Какво е това?

[alex_alex]

Здравейте!Наистина нз какво да правя,към кога да се обърна буквално съм много объркана.Имам 2 деца на 1г.В момента живеем си само 3та.Последните месеци съм мноооого изнервеня,точно за секунда мога да избхна.Грях ми на душата,но викам и на децата.Неискам да уе така,никога няма да си го простя.Изнервям се за от най малкото и почвам да крещя само когато съм сама,когато има някой при нас все здържам.Децата не са ми никак лоши,напротив много хора ми завиждат за тях.На моменти когато почнат да реват аз буквално изперквам-почвам да викам,да ги друсам.Наистина неискам да съм така-аз сама на себе си немога да си го простя.Винаги много съм обичала деца и съм мечтаела един ден да имам,затова немога да си обясня защо така правя.Сякаш има 2 човека в мен-1 ме кара да крещя,сякаш искам да им причиня болка,се е едно да знам че затова реват-за децата иимам предвид,а др не недей не трябва ти си майка и т.н.Когато идват да ги видят-баби,дядовци,лелли,вуйчовци и т.н-аз ги гледам как им се радват те на тях и обратно.А аз неправя така,даже понякога кото че ли си търся някаква др работа за да не си играя с тях.Нз немога да го обясна-мнооооооооооооого ги обичам,нз какво е това нещо,но ме обива отношението ми към тях.Винаги съм искала още от дете всичко да имат децата ми,да са задоволени и т.нсамо най доброто като всички майки.Нз страх ли ме е че вече съм го постигнала ли,имам нужда от почивка ли ,незнам наистина,немога да си представя един ден без тях.Искам да имат най хубавото детство,най добрите родитители ,а не това което съм аз .Немога да се понасям.Това което ще напиша нз дали има връзка-става въпрос за храненето ми-храня се супер нездравословно,сякаш някакъв вътрешен глас ме кара да ям това което нетрябва,а това което трябва-ми казва не недей.Също така нямам желание зя нищо,с нищо неискам да се захвана,по точно има 2 неща които искам да постигна,нооооооо когато започна да ги правя и ето пак-не,недей!Наистина моля ви по някакъв начин да ми помогнете,защото не съм добре нз какъв ми е проблема,искам промяна,нооооооо как да я постигна след като нещо ме кара да не го правя ?

[Орлин Баев]

Искаш да постигнеш, но отлагаш, сама си с две деца... Пишеш с маса недомлъвки - аз не съм ясновидец, за колегите не знам...

- Имала ли си преди чести състояния на гняв, лесно ли избухваш по принцип?

- Колко си годишна?

- Сама гледаш децата, ок - но самотна ли си или не? Къде е бащата? А мъж около теб?

- Каквo искаш да постигнеш, но все отлагаш? Отлагаш от колебание и страх или поради друго/ някой?

- Доколко познаваш себе си, характера си - опиши го, доколкото можеш!

- Има ли хора в семейството ти с психиатрична симптоматика?

- Какви са характерите на родителите ти?

- Какви са били взаимоотношенията между родителите ти преди време (когато си била малка) и сега?

- Как си възпитавана - изисквания, правила, твърдо или меко, с или без ясни граници за поведение, с гушкане или без, с обич и т.н. и т.н.

Редактирано Януари 21, 2012 от Орлин Баев

[zarche]

Здравей алекс-алекс, пиша ти като майка, минала през подобно нещо. Според мен имаш нужда да се погрижиш малко за себе си, така да се каже "да се поглезиш сама". Трябва да дадеш малко обич и на себе си, за да можеш после да я даваш и на децата си. Дори едно малко дете се гледа трудно сама, а какво остава за две. Децата на тази възраст изсмукват цялата ти енергия и време. Помоли бабите и дядовците, които идват да им се радват, да ги погледат някоя събота и/или неделя, докато ти излезеш някъде сама, или с приятелка. Още по-добре ще е, докато живееш сама с тях (надявам се това да е временно явление) някой - най-добре майка ти, ако е възможно- да дойде да поживее с теб. Може да не го осъзнаваш, но имаш нужда от това.

Много е важно да го направиш, защото въпреки, че децата ти са нещото, което най-много обичаш, агресията ти към тях се трупа подсъзнателно и в един момент може да изригне и да им причиниш нещо, за което после цял живот да съжаляваш. Сама казваш, че понякога ги "друсаш" - това е опасно, защото ако е по-силно друсането може да нарани гръбначния стълб.

Трябва да знаеш, че това през което минаваш е нормално - може да е защото си сама в момента, може да е защото с раждането на децата животът ти се е преобърнал на 180 градуса и вече осъзнаваш, че никога няма да е същия, може да е промяна на ценностите и сега ти трябва време да се приспособиш към новите, може да е по много причини. Важното е, че ти трябва и време за себе си, а това няма как да стане с два едногодишни "свободни електрона" , които имат нужда от теб 24/7.

Моето скромно непрофесионално мнение, е че поне за кратък период, докато си сама, имаш нужда от някоя любяща баба, която да ти помогне в гледането на децата и да е с теб целодневно. Трябва ти време за себе си, дори и да не правиш нищо, а само да седиш и да гледаш в една точка, за да ти се избистрят новите приоритети.

Чудесно е, че търсиш помощ, това е знак, че искаш и можеш да промениш нещата.

[alex_alex]

Извинявам се за недомлъвките.Направо на въпросите ти:

-Имала ли си преди чести състояния на гняв,лесно ли избухваш по принцип?-не!Смея да твърдя,че бях спокоен и уравновесен човек.За мен с караници и викове нищо не се постига-даже по лошо става.Гледах на нещата със спокойствие,не съм избухвала.

- Колко си годишна?- 24

- Сама гледаш децата, ок - но самотна ли си или не? Къде е бащата? А мъж около теб?-бащата е международен шофьор.С него сме в добри отношения,когато не е на път е с нас

- Каквo искаш да постигнеш, но все отлагаш? Отлагаш от колебание и страх или поради друго/ някой?-искам да науча испански езики купих си това което ми е необходимо,ще се преместим да живеем в Испания-цялото семейство.На мъжа ми не съм казала за ученето-прецених ,че е излишно да го знае,искам да види направо краиния резултат,искам да го изненадам.Но почна ли да уча и сякаш нещо ме спира и ми казва по добре недей,недей да имаш цел,недей да постигаш нещо,по добре си бъди така,неорентира и прави ненужни неща.Другото което искам е да имам шофьорска книжка-и пак същото...Незнам защо го отлагам-все ме се струва че е защото сякаш незаслужавам този живот-от хубавия смисъл,мога да кажа,че добре живеем,изключвам че мъжа ми много пътува,но и това ще се промени.

- Доколко познаваш себе си, характера си - опиши го, доколкото можеш!-още от дете са ми казвали че съм много добра,дори прекалено.Обичам да ми е подредено-чистотата и уюта в дома ми,е не се вманиячавам,но да ми е приятно като съм си вкъщи.Винаги съм искала да сме щастливи-правя и казвам неща,за да сме щастливи всички около мене-според мен е така,с такава мисъл правя всичко.Може ли като дете съм гледала много сапунени сериали от доста години-вече не.

-Има ли хора в семейството ти с психиатрична симптоматика?- не .Поне не са ми казвали и аз не познавам такива.

- Какви са характерите на родителите ти? - майка ми гледа всичко да върви добре,да огоди на всичко,в много от случайте приличам на нея,неискам да е така.Баща ми е много добър човек--като дете никога не ми се е карал,не ми е посягал,не ми е крещял.Ако с нещо не е както трябва го казва на майка ми и тя понякога ми казва на мен,понякога сигорно не.Не е изисквал нещо от мен.Когато са направили нещо той не търси да го по добри-примерно къщата ни-не иска да направи нещо ново,майка ми когато е искала нещо,той не защо на мен така си ме харесва,такива неща а и тя нищо неправи.Каквото и да направи той в много малко от случайте я подкрепя,даже единични са случайте.

- Какви са били взаимоотношенията между родителите ти преди време (когато си била малка) и сега?-не е имало насилие мужду двамата,по цял ден са работили,аз съм била почти винаги сама през деня,вечер когато се прибират най-често ако се скарат за нещо е заради пари.Не е имало ласки и т.н пред мен.Не са ми обяснявали защо се карат особено баща ми.Сегашните им взаимоотношения незнам от много години не живея с тях.

- Как си възпитавана - изисквания, правила, твърдо или меко, с или без ясни граници за поведение, с гушкане или без, с обич и т.н. и т.н. -изисквания,правила - не.Има ли са ми доверие оставя ли са ме сама да преценявам,да решавам какво да правя,в повечето от случайте са им оправдавала довериеото.Сега като се замисля-без ясни граници за поведение-поне аз не съм ги виждала.Само са против проституции и такива неща както и аз.Без гушкане,но знам че много ме обичат.както и аз тях.

Понякога си мисля,че това което съм искала го имам,сякаш не го заслужавам незнам защо,се едно правя нещата не както трябва.Друго което ме притеснява малко ме е страх -в Испания дали ще издържа психически и защо като се захвана с нещо и я по добре си продължавай така.Хем искам да не е така и хем е защо продължавай си така.Най ме притеснява на моменти отношението ми към дечицата ми-това крещене.

[Диляна Колева]

Алекс- Алекс, когато четох първия ти пост имах чувството,че зад монитора има пружина, която е толкова пренатегната, че ако и се изтърве края ще полети във въздуха.

Дишай момиче.

С две деца по 1 година \ ако правилно съм разбрала\ говори за близнаци?

Няма майка на света, която да гледа две деца на тази възраст, сама в апартамент примерно и да не стига да определени състояния на пълна безпомощност. Това е напълно естествен процес. Говоря от доста личен опит.

Както казваш, уюта в къщи е нещо на което обръщаш внимание, а пробвала ли си да промениш гледната си точка за уют?

Имало ли е един ден в който да оставиш децата да "обърнат къщата на опаки" и това да не те докарва до нервно състояние?

Ако си имала как се чувстваш тогава?

Ако си нямала, направи го. Но си го постави за задача за деня. Стани сутринта, отпусни се, усмихни се на децата изкарай всякакви вестници, брошури, списания, дай им ги, на тази възраст те обичат да разгръщат, да късат, да хвърлят. Изсипете всички играчки, разглеждайте ги, седнете на земята разглобете ги или каквото там искат децата правете \в рамките на безопасното, разбира се\ . Когато те легнат за следобеден сън, легни с тях, а не се хвърляй да оправяш. Когато станат, наново. Направи си поне един такъв ден, но с предварителната настройка, че ще бъде такъв. Отпусни се в безпорядъка. Когато бях в твоето положение правехме с децата такива дни, след това правехме и снимки, сега ги гледаме и се смеем. Тогава обаче го правех инстинктивно, никой не ми е казал, че е вид терапия, затова и не можех да и се насладя напълно. Но ти го направи.

