Aleksa77 Добавено Януари 20, 2012 Доклад Share Добавено Януари 20, 2012 Здравейте.Ще разкажа за моя проблем който датира от много отдавна ,може да стане доста дълго за което ще ме извините.Преди вече близо 4 г преживях стрес.след този стрес започнаха моите здравословни проблеми появиха се болки в стомаха,болкив корема разстройствои какво ли още не.Оттогава се започнах ходенето по лекари и внушението че съм болна.Постоянно се изследвах за какво ли не,наблюдавах се все за някакив аномалии в тялото си.Личната ми предписа деанксит който приемах много време близо година и половина с малки прекъсвания.Докато го пиех ходих като замяна постоянно ми ставаше лошо,главата ми залиташе и какво ли още не.Реших да го прекратя миналата година януари месец,две седмици след неговото спиране започнах да получавам сърцебиене не често но се случваше,ходих пак замяна прилошаваше ми много често и ме държеше с днии нощи.През този период 3 г бях изпила купища лекарства за стомах за корема,антибиотици и други.Все бях болна от нещо.Близо 7 месеца изкарах без деанксит но миналото лято зачестиха тези кризи да ми става лошо.Посетих невролог който ми постави диагноза вегетативна дистония изпис ами грандаксин.Започнах да го приемам као първия месец се чувствах добре но после започнах д аповръщам д ами се гади д ами став амного лошо като ме държеше по цял ден дори през нощасе събуждах от това че ми е лошо.Започа и да с епоявява някакво чувство че ще полудявам.Много се стресирах и непрекъснато мислех за това плачех като малко дете.Края на 2011 г посетих гастроентеролог който ми направи нужните изследвания на стомах и деб черво.Диагнозите ми са гастрит,херния и хроничен изострен неспецифичен колит.Приемах един месец отново лекарство за стомаха ,в момента пия месалазин за деб черво.Но проблема с прилошаванията продължава.Чувствам се по спокойна като си изясних здравословните проблеми но това с прилошаваният незнам към кого да с еобърна,дали е на психична основа и да потърся мнение на психиатър,а от друга страна не искам д апия някакви антидепресанти ,започвам да се чудя вече какво става и към кого да с еобърна з апомощ но това състояние не се издържа.Посещавала съм и психиатър лятото който ми предписа отново деанксит заедно с гарндаксина,но аз не видях полза още повече че с грандаксина ставах по зле.Моля посъветвайте ме към кого да с еобърна за да премахне тези прилошавания защото така не с еживеенормално. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 20, 2012 Доклад Share Добавено Януари 20, 2012 (edited) Питате към кого да се обърнете?! Това, което аз мога да ви препоръчам е: към СЕБЕ си! Към благостта и щастието в душата си, към Любовта в сърцето си и мъдростта в Духа си! Защо ви пиша това? Защото сте здрава! Защото 'вегетативна дистония" на разговорен човешки език означава просто "разклатени нерви" и дори не е диагноза, а просто начин за обозначаване, изказ на: "телесно сте здрава и си нямам идея защо имате тези проблеми", казано от невролог... Проблемите със стомаха, били те колит, гастрит или дразнимо дебело черво, също са въплътяване на неадаптивни когниции и емоции - психосоматика. Какви са точно във вас, мога само да предполагам, не ви познавам. Наблюденията ми над хора с подобни преживявания говорят за характер силно напрегнат, нащрек, свръхконтролиращ в постоянна тежка битка със собствената си сянка... Сянка пълна с букет от страхове - от живота, от смъртта, от хората, от нараняване, недоверие, от лъжа и предателство и т.