Когато децата лъжат родителите си

[Guest Христо]

Лъгали ли сте/лъжете ли родителите си (или други възрастни) ?

Били ли сте изправени пред дилемата истина или пердах ? Или пък лъжа или забрана? Какво сте избирали и съжалявате ли за избора си ?

Има ли оправдани детски лъжи по отношение на родителите ( или други хора) ?

Лъгали ли сте други деца и ако да - за какво точно и защо ?

Съжалявате ли за лъжи, които сте изрекли като малки ?

Лъжата трупа ли лоша карма за децата и ако да - от каква възраст ?

Манипулирали ли сте родителите си по някакъв начин и ако да - как ? Ползвате ли още тези манипулативни техники към някого ?

Помня как веднъж като малък ( в начален курс някъде), наруших една клетва. Едно по - голямо момче взе празна цигарена кутия и я сложи в някаква малка шахта и каза нещо от рода на :"След 50г. някой може да я намери, ако стане някоя авария." Каза ни да се закълнем, че няма да казваме, че е скрил кутията там и ние се заклехме. Като се прибрах и казах на една братовчедка, какво се е случило. Тя ми отвърна :"Нали си се заклел, защо казваш".

Има едно заключване дето се прави с пръстите на ръката - ако го направиш, все едно не си се заклел. Предполагал, че подобни заключванки не повлияват на вселенските закони.

Ако едно дете е хроничен лъжец, на какво може да се дължи това и как да му се помогне да стане честно ? Вашите деца лъжат ли и ако да - за какво ? Говорите ли им за лъжата ?

Има ли нещо вярно в твърденията, че на лъжата краката са къси, а носа дълъг ?

Редактирано Януари 23, 2012 от Христо

[Guest Христо]

Май се и заклехме, че ако кажем на някого ще умрем, но то така или иначе ще умрем все някой ден, така че...

Редактирано Януари 24, 2012 от Христо

[Guest Емил от Льонеберя]

Никога не съм лъгал по моя инициатива.

Винаги това е било в отговор на тези, които са ме лъгали.

По един естествен начин светлината се пречупва в мен и ако те използват лъжата си срещу мен, тя се отразява и се връща в тях.

Има хора, които никога не съм лъгал. А има хора, които почти непрекъснато моделирам, защото ако не го направя - те ще ме моделират!

...

Опитвали са ни да ни втълпят да не лъжем, че било грозно. Пък когато същите тези хора ни лъжеха най-безцеремонно, беше за наше добро. С течение на времето тези хора толкова бяха свикнали със собствените си лъжи, че им бяха повярвали.

А аз нямаше какво да направя, освен да продължа да "ги сапунисвам".

[Guest Христо]

Май и аз съм си отмъстил неволно в онази ситуация с нарушената клетва. Спомних си някои работи от детството ми. Понеже този дето ни заклеваше, не веднъж ме е тормозил (не е било кой знае какъв тормоз : но помня как не ми е давал да си тръгна от мястото пред дома му или от един друг двор ; помня как ме е гонел, докато се опитвам да му избягам - май веднъж ме сбара малко преди да успея да се шмугна в двора на баба ми, гадно ; един път ме прилъгаха да целуна куче по муцуната; веднъж май ме караха да пия водя от някаква спринцовка ; в един случай се боричкахме може би по негова инициатива и въпреки храбрата ми съпротива той успя да ме пребори; един път, когато не ме пускаше да си тръгна, успях да го оскубя и да избягам - май тогава се почувствах горд и доволен от себе си , клекнал беше пред мен и ме задържеше - друго момче бе отишло да вземе нещо си и като се върнеше при нас нещо щяха да ми правят, но не помня какво ; веднъж ме лъжеше, че омотаната с чаршафи негова сестра е всъщност учителя на костенурките нинджа ; явно това съседско момче ми е било голям дразнител, щом се оплаках от поведението му на мой втори братовчед, трениращ карате и живеещ в различен град - братчедът ме попита на колко години е дразнителят ми : сигурно за да придобие някаква представа колко сериозен противник би му бил ). Та и аз съм пречупил тормоза и лъжата му и съм му ги върнал във формата на нарушена клетва.

Малко след като пуснах темата, щях да изпитам угризения заради това, че съм се проявил като порта, но вече няма такава опасност.

Редактирано Януари 24, 2012 от Христо