Слънчева Добавено Януари 21, 2012 Доклад Share Добавено Януари 21, 2012 (edited) Молитвен наряд за начало: Молитва на Братството Разбиране на Словото -беседа Молитвен наряд за край: Нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги с нас- формула В начало бе Словото – песен 4 глава от Евангелието на Марка. Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са, те не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза, и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които го разбират отвънка, а онези, които не го разбират отвънка, едва го разбират и отвътре. Та някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва се оправдаваме с някое друго качество. Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа. И в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво, със шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам, след като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен, и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползва дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: Отлична е дрехата! Гледат я, опипват й плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен. Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: Ти си много добър човек, като тебе няма подобен. Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв-онакъв, но ти седиш и нещо ти казва: Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо. Туй е разбирането на Словото. Не да казваш, това не ми трябва. Трябва. Не да хвърляш дрехата. Това е една крайност. Когато Йоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасана с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено. Един ден гледам отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли, аз да го поздравя. Да си поклатиме главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: Учителят ме поздрави. Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, ще има здраве, ще има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат. Защото, какво разбирате вие под думата Учител? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат слънцето как изгрява. Учител е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледаш. Има една опасност. Всяка вечер, когато заспите, дяволът и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: Недовиждам, трябва да потърся някой лекар. Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: Остарял съм. Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял - много добре, че перде имаш - много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета. Редактирано Януари 21, 2012 от Слънчева Ани, Лъчезарна, Розалина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 21, 2012 Доклад Share Добавено Януари 21, 2012 (edited) Същественото е Словото! Разбирането на туй Слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: Когато му дойде времето, ще работя. Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? Ама когато изгрее слънцето. Та кога слънцето не изгрява? Когато дойде Духът. Та било ли е време, когато Духът да не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото слънце. Гледайте втория Дух да не изпуснете, ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата! Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват. Когато си изпуснал първото слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: И без него може. Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека. Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата! Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа. Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действа лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действа, както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? Тя е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат. Какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно - трябва! Та това трябва да знаете. Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Разбиране на Словото -беседа Духът Божий Редактирано Януари 21, 2012 от Розалина veselinvalchev1981, Лъчезарна, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.