н. ... Специалистът, към когото човек с такива проблеми може да се обърне, се нарича психотерапевт! За разлика от соматичната медицина, работеща "на парче" и с фокус върху изолиран орган и симптоми, вместо върху цялостта - поне медицината на запад, лечението на душата е фокусиран върху цялостта ви процес. Изисква силна мотивация, желание, отдаденост от страна на потърсилия психотерапия. Изисква готовност за промяна, за полагане на усилия, за сблъсък със собствените страхове. Изисква интелектуален и емоционален капацитет - разширяване на осъзнаването, разбиране на "печалбите", които страховете и битката с тях досега са носили на несъзнаваното. Намиране адаптивни начини на мислене, чувстване и поведение, които задоволяват тези несъзнавани ползи, но вече по адаптивни социално, емоционално, професионално и междуличностово начини! Всичко това означава, че ако решите да се обърнете към психотерапевт, е добре да сте готова на сериозна работа, градяща стъпалата към щастието ви! Психотерапията не е хапче и не можете да подходите към нея с отношение на "ето тук съм, много съм зле, не заслужавам това да ми се случва - оправи ме..." - аз лично бързо отпращам такива пациенти. Защото нито сте болна, нито сте жертва - вие сте творец на настоящото си положение, вие сте тази, която може да го промени! Работата на психотерапевта не е да ви оправи - не! Тя е да ви помогне сама да си помогнете, така че в дългосрочен план да преживявате пълноценно и качествено живота си! Бъдете щастлива и здрава! Редактирано Януари 20, 2012 от Орлин Баев sourire 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 здравейте!Реших и аз да се включа в тази тема тъй като и моя проблем започна така. Искам да се обърна за съвет от г-н Баев както и към останалите специалисти които имат желание да ми помогнат. След един стрес започна всичко, започнах да се задушавам, получавах нещо като ПА само че нямах сърцебиене а си мислих че ще си глътна езика. Реших да прочета в интернет и попаднах на някакво изказване че така някой се разболявал от шизофрения.Като ме обзе една паника, от страх започнах да повръщам. Болеше ме главата от притеснение,станах разсеяна, почнах да чета за шизофрения а и не само ,може би изчетох цялата психиатрия. Четох много коментари из форумите и отвсякъде си прехвърлях по нещо. Най - страшното което успях да си причиня е да се страхувам че ще полудея и ще скоча от терасата примерно,естествено това не го искам но само мисълта ми подкосява краката.Четох за ОКР но мисля че не е това. Не изпълвам никакви ритуали. Скоро ходих да се консултирам с психиатър, тя каза че нищо ми няма и било детска работа- на 22 години съм и живея с приятеля си. Изписа ми деанксит пих го един месец и се почувствах по добре, не го мисля постоянно но като си го помисля и ми става мъчно че имам такива психопадски мисли. Попринцип съм много упорита сигурна съм че ще се справя но се страхувам да не се появи при нов стрес,а съм и много чувствителна. Защо се получава това и как да се избавя от тази мисъл. Искам отново да съм щастлива. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 5, 2012 Доклад Share Добавено Април 5, 2012 Здравейте! Имате обикновена повишена тревожност, която създава някои телесни, емоционални и ментални симптоми и няма нищо общо с полудяване или желание за самоубийство! Напротив, зов за живот, щастие и добруване е! Призив на душата ви е да се вгледате в чувствителността си, да осъзнаете ясно произхода и, да започнете да я заздравявате до стабилност и здраво спокойствие! Това се прави с аналитични, когнитивни, хипнотерапевтични и поведенчески методи! Какво мислите да започнете психотерапия за няколко месеца? Borislava2d 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Април 6, 2012 Доклад Share Добавено Април 6, 2012 Здравейте г-н Баев!Благодаря ви за отговора. Първо искам да попитам със сигурност можем ли да изключим депресията като вариянт,тъй като тази разсеяност много ме плаши. Като ме подтисне понякога доста се разсейвам. И то по скоро не че съм разсяня, а все едно в главата ми е каша. Знам много неща а всичко съм забравила. Това ми се случва предимно на работа ,като епизоди. Обхвабе ли ме ужаса и меланхолията все едно съм друг човек. Мине ли ми съм си аз. Но ме държи с часове в най-лошия случай ден. Сутрин като стана съм с огромно желание да се боря срещу това. Вероятно като се изморя Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Април 6, 2012 Доклад Share Добавено Април 6, 2012 и се получава това. Миалите ли че само чрез психотерапия бих могла да се измъкна от този омагьосан кръг. Достатъчен ли е деанксита и трябва ли да взимам нещо по- серьозно. Попринцип съм против лекарствата но ако така ще изчезне разсеяността дори съм склонна са приемам каквото трябва. За сега мисля да продължа още известно време с деанксита защото предния месец в който го пих ми помогна. Немога да повярвам как и защо се стигна до ттук. Наистина съм много упоеита и не съм изобщо притеснителна. Просто от малка съм мъдра и предпазлива и търся сигурност във всяко нещо! Иавинявайте за любопирството ми но наистина искам да знам какво става с мен. Благодаря предварително! Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 6, 2012 Доклад Share Добавено Април 6, 2012 Разсеяността, забравянето, кашата в главата - всички тези преживявания са симптоми на тревожност. Обикновена тревожност, дължаща се на характера ви, на несъзнаваните ви програми, през които филтрирате реалността. От тези програми произлизат негативни мисли и чувства, които пък стимулират производството на адреналин! Адреналинът поражда въпросните симптоми. Ставащото няма нищо общо с депресията, макар че носено дълго време, може да породи известна депресивност. На въпроса ви "Миалите ли, че само чрез психотерапия бих могла да се измъкна от този омагьосан кръг. Достатъчен ли е деанксита и трябва ли да взимам нещо по- серьозно. Попринцип съм против лекарствата но ако така ще изчезне разсеяността дори съм склонна са приемам каквото трябва." - Разсеяността и въобще тревожната симптоматика в случая се явява подтик за себеопознаване и развиване на вътрешна стабилност. Искайки да я премахнете без да сте осъзнали на какво идват да ви научат тези симптоми, към каква вътрешна работа насочват вниманието ви и без да свършите нужната психична промяна, в дългосрочен план би било лоша стратегия. Аз не знам какво общо имат хапчетата с напълно здрав човек като вас и как те могат да ви помогнат да трансформирате негативните програми във вас. Това можете да свършите с помощта на психотерапия. Хапчетата в случая биха се явили част от бягането от страха, вместо посрещането и превръщането му в смелост. Те могат да ви накарат да се почувствате добре временно, но ако в дългосрочен план разчитате само на тях, без да промените характера и световъзприятието си, които именно продуцират симптомите, това е един доста сигурен начин вместо решено, случващото се да бъде проточено... Разбира се, вие си решавате какво искате. Питате ме дали психотерапията е решението? Отговарям ви - да! Валентин Петров и Borislava2d 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Април 6, 2012 Доклад Share Добавено Април 6, 2012 Благодаря отново за бързия отговор. Как бих могла да разбера подробности за психотерапия с вас, къде се провежда в София , цени на сеансите,ако е възможно да ме запознаете с това и в най-скоро време да се заема с това. Сигурна съм че за кратко време мога да се справя с проблема. Веднъж преди години успях дори сама да си помогна,но се случиха много промени в живота ми! Сега се боря със зъби и нокти и в името на това че имам един невероятен приятел и мечтаем за едно невероятно семейство съм склонна да се боря без отровни хапчета а със силна воля. Ще чакам за информация относно сеансите. През какво време протичат и дали могат да се съчетават с работата. Благодаря отново за отделеното време! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 7, 2012 Доклад Share Добавено Април 7, 2012 Здравейте! Вие сама изберете терапевта си - не е задължително да съм аз. Почувствайте човека. Ако започнете и ако терапевтът е ефективен, ще ви поставя домашни задачи, ще изисква от вас и поведенчески опити и промени. За целта е нужна стабилната ви и устойчива като усилия и разпределение във времето мотивация, която е по-различна от едното моментно желание и ентусиазъм! Силна воля, да - но добра воля, с обич към себе си, себеразбиране и прегръщане на страха! За параметрите на терапията - всеки терапевт си определя - за това можете да видите в уеб страниците на терапевтите! Следвайте методите на терапевта си и бъдете щастлива! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Май 3, 2012 Доклад Share Добавено Май 3, 2012 Здравейте отново ,г-н Баев, тъй като отново съм се разтревожила тея дни и се чувствам като луда реших отново да подосаждам с моите проблеми. Посъветвахте ме да започна психотерапия. Ходих при един ваш колега, който ме подложи на хипноза, в деня в който бях там и след това всичко си беше наред, докато тези дни когато се понатоварих малко повече, поизнервих се от работата която не ми доставя удоволствие да работя отново изпаднах в тази гадна тревожност. Отново с натрапчиви мисли че съм психично болна и отново с притеснения да не полудея и да си направя нещо и с мисълта че цял живот ще си остана така и няма да мога да реализирам мечтите си. Факт е че успявам да се справям и в това състояние, но ... не се побирам в кожата си понякога от притеснение. Като че ли настроението ми се мени на час. Както се обнадеждя и всичко е ок в следващия момент отново започвам да се самонаблюдавам. Искам да ви питам на първо място ,вас и всеки компетентен който може да ме успокои в този форум. Наистина мога ли да развия нещо страшно в следствие на тези хипохондрични мисли и тревожност, мога ли само чрез хипноза и самопомош да се избавя от това. Може ли от прочитане на една "глупост" в интернет да се докарам до такова обсебващо състояние? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 3, 2012 Доклад Share Добавено Май 3, 2012 Абсолютно невъзможно е, това което описвате, като състояние, при наличието и на употребата на психотропен медикамент, да бъде повлияно от една хипнотична сесия..Нужни са повече сесии. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Май 3, 2012 Доклад Share Добавено Май 3, 2012 Сега още поевече ме уплашихте,мислите ли че съм за психотропни вещества ? Аз не приемам нищо пих известно време деанксит,но той не ми оказва особенно влияние и го спрях. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Май 3, 2012 Доклад Share Добавено Май 3, 2012 Извинявам се за бързия и неусмислен отговор, съвсем обърках медикаментите Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2012 Доклад Share Добавено Май 4, 2012 (edited) Здравейте, Борислава! В по-горните си мнения съм ви писал, че е нужна няколко месеца психотерапия. Процес, в който и вие участвате активно. Психотерапията изисква ангажирането на мотивацията, себеразбирането на характера, разширяване на съзнанието до проследяване на автоматизмите на несъзнаваното ви, активно задействане на волята ви през промяна на поведението. Ако искате с веднъж да повдигнете планини или очаквате терапията да бъде подобно на хапче, наистина е по-добре да вземате хапчета...! Ако пък искате да погледнете дефицитите си, да ги осъзнаете и промените живота си така, че след няколко месеца психотерапия десетки години да бъдете по-спокойна и щастлива, поемете по този път! Дали само хипнозата може да ви помогне? Хипнозата е широко понятие. Има хипноанализ, ериксонова разговорна хипноза, нлп структурирани техники, класическа и т.н. Дали може да бъде самостоятелна школа в психотерапията - да, може! Може, ако под "шапката" на това понятие се включва една по-широка и мащабна работа, във вашия случай продължаваща няколко месеца, колкото е нужно! Редактирано Май 4, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 4, 2012 Доклад Share Добавено Май 4, 2012 ,,, Аз не приемам нищо пих известно време деанксит,но той не ми оказва особенно влияние и го спрях. ,, Oт поста ви останах с впечатлението, че още го пиете. Когато се приема медикамент трябват повече сесии.Това исках да кажа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Май 4, 2012 Доклад Share Добавено Май 4, 2012 Благодаря ви за съветите! Ще положа усили колкото и да е трудно и до последно схте се боря без някакви по - серьозни хапчета, колкото и да се отчайвам на моменти! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borislava2d Добавено Май 4, 2012 Доклад Share Добавено Май 4, 2012 Знам че темата за страха от шизофрения е коментиран многократно, но и аз като един човек който има мечти много се уплаших че това може да ми се случи и да провали плановете в живота ми! Благодаря ви от все сърце, че вдъхвате кураж и на мен и на други уплашени като мене хора. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts