Донка Добавено Януари 26, 2012 Доклад Share Добавено Януари 26, 2012 (edited) Днес някак без да усетя, от пръстите ми се изплъзна фразата: Обективни преценки не съществуват Съответно веднага се намери човек, който смята, че съществуват. Според вас съществуват ли? Ако да - какво отличава субективната от обективната преценка? Ако не съществуват - защо човекът е склонен да мисли, че нечия (обикновено неговата лична или на някой авторитет) преценка е максимално близо до обективното? Всъщност не бих искала да ограничавам темата за субективното и обективното само до преценките - днес те ми бяха само поводът да се вгледам в един вечен колкото човешкото съзнание проблем... Редактирано Януари 26, 2012 от Донка Диляна Колева, Слънчева, Cveta5 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 26, 2012 Доклад Share Добавено Януари 26, 2012 Обективната преценка не се влияе от нас. Водата на Седмото езеро е студена. Това е преценка. Дали аз ще отида или друг ще отиде - все е студена тази вода. Няма как да е топла. Ако извадим термометъра и измерим водата - и кажем - аааа, температурата е 9 градуса по целзий - това вече е факт. С други думи - една преценка, която може да се превърне във факт - е обективна преценка. ... Млада кандидат шофьорка кара учебен автомобил и инструкторът й казва да завие по улицата - а тя реагира - ама тя много тясна тази улица!? Колко тясна може да е, щом валяк я е газил и камиони минават по ня? ... Субективната преценка не е универсална и е възможно да съдържа грешка в себе си. jul, Слънчева и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 27, 2012 Доклад Share Добавено Януари 27, 2012 Аз мисля, че една преценка никога не може да се превърне във факт. Например някой любител на моржуването ще се изкъпе с радост в езерото, а за мен това ще е брррр.... Има обективна истина, тя обаче не може да се класифицира като преценка, мнение и т.н. Обективната истина казва: "Това е така." Но при нея не може да има - това е студено, това горещо, това е хубаво, това е грозно, това е добро, това е лошо ... Тези неща ги има само при нашите човешки, субективни преценки. И не, че ги отричам, напротив, те са важни за нас, помагат ни да се ориентираме. Сверяваме си часовника с чуждите субективни преценки, проверяваме, мислим, експериментираме и така постепенно се доближаваме до обективната истина. Защото "Истината ще ви направи свободни." Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 27, 2012 Доклад Share Добавено Януари 27, 2012 Около нас непрекъснато се случват разни неща. Текат различни процеси, явления. Те могат да бъдат описани безпристрастно под формата на факти. Един мъж бие жена си всяка вечер. Тя може да прецени, че това е нормално, може и да прецени, че това е ненормално. Обективно в случая е да кажем, че имаме пример за домашно насилие. Това е факт. А каква ще бъде нейната преценка - с други думи как тя ще интерпретира фактите, че да ги пресътвори в изводи и нови факти, е нейна работа. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 27, 2012 Доклад Share Добавено Януари 27, 2012 Едно разсъждение е обективно, когато извършвайки го ние се абстрахираме от личната си заинтересованост, желания, очаквания, заблуди, а понякога дори и опит (тъй като последният може да е едностранчив). Обективност в никакъв случай не означава да познаваш истината. Ще поясня. На въпроса „какво е Бог?“, един обективен отговор може да бъде: не знам. Т.е. в случая отговарящият по този начин не знае каква е истината, но съобщението му също е истинно. В случая с водата: да за някои, привикнали към студената вода, това че тя е студена, може да не е пречка примерно да се изкъпят в нея и обективността изисква да се признае наличието на такива хора. Все пак и едно твърдение, че водата е студена ще е в една голяма степен обективно, защото тя наистина е по-студена от нормалната за къпане и пиене температура на водата. Относителността в разсъжденията ни не е проблем, когато сме наясно с нея. Ако аз изкажа някакво мое лично мнение и съм наясно с това, че изказаното от мен е лично мнение, а не някаква общоприета истина, то аз дори и в субективното си изказване съм обективен. Субективността идва когато се опитваме да наложим своето разбиране за истината като истина. Да, разбиранията ни съдържат истината. В някои конкретни случаи могат да бъдат и напълно верни, но в същото време разбиранията ни по-други въпроси ще са незрели. Обективизмът е да отчиташ по даден въпрос доколко знаеш и доколко не знаеш. Истината в цялата и пълнота е недостижима. Еволюцията е безкрайна. Значи ли това, че ние никога не можем да бъдем обективни? – Не. Просто ние следва да се научим да разграничаваме нашето разбиране от действителността. Например, решава някой да отиде на театър за първи път. Отива един, два, три пъти, но не му харесва. В този момент е много лесно да си изградиш едно субективно мнение, че театърът не е интересен. Да, но е възможно пиесите наистина да не са били интересни или да са интерпретирани и изиграни лошо. Ето, имаме личен опит, но той най-вероятно ще ни тласне към погрешно заключение, ако се обосновем само на него. Обективността изисква да потърсим и други гледни точки, да разширим и разнообразим опита си, да отчетем очакванията си и др. След това човек отново може да не харесва театъра, но той няма да направи заключението, че театърът е скучен, а че на него не му харесва. Последното твърдение ще е обективно и истинно поне към дадения момент. Субективизъм е да налагаш своето нехаресване на театъра като общовалидна истина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 28, 2012 Доклад Share Добавено Януари 28, 2012 Субективното е човешкото. Обективното е всичко онова извън човека. И камъкът е обект. Що се отнася до обективната преценка, то тя би трябвало да обхваща всички гледни точки. Да направи окръжност от убежни точки около дадения обект. Това е просто невъзможно за един човек, да обхване всички гледни точки. Но може би нарицателното за обективна оценка е, тя да се базира на някакви общоприети закони, да обхваща отново няколко гледни точки, базирани на тези закони, но в никакъв случай да не представя интересите и убежденията само на една страна или една група от хора.Тя трябва да защитава най- малко 2 общности от хора, за да бъде обективна, да бъде съгласувана с тях. Ако не е тя автоматически става субективна, родена от някакви йерархични отношения, а не от свободата, от правото на свобода. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 28, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2012 Относителността в разсъжденията ни не е проблем, когато сме наясно с нея. Ако аз изкажа някакво мое лично мнение и съм наясно с това, че изказаното от мен е лично мнение, а не някаква общоприета истина, то аз дори и в субективното си изказване съм обективен. Субективността идва когато се опитваме да наложим своето разбиране за истината като истина. Обективизмът е да отчиташ по даден въпрос доколко знаеш и доколко не знаеш. Истината в цялата и пълнота е недостижима. Просто ние следва да се научим да разграничаваме нашето разбиране от действителността. Обективността изисква да потърсим и други гледни точки, да разширим и разнообразим опита си, да отчетем очакванията си и др. Субективизъм е да налагаш своето нехаресване на театъра като общовалидна истина. Съгласна! Бих добавила, обективното е да осъзнава човек, че неговото човешко съзнание е субективно по природа и да го приема като нормално. В момента, в който приема, че моите разбирания и преценки в момента и въобще са си мои субективни и всеки друг човек си има също такива субективни преценки, които могат да се отличават диаметрално от моите, но за него да са истинни точно толкова, колкото моите за мен, аз се приближавам до обективното. Обективното съдържа в себе си субективното и субективното е един от образите на обективното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 28, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2012 (edited) Но може би нарицателното за обективна оценка е, тя да се базира на някакви общоприети закони, да обхваща отново няколко гледни точки, базирани на тези закони, но в никакъв случай да не представя интересите и убежденията само на една страна или една група от хора.Тя трябва да защитава най- малко 2 общности от хора, за да бъде обективна, да бъде съгласувана с тях. Ако не е тя автоматически става субективна, родена от някакви йерархични отношения, а не от свободата, от правото на свобода. Наистина "нарицателно" за обективна оценка, но не и самата оценка. Общо-приетите закони също са приети от определени хора и то влиятелни в своето общество, които са наложили своите ценности в определен момент по определен начин. Благодаря на Ина за включването! Бих искала да се обърна към теб като към уважаван от мен авторитет в своята област. Доколко смяташ за обективна преценката за ценността една картина (и въобще произведение на изкуството)? Защо в определен период обществото отхвърля едно произведение като без-стойностно, но само десетилетие по-късно е в състояние да го оцени на милиони и да го превъзнася, дори да го превърне в пример за подражание? И обратно - "класика" на времето си да потъне в праха на забравата и да предизвиква само снизходителност, като единствената му ценност е принадлежността към съответната епоха (т.е. историческа, но не художествена)? Кое, според теб може да се смята за обективно в изкуството? Редактирано Януари 28, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 28, 2012 Доклад Share Добавено Януари 28, 2012 (edited) В изкуството, нещата си следват своя доста закономерна линия на времето, която се базира на цялостното развитие на културата на човечеството. Проблемът е, че на доста хора им звучи неприемлива и заплашителна тази линия на времето, тази еднозначна еволюция. Историята на изкуството и въобще културната история на света се променя по един напълно обоснован начин. Всяко едно течение, стил стига до своя пик на развитие и след него идват радикалните опортюнисти, които ще кажат:"Този стил е мъртъв, ние сме представителите на новото, на необоснованото, не ни пречете да се развиваме...". Естествено много малка част от критиците успяват да видят това, новото, да го оценят по обективен начин и няма как да надживеят времето си, да видят в адванс,обективната чистата истина, новата естетика. Защото само от разстояние на времето може да се определи, точното разстояние напред, което реализира даден стил или стилово направление. И това става като се погледне историческото влияние, което той е упражнил. Последният известен стил в архитектурата и изкуствата е Барокът. Дори и Рококо е стилово направление в Барока, все- още се водят спорове относно това. Живеем във време, когато всички стилове са живи, те съжителстват под формата на стилови направления.Противници на новите стилови направления са винаги академиците, така е било до края на 19 ти и началото на 20 ти век. Но вече умишлено се търсят новите идеи, като всичко е напомпано до своя предел, преливане на стилове, тотален микс от стилови направления и течения и тук важи философската максима : "Всичко тече всичко се променя.". В момента изкуството е форсирано до своите най- високи скорости и може би единствената обективна граница е то, дали е масово или елитарно. А това повярвай ми е една безкрайно дълга тема. В момента статута на академичния художник е от ново, различно естество, ако иска да бъде съвременен той трябва да бъде опортюнист, той трябва да търси новото, независмо дали е академичен художник или независим. Но най- обективната оценка за това дали дадено произведение струва милиони или само няколко стотин лева дават музеите, институциите за култура и изкуство, критиците, тези , които познават цялата история на изкуството и могат да съотнесат с точност дадено произведение към елитарното изкуство или към масовото. Отново опираме до обективно изкованите закони на една културна група, които са приети за обективни, за истинни. Истината е,че в момента изкуството е трайно институционализирано, като зад всяко голямо име стоят имената на хиляди критици и институции, които отразяват еднозначно обективно мнение, които са стигнали до една и съща обективна истина. Като тук говорим за интернационални комисии и чисто научни спорове и дискусии. Редактирано Януари 28, 2012 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Февруари 6, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2012 Темата я оставям на вашата фантазия. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Февруари 6, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2012 Аз мисля, че една преценка никога не може да се превърне във факт..... Има обективна истина, тя обаче не може да се класифицира като преценка, мнение. Защото "Истината ще ви направи свободни." Напротив, всяка преценка е факт за съзнанието, което я е произвело. Това важи и за примитивните съзнания, при които няма ясна мисловна дейност, защото за произвеждане на преценка са нужни сетивни органи и съзнание което регистрира информацията поступваща от тях. Така че и изкуственият интелект може да произведе преценки и да реагира съобразно на тях. Съзнанията могат да произведат единствено преценки, така че за тях светът не се състои от неща, а от факти, това е поставил Витгенщайн в началото на философията си. При по-развитото съзнание има памет, способност за учене, създаване на логически вериги и други продукти на мисловната дейност. Все пак резултатите от тази дейност са отново преценки. Те могат да съвпадат с преценките на други съзнания, тогава те са факти за всички тях. Тези преценки се изразяват чрез възприета среда за комуникиране между съзнанията, която може да включва сигнали и абстрактни понятия, които са продукт на обучение и памет с резултати от предишни комуникации. Истината е пример за едно абстрактно понятие, а субективността и обективността са други понятия за измерване на степента на общност на преценките между съзнанията. Думите на Христос са преценка на полезността на едно абстрактно понятие, като за критерий се дава постигането на по-голяма свобода за съзнанията, която на свой ред може да се оцени по-конкретно. Буда е описал много по-детайлно това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 6, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2012 Всичко за човека във физическия свят е субективно. “Съществува ли този свят без мен? Той съществува изключително в моите усещания. Ако мен ме няма, има ли го светът? Продължават ли в него да живеят другите хора? Съществувал ли е той до моето раждане и ще остане ли, след като аз го напусна? – Можем да говорим само, изхождайки от усещанията на човека - вън от усещанията нищо не съществува.” "Всичко усещано от нас, се намира вътре в нас." В духовният свят, когато стигнем до крайното постижение, нещата се променят и откриваме съществуването на една единствена обективна реалност, която е отвъд 5-те сетива на възприятие. За обективната реалност не може да се говори, защото дори и в нея преживяването е изцяло лично. Споделянето и с думи би било отново само субективна констатация. Тоест извода е - в този свят няма нищо обективно. http://mojo1000.com/...?currentPage=20 Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 6, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2012 С други думи казано.Колкото повече хора подкрепят някоя преценка.Толкова по обективна ни изглежда Донка и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Февруари 6, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2012 Информацията от сетивата е вътре в съзнанието, но това не означава че източника на въздействие върху сетивата (т.е. т.нар. външен свят) непременно не съществува.Той може да съществува независимо от нашето съзнание. Важно е че каквато и преценка да се изкаже за някакъв (духовен, материален, астрален, божествен) свят, тя винаги минава през нечие съзнание. Тази оценка може да бъде определяна като субективна, обективна, животинска, човешка, ангелска, божествена и т.н., но тя винаги идва от нечие съзнание с налични сетива към даден свят и с ментални способности повече или по-малко адекватни на възприеманите аспекти на този свят. Освен това тя е комуникирана и вписана в някаква друга преценка щом е класифирана като субективна, обективна, човешка и т.н. Това взаимодействие на преценките прави комуникирането им важен етап на развитието на съзнанието, но то не може да изпревари наличието на сетивна информация и затова идва по-късно. А за да има сетива пък трябва да има тяло, следователно последователноста за всеки свят е: тяло - сетива - съзнание - обмен с други съзнания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 6, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2012 С други думи казано.Колкото повече хора подкрепят някоя преценка.Толкова по обективна ни изглежда Да, точно. И наистина само ни изглежда обективна. Защото можем вкупом да се заблуждаваме за реалността Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.