Имаш ли ден от седмицата в който да си без тях? Ако не, осигури си, много ти е нужен и през този ден прави само това, което искаш, а не което трябва, с предварителна уговорка със себе си да не изпитваш вина след това, че си "мързелувала", защото този ден ще е точно за това.

Децата правят неща, които те карат да им казваш "НЕ", това е при всички деца, те са любопитни, това любопитство трябва да се задоволи. Едно много хубаво "упражнение" има, предлагай им алтернативи. Вместо да казваш - "не тук, не прави така" , " ела и прави ето това". Децата са много отзивчиви, когато става въпрос да правят нещо .

Пренареди целите. Не бързай, всяко нещо по реда си. Поставила си или си имала много цели, които в момента са свръх възможностите ти. Не можеш да правиш 10 неща едновременно. С две деца на по 1 година- гледаш деца, това е. И това е най- прекрасния период в живота ти, на който точно сега трябва да се насладиш.

Преекспонираш за себе си много ситуацията и това те докарва до паника. Казваш искам да правя много неща и след това уточняваш, че са само 2 . И когато нищо не ти се прави, са тези 2 неща \ примерно в момента\ .

Жена, която гледа две малки деца, обикновено е мнооого уморена, умората води до безпомощност, безпомощността води до агресия или автоагресия и до лоши мисли. Почини си.

Последното изречение на мен лично ми се изясни много добре след като гледах филма "Уморените, коне ги убиват, нали?", колко нереално изглежда света през погледа на крайната умора дори на един танцьор по време на съзтезание. Какво остава за майка в реален филм.

Поздрави! И сила!

Редактирано Януари 22, 2012 от didi_ts

[Креми (късметче)]

С две деца по 1 година \ ако правилно съм разбрала\ говори за близнаци?

Няма майка на света, която да гледа две деца на тази възраст, сама в апартамент примерно и да не стига да определени състояния на пълна безпомощност. Това е напълно естествен процес. Говоря от доста личен опит.

Потвърждавам и от моя личен опит, макар да съм отглеждала децата си едно по едно. ( Дъщеря ми е на твоята възраст )

Не знам какво бих правила на твое място - нямаше да издържа.

А ти си поставяш и цели - испански език и шофьорски курс. Когато бях в майчинство, единственото ми лично време беше в банята за броени минути, а и то беше възможно, когато мъжът ми си беше вкъщи. Съобразявай се със способностите на един нормален човек, не си поставяй свръхцели, не се упреквай за невъзможни неща.

Дори и за отидете в Испания, и там ще имаш време за езика. Все пак ученето на език е по-възможна цел. Шофьорските курсове просто трябва да отложиш за по-нататък.

Проблемът ти е организационен.

Нагърбила си се със задача, непосилна за всеки човек.

Майчинството е 24-часов работен ден!!!

Роднините ти не разбират ли положението ти и не са ли предлагали да помогнат? Или ти криеш от тях и се правиш на свръхчовек?

Това е ненужно и само нанася вреда.

Намери помощник - дори да не е роднина, намери бавачка. И не отлагай, действай сега! Дори да отгладуваш тези пари, ще е най-доброто решение.

Редактирано Януари 22, 2012 от късметче

[Станимир]

Здравейте!Наистина нз какво да правя,към кога да се обърна буквално съм много объркана.Имам 2 деца на 1г.В момента живеем си само 3та.Последните месеци съм мноооого изнервеня,точно за секунда мога да избхна.Грях ми на душата,но викам и на децата.Неискам да уе така,никога няма да си го простя.Изнервям се за от най малкото и почвам да крещя само когато съм сама,когато има някой при нас все здържам. ...

От двете ти мнения оставам с впечатлението, че обичаш реда, да контролираш нещата. Избухванията ти са резултат от това, че се чувстваш безпомощна да осъществиш желания от теб контрол. Дори и желанието ти да не избухваш пак говори за опит да наложиш контрол над себе си. Това желание не е лошо, но е необходим правилен подход за осъществяването му. Най-важното според мен е да осъзнаеш, че в ситуацията в която се намираш подредеността която желаеш, в живота и случващото се около теб, е невъзможно за постигане. Добре е да се научиш да приемаш нещата такива, каквито са и да запазваш вътрешното си спокойствие сред външния хаос. В момента се случва обратното. Ти предаваш на външната неподреденост, на това, че нещата не се случват така, както желаеш, прекалено голямо значение. Това те изнервя и вече пречи на преценката ти. Някое от децата ти прави нещо, което не искаш да прави. Приеми го. Пак му направи забележка и му обясни, че това, което върши не е правилно, но просто приеми действието му като нещо естествено. Децата е нормално да правят бели и неразумни неща. Просто се опитай да изолираш този субективен елемент, който те кара да се чувстваш лично засегната. Не считай невъзможността да осигуриш контрол над случващото се около теб за личен твой неуспех. Неуспехът идва когато позволиш на всичко това да те разстрои. Реакцията ти на това, което става около теб е изцяло зависеща от теб. Това което се случва около теб далеч не зависи само от теб. Как ще реагират децата ти в една или друга ситуация зависи преди всичко от тях. Ти можеш да ги насочиш към правилното действие, да им обясниш нещата и нищо повече. Как ще възприемат казаното от теб, отново зависи от тях. Това не са неща, за които следва да се обвиняваш, ако не се случат така, както желаеш. Раздразнението ти в тези случаи е просто поради несбъднатите ти очаквания. Решението може да дойде първо с разбиране на причините, които го предизвикват; с осъзнаване на това кое е възможно и кое е невъзможно за теб, кое можеш да контролираш и кое – не. Избухванията ти идват от желанието да наложиш контрол над емоциите си. Когато в теб се появи намек за раздразнение ти се страхуваш от това, защото не желаеш това раздразнение. Ти го потискаш дълбоко в себе си, където то се трупа и в един момент задължително избива навън. Когато в теб се появи раздразнение не бягай от него. Щом го усещаш, то вече е факт. Не го потискай, а си задай въпроса: какво го поражда? Как? Защо? В някои случаи раздразнението може да се окаже основано на действително сериозна причина, но в повечето няма да е така. Трансформацията на едно отрицателно качество може да се осъществи само с налагането на неговата противоположност. Когато се чувстваш спокойна просто се научи да оценяваш това състояние. Бъди будна за него. Това е нормалното състояние на човека и именно поради това, когато сме спокойни рядко обръщаме достатъчно внимание на спокойствието си. Хората са склонни да обърнат повече внимание дори и на миг неспокойствие, отколкото на няколко часово спокойствие. Но раздразнението отминава бързо. Появи ли се раздразнение не го потискай, не бягай от него, а го изживей с цялото си съзнание. Насочи цялото си внимание към него. Разгледай го, усети реакцията, която то предизвиква в теб. Недей си казвай: аз съм раздразнена, а: аз чувствам раздразнение. Разликата е, че в единия случай се свързваш с раздразнението, а в другия го наблюдаваш все едно то е нещо, което идва и си отива, а ти просто го наблюдаваш. Когато насочиш вниманието си към раздразнението, то бързо ще отмине. Тогава си спомни спокойствието. Спокойствието е като светлината, а раздразнението – като тъмнината. Просто разгледай раздразнението, освети го със съзнанието си и на негово място ще се появи спокойствието. Това, че временно в теб се появява раздразнение, не е голям проблем и в това няма нищо страшно. Но ти трябва да се научиш бързо да се връщаш към състоянието си на спокойствие.

[Alexander]

Здравей alex_alex,

Имаш ли усещането, че правиш неща, които нямаш намерения да правиш, че не ти се позволява да живееш по своему, че не се харесваш?

Имаш ли желание да отидеш някъде сама, поне за 2-3 дни?

Редактирано Януари 23, 2012 от Alexander

[Орлин Баев]

Тъй като явно много хора проявиха интерес към темата, я преместих от "психотерапия онлайн". Поради това и ще се въздържа от отговор. Пожелавам щастие на питащата!

[alex_alex]

Здравейте !Честно казано съм очудена,че приехте така ситуацията ми.Аз немога да си представя коя нормална майка ще крещи на децата си за най-малкото,ще ги наранява и т.н.Благодаря че наистина правилно и точно разбрахте ситуацията.Да по 24 часа съм нон стоп с дечицата ми.На баби,дедевци,роднинни и т.н е много сложно.Разстоянието с тях ни е много далече.Работят от понеделник до петък,няма как да дойде някой да ми помогне.Идват някъде сигорно в месеца по 1 път и си отиват в същия ден.

Zarche това което пишеш е много вярно и според мен.Но няма кой да дойде защото работят по цял ден.Все си казвам мога,ще се справя,но тази агресея коята в последно време немога да я контлюлирам буквално много ме плаши,мн ме е страх да не им се отрази.

Didi_ts-това което ме съветваш да направя-обещавам ще го направя.Ще ги оставя да обърнат апартамента,да си играем заедно....Досега не съм го правила.Когато спят аз почвам да подреждам,прибирам дрехи -домакинската работа.Непомня кога последно съм легнала просто ето така,забравила съм какво е това филм,да изгледам новините.

Късметче-когато спят аз си оправям еди какво си,имам примерно някъде 40-50мин да речем докато децата станат,аз през това време ще почна да уча,докато не превключа и некажа -не недей.Така съм вече свикнала с това темпо,че незнам какво е това 10мин нищо да неправя.Няколко пъти съм заспивала през деня за някъде 30мин и като се събудя ме боли много главата,чуствам се мн по зле и затова и нелягам.Сутрин децата ако спят по до късно ,а преди това са ме събудили аз ставам,че ме е страх че като заспя и после няма да мога да стана,че ще се успя.За бавачката не беше ми хрумвало.

Станимире,като чи ли неосъзнавах чак дотолкова че те са дечица на по 1г и че неразбират.Да обичам да контролирам нещата и аз си мислех,че може да е заради това,че искам да ме слушат да разберат ,че аз им мисля само доброта,но те си знаят тяхното.Да ще направя всичка възможно да погледна нещата от др страна,като нещо естествено.Тази нощ когато се събуди едното дете и плачейки,осетих вътрешно някакво много голямо напрежения,някъде малко над корема или около незнам точно.Много силно осещане и неприятно,досега небях го забелязвала.Това ме притеснява,че незнам какво е и да не се развие в нещо много по голямо.А спокойствие забравила съм тази дума.

Alexander-на всичките ти нъпроси отговора ми е да.Искам да изчезна за няколко дни наистина минавало ми е като идея,но е невъзможно и си казах че това е грях че съм си го помислила.

Орлин Баев-защо ще се въздаржите от отговор?Мен ме притеснява да не е нещо по голямо,да не е някакъв проблем които с годините съм трупала в себе си и сега иска да избухне.Съвсем сериозно се замислям че нещо ми има,дори бих казала че ми има нещо но незнам какво е.Неможе човек да прави и да не може да се спре когато трябва.Нямам предвид само с децата ми, а във всъко отношение.Съмнявам се да е само от ситуацията в която съм в момента.Още от дете съм си мислила че ми има нещо,но незнам какво.

