аз бих искал да бъде? Но тази версия не ми се връзва с дразненето от хората в киното, защото аз нито ги познавам, нито знам поведението им, а просто чувам че ядат пуканки, долавям самия хрупащ звук и започвам да се дразня, без дори да знам кой е неговият инициатор.

В никакъв случай не искам да получавам отговори на готово, но се нуждая от поне някаква малка насока, чрез която сам да достигна до тях. Не виждам начин да достигна до отговорите на тези въпроси, въпреки че като търся отговорите им подхождам към себе си като малко разплакано и раздразнено от мляскането дете - с много внимание, търпение, любов и т.н. 

Линк към коментар
Share on other sites

Виж отговорите ми по темата от предната страница и помисли. 

Линк към коментар
Share on other sites

Орлин, ти визираш сексуалното табу в собствения ми морал + съпротивата към бащата.  Изводът до който достигам по отношение на съпротивата е че мизофонията би била неутрализирана когато се чувствам обичан, безусловно приеман и общуващ с баща си. Но тъй като ние не можем да променим хората и в частност баща ми, е ясно, че това не винаги би се случило. Затова явно ми остава варианта не да променям него, а да се опитам да го приема такъв, какъвто е - силно мляскащ, неспособен да обича, арогантен и агресивен към всички хора, включително и към добрите, злопаметен, краен индивидуалист и т.н. Вероятно съпротивата, която се визира е свързана с моето неприемане и несъгласие на тези негови характерови дадености, които аз трябва да приема, но те са в такъв разрез с моя мироглед, светоусещане и възприятие, че не си представям как би станало това, но да приемем че бих положил усилия в тази насока и това би било възможно по някакъв начин.

Относно сексуалното табу - в миналото беше така, сега вече не е. Ще обясня защо. Когато завърших средното си образование, няколко години бях студент на квартира в друг град /в момента съм на 26 и вече не съм студент, просто името ми във форума не е актуално/. Та от момента на излизането ми от семейното гнездо и започването на водене на напълно самостоятелен живот, сексуалното табу отпадна. Тогава смених няколко приятели. В компанията се говореше много за секс и аз винаги съм говорил свободно на тази тема. Пред родителите ми също - дори съм споделял някои мои сексуални проблеми, които имах с първата приятелка, с която бях. След това започнах работа при много приятен началник, който според мен имаше някакъв психологичен проблем, защото беше като обладан и обсебен от тема секс - постоянно говереше за нея, вменяваше на всеки обикновен разговор сексуален подтекст, имаше много и безразборни сексуални контакти с най-различни жени, говореше за разни перверзии и т.н. Та там сексуалното табу съвсем падна. Отделно аз пред нашите споделях неговите сексуални обсесии и заедно му се смеехме.

Поне на съзнателно ниво мисля че сексуалната част би следвало да е отпаднала. 

Друго което виждам е страхът от изоставяне и отхвърляне. Изоставяне - когато чете книги, оставя ме в другата стая сам, не се интересува от мен, не ме приема с всичките ми особености, обича ме условно, не е истински загрижен, както много други бащи са загрижени.

Страх от отхвърляне - че ако имам определено поведение или дадено мнение по конкретен въпрос, което е различно от неговото и според неговите критерии е неправилно, той няма да ме приеме и да се отнася добре с мен, да ме обича и т.н.

Страх от евентуална негова агресивна реакция на моя забележка че мляска - допускане че може да се ядоса, да се стигне до яростен конфликт, дори до евентуален физически сблъсък. Аз лично имам чувство че едвам се въздържам да не стана и да не прибягна до физическо насилие спрямо него. 

Моят извод от написаното е че ако постигна състояние, в което бих могъл да го приема такъв, какъвто е, мизофонията ще отпадне. На прав път ли съм?

Линк към коментар
Share on other sites

" силно мляскащ, неспособен да обича, арогантен и агресивен към всички хора, включително и към добрите, злопаметен, краен индивидуалист "

Покопай още малко. Как тези качества и отношение на баща ти към теб по този начин те карат да се чувстваш и какво те означават за теб?

"Друго което виждам е страхът от изоставяне и отхвърляне. Изоставяне - когато чете книги, оставя ме в другата стая сам, не се интересува от мен, не ме приема с всичките ми особености, обича ме условно, не е истински загрижен, както много други бащи са загрижени.

Страх от отхвърляне - че ако имам определено поведение или дадено мнение по конкретен въпрос, което е различно от неговото и според неговите критерии е неправилно, той няма да ме приеме и да се отнася добре с мен, да ме обича и т.н.

Страх от евентуална негова агресивна реакция"

Линк към коментар
Share on other sites

Карат ме да се чувствам неприятно. Преди време се чувствах уплашен от това да се себеизразявам и себеотстоявам пред него. Тези времена отдавна отминаха и в момента безпроблемно отстоявам себе си пред него - с моята позиция, мнение, мироглед. Вече не представлява проблем за мен да му кажа че това което говоря е мое мнение и той има пълното право да не се съгласява с него - нещо, което няма да промени моите виждания по даден въпрос. Също така му казвам че когато той твърди нещо, с което аз не съм съгласен и се опитва да ме убеди в него, че това е негово мнение, а не факт и че аз имам различна гледна точка и не е нужно да поддържам неговата на всяка цена. Всичко това го заявявам съвсем смирено и добронамерено, а не със злоба и агресия и установявам че има голям ефект. Пиша тези неща, защото колкото и да се питам, не получавам други отговори освен тези че мляскането е параван, който се опитва да прикрие нашите неразбирателства и част от моите страхове, описани по-горе.

Какво означават за мен качествата - жалко, но наистина не мога да видя повече от това, което съм описал в това и в предните мнения, колкото и да се напъвам и да искам.

Линк към коментар
Share on other sites

И това, което осъзнаваш сега, не е малко. Външно се заявяваш, да. Вътрешно обаче, както сам чувстваш, фиксацията в мляскането се явява защитно и пълно с дразнене изместване на вниманието ти от страхуваното - изоставен, отхвърлен, необичан, наранен, злоупотреба, грубо проникване в личното пространство и тотално пренебрегване, неразбран, смачкан... Първоначално започнало като реакция на взаимодействието с характера на баща ти в юношеските години, впоследствие проектирано в самото действие на примляскване и пр. действия в хората въобще. 

Лесно е да си в такива ситуации - хората си издават шумовете. Затова и лесно можеш да да работиш върху въпросните страхове и усещания в себе си. Започни с неутрални хора и по-малко дразнещи те шумове - намери начин кога и къде. Наблюдавай реакцията си - къде в тялото ти се пораждат напрежения, стягания, промяна на дишането, усещания. Осъзнай тези мускулни и вегетативни промени детайлно и се отпусни в тях. Свържи ги първо с дразненето, но не се задържай на него - само за миг. Осъзнавайки телесните промени, ги свържи със страховете си зад изместващото псевдо-защитно дразнене. Зад, отдолу, под дразненето, да - докато се отпускаш мускулно, осъзнаваш и успокояваш дишането си. Осъзнай как въпреки осъзнаването на страховете и отпускането, въпреки съзнателната промяна в дишането към по-спокойно, въпреки това сякаш започваш да се гърчиш като риба на сухо, като животно, притиснато, мачкано и наранявано, смазвано и чувствано буквално сякаш е убивано. Осъзнай и се виж като такова животинче, което се гневи безсилно, защото всъщност много го е страх и го боли - осъзнай страха и болката зад гнева. Пътят между тях и него е много къс и автоматизиран дълбоко. Но, сега осъзнай този път - от страха до гнева. Осъзнавай болката и нараняването, слизай съзнателно, с релаксирано смирение от гнева до нараняването и разшири, увеличи със спокойно дишане този път, като така започваш да го дезавтоматизираш. Все повече осъзнавай и пребивавай в страховете, с отношение на смирено, любящо приемане. Да, смирено приемане. В ума то се изразява като спиране на мисленето в съзерцателна празнина, през която протича приемането -защото не го прави егото, а душата ти. В тялото приемането се изразява в тиха, смиреномъдра, наситена с особена преживелищна зрелост релаксация. Тялото също има хормонален и биохимичен механизъм за преобразуване на страха до смела и спокойна мотивация. Постепенно се излагай на все по-трудни за теб ситуации, като знаеш, тези с баща ти са най-горе по скалата 0-10. 

Така виждам пътя. Звучи простичко. На практика обаче се иска доста осъзнаване, свързване между вниманието и тялото, между вниманието и емоциите и чувствата. Когнитивният израз тук е само старт - работата с емоциите е решаваща. Помощни техники има много - психотелесни опити за смирение, дишане, падаща стрела, работа с транс в кабинета и в реални ситуации, тес и т.н. и т.н. Но, принципът на работа според мен е горният. Успехи!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Много ти благодаря, Орлине. Още от днес започвам тренировките, като за целта довечера ще отида на кино, където със сигурност  ще има хора, които ще хрупат пуканки. Наясно съм, че не мога да очаквам мигновени резултати и че трябва да вложа цялата си мотивация и усилия, което ще отнеме време. Но това не ми пречи, тъй като знам че преодолея ли това изпитание, ще науча и усвоя ценните житейски уроци, до които ме тласка то и вече ще имам ново отношение към него.

Междувременно като мисля дълбоко по въпроса, усещам че стигам до още заключения, които ще споделям тук в темата. Понеже вечерта отново мислех по въпроса и забелязах че когато имам съпротива срещу някого /срещу негово поведение, характер и личност/, тогава също се активира мляскането. Пример - срещам Гошо, преценявам че той е антипатичен човек и не ми допада, вследствие на което дразненето се "закача" за неговия характер и започвам да се дразня от това че мляска. А под  тази защита явно се крие усещането че като Гошо е противен за мен човек, той може да ме нарани и да ме накара да се почувствам по гореописания начин. Тук се явява на помощ защитното мляскане, защото когато съм разгневен и се дразня, няма как да се страхувам и подсъзнанието решава че така ме защитава от Гошо. Т.е това е моята отбранителна реакция срещу евентуално психическо "посегателство" върху личността ми, защото вероятно според логиката на подсъзнанието, ако се чувствам уязвим и то не изпрати защитното мляскане, това значи че съм изложен на риск.

Т.е целта тук е да се скъса връзката между защитна реакция /мляскане/ и дълбоко залегнали страхове /гореизброените/, чрез директна работа върху тях.

В хода на анализа ми възниква и един въпрос - какво е мястото на самооценката ми в цялата картина и значи ли че щом имам страхове от нараняване, изоставяне, отхвърляне и др. под., тя не е достатъчно стабилна в дълбочина? Т.е че външно се заявявам и отстоявам, но вътрешно, надълбоко, тя е сериозно разклатена?

Опитах се мислено да се пренеса в киното с пуканките, където баща ми не присъства и хората са неутрални. Представих си всичко - миризмите, цветовете, седалките и т.н. От всичките изброени страхове, веднага фиксирах и разпознах следното усещане "грубо навлизане в личното пространство", когато хората хрупат. Образно казано, по този начин показват че не се съобразяват с другите в залата, че ме карат да се чувствам с нарушено спокойствие и пространство, че са несъобразителни и т.н. Ясно е че не те ме карат, а моите реакции продуцират всичко това. Тук веднага направих асоциация с друго което ме дразни и не е свързано с мляскането - съседите над нас стъпват много шумно по пода, вследствие на което усещането е все едно се тресе блокът. Това също предизвиква в мен гняв, но много по-умерен и нямащ нищо общо с мляскането. Просто ме дразни леко. Но него също го асоциирам с въпросното лично пространство, пренебрегване, незачитане, неразбиране на потребността ми от тишина и почивка и т.н.

Т.е грубото навлизане в личното пространство също ли се причислява към другите страхове и механизмът на възвикване не е ли същият?

Редактирано от Student_21
Линк към коментар
Share on other sites

Когато ти препоръчах ,,Обсебен мозък,,, мислих, че ще се сетиш, да направиш като едно момче имащо натрапливости - то беше записало натрапливите си мисли на файл, около 40 мин. и си ги пускаше всеки ден през много мощни колони.

Очаквах, ти да помолиш колегите си в службата да мляскат и запишеш това на телефона си.След това да копираш многократно файла и го направиш поне 30 минути.После ти е ясно- пускаш си го всеки ден.Но, не само у вас, пускаш го и на слушалки когато ходиш по улиците и пътуваш сам.

В началото понеже ще те дразни ти препоръчам да влезеш в този сайт-

http://www.highviewart.com/test-imate-li-nuzhda-ot-pochivka-2892.html

 

Застопори една картина - това значи че си спокоен и после пусни мляскането, като се стремиш да не допуснеш движение в картината.Това е само за начало, после няма да имаш нужда от нея.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Визуализацията, която правиш, може да се разширо до нлп техники с асоициация и дисоциация, примерно филмовата техника - има я описана на много места. Идеята на д-р Първанов за запис на хрупане и мляскане и честото им слушане е чудесна - послушай го! За "дълбоко разклатената самооценка" - не, не, просто си нормален човек с нормални "бъгове" в психичната система. Просто са твоите си. Аз лично не познавам напълно и идеално стабилен и върховно самоуверен човек, освен ако не е или Буда или идиот... Разсъжденията ти са много верни, включително за страха от 'грубо влизане в личното пространство". Ако се разбие на съставни части, можем да видим, че в него има страхове от пренебрегване, нараняване, злоупотреба, отхвърляне и зачеркване като личност... Действай! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Намерих стари видеокасети, на които има записани много семейни поводи на които се храним всички заедно и баща ми мляска силно. Ще ги прехвърля на аудио файл и започвам. Ще ви държа в течение.

Редактирано от Student_21
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...