Saper Добавено Юни 9, 2006 Доклад Share Добавено Юни 9, 2006 Защо според вас, все повече ставаме свидетели на бездушно поведение, от страна на някой хора? Къде се корени основата и причините за бездушие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Юни 9, 2006 Доклад Share Добавено Юни 9, 2006 Защо ми прави много силно впечатление, че бездушното отношение е много често срещано явление в един определен български град... Гледам отстрани и мога да определя типа поведение и отношение като матрица- тона в гласовете е един и същ, погледите са еднакви, лъхащия студ също. Резервираност, официалност, дистанцираност. Съпроводени от високо самочувствие, за което дори надморската височина не е оправдание. Продавачката на зеленчуци, жената на отсрещната телефонна линия, човекът в автобуса., шофьорът на такси... - те така приличаха на извадени от калъп, че сякаш бяха роднини или роботи. Дори нямаха на лицето си маска-усмивка. Мисля си, че причините са собствената ни уязвимост, болката и омразата към трудния живот; подражанието - следването на модели, типични за други нации, желанието за оцеляване на всяка цена, стремежът за надмощие, който обаче се постига не чрез лично израстване, а чрез смачкване на другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 9, 2006 Доклад Share Добавено Юни 9, 2006 Колективен ефект със самоусилване според мен, телевизия и др. са силен фактор, образуват се групови процеси като в кината. Тъжно е когато хората живеят натикани плътно в блокове. В отделни къщи, животът е друг. % на духовни и морални хора в обществото е критичен, от един момент натам измененията могат да станат необратими. Храната, водата и въздухът са също фактори. Градът май е София, или бъркам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Юни 9, 2006 Доклад Share Добавено Юни 9, 2006 Да, това е градът, не грешиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Юни 9, 2006 Доклад Share Добавено Юни 9, 2006 Мисля си, че се дължи на това, че сме допуснали да ни се отвлече вниманието от .. важни, полезни, здравословни за нас неща. Да де малко объркано.. Възможно е туй да се промени, но се налага повече хора да прогледнат или поне да се опитат да погледнат отвъд върха на собственото носле. Искам да сме будни, свободни и Светли.. каквото и да значи това. Някой иска ли да направим "кръг на Мисълта" с цел да се разчисти полето от .. оковаващи неща като акцента да се постави именно на пробуждането и прогледването. Не знам.. просто идея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 9, 2006 Доклад Share Добавено Юни 9, 2006 Напълно съм за. допуснали да ни се отвлече вниманието от .. важни, полезни, здравословни за нас неща Бумерангът на материализма работи, да. Моето мнение е, че всяко действие, мисъл и дума, когато станат духовно осъзнати, именно всед роботизацията - могат да обърнат хода на обществения процес. "Allways do right. This will gratify some people and will astonish the rest." Mark Twain Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 9, 2006 Доклад Share Добавено Юни 9, 2006 Мисля,че бездушието не е запазена марка само за големите градове,но,да,там избожда очите,по простата причина,че има по-голямо струпване на материи човешки.Мога да го обясня и като патологична защитна реакция спрямо притискащия и вилнеещ материализъм,патологична споменавам,поради липса на ценности в повечето случаи или изродени такива.Динамиката на тези процеси в по-големите градове е съответна,но нека да си представим каква е била София,например,понеже се дава за пример,преди време и преди това масово стичане натам от къде ли не.Живяла съм в София 3 месеца,а със софиянци 6 години,но в град поне 4-5 пъти по-голям от нея и съм на мнение,че никак дори не са бездушни,но как да се изразя,по инерция някакси се превръщат в такива повечето,но има и много"душни" индивиди,които познавам,приятели се наричаме.А резервираността винаги е признак на раненост и страх от повтаряне,високото самочувствие само доказва това,вместо да го прикрие,както погрешно се смята от повечето.И правилни са разсъжденията за "уязвимост,болка и омраза",т.е.за определени липси,каквито има навсякъде,във всички градове,градчета и селца,липси,влачещи спомени за парчето земя например ,които се попълват от стремежи за притежание на повече от друг вид материи-пари,къщи,вили,социално-йерархични службици,повече власт и подобни. Това важи и за напредналите в осигуряване на материални блага западни общества и дори"дежурните"усмивки не могат да го скрият.Така,че,според мен, бездуховността или подтиснатата такава е еднаква навсякъде и все си е показател за липса,знае се на какво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 10, 2006 Доклад Share Добавено Юни 10, 2006 Много точен и верен анализ според мен. Когато има механично струпване, без общи високи идеали и цели, материализмът взема връх и усилва егоизма. На ближния се гледа първо като да кажем, конкурент за мястото в автобуса, за авторитета в службата и т.н - с логично следващите антагонистични мисловни схеми. "признак на раненост и страх от повтаряне" Определено. Повторението на едни и същи бездуховни сценарии в отношенията води до изпразнени от смисъл и духовност взаимодействия. Илюстрация на човешкия автоматизъм е транзакционният анализ (Eric Berne). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Все се гушим с това безразличие и се стичаме, стичаме, стичаме... Но бездънно прозира в очите ни, че различно себично - обични сме. Що за примка е търсене смисъла, щом от люлката виждаме нищото, за спасение ровим в огнището и живеем с премерени рискове. И еднакви в това безразличие ще се свличаме, свличаме, свличаме, ще сравняваме нищото с истини и себично докрай ще обичаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Оголели от грижи за стомаха и джоба, ослепели от завист, оглупели от злоба, онемели от срах, озверели от кряськ- в крайна сметка ще станем на прьст и на пяськ. Затова да запазим вьв времето тежко малко нещо то Бога и нещо човешко. Недялко Йорданов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Скъпи , хора , които идвате да пишете и да четете в "Портала " за съзнателен живот , няма такова нещо като бездушие , бездушни са телата ни , когато ги напуснем , бездушна е материята , която изоставяме . Бездушни хора няма , не сме загрозени от подобна опасност , има само хора объркани , с нещастни души , простете им , знаете ли колко болка преживяват , ако и ние сме така " бездушни " към тях с постоянните си критики , ще страдаме и ние с тях редом , такъв е Божият закон , който не може да прости , ще изпитва неопрощението сам . Което не е най -практичното решение на света , което можем да вземем . В момента в , който се обезпокоим за тези "объркани души " , безпокоим се за себе си . Така да знаете . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 (edited) Благодаря за Любовта дето се излъчва от сърцето ти, благодаря за разбирането, за "виждането" отвъд.... Само дето безпокойството ни за тях не мисля че им помага много. По-скоро им помага вярата ни, че не са бездушни, а само заспали... Тази вяра, която "отваря" очите и душитени за техните души , в съществуването на които дори те не вярват... А като усетят нашата вяра и Любов към душите в тях, и те "проглеждат" за това, което носят... Редактирано Октомври 4, 2006 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 Тази вяра, която ''отваря" очите и душите ни за техните души , в съществуването на които дори те не вярват... А като усетят нашата вяра и Любов към душите в тях, и те "проглеждат" за това, което носят... Дано повече хора долавят нашата вяра и любов към тях. Така ще се умножат и предават... Представяте ли си колко щастие и усмивки ще има... Супер сте момичета! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 6, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2006 и аз с всички вас , но на Силвия най - благодаря за стихоплетството и споделеното. Мисля си, че е страшничко да нямаш душа...казват, че има доста такива човеци...преди не ми се вярваше, ама сега като че ли съм склонна да го приема Вие как мислите - възможно ли е да има човеци без душа тук на земята Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 6, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2006 По- скоро има хора с "продадени" и "пленени души". Имам някакви идеи/усещания, но да отлежат и да се избистрят... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 7, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2006 Бездушието е нещо много лошо за мен и аз винаги съм се чудила какъв човек трябва да си за да си бездушник???.....Но все пак може би освен големите градове бездушието си има своите причини и може би едни от тях са проблеми в детството на човек или подобно възпитание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 9, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2006 Мисля си, че е страшничко да нямаш душа...казват, че има доста такива човеци...преди не ми се вярваше, ама сега като че ли съм склонна да го приема Вие как мислите - възможно ли е да има човеци без душа тук на земята Любов + Светлина + Мир + Радост Благост, как си задаваме едни и същи въпроси, сестрице, близка на душата ми! Отдавна и аз се питам, още не зная отговора, но ще ви разкажа нещо смешно. Племенникът ми израстна в София и до 5 - 6 годишна възраст не беше виждало детето крава на живо. Като пътувахме веднъж, преди години с кака и с него за морето, минавахме през много градове и села и там извън тях по пасищата имаше стада от крави, то питаше и ние му обяснихме за кравичките, от които се добива млякото, което то си пие на закуска, след това попита " А как се казва малкото на кравата?", на което ние му отговорихме " теле ". След известно време, минавайки покрай поредно такова стадо, детето се провикна с пълен глас : " Ей, вижте, вижте колко много крави и ТЕЛА." Не бяхме му обяснили множественото число... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Благост, как си задаваме едни и същи въпроси, сестрице, близка на душата ми! Отдавна и аз се питам, още не зная отговора, но ще ви разкажа нещо смешно. Племенникът ми израстна в София и до 5 - 6 годишна възраст не беше виждало детето крава на живо. Като пътувахме веднъж, преди години с кака и с него за морето, минавахме през много градове и села и там извън тях по пасищата имаше стада от крави, то питаше и ние му обяснихме за кравичките, от които се добива млякото, което то си пие на закуска, след това попита " А как се казва малкото на кравата?", на което ние му отговорихме " теле ". След известно време, минавайки покрай поредно такова стадо, детето се провикна с пълен глас : " Ей, вижте, вижте колко много крави и ТЕЛА." Не бяхме му обяснили множественото число... Смях се от сърце, много сладко... А това за хората без души наистина е много интересно, честно казано и аз не зная със сигурност, но може би имайки предвид, че душата човешка се свързва с добродетели, за хората на които тези им липсва е дадено названието бездушници иначе в буквалния смисъл не вярвам може би са с "паднали" души, но не и без Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.