Редактирано Януари 23, 2012 от alex_alex

[Alexander]

Alexander-на всичките ти нъпроси отговора ми е да.Искам да изчезна за няколко дни наистина минавало ми е като идея,но е невъзможно и си казах че това е грях че съм си го помислила.

Може би е случайно, а може би не... ако не е - мисля че имам решение на твоя въпрос. Частично разбира се, подпомагащо но трябва сама да осъзнаеш, отработиш и тогава изхвърлиш натрупания проблем.

[Диана Илиева]

Alex_alex, какво да ти кажа - ти си герой и нищо ти няма, според мен.

Гледам, че майките с по 2 деца напълно те разбират. И аз съм гледала 2 деца с 2 години разлика сама, но таткото все пак беше с нас и помагаше. За реда в къщата - благоразумно сама намалих критериите за това, като единствено с хигиената не съм правила никакви компромиси. И пак се чувствах изморена и изнервена. Татито даваше 2 пъти в месеца 36 часови дежурства - не ме питай как се чувствах, след тях Той беше свикнал да чува една дълга тирада на оплакване от мен и също така да пита - този път какво се повреди? Както и въпреки че той самия не беше спал, бързаше да ме изгони мен някъде за няколко часа с приятелки, за да изветрея малко от пелени, пюрета и чистене. И това само след денонощие и половина без него. Представям си, как се чувстваш ти.

А въобще нямах твоите амбиции да правя и други неща. Само се опитвах да релаксирам, като се занимавах с цветята си на балкона. Съпругът ми с най-добри намерения ми подари една голяма, илюстрирана енциклопедия на стайните цветя. Започнах да я чета и ... ме заболяваше главата .

Всичко това се оправи като поотхвръкнаха децата и наехме бавачка.

Просто зарежи малко къщата - все пак не чакаш английската кралица да те посети нали Играй и се радвай повече на децата, почивай винаги, когато можеш, аз също не мога да спя през деня, свикнах от по-рано вечер и сутринта доколкото ми позволят да поспивам, и не се тревожи, че нещо не ти е наред.

Успех от мен!

[zarche]

Алекс, наистина ли не разбираш, че това което ти има и се кани да избухне се нарича стрес? Това и непрофесионалист би ти го казал, но нека ме поправят професионалистите, ако греша. Стресът идва от една страна от това че сама гледаш 2 деца, а от друга заради това, че си поставяш допълнителни неизпълними изисквания (език, шоф. курсове, всичко да е наред в къщи). Самият факт, че не можеш да се отпуснеш дори и за 10 минути показва, че отдавна не ти се е случвало и си забравила как се прави това. Организмът ти работи непрекъснато на пълни обороти, а колко време може да се издържи в такова темпо?!? Рано или късно пАрата трябва да излезе от някъде, това е природен закон, в случая тя излиза под формата на викове и агресия. Щом не може да ти помага баба, тогава потърси (дори и за по 2 часа да е) бавачка, съседка срещу заплащане, приятелка, или пиши във форума бг-мама и виж как се справят майките на близнаци, но трябва да намериш начин да се освободиш от напрежението, което се трупа в теб - от него идва и агресията. Пак ти казвам, че говоря от личен опит. Не знам от колко време съпругът ти е международен шофьор, но по този начин ти си лишена не само от физическата му помощ в ежедневието, а и от една релаксираща прегръдка вечер. Чудесно ще бъде, когато се съберете заедно в Испания, но засега забрави за ученето на езика. Може би това е една от причините да се дразниш на децата си - тъкмо си мислиш "ей сега ще хвана учебника" и някое от тях се събуди.

Съветите ми са: намери си помощник за децата, намали изискванията към себе си и прави дихателни упражнения (те помагат срещу стрес). А най-напред може да започнеш с изглеждането на един филм, препоръчително да е комедия .

Редактирано Януари 23, 2012 от zarche

[alex_alex]

Alexander - какво по точно имаш на предвид.

Знаеш ли Диана да ще позарежа до някъде къщата,това е първото което ще направя всичко възможно да направя,все пак това ме чака цял живот,а това време с децата,тези години никога.Немога да си представя какво е това да отида някъде без тях.Май прекалявам и то доста,забравих че и аз съм човек,че съм жена.Така съм се отдала че се изгубих някъде по пътя.Крайно време е да се взема в ръце.

Zarche направо си го втълпих в главата,че нещо ми има.Само си казвам това,това трябва да направя,а неосъзнавах,че сега трябва да съм само майка.Само изисквам от себе си неща.Ще намеря решение,защото наистина ще се побъркам.Това за бавачката,го приемах,че все едно е нередно,как ще ги оставя на някоя непозната.Но като го погледна от друга страна си е съвсем нормално нещо!Да,да трябва да си променя и мойта гледна точка на нещата.Мъжа ми от както се познаваме е международен шофьор,наистина много ми липсва прегръдка вечер от него,а като се прибере по закон някой от децата ще ни притеснява.

Много се радвам,че писах в сайта,като че ли ми олекна по някакъв начин,чувствам се вътрешно по добре.Бях си се обедила,че ми има нещо,но ако продължавам така то наистина ще се превърне в реалност.

[ivail]

Огледай се и виж какво богатство имаш - живи бисери около теб, събуди се и почни да разбираш това което виждаш... и благодари...

[Диляна Колева]

Алекс- .... , разбира се, че нищо ти няма. По скоро има ти, но това е нормално състояние.

Пиша ти, от една страна, като майка, която е минала през такъв период \ две бебета - новородено и 1.9 месеца\ . В продължение на 4 летни месеца се случи така, че нямаше никой край мен включително и съпруга ми.

От друга страна ти пиша, като човек, който се занимава с проблеми като този и е запознат , да кажем да някъде с дълбочината.

Най- напред няколко любопитни факта, мъжката психика не може да издържи в тези условия и една седмица, да не говорим година. От друга страна - стандартно псхо мъчение- на една жена, ако и пуснат детски плач непрекъснато, за едно денонощие вече не е на себе си.

Ти и много други жени като теб отглеждащи две деца сами, са поставени в условия, които докарват човешката психика до предела на нейните възможности. Факта, че издържаш толкова дълго на такова напрежение, без да полудееш се дължи на един много силен психо стимулатор - майчиния инстинкт. Без него, както в горните два примера, ти не можеш да издържиш.

Та.. в момента ти си на предела на възможностите си или работиш с онзи скрит резерв, който всеки един от нас има, но често не стига до неговата употреба.

Всичко което те притеснява е напълно нормално, защото в теб се бори майчиния инстинкт и физическото оцеляване. Няма как.

За твое успокоение и да видиш, че това не е нещо страшно ще ти изброя последствията, които се получиха при мен, когато бях в твоето положение.

- страх да излизам с двете деца сама, защото едното като заплаче и другото заплаква и, няма да мога да се справя.

- загуба на съня, в продължение на 3 години спях на пресекулки - повърхностен сън, който не може да отпусне съзнанието и физиката

- чувство на вина, че не съм добра майка

- силна раздразнителност изразяваща се в говорене на висок глас или просто безкрайно говорене.

- силна неудовлетвореност

- от стреса напълнях с 20 кг.

И сега добрата новина .

- всичко това се възстанови в рамките на 1-2 години

Препоръчвам ти да направиш една от стаите напълно безопасна за децата, вдигни всичко на достатъчна височина, постели земята с нещо меко, махни столовете и обезопаси с възглавници всички ръбати места и дивана, ако има такъв.

Може да не ти харесва, но го приеми като временно положение. Нека това е безопасната стая. В нея трябва да си спокойна, че дори и да оставиш децата за 10-15 мин нищо няма да им се случи. Това е начин да седиш в покой поне толкова.

Казваш, че са на 1 година, поинтересувай се от детска ясла след 3 месеца. Има вариант да ги водиш половин ден, в активната част на деня- преди обед, където да играят с другите деца и да бъдат в безопастност. През това време ще си починала, почистила и може да полегнеш с тях след обеда

Не се измъчвай с чувството на вина, няма лоша майка, всяка майка прави най- доброто на което е способна в момента.

Ще ти споделя случката, която доведе при мен най- голямото чувство за вина:

Когато се роди второто дете, купихме двуетажни легла. Съответно каката \ на 1.9 месеца \ спеше горе. Тя се забавляваше с това, да се качва и да слиза. Един ден докато кърмех малкия, видях с периферното си зрение как се качва на горното легло, навежда се и пада с главата надолу, не можех да махна хранещото се бебе и в същото време не можех да я хвана навреме. На нея нищо и нямаше - инфо: децата на този възраст са с много мек череп и дори да се стигне до леки сътресения \ моята дъщеря е имала 2\ те преминават с повръщане и голяма цицина. За сметка на това пък майката изпада в всякакви лоши състояния.

Така че отпусни се, дишай, както ти казах в предния пост и вземи най- правилното решение да се отделяш за някакъв период от децата за почивка. Усмивки!

[Латина]

Здравей, Алекс!

Към горните чудесни мнения искам да добавя само две неща от себе си. Първото е, че наистина на децата в тази възраст няма смисъл да им се забранява, да им се вика. Те няма как да разберат да правят обратното. Добре е да се подхожда мило, с усмивка, с положителни емоции, да им се показва желаното поведение и отношение. Заслужава си да се овладееш за малко, да се засмееш въпреки всичко и те - с тебе. Така нещата се оправят най-бързо.

Второто нещо, което искам да кажа е, че те вече могат да участват в подреждането на играчките си. Нека всяка от тях да си има определено място. Това, което за тебе е задължение, за тях е игра. Не след дълго няма да искат да се хранят или да спят, ако не са си подредили играчките. Децата имат нужда от някакъв ориентировъчен ред, макар и не абсолютен, защото той им дава чувство за сигурност и ги успокоява.

От помощник при отглеждането наистина имаш нужда, дори на първо време да сте заедно с децата.

Чувството за вина и страховете, че нещо ти има, са абсолютно неуместни. Ти си човешко същество, нервната ти система си има граници на издържливост. Навремето децата са били отглеждани в по-големи родови общности, такъв абсурд на съвремието ни майка сама да отглежда две невръстни деца 24 часа/ 7 дни седмично не е бил. И Бог си е починал на седмия ден, почини си и ти.

Има един метод, който успешно разтоварва по-добре от викането - пеенето. Многократно изпитан.

За испанския - постави си минимална цел, например да научаваш по 5 - 10 думи на ден и една-две фрази. Това е напълно постижимо, ако поставяш листче с новите думи на малко табло, където да ги поглеждаш или дори да ги четеш на децата. Може да ползвате картинки. Макар и при такава минимална цел, след половин година неусетно ще разбереш, че притежаваш нужния минимален речников запас да се справиш в новата обстановка. Има картинни речници с приложен диск. За децата не е проблем да учат два езика едновременно, точно обратното - доказано е, че такива деца развиват по-висока интелигентност.

Един съвет от мене - не се захващай с шофьорски курс в това състояние. Ще си напрегната, скована, няма да можеш да реагираш адекватно и само ще се претовариш. Първо се стабилизирай, защото шофирането не е шега работа.

Сподели състоянието си със съпруга си. Той ще те разбере и ще ти помогне.

Пожелавам на цялото ти семейство много щастие!

Редактирано Януари 24, 2012 от Латина

[Креми (късметче)]

Огледай се и виж какво богатство имаш - живи бисери около теб, събуди се и почни да разбираш това което виждаш... и благодари...

Да, присъединявам се напълно !

Децата ми вече пораснаха, къщата е подредена като аптека, скоро ще започна да разбирам една позната, която съм чувала да въздъхва:

"Ехх, няма дори кой да ми разхвърли къщата!"

Нейните деца и внуци бяха отишли да живеят доста надалеч.

Радвай, се. Алекс-алекс, стани и ти дете с тях , играй и се забавлявай! Децата растат като гъби, ако им дадем простор.

А утре вече ще бъдат на 2 години или на 3, но никога повече на една. Днешният ден е истинското ти богатство!

Да, разхвърляно да е! Нека да има скални рисунки по тапетите, играчки под дивана и т.н. Като станат ученици, ще им стрижеш дъвки от косите, ще переш маркери от гърбовете на пуловерите, оставени от някоя " ухажорка" или "ухажор" ... и още какво ли не, което после ще ти остане смешен спомен.

Хора сме, живи сме, не сме реклама, нито къщите ни са музеи.

Днес ще се справим с това, което можем, а след година ще си поставим друга цел - език, шофьорска книжка или друго необходимо нещо. Нека да има цели и за по-нататък, да не се опитваме да изживеем живота в една година.

Най-необходимото е спокойствието!

Послушай ме за бавачката.

Пусни обява тук

http://www.bg-mamma.com/index.php?board=7.0

Редактирано Януари 24, 2012 от късметче

[Итое]

Здравей, Алекс!

Аз ще започна от там, че твоите сладури и моят палав паяк имат 3 месеца разлика... В това отношение, разбирам какво е да се гледат деца, които са на светлинни годин в еволюцията си от времето, когато ние сме били деца. Само да дам пример, че уж бебетата трябвало да спят през деня - няма такова нещо: спим по около 40 мин и толкова за цял ден! Енергията им е като на ядрен реактор. А когато е по 2 тази енергия имаш 2 възможности: 1. нагласяш се и ти на пета космическа скорост и така действаш по формулата 24/7/365. вариант 2 - изперкваш!

Ти кое си избираш?

Ще ти кажа така: и аз съм крещяла на моя сладур! Не е постоянно, дори бих казала, че случаите са единици, но след всяко такова изпълнение от моя страна съм се самоизяждала от упреци към себе си... Дори преди няколко дни имаше такава сцена: тя (моето бижу е момиченце) все се лепва на четката за тоалетната. Не знам с каво я привлича, но бърза да я докопа. Сами разбирате какво означава това - най-мръсното нещо у дома. И тогава вече не издържах (след няколкостотин забележки да не пипа там) и се развиках... След това се чувставх като най-гадното същество на земята; като нещо, което не заслужава да е майка; като сякаш нямам способност да гледам дете, щом така се държа. Тогава си казах, ЧЕ ТАКА НЕ ИСКАМ!

Започнах да мисля какво да оправя в поведението си, че да не викам. Стигнах до заключението, че колкото и да обяснявам, то няма как да разбере какво му казвам; този свят е напълно нов за него и няма понятия още изградени в ума му, а аз - директно със забраните! Е, как да стане комуникацията. Тогава реших, че неща, които и привличат вниманието, но са опасни за нея, просто няма да са пред очите и. Така реших единия въпрос с викането. Но има и още - психическата умора.

Нашият татко работата е свързана с висока степен на психическо напрежение. Като се върне почти не говори - и аз гледам да не досаждам. За дребчо обаче винаги е усмихнат и му е весело с нея. Но, аз дори и той като е тук, не мога да разчитам на него - трябва да почива, защото на другият ден нова порция от пумията на обществото ще се излее на главата му...

И пак оставам сама с грижите около детето - къпане, хранене, игри, приспиване.. всичко.

Реших и този проблем така: научих се да гледам на домакинската работа като на медитация. Не крия, че практикувам бойни изкуства от много години, където се залага основно на медитацията, но по време на бременността и отглеждането на бебчо НЯМАМ НИКАКВО ВРЕМЕ ЗА ТОВА!!! Сега миенето на чинии, чистенето е МОЕТО ВРЕМЕ - когато съм сама със себе си, когато мога да направя анализ на това, какво да направя и какво мога да направя; какво искам да направя и за какво имам време, че да го правя и кое е нещото с най-голям приоритет пред всички останали неща, които ЖЕЛАЯ ДА НАПРАВЯ, ИЛИ ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ.

Затова, преди няколкко месеца, когато около мен беше същият хаос (детето не беше проходило, искаше само на ръце, а аз имам късмета бебето ми да е толкова привързано към мен, че до тоалет не мога да отида, без да се разреве...) и чиниите ми олежаваха с дни в мивката (и само напирах да ми купуват съдомиална); и не беше чистено; и с татко и колко сандвичи сме яли, защото нямах време за готвене и аз проклинах целия свят, но не допуснах този гняв да отиде към детето. Няма смисъл, защото:

Майката е цялата вселена за едно дете. То не иска тя да плаче, да е тъжна, да е нарвна - защото у него ще се загнезди една мисъл,която след години ще стане форма на поведение, че едва ли не то е виновно. А то не е. И няма за какво да е виновно. Дошло е тук с чистота и светлина и ние - майките и бащите - трябвада пазим тази светлина, да не я затулваме с личните си битийни драми и тегоби. Защото майката е онази, която е била посочена от БОГ да дава живота и тя има СИЛИ да живее за двама -трима -петима! Има сили! Всяка майка, която е родила и отгледала дете/деца го знае. Сега е твоят и моят ред да го разберем. Не се шашкай, не се паникьосвай -и ще видиш и как ще спреш и да крещиш! Мисля, че у теб има един вътрешен страх какво е да си майка и как да се държиш като такава. Затова го има и раздвоението - едното ти лице е на жената, преди да дари живот; другото е на майката у теб. Тези две същности сега у теб спорят, коя да вземе връх. Не ги насъсквай една срещу друга, а ги примири. Приеми, че си едното и другото; че си и жена и майка; че си дъщеря на баща си и приятелка за приятелите си. Всички ние имам е много лица, но важното е да са в хармония помежду си и да не бъркаме с кой какво сме (т.е. - с приятелите -майка, с мъжа си - дъщеричка, с децата - жена и т.н.).

Много писах - дано съм била полезна... Ако нещо те интересува - питай! Самият факт, че говориш за проблема си ще те доведе до неговото решение! Успех!

[alex_alex]

Знаете ли наистина много благодаъря на всичко.Много се радвам че писах тук.Наистина има резуртат-съвпадиние или какво беше незнам тази нощ,но се будиха и двамата сигорно повече от 5-6 пъти.Но аз забравих,че немога да стана,напратив намирах винаги сили и ставах,а да им викам,а напротив само с прегръдки и ги осетих че и те бяха много спокойни.Didi_ts благодаря за съветата ти за стаята,аз съм го правира отчасти,смисъл оставяла съм ги за 10 мин,но съм чистила в др стая.Но да ще ги оставя и ще си седя и ще гледам в 1 точка без нищо да правя поне 10-15 мин.За яслата когато питах ми казаха,че още им е рано,но ще разпитам и на други места.Ако стане така от нищо друго няма да имам нужда.само незнам как да се отърва от чуството,че съм лоша майка.Знаеш ли Латина когато ми се усмихнат,когато се смеят тогава се чуствам най добре.за испанския като идея е супер,мерси.За викането да го заместя с пеенето има резултат.Мерси много добри съвети си ми дала.Късметче наистина не осъзнавам какво богатство имам,което много ме е яд.Обеждавам се че все едно искам да направя всичко за един ден,а неосъзнавам че и утре е ден.Итое и аз неискам да е така,но понякога е по силно отмен,но ще го променя!"Мисля, че у теб има един вътрешен страх какво е да си майка и как да се държиш като такава. Затова го има и раздвоението - едното ти лице е на жената, преди да дари живот; другото е на майката у теб."много точно си го написала,така е ,много ме е страх.Беше ми много полезна,благодаря.

Ако може и последно нещо до ви попитам,притеснявам се че в Испания психически няма да издържа.Може ли да ми дадете някакъв съвет?Все си мисля,че всичко идва отглавата ми,искам да променя мислинето си,ако може да ми дадете и съвет за това.

[Итое]

Мила Алекс, наистина последният ти постинг не звучи объркано и упрекващо (към теб самата). Сага ще ти кажа още няколко хитринки как да гледаш бебоците.

Моята бабу също постоянно се буди нощем. Аз все още я кърмя, ако и ти кърмиш, нощното будене е неизбежно. Не знам къде спят децата ти (в кошара или легло), но ние направихме следното: доближихме кошарата на бебка плътно до нашето легло, махнахме преградата и тя сега спи на нейното легло, но сякаш е и при нас. Много по-спокойна е, много по-добре и е, а когато вечер се събуди аз само си я придърпвам нежно към мен и полуспяща я кърмя. Така и аз не се стресирам да ставам, да се навеждам, да вдигам бебе и т.н., а и за детето е добре, че също не се стресира. А също така много по-лесно разбирам кога се е развила - само си протягам ръката и разбирам какво е положението с детето. Това е прекрасен вариант за през нощта. Ако се притесняваш, че току-виж в съня си нещо може да нараниш спящите деца - не се тревожи - няма такова нещо! Инстинкта на майката е толкова силен, че и спейки майката закриля децата си - не знам как става това, но е факт, поне при мен.

Сега за Испания. Явно сте го решили с мъжа си сериозно това, защото така ти е влязло в ума,че не мислиш за друго. Ние с моя мъж бяхме там на гости на сестра му пред малко повече от 2 години. Гостувахме 10 дни. За тези 10 дни се чувствах като на друга планета - беше ми спокойно, приятно и сравнявайки с България просто не ми се връщаше. Теб те притеснява основно това, че не знаеш език и се чудиш как ще се оправиш с децата. Споко - там децата тръгват на детска градина на 8 месеца, защото толкова държавата отпуска на майките да си гледат децата и после за длъжни да се върнат на работа. Ти не си испанка, но спокойно можеш да дадеш децата на градина и да учиш езика. Техните социални служби са много добре организирани към чужденци: ще ти осигурят не само уроци (при това задължително трябва да ходиш на тях), но ще имате и право на социални помощи. Въобще, парите ще ви стигат без проблем. Паникьосана си, защото си мислиш, че е като тук - НЕ Е! Когато се върнахме от Испания и кацнахме на летището, имах чувството, че съм попаднала в 9-та глуха. А като видях и българската действителност, признавам си, изпаднах в депресия за един период от време...

Так че - спокойно - животът се нарежда винаги по най-добрия за нас начин и не трябва да се страхуваме от промените, защото - ВСИЧКО, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА Е ЗА ДОБРО!

УСПЕХ!