Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Гранично личностово разстройство (Бордърлайн), разстройство на привързаността...


Recommended Posts

Не искам историята ми да звучи като филм на ужасите но си е доста зловеща.Mайка съм на 3 деца.На около 15 годишна възраст синът ми се промени.След като пощури цялото семейство ,бе приет за принудително лечение,за около 10 години, с диагноза borderline personality disorder .Голямата ми дъщеря от малка е с дефицит на вниманието ,a на 12 годишна възраст и откриха celiac disease и бе поставена на диета без глутен.Това помогна малко на способността й да се концентрира(около15 минути концентрация преди и около 25 минути ,след като беше вече на диета).По това време разви най различни страхове,които могат да бъдат описани като страх нещо да не свърши.Например млякото-ставаше много неспокойна когато бутилката мляко се преполови.Опитвах да я освободя от тези страхове, като купувах голямо количество от всичко което тя се страхуваше, че ще свърши.Учех заедно с нея всеки ден,за да и помогна да бъде в крак с другите ученици.Последната година от гимназията се справи много добре, докато не се влюби.И се започна един ад..Младежът я остави и нейната реакция беше да си прави рани по тялото .За кратко време се превърна в нещо страшно за гледане-ръцете,краката, гърдите, ,лицето всичко се покри с рани, които не зарастваха защото тя непрекъснато ги чоплеше.Отказваше преглед при психиатър и докато се чудех какво да я правя се сдоби с нов приятел-кльощав 30 килограмов наркоман.Успях да я заведа на психиатър,който постави диагноза- borderline personality disorder .Кошмара с моят син се повтаряше отново.С наркомана започнаха страстна любов,която той запечатваше на видео ,нещо като домашно порно,и после пращаше на всичките си приятели да му завиждат,а дъщеря ми реагираше на това с жизнерадостно"хахаха"Друг психиатър не е съгласен с поставената диагноза твърди че това е обсесия за отношения, предписва и ESTO10 mg.Аз съм отчаяна.Не разбирам какво става с моята дъщеря,не знам как да се държа с нея,какво да и говоря,не приемам поведението и.Вторият психиатър смята че тя разбира колко абсурдно е поведението и но не може да се контролира.Помогнете!

Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам живеете в чужбина. У нас има хубав опит при лечението на такива състояние с невролептици. Може би, трябва да се насочите към психиатър, който би предписал такова лечение.

Линк към коментар
Share on other sites

За страховете може да се направи много с психотерапия - директно и по-краткосрочно, с поведенческа. А в един по-цялостен и дългосрочен план - с аналитична. Сроковете за случване на успешна психотерапия при гранично личностово разстройство са поне две и повече години! С течение на годините, обикновено след 35, личността сама започва да се стабилизира. Ако ведно с помощта на медикамента и аналитичната терапия, се практикува и ежедневна практика на съзерцание (mindfulness), бавното но сигурно стабилизиране се ускорява и става неминуемо!

Горното важи за дъщеря ви само в случай, че действително е диагностицирана правилно. Възможно е положението да е много по-оптимистично! Ако диагнозата е просто тревожно разстройство и дъщеря ви започне психотерапия при човек, който действително успее да я спечели, разбере и резонира с нея в промяната и,за броени месеци щастието би се настанило в живота и!

Нищо не казвате за сина си - къде е той сега, какво се случва с него? А с третото ви дете? Сама ли гледате децата си? В държавата, в която сте, имате ли подкрепата на здравната каса за започване на психотерапия?

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за съветите,

Дъщеря ми посещава психолог безплатно,тъй като здравната ни застраховка покрива всичко.Сама отглеждам децата си ,тъй като съпругът ми получи сърдечен удар и умря след ката синът ни се самозапали.Синът ми ,след като се беси ,трови самозапалва и какво ли още не, се ожени за дъщерята на доста високопоставен човек, която също е чест посетител на психиатричните болници.Двамата разполагат с жилище и болногледач 24 chasa,който живее с тях.Вече е доста добре, все още с лекарства,но е почти развалина(повреден черен дроб ,бъбреци, жестоки изгаряния ,без няколко пръста ).На 30 години е и в момента следва.Малката ми дъщеря е на 17 години и в момента следва компютърно програмиране в университета втора годинаКласифицирана е като гений,завърши гимназия на 14 и половина години.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Рона!

Майка героиня сте вие! Кой знае, може би по някакъв неведом за видимото и знайното начин, гениалността на малката ви дъщеря е свързана и с цялото емоционално "заплащане", което сте дала с мъките си... А и мъжът ви... Знаете твърде добре, че след всичко преживяно вече не сте същата - всичко станало и случващо се е изключително силен опит! Опит, който е нужно да "смелите" така, че да захрани мъдростта ви! Причините за развитие на гранично личностово разстройство (ГЛР) не са твърде ясни нито на психологията, нито на медицината. Има хипотези свързани с т.н. разстройства на привързаността, които се формират между шестия месец и втората - третата година от живота на детето - ако желаете разкажете за детските години и възпитанието на децата си. Предполага се и генетична компонента. Каквито и да са причините,прекалено добре знаете, че да сте майка на две деца с ГЛР никак не е леко... Защото са импулсивни, имат склонност към самонараняване и посягане на живота си, с променливи настроения са, идеализират и отричат, имат свръхсилна сензитивност към отхвърляне и чувство за вътрешна празнота, която често проектират болезнено в околните, защото често са нападателни и агресивни, защото са склонни да злоупотребяват с вещества, защото понякога имат налудно мислене и емоционалност... Затова казвам, че сте майка героиня...!

Добрата новина е, че подходящата и достатъчно продължителна психотерапия играе централна роля в подобряването и устойчивото хармонизиране на личността на страдащия от ГЛР. В случая са ефективни психоаналитичните школи: психодинамична, схема фокусирана (когнитивно аналитична), психотелесна анализа и т.н. В терапията се акцентира не толкова на техниките, колкото на междуличностовите отношения, на т.н. позитивен трансфер между терапевта и пациента. Понякога заедно с психотерапията се налага и хоспитализиране и медикаментозно лечение, както в случая със сина ви. Изследванията показват, че прогнозите за справяне в случай на провеждане на продължителна психотерапия и евентуално прием на малки дози антипсихотик са много добри. Това, че дъщеря ви посещава психоаналитик, вече говори, че вероятността в дългосрочен план състоянието и да се подобри значително, до нормално психосоциално функциониране, е голяма!

Как вие да се държите с нея? Станете емоционално стабилна! Намерете начин да го направите! Ще ви отнеме време, затова бихте могла да се замислите за начините, по които можете да хармонизирате собствената си душевност! Например провеждане на ваша собствена психотерапия, спорт, редовна практика на медитация, четене на вдъхновяваща литература, общуване с компания от светли и сърдечни, емоционално зрели и стабилни приятели. Собствената ви зрялост и стабилност със сигурност ще повлияят и тази на дъщеря ви - отвъд думите. Просто самото ви присъствие ще и помага в собствената и вътрешна работа!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

За година и половина дъщеря ми доста се промени.Раните които си прави два пъти я заведоха в болница със сепсис i абсцеси.Hе може да бъде принудително лекувана,докато не започне да се самоубива,или сама не желае това,а тя не желае.Предписан и е Risperdal  и Esto,от който намаля агресията и вътрешното напрежение,но не напълно.Спря да почиства стаята си и е агресивна когато се опитам аз да го направя.Стаята й прилича и мирише като боклуджийска кофа.Разви талант да превръща всяко помещение от къщата в нещо  мръсно и разхвърляно.Някой трябва да ходи непрекъснато след нея.Намирам разни неща изхвърлени зад дивана, под шкафа,като пилешки крилца, салати, картофи,и други неща които е яла докато гледa телевизия.Когато разговарям с нея на тема хигиена е съгласна,че трябва  поне елементарно да пази чистота,но твърди че винаги е имала с проблеми с чистотата(което не е вярно)Започват да се изтриват от съзнанието и неща които знае от малка много добре( все едно че някой изтрива програма от компютъра)Преди време например попита сестра си защо след като се къпе все още има лоша миризма.Сестра и попита дали използва сапун и отговора" не, не знаех че трябва"остави мен и малката ми дъщеря в шок.Отчаяна съм,това не е живот.Бях на среща с главния лекар на психиатричната болница.той ме посъветва да и дам ултиматум да напусне жилището или да постъпи на лечение в болницата, й при всяка проява на агресия да звъня на полицията.Опитвам какво ли не да си върна детето но,търпя неуспех след неуспехАтмосферата,в къщи е нездравословна и за малката ми дъщеря.В последно време тя напълно сериозно ми заявява че ще напусне сайбер защита и ще следва за психиатър.Може би на хора с borderline никой и нищо не може да им помогне но те унищожават всичко около себе си.Може би дистанцирането е единственото решение,или може би и аз лудвам след толкова години на стрес и затова нещо важно ми убягва и не мога да намеря разрешение

