62. Няма да ви остави

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало:

Господи, Ти всичко можеш.

Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може.

И аз чрез Твоя Дух всичко мога. - формула

Да имаш вяра - песен

Беседа: Няма да ви остави

Молитвен наряд за край:

Проявената Любов на Духа,

проявената Мъдрост на Духа,

проявената Истина на Духа

носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Матей 6:25

Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал. Но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш, как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир?

...Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е философията на живота.

~

Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са на едно и също мнение. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще имат различие в картината, в перспективата; те различно са схванали тази местност.

~

В какво седи доброто? Доброто седи в това, човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има Истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има Истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е Истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.

...да живееш добре, значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш, как да го направиш. Защото, доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш, как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали, да знаеш в дадения случай, как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе. И мислите ли, че това нещо е една постижима наука? То е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен – най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато Го разберете. И пак са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни.

~

Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо. Кажете ми сега, можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. ...Обичаш хляба. Ще ти допринесе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.

Трябва да имате за живота едно правилно понятие. Да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата. Казано е: Даром сте взели, даром давайте. Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо. Значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление. Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия. Животът трябва да тече. И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. От тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, Мъртвото море в пустинята. Нищо не може да живее там. И това Мъртво море се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си – не си струва човек да се отваря. Съгласен съм, до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават и временни желания, и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят.

~

Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си и никой не може да ви помогне там. Казвате: Господ да ни пази! Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.

~

Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: Не прави това! – Ами искам да го направя, искам да го опитам. – Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.

Сега, изяснени нещата по този начин, някой път обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата – как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин, не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясъл хляб! Ако намериш пресен хляб, добре. Ако не – потърпи, макар и три дена да си гладувал, потърпи още един-два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нека ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила за живота, ако искате.

Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: Това са неразрешими въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен – няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора. Като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още. Ще кажеш: Е, кога? Остарях. Е, нека е на старини, по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде. Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол, да ме впрегнат да ора нивите, аз не искам такова повдигане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!

Вие казвате: Да си уредим живота. Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея, да си уредиш живота. Но, за да уредиш живота си, най-първо, ти трябва да обичаш Бога. И то да го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.

Питате: Човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за себе си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях, ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!

~

Един ученик се разболял от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега, всички европейски лекари, искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.

Много от големите страдания, които ще ви дойдат на земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: "Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа!" Значи, най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост. Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата си. И гледа, и помага. Той иска всичките негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!

Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, никога няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: Придай ни вяра! Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави.

Ти казваш: Ами как да Го разбера? Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: Сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра ще те спаси повече, отколкото ако имаш и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че който върви с тебе не може да се изгуби. Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Защото, ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: "Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче, няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта си!"

Вие казвате: Дали Той ще удържи думата Си. Значи, вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос! Туй е вярата! Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави! Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Никога Бог не е оставил някого! Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави!

Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека! И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.

[Розалина]

Благодаря Лъчезарна .

У човека има едно естество, крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките сме го опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големият неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно. Това е най-мъчната работа на земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там, пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш е, на това естество да не му служиш.

У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога, на него трябва да служиш.

Две естества има човек, всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже, няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно! Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: Слава Богу, че се отървах с малко! А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите, какво да направите и откъде да излезете.

Много от големите страдания, които ще ви дойдат на земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: "Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа!" Значи, най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост. Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата си. И гледа, и помага. Той иска всичките негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!

Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, никога няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат.

Няма да ви остави

Той иде!-песен

Редактирано Февруари 4, 2012 от Розалина

[Донка]

доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш, как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали, да знаеш в дадения случай, как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе. И мислите ли, че това нещо е една постижима наука? То е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука.

Истината винаги е толкова изумително простичка! А обикновено пътищата до нея са толкова стръмни и дълги.

И все пак на кого от нас не му се иска да го умее това. нима ще се намери човек да каже, че винаги, във всеки момент е съумявал да постъпи разумно така, че и той да е доволен и всички други... Аз поне винаги пост фактум съм намирала още един по-добър начин, по-добри думи, по-разумно решение... И все пак и едното старание да се приближим до това добро живеене, и то си струва и се възнаграждава.... с добро живеене.