Все пак благодаря за топлите думи.

pp)Аз съм треньор по плуване.Спортът е част от моя живот.Децата ми са много добри плувци и са израснали с морето, сърфинг ,изграждане на аквариуми,с риби скариди растения и всичко което живе близо до брега и което успявахме сами да уловим.Отглеждаме също в домашна оранжерия лечебни растения и дървета от цял свят.Никога не са изоставени и с голямо увлечение се занимаваха в домашната оранжерия както и с говорещият ни папагал и с двете котки.Повод за тревоги съм имала само с малката си дъщеря- на третия ден след раждането тя започна освен мляко от мен да изяжда 150mm допълнително от бутилка, след което спеше 6, 7  часа.на 4 месеца имаше4 зъба,na10 ходеше и говореше и любима игра и беше сдва магнита,като се опитваше да разбере какви сили действат между тях.Открих че знае да чете на 1,7 години,.все такива неща които не бяха в нормата...Синът и голямата дъщеря бяха нормални деца.Обичаха да са в къщи повече отколкото навън Приятелите им по цял ден бяха у нас,непрекъснато нещо се майстореше.Носеха разни птици и животни които  бяха ранени и тичахме при ветеринар.Вкъщи беше спокойно , интересно,не мисля че причината е в детството.При двамата нещо отключи нещо.Аз съм много много тъжна и не знам има ли нещо което мога да направя,пропуснах ли нещо сбърках ли?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Рона, няма как да не изразя дълбокото си уважение към теб, след всичко което прочетох. Справянето с  подобни житейски неволи в такъв дълъг период от време неминуемо изтощават човек в някакъв момент, особено, ако няма подкрепа и време, за да се възстанови.

Вероятно си доста добре запозната със спецификите на заболяването, което е открито у двете ти деца и знаеш, че причината за BPD не е напълно открита, но някои специалисти в областта считат, че може да е в резултат на химичен дисбаланс в мозъка. Тези химически вещества (невротрансмитери) ни помагат да балансираме настроение, генетични и екологични въздействия. Това умствено разстройство е по-често срещано сред хората, чиито членове на семейството също имат BPD. Вземайки това предвид, няма място за самообвинения.

А за теб към момента ще е много добре, ако се консултираш с терапевт. Защото стресът, в който живееш е изключително голям и постоянен.

Погрижи се за себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Г-жо, 

 

Ще се помоля от сърце да намерите утеха! Аз по принцип не се моля, ама след разказа ви ме обзе чувство да го сторя. Търсете специалисти. Те са рядкост, но ги има и случите ли на тях, аз съм повече от сигурен, че ще се преборят с това тежко състояние. 

 

Ще си позволя да се отклоня от фокуса на темата, но, повярвайте, правя го за да ви вдъхна доверие. Гледах един научнопопулярен филм. Един австралийски гражданин страдаше от дългогодишно психично разстройство  — "натрапчиво шопинг разстройство". Наркотиците и алкохола са нищо пред неговото състояние. Той работеше и затъваше в дългове, само и само за да може да задоволява манията си да купува вещи. Часовници, статуи, дрехи, картини... Всичко каквото се сетите купуваше. Само скитането в моловете и шопинг пътешествията извън страната му носеха спокойствие, само там се чувстваше в разположение и щастлив, това споделяше пред камерата. Знаеше за проблема си, но нито терапията, нито хапчетата са могли да му помогнат. Огромната му къща беше буквално претъпкана от ненужни вещи. Беше стигнал до степен, че продаваше част от вещите си, за да може да си купи нови и да угоди на манията си. Разказваше, че е наясно с това, че не се нуждае от вещите, но въпреки това страда, когато трябва да продаде някоя. Накрая, напълно разорен материално и духовно, среща жена, която го свърза с психо-специалист.Терапевтът успява за срок от година, чрез терапия и без фармацевтична намеса да го изправи в живота! Има техники и похвати, ясни за малка част от терапевтите и няма нелечимо психично разстройство. Повярвайте в това. Аз съм сигурен, че ще се измъкнете от този ад! Дано намерите такъв човек, дано! 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви Диляна,

Теорията за проблеми с биохимията на мозъка и по точно ролята на celiac в това, е нещо в което малката ми дъщеря е убедена.

Има ли случаи, които са ви известни на хора с borderline успели да преодолеят тази болест?

Може би написаното от мен четат други хора,в чиито семейства има някой с borderline?Моля споделете опит ако е така,

Линк към коментар
Share on other sites

Eдва ли някой ще може да сподели опит по повод на близки с тази диагноза.В България тя се поставя изключително рядко.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Здравейте, :3d_095:

с голям интерес прочетох написаното и бих искала да споделя нещо много странно, което ми се случи преди време. Живея в чужбина и до определен момент мислех, че съм силна и независима жена докато не срещнах един човек, който се опита да манипулира съзнанието ми.

Преди около три години не ми удължиха договора за работа и след около шест месеца започнах работа в едно еротично студио. Това беше агенция за онлайн еротика, където аз се чувствах много добре, защото винаги съм считала светът на еротиката за изключително интересен. Разбира се научих много нови неща, нови сексуални практики, което ме  правеше все по-самоуверена, а пък и бях доволна от заплащането. Невероятно интерсени ми се сториха и BDSM практиките.

Всичко вървеше добре до момента, в който собственикът на тази агенция не показа симпатиите си към мен. Отначало бях поласкана. Самата аз го намирах за интелигентен и интересен мъж. Но в един момент нещата се преобърнаха. Той започна да ми разказва сексуалните си желания. Често говорехме по Skype и той ми разказваше сексуалните си фантазии до последния детайл. Имаше точна представа как ще прави секс с мен сякаш винаги ме е наблюдавал и знаеше точно, от какво се нуждая! Почуствах се като в кошмар, имах страхови неврози, халюцинации, постоянно плачех, чувствах се изгубена! :3d_130: Веднъж се прибрах вкъщи и пред очите си видях целия ми живот като на филмова лента. Опитвах се да заспя, а не можех, защото цялата треперех от страх - без явна причина. Станах прекалено чувствителна, усещах всеки звук, всеки поглед, целият  свят се беше променил. Ще си помислите "влюбила се е". Не, това усещане не беше "любов". Беше интензивно и опасно. Всъщност аз започнах да се чувствам така, както той искаше да се почувствам - безпомощна и унизена. По-горе споменах за BDSM. Все по-модерно стана да се говори за BDSM или за “нестандартен секс” и в България. Аз живея в Германия и тук тези практики не са нищо ново. Както знаем  BDSM-a е приемането на контрол от един индивид над друг - Dom (Доминиращ) и Sub (Подчинен или "роб"). Този човек ми беше разказал, че аз ще му принадлежа и ще бъда изцяло зависима от него. Ще правя всичко, което той ми заповяда и ще има власт над душата ми. Разбира се в началото бях доста скептична и си помислих, че думите му са просто начин за ухажване, но скоро разбрах, че съм била жестоко манипулирана и не знаех, какво се случва с мен. Но най-убийственото чувство, което изпитах по време и след тази история беше една непоносима вътрешна празнота, която и до ден днешен изпитвам и не мога да преодолея. Понякога си мисля, че животът ми е свършил, че просто не мога да продължа напред. Както и да е... напуснах фирмата. За съжаление, той не ми плати две месечни заплати. Стигна се до съд, а впоследствие  разбрах, че срещу него има заповеди за арестуване, имал цял куп  дългове!

 

В немските сайтове съм чела, че повечето хора, практикуващи BDSM страдат от Borderline синдром. Откакто ми се случи това изживяване, търся отговор. Понякога имам чувството, че съм обсебена. Не мога да разбера дали аз самата съм болна от Borderline или наистина съм била жертва на сексуална манипулация. Изпитвам влечение към BDSM и искам да бъда изцяло доминирана. Тези наклонности се засилиха след описания случай.

 

Може ли някoй да ми отговори дали има връзка между BDSM, Borderline и психическо насилие (ако бих могла да се изразя по този начин)? Какво се случва с мен? Защо една самоуверена жена се превърна в изплашено и отчаяно същество? Защо продължавам да изпитвам вътрешна празнота? Дали всичко не се корени в миналото ми и в един момент съм усетила неща, за които не съм и предполагала? Все още търся отговор и се надявам някой да ми помогне.

Поздрави :3d_047:




 

Линк към коментар
Share on other sites

Прочети мои постове за хипнозата.Там съм писал-хипнозата винаги е самохипноза.Перифразирано, това означава, че манипулацията винаги е самоманипулация.Ти сама се манипулираш или по-точно самохипнотизираш.Защо го правиш?

По принцип, всички го правим, но някои от нас  избират да се самохипнитизират с някакво положително утвърждение, така то става истина.Повечето обаче, избират негативните утвърждения, те също стават реалност.Избора идва от много неща, но преди всичко от липсата или наличието на страх.Или с две думи, по-страхливите се самохипнитизират използвайки негативни твърдения, смелите положителни.

 

Та, това е причината, по страхливичка си и си внушаваш негативни неща.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, :3d_097:

 

Уважавам становището ти, но да ти кажа честно, не мисля, че това се отнася до мен и има връзка с този случай. Станах свидетел в тази фирма на това как някои момичета, които работеха там, в рамките на две седмици отслабваха с 15 килограма. Разбира се, тогава нямах ни най-малка представа, на какво може да се дължи състоянието им. Но впоследствие разбрах, че те просто са били манипулирани по същия начин - емоционално и не са си получавали заплатите за месеци назад.. Беше ми странно, че те дори не се осмеляваха да си потърсят правата или да споделят. Все пак живеем в Германия!

 

Би ми било интересно да чуя/ прочета мнението на някой сексолог. Интересно ми е да разбера нещо повече, за хората, които практикуват BDSM. Няма да ми повярвате, но в Германия има хора, които
изцяло се пренасят в този BDSM свят. Дори има такива, които изпитват невероятно наслаждение от това да бъдат "употребявани" и са готови да направят всичко за своя Dom. Познати са ми случаи, в които хора биват манипулирани да подаряват имотите си и се съгласяват да финансират своята т. нар. "домина".

 

Ще постна този линк:


http://sinn.te-best.net/

 

Дано да не бъде изстрит!

 

T. нар. Paypigs ("пари фетиш") не само остават безпомощни, но в много тежки случаи без притежания, както и безработни и бездомни. Измислена е програма, която да помага на хора, изпаднали в подобно положение. Хора, които доброволно са се отказали от имуществото си единствено, за да задоволят потребностите на своите сексуални партньори. Това е просто пример от света на BDSM практикуващите.

 

Това което ме интересува е дали има връзка между Borderline syndrom и нетрадиционните форми на сексуални отношения като BDSM? Кое кара един здравомислещ човек доброволно да се откаже от имуществото си само, за да задоволи една сексуална фантазия?

 

И тъй като след тази случка, аз също се почувствах изгубена и отчаяна, въпреки че бях един весел и позитивен човек, просто бих искала да разбера дали пък случайно не съм "болна" или просто съм била жертва на "социопат". Нека не забравяме, че действието се развива в еротичния бранш и хората, които го контролират, са меко казани "безскрупулни". :3d_114:

Линк към коментар
Share on other sites

,,Това което ме интересува е дали има връзка между Borderline syndrom и нетрадиционните форми на сексуални отношения като BDSM?,,

 

С какво, това е по-различно от самохипнозата, на тези, които дават имуществото си в някаква секта. Дали ще дадеш парите си на секта, на някой гуру, на циганката, която те причаква в градината, на екстрсенса-шарлатанин и т.н.няма никакво значение.Във всичките случаи се използува един принцип- хората са склонни да се самохипнотизират.

Това, да се приписва на някой, някакви чудни способности е характерно за всички нас. За подкрепа се дават много примери и аз ще си позволя да разкажа само един от тях, описан в книга на С. Хелер .

.

 

Грегъри Бейтсън-http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D1%82%D1%81%D1%8A%D0%BD

 

е световно известен учен антрополог.Приятел, на Милтън Ериксон, известен хипнотерапвет, той е впечатлен от неговата способност да ,, манипулира,, хората.Веднъж на негова лекция, той го прекъснал и казал-Милтън, моля те, спри да ме караш да въртя този молив в ръката си. Ерисон го погледнал и казал-Добре, може да спреш да въртиш вече молива.Всички присъствали на лекцията били впечатлени, все пак  да ,, изманипулираш,, Г.Бейтсън, да върти един молив, против волята си било забележително.Оставайки насаме с Ериксон, Хелер го попитал, как е успял да го направи.Ериксон, се усмихнал и казал -И на мен ми се иска да зная как.

 

Предполагам, се досещаш, че ако Ериксон или някой друг се е бил опитал да убеди Бейстсън, че това,че си мисли, че е манипулиран,  да върти молива  е негово заблуждение, той, както и ти би извадил доста аргументи за  да докаже, че не може всичко това, да е, само плод, на самовнушение.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

,,Това което ме интересува е дали има връзка между Borderline syndrom и нетрадиционните форми на сексуални отношения като BDSM?,,

 

С какво, това е по-различно от самохипнозата, на тези, които дават имуществото си в някаква секта. Дали ще дадеш парите си на секта, на някой гуру, на циганката, която те причаква в градината, на екстрсенса-шарлатанин и т.н.няма никакво значение.Във всичките случаи се използува един принцип- хората са склонни да се самохипнотизират.

Това, да се приписва на някой, някакви чудни способности е характерно за всички нас. За подкрепа се дават много примери и аз ще си позволя да разкажа само един от тях, описан в книга на С. Хелер .

.

 

Грегъри Бейтсън-http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D1%82%D1%81%D1%8A%D0%BD

 

е световно известен учен антрополог.Приятел, на Милтън Ериксон, известен хипнотерапвет, той е впечатлен от неговата способност да ,, манипулира,, хората.Веднъж на негова лекция, той го прекъснал и казал-Милтън, моля те, спри да ме караш да въртя този молив в ръката си. Ерисон го погледнал и казал-Добре, може да спреш да въртиш вече молива.Всички присъствали на лекцията били впечатлени, все пак  да ,, изманипулираш,, Г.Бейтсън, да върти един молив, против волята си било забележително.Оставайки насаме с Ериксон, Хелер го попитал, как е успял да го направи.Ериксон, се усмихнал и казал -И на мен ми се иска да зная как.

 

Предполагам, се досещаш, че ако Ериксон или някой друг се е бил опитал да убеди Бейстсън, че това,че си мисли, че е манипулиран,  да върти молива  е негово заблуждение, той, както и ти би извадил доста аргументи за  да докаже, че не може всичко това, да е, само плод, на самовнушение.

 

Може ли някoй да ми отговори дали има връзка между BDSM, Borderline и психическо насилие (ако бих могла да се изразя по този начин)?.

Като човек с опит с

Borderline,мисля че хората с тази диагноза,никой не може да ги контролира,а оттам и да ги манипулира.Не че не могат да бъдат свързани с подобни техники.Могат и още как,но то е като поредната бомба която хвърлят най неочаквано и без никакви признаци.То е импулс след импулс,абсолютно неочакван, непредсказуем и неконтролируем,Моята дъщеря например излиза да купи подарък на сестра си,изчезва за броени дни и я намираме,работеща в стриптийз бар .Държи се арогантно заявява че работa като стриптизьорка и харесва,но след няколко дни се връща в къщи,плаче и моли да й простим,след ден изчезва и се обажда от някаква конна база,където се записва да тренира конен спорт,а след седмица е лудо влюбена в... девойка и заявява че двете ще се женят....После се връща в къщи плаче и се извинява ,а след няколко дни.....Не мисля че в твоя случай е Borderline

 

Линк към коментар
Share on other sites

Рона е права - в конкретния случай няма общо с гранично личностово р-во... Тодор Първанов е дал чудесни и много верни насоки, за съжаление нечути от питащата, поне по времето, когато е отговаряла. Тук типични за подобно автоманипулиране са цял куп когнитивни изкривявания: нагаждане на хипотезата, тунелна визия, субективно потвърждение, дисквалифициране на твърдения, различни от сугестираните (и автосугестираните) вярвания